Обичате ли стихове? - 7

  • 96 326
  • 755
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 30
Моя
(23.3.2010 сряда)

Отново заради теб оставам буден
Моя, така желана и сляпа любов.
Сълзите ми като порои текат
ти си виновна, Моя несбъдната любов.

Имам чувството, че е късно
а то едва се е стъмнило.
Няма я – Нея, жена която да ме прегърне
да ме целуне и каже:,,Лека нощ. Обичам те, мило!’’

Мечтата вече реалността преминава
знам, че не е хубаво така.
Как да спра за теб да мечтая
Моя проклета любов?


 Лично творчество.

# 151
  • София
  • Мнения: 7 295
Дневен сън

Намерих те.
Когато вече нямам право
да търся перуников мрак
и с късен въглен от жарава
сърцето си да будя пак.
Когато моята тревога
дори на устните горчи
и трябва да крещя “не мога”,
а те милувам със очи.
Намерих те.
Когато вече тъй отегчено
живея между “да” и “не”,
а тиха болка тихо стене
в присвитите ми рамене,
Когато вече сам се губя
във късния вечерен час.
Мой дневен сън, така си хубав,
но аз къде съм всъщност, аз.

Евстати Бурнарски

# 152
  • Мнения: 7
В
тишината на своето очакване,
впила поглед към нов хоризонт...
пускам
малко по малко надеждата
и едва я държа!
И загубена в мрака се лутам
и е
тихо до болка почти.
И те няма,а беше.
До кога ще боли?

Лично творчество  Simple Smile

# 153
  • Мнения: 30
В
тишината на своето очакване,
впила поглед към нов хоризонт...
пускам
малко по малко надеждата
и едва я държа!
И загубена в мрака се лутам
и е
тихо до болка почти.
И те няма,а беше.
До кога ще боли?

Лично творчество  Simple Smile

 Mного ми харесва, браво!   bouquet

Ето едно мое, писано е преди минути:


Приятел-страхливец
(26.3.2010 петък)

 Прекалено бързо всичко приключи.
 Почти, почти не осъзнах.
 Колко бързо мина разговора
 и колко светкавично, спря.

 Знаех си, че вратата ще заключа
но ти дадох шанс, поне да минеш
за това толкова бавно я затворих.
Дадох ти, последен шанс.

Не ми припомняй неща
които помня
смешно е от страни така.
Нима мислиш, че съм забравил?
Не, за твое съжаление не позна.

Да не дава Бог, отново да ме потърсиш.
Да ти дава и да не ти взима нищо, дано да е така.
Обичай си приятелите за това, че са твои, а не чужди.
Защото не знам кои други такъв ще те търпят.


# 154
  • БГ
  • Мнения: 746
здравейте,много хубави стихове  Peace, преди имаше стихове за мама събрани в една тема, някой д а помогне с линк? мерси

# 155
  • Мнения: 7
Не ме разплаквай.Пак звънят
камбаните за
сетната раздяла...
Не ме разплаквай.Този път
-ще онемея и ще
те забравя...
Не ме разплаквай.Тихичко шептя,
че утре ще е светло
като в песен...
Не ме разплаквай.Чуваш ли гласа
на тази
посивяла есен?
Не ме разплаквай.Просто си тръгни
и слей живота
ми с кошмара...
Аз още помня мирис на сълзи,
които в нощите
ухаят...

Лично творчество

# 156
  • Мнения: 7
Олекна ли ти,че ме нарани?
Че грозните обиди ме надвиха..
И като лепкави следи…
не ще отмия със години.

Олекна ли ти? По-щастлив ли си?
Че в грозната раздяла..ме сломи
с обидни думи като черни гарги,
Които и до днес дочувам?

Олекна ли ти? Че на болката
Със болка отговори ти?
Ранихме се жестоко и е сигурно,
че безвъзвратно ще боли.

Лично творчество.

# 157
  • Мнения: 7
Наслушах се
на думи.Замълчи.
И гузната си съвест не залъгвай!
От думите ти само ме
боли,
защото лъжеш се отново,че ти вярвам.

Задръж си думите.Поспри.
На
тишината нека да оставим
последните си погледи,мечти
със тишината нека
да забравим.

Не се хаби.От думи няма смисъл.
В последният си миг да
замълчим.
И гръб във гръб да се изпратим
и с тъмнината да се заличим.


Лично творчество.

# 158
  • Мнения: 4 560
ПиПче,надявам се че последните  две от теб не са плод на състоянието ти в момента. Praynig Много са силни,защото са истински.

# 159
  • Мнения: 1 081
Сънувам те, пораснала,  косите ти са като моите, когато бях дете, сънувам ръката ти върху моята изплаквам цялото небе, но нищо няма да те върне мое малко сърчице, исках да те прегръщам, да чуя смехът ти, да намеря цялата любов на света в очите ти,  исках малките ти ръце да ме прегърнат, исках , мое малко дете.

# 160
  • Мнения: 7
Естел,за жалост са ...

# 161
  • София
  • Мнения: 7 295
Пленителна като нощта...


Пленителна като нощта
под ясни звездни небеса,
тя в хубостта си съчета
от ден лице, от мрак коса
и поглед пълен с бистрота,
като разискрена роса.

Прибавил сянка, лъч отнел,
ти чара и би разрушил;
той, в къдриците и се вплел,
ограбва образа и мил;
там ясна мисъл би прочел-
той хубост с ум е съюзил.

Тя има вежди и страни
спокойни, нежни, а под тях
усмивки- мамещи вълни, -
разказващи за весел смях,
за минали безгрижни дни,
за любещо сърце без грях


Байрон

# 162
  • Мнения: 775
автор: Sugarbabe

Ще си заключа някъде сърцето.
Далеч от очите ти,
далеч от думите ти.
Ръцете ми са уморени
от тежестта на всички звезди,
които ми свали.
Не ми обещавай нищо.
Каквото и да ми дадеш,
то щастие не ще ми донесе.
Върни звездите на небето.
Не са ми нужни те,
а малко обич.
Земна.

# 163
  • Мнения: 2 212
***
Не, не плача.
Сигурно прашинка
е влязла в окото ми.
Може би последната останала
от всичката ти любов...

# 164
  • Мнения: 7
 Почти е тихо и почти
 Не ме боли,почти.
 Почти е тъмно и почти
 Забравила съм те.Почти!

Лично творчество...

Общи условия

Активация на акаунт