Обичате ли стихове? - 7

  • 96 337
  • 755
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 30
Излишък

Имах излишък от всичко
но нищо на другите не дадох.

Имах излишък от егоизъм
но все не ми достигаше и постоянно падах.

Имах излишък от приятели
и бавно, почваха да стават – добри познати.

Имах излишък от много истини
и за това, само лъжи почнах да говоря.

Имах излишък от митове
и лоши приказки за другите разправях.

Имах излишък от сигурност
и от всичко и всеки се пазех.

Нямам излишък от сърце.
Как да го намеря и да го опазя?


Лично творчество

# 166
  • Мнения: 7
Исус Христос отново ще възкръсне!
Сърцата и душите ни ще озари!
С Любов и Вяра ще докосне
 изгубените ни във мрак души!
И святото му Възкресение
 ще възкреси добро и справедливостта,
в истиналите ни от страх души
наново Вяра ще посее!

Личничко Grinning

# 167
  • Мнения: 2 212
Късчета любов и още нещо...

***
Обичам,
когато настръхвам
от твоята топлина.

***
До следващия ъгъл
са няколко крачки...
И една дузина надежди
...да те срещна.

***
От суеверие
не изричам името ти
на глас.
Просто ме е страх,
че случайна непозната
ще се влюби...в теб.

Егозенично

Цялото ми его
е съсредоточено
в зениците...ти.

***
Сещаме се
да погледнем към небето
едва когато то аха-аха
и да заплаче...

Ключ за вкъщи

Като деца го носехме
на връв,
прилежно скрит
под дрехата...
Връвта е вече изтъняла
и може би дори ключалката
сменена е отдавна,
но все така го носим,
прилежно скрит
в сърцето...

***
В граматиката на любовта
"aз и ти" се пише слято.

# 168
  • Варна
  • Мнения: 2 171

***
В граматиката на любовта
"aз и ти" се пише слято.

Прекрасни! А цитираното-  Heart Eyes!

# 169
  • Мнения: 30

Любовно разпятие (6.4.2010 вторник)

Любовта не е поезия
нито слънце и сълзи.
Любовта е дума
която понякога . . . боли.

Не искам да я споменавам
да говоря зад гърба й лоши слова.
Да я наричам кучка и
да говоря колко е зла.

Тя винаги идва с топла усмивка
протегнала красивите си ръце.
Но после на разпятие
всеки от нас с чук и пирони кове.

След това знам, че ни изоставя
и бяга далече от нас.
А кръвта която пада от ръцете ни
всъщност е от нашето . . . сърце.
_________________

# 170
  • Мнения: 73
Изкуших се да напиша стиха от една руска песен, чиято мелодия не е кой знае какво, но пък стихът е страхотен.

Мы будем вместе

Запускает ночь в небо лунный диск
И коснется в звездной выси дрожь ресниц
Капелькой слезы не согреть мечту
Я ловлю твои желания на лету

Мы будем вместе я знаю
Таких как я не бывает
Таких как ты не теряют
Мы будем вместе я знаю

Капелькой дождя смоет нашу грусть
Ты сегодня не со мной- ну и пусть!
Утренний звонок украдет рассвет
Впереди у нас с тобою сотни лет.

# 171
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Естер, страхотни са.   bouquet

# 172
  • Мнения: 10
Това го измислих миналата година след коледна среща с едно определено момиче, но сега няма да навлизам в подробности.

Upside down

Upside down turns your life,
some say, when you get a wife
Upside down turns your life,
others say, when you hit a five*
Upside down turns your life,
I say, when you fall in love

Love is happiness, some say
Love is god, others say
Love is a mist, I say

Upside down will never turn your life
if you never get a wife
Upside down will never turn your life
if you never hit a five
Upside down will never turn your life
if you never go to parties
where are people not in the list
Because you never know
what can come out of the mist


*В някои части на щатите това е жаргон, който означава "да удариш джакпота".

# 173
  • tardis
  • Мнения: 329
Днес отново с теб ни залюля
онзи палав, непокорен вятър,
който духва в миглите ни прах
с дъх на сладко, натежало лято.

Днес в дъждовни локви се разля
онзи огън от размито слънце,
онзи светъл гъделичкащ смях
миг преди със трепет да замлъкнем,

миг преди да зашепти денят,
скрил в гръдта си хиляди въздишки,
и над нас листа зашумолят
и цветя от нищото поникнат,

и преди под твоята ръка
бавно да се завъртят вселени,
леко да се наклони светът,
яркосин, загадъчен и нежен.

----

@ Stallion  Peace

# 174
  • Мнения: 2 070
Кога дойде? Не чух те. Не видях те.

Кога успя през входната врата да пропълзиш?

Нима невидима си, черна, зла русалке,

до устните ми устни щом успя за миг да долепиш?

 

И цветните мечти в съня ми скъса

като ненужен и нехвален стих.

Ти явно си дошла в нощта априлска, къса,

за да намериш своя пристан нов и тих.

 

За да изтриваш всеки ден по малко

света около мен. И след дъжда

наместо дъгата многоцветна – жалка,

черна и пенлива… небето да проплаква със ръжда.

 

За да размиваш образите, гласовете

на утрото, изгряващо без теб щастливо,

да тръпнат в мрак и болка коленете

в днешното ми утро – мрачно и сънливо.

 

Ще ме спохождат страшни и чудовищни видения,

изплуващи пред погледа ми като стар

захвърлен лист със глупави стихотворения,

разкриващи най-адовия ми кошмар.

 

Във свойта сянка ще погълнеш светлината,

дърветата ще оголеят в пролетта,

и вместо лятото, което чакам на вратата,

неканена ще влиза есента.

 

И като стара дреха душата ще захвърлиш

в пустинята с видения, без слънце, без дъга.

Живота ми като изсъхнал лист ще стъпчеш,

русалке зла и черна, моя Самота.


# 175
  • Мнения: 126
AKELA -  bouquetза Излишък


Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст,
 но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.

Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;

вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.

Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
 
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.

Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
 
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!

# 176
  • Мнения: 775
автор: joy_angels


Искам – каза психоаналитикът й –
да се разхождаш всеки ден по час,
без значение дали е топло
или студено,
дали валят кабарчета или слънчогледи,
дали има тротоар,
по който да минеш
или планина, която да гледаш
над покривите,
подари си един час само за теб,
час за самостоятелно оцеляване
без всички гипсови отливки за подпорка
на счупени сърца
с цветни имена (мъж, деца, внуци),
отиди на пазар,
чакай на опашка в пощата, за да
платиш сметката си за ток,
влез в някое бистро
и не се притеснявай, че си сама,
поръчай си чай или кафе (ако си пила
хапчето си за кръвно сутринта),
затвори очи щом сервитьорката се отдалечи
и се отпусни:
никой не те гледа,
никой не се интересува от теб,
защото бистрото е пълно
със стари самотни мъже и жени
със затворени очи
и гипсови отливки на сърца под масите.

# 177
  • някъде другаде
  • Мнения: 3 373
AKELA , страхотни стихотворения! БРАВО! smile3501 smile3501 smile3501

# 178
  • Пловдив
  • Мнения: 1 354
Философия на любовта
                  П. Шери

Потоците се вливат в реката,
реките пък моретат намират.
А ледовете горе в небесата
в хладните вълнения се сбират.

И всички те се търсят и обичат
от обич няма кой да ги лиши.
С душите при нещастие те се привличат,
но защо ли не и нашите души.

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна
до океана- месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме обичаш ти?

# 179
  • tardis
  • Мнения: 329
Краят на думите

Огъва ламарината на мислите ми
това потракване на капки дъжд по листите.
На ключове, загубили вратите си.
На зарчета по плота чер на нищото.
На чаши, изхабени от наливане.
Във онзи малък град без точно име.
Когато всяко днес и вчера, всичко
увиснало е на ръба на сричките.
И няма вече време за обичане,
и шарките на буквите са змии,
а думите са течни полуистини,
разплискани горчиво по стените.
Когато спя на топлото ти рамо,
до меките пожари на очите ти.
До нежната ти сила и до пламъка
по устните ти. Хванала незримото
на онзи прост космически синтаксис,
по силата на който теб те има.
По силата на който сме измислени...
По силата на който друго няма.

Общи условия

Активация на акаунт