Обичате ли стихове? - 6

  • 64 328
  • 831
  •   1
Отговори
# 795
  • Мнения: 1 081
В сърцето ми се е заселил малък върколак,
Той дращи вътре с нокти, когато се опитвам
Да го забравя, потропва с крак, дори и нощем не заспива
Чете истории кошмарни, понякога депресиран се свива ,
Но не излиза вън, не иска, там пиейки от мойта болка се напива

# 796
  • Мнения: 4 706
В сърцето ми се е заселил малък върколак,
Той дращи вътре с нокти, когато се опитвам
Да го забравя, потропва с крак, дори и нощем не заспива
Чете истории кошмарни, понякога депресиран се свива ,
Но не излиза вън, не иска, там пиейки от мойта болка се напива
Много ми хареса това, на кого е ?

# 797
  • Мнения: 10 444
Здравейте,
ако позволите да се включа в разговора ви-не задължително всеки стих да е с рима,има и "бели "стихове...

А "Тъжен залез кърви над гората" е стихотворение от Пеньо ПЕНЕВ.

# 798
  • Мнения: 10 444
Ти си слънцето
Ти си слънцето- а аз съм тревичка,
безпомощна, безлична и толкова мъничка,
крехко, нищожно невинно стръкче,
което вятърът всеки миг ще стъпче.

Твоите слънчеви лъчи с мен си играят
и животоспасяващ растеж благославят.
Ти ми даваш сили да раста буйно и пролетно,
а аз се стремя нагоре към теб безнадеждно.

Ти си слънцето- далечно и недостижимо,
а аз тревичка- сгушена в мечтата си за полет,
Във  своя устрем, теб да докосна ранимо,
в любовна клада аз ще се изгоря на пепел...

Лили Михайлова Lilims



# 799
  • Мнения: 10 444
НЕДОСЪНУВАНИ СИНИ СЪНИЩА...


Пристъпваща тихо,заспиващата вечер
росата по миглите ми обагри във синьо;
отведе ме нежно в сънища бленувани,
погали с тъга копнежа ми таен...

Гмурнах се в синeвата на две любими очи,
от облачетата им теменужени искрят лъчи,
сини сънища в безсънието си сънувам,
любовни миражи  във мечтите рисувам...


Чашата е недокосната,свещта догаря,
изпепелена е и последната цигара.
Среднощният вятър свири лунна соната,
без твоите сини очи е безкрайна пустотата...




Лили Михайлова Lilims
 

# 800
  • Мнения: 10 444
ЛЮБОВТА НЕ КАЗВА "ИДВАМ"

 

Една мечта която дълго сме очаквали,

тихо с дланта си измислена ни погали.

Като измръзнали звезди с дъха си ни стопли,

и изтри от душите ни тъжните вопли.

 

Тя не е в сън бленувана,

нито е в мечта нарисувана...

Любовта не казва"идвам"-

 неистов копнеж сърцата обзема.

 

Любовта е в шепота на плахите устни,

и в трепета на пръстите страстни.

Любовта е в сълзите проляти в нощта,

тя прозира дори в гордостта.

 

Розово мракът любовно шепти,

любовта се втурна в наште съдби;

о,сърце,недей да отричаш,

защото ти обичаш,обичаш,обичаш...




Лили Михайлова   Lilims


# 801
  • Мнения: 4 706
Здравейте,
ако позволите да се включа в разговора ви-не задължително всеки стих да е с рима,има и "бели "стихове...

А "Тъжен залез кърви над гората" е стихотворение от Пеньо ПЕНЕВ.
Но аз не питах за това стихотворение Simple Smile а за
В сърцето ми се е заселил малък върколак,
Той дращи вътре с нокти, когато се опитвам
Да го забравя, потропва с крак, дори и нощем не заспива
Чете истории кошмарни, понякога депресиран се свива ,
Но не излиза вън, не иска, там пиейки от мойта болка се напива

# 802
  • Мнения: 1 081
¿stela? , мое е .

# 803
  • Мнения: 4 706
Много е хубаво !!! Браво

# 804
  • вкъщи
  • Мнения: 704
Без теб

Без тебе слънцето се крие

и студ сковава моята душа.

Едно сърце от болка вие

в непрогледна тъмнина



Без теб и времето е спряло

редят се бавно дни и часове.

Едно сърце към теб се е устремило

и търсите във всички светове.



Намери те и пак до мен си ти.

Отново слънцето радостно блести,

топлина разтапя струпания сняг

и няма вече в мен тъга,

а времето започва своя бяг

и носи ни към вечността

# 805
# 806
  • Мнения: 47
Има някои добри Simple Smile

# 807
  • Мнения: 775
автор: jana_turn

много страх има и много красота
във устата ти,
черна като нощ,
във която се прекрачва
със отворени уши и
очи,
закачени като звънци за мекото,
от която се излиза само заднишком
и на колене,
с лявата ръка върху сърцето
като пясък си, във който
изливам думите си
и отпивам за първи път от самотата ти,
пъстра и задушаваща,
пълна със обещания,
като бъдещето, което сънуваш
и от което се будиш с пресъхнала уста

като пустиня си, във която
няма никога да излае куче
и да ти се усмихне
с изплезен език,
няма да окачат икони,
та да скриеш лицето си зад тяхното,
няма да свие гнездо мишка
под ребрата ти
или котка да оближе миналото
от лапите си

да се родеше път през теб
да слезеше,
да ти се усмихнеше Луната -
майката на малките и страхливите,
да ме кръстеше
вятъра, който разхубавява
пустинята
и кара сърцето й
да се усмихне
преди да го покрие с лявата си ръка
и да притвори тихо вратата.

# 808
  • Мнения: 4
Тази нощ беше гнусна и гадна...
Като курвенски лъскав локал...
Той потърси любов, аз бях хладна -
скъсан, стопчен, безгласен парцал...
 
Хайде, дишай! Мисли си за НЕГО!
Няма разлика. Мъж ли е - мъж...
Всеки мъж е двукрако говедо,
минус-плюс някой сант за надлъж...
 
Изиграй го! Нали си актриса!
Просто роля. След миг си в антракт...
През антракта ще бъдеш пак птица...
Ще се любиш със вятъра пак...
 
А сега се върни от небето.
Под завивката се потопи...
Лапай шнорхела, кучко проклета,
та в семейството мир да цари...


Незнам кой го е писал...

# 809
  • Мнения: 4
Ако всички посочат те с пръст
и ти лепнат "персона нон грата"...
Ако в миг те зачеркнат накръст,
шамаросат те с- вън от играта...

Ако с тежки куршумни слова
първо в упор в сърцето ти стрелят,
а тепърва след туй за вина
сто хармана за факти вършеят...

Ако огън под теб накладат
и скандират: "Предател! Предател!"
Аз ще викна пред целия Свят:
- Долу лапи от моя приятел!

Ще застана отпред като щит,
с гръд от всякакви рани покрита,
който стиска му и е навит-
нека пробва да драсне кибрита...

Ще убивам със голи ръце
всеки жаден за мъст нападател,
за да видят как честно сърце
мре с достойнство за своя приятел...

Общи условия

Активация на акаунт