Обичате ли стихове? - 7

  • 96 324
  • 755
  •   1
Отговори
# 135
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Тук май пишете любимите си стихове,но аз ще си позволя да покажа едни мои стихчета,които посветих на майките от форума осиновили дечица.


Едно дете се беше умълчало...
от първият му дъх,живота каза"не"
и сърчицето малко,сякаш беше спряло,
очакващо искрица щастие,поне.

Защо жената,дето то обича,
отблъсна го и тръгна си сама...
И вместо там-до нея то да тича,
сърцето му е стиснала тъга?

И всеки ден с надежда то очаква,
да дойде мама-мила и добра,
и всяка вечер със звездите си приказва,
и моли се да станат чудеса...

В мечтите мама идваше-красива,
с очи дълбоки,с пуснати коси,
стоеше там,но беше мълчалива,
загрижена за своята, от тези две съдби.

Ръчички мънички неволно то отпуска,
една сълза,търкулва се сама,
и бавно то реалността напуска,
потапя се в илюзията на съня.

Там тича по зелените поляни,
бере цветя и смее се със глас,
в съня си вижда ниви разлюляни,
там може би съм някъде и аз...

И идва този ден прекрасен,
съдбите ни се сливат във едно,
остава в миналото твоя свят ужасен,
и никога не ще си ти само.

И майката протяга длани-
събира тя,строшени стъкълца,
събира спомените разпиляни,
и търси път към детската душа.

А то намерило в живота си пътека,
за него всичко вече ще е Тя,
намерило е пристан,дом,утеха,
пресъхнала е детската сълза.

Когато след години е голямо,
а мама е със сребърни коси...
единственно едно:"Ти как си,мамо?"
живота и от щастие ще озари.





Това наистина ми хареса. Много  bouquet . Развълнува ме. Благодаря ти.  bouquet

# 136
  • Мнения: 2 314
Новата ми рокля иска да я видят -висим на стола
и само огледалата с нафталинени усмивки ни се възхищават.
Няма ли кой да ни измачка?
Копче по копче...
Докато бялата панделка изпише върху пода
йероглиф.
Толкова е хубаво, че не е вярно.

Виргиния Захариева

# 137
  • Мнения: 30
3 години
(6.3.2010 събота)

 Може би, всичко беше грешка
 безумие, фалш и лъжа.
 Някога така се получи
 и за съжаление, нищо не мога да променя.

Така ми се иска да не ви познавах
и никога да не бях чувал за Вас.
Тук вече нищо нямам, там ми остана
и сърцето и душата и стъпките по асфалта дори.

Когато стане нещо, другите винаги казват:
,,Така те научиха те!’’
Вие дори не знаете, кой бях преди
да срещна Нея и Теб.

Обещанията си аз ги помня
и повярвай ми ще стане точно така.
Нека Тя, да е най-грешната
но въвеки да й остане нейната
 ангелска красота.
 


 Лично творчество.  Simple Smile

# 138
  • София
  • Мнения: 7 295
Непреводима лексика

Оттук насетне всеки ден ще ми е подарен,
макар ръката ти е още много дълга дума.
Макар съм ударение от жеста на бохем,
а сричките ми имат статуса на тихи луди.

Ще съм заетата седалка в някой автобус,
ще гледам как лицето ми се стича по стъклата,
как губя го и как презрява плодовият вкус
на корена ми - онзи архаизъм непонятен.

От днес нататък списъкът ти с окончания
ще преброява спирките, оставащи до в къщи.
И ще вали...и ще вали от отчаяние,
че вече лексиката ни не е една и съща

regina

# 139
  • Мнения: 2 212
Сняг през Март

Дамян Дамянов

Когато трябваше, не падна.
Когато би бил красота,
те нямаше... И безпощадно
едва сега ни връхлетя.
Ах, бяла ласка закъсняла,
защо едва сега валиш?
Вместо да топлиш и да галиш,
ти само в миг ще простудиш
душите, пъпките и всичко...
Макар красив и чист макар,
на късната любов приличаш
ти, страшен сняг, ти, сняг през март!

# 140
  • София
  • Мнения: 1 176
Пак се влюбих във вятъра,
до кога ще се връщам
разрошена вкъщи.

Яна Монева

# 141
  • Мнения: 2 212
Благодаря за Яна Монева.
Ето още от нея.

На Баба ми
 
Омъжили са баба ми със дядо ми,
за щайга грозде в гладните години
на малко време преди мен и теб,
когато всичко вършили роднините.
Била красива, много млада, бяла
и 8 месеца в началото, мълчала -
мълчала - докато подмитала
сълзите си под чергата на къщата,
мълчала докато закърпвала,
пробитият чорап на любовта си,
мълчала докато приготвяла
вечерята, кревата и срама си.
А после като зла прокоба
децата им умирали родени...
Нещастието казват ги сближило.
Във спомена ми дядо все я гледаше
с очи на обожание и вино,
а после тайно някакси оставяше
узряло грозде, едро и невинно...
Един ден Той си тръгна тихо,
заспа и не се върна повече
спокойно без да притеснява никого
между рекламите на сериала.
А Баба все загледана отвъд,
го засънува призрачно в раздялата им
как носи зряло грозде от лъчи
в онази щайга като във началото...
 
преди завинаги тя пак да Замълчи...

***
Има
 
толкова
начини да объркаш
някого,
 
да пуснеш
в него бримка -
надолу
 
- докато -
 
събуваш
или
обуваш
тънките
копринени
чорапи
на
доверието,
 
с изтегляне.

***
Понякога…
 
си игла -
с която си шия рокли от спомени,
обличам ги
и се опитвам да потъна
в разкош от забрава,
 
след като съм се убола...

# 142
  • Мнения: 30
,, Спасен''


Дори не знаеш какво
има на дъното на океана.
Пожелавам ти да се давиш
и да те спасят, но да нямаш памет.

Искам да ме видиш, след време
и да спомниш за мен.
Когато имаш нужда от
приятелско рамо
няма да ти дигна телефона
и ще бъда много студен.

Мога да ти помогна, но не искам
а когато пожелая ще е късно.
Ще заплача дори, но за последно . . .
Да желаеш напразно, да върнеш дните
но вече само от теб, да падат сълзите.




/Посветено на П./


 Лично творчество  Simple Smile

# 143
  • Мнения: 73
Гордост

Загубих вкусът към поезия
Загубих и сън, и покой
На мъка, болка и депресия
Удавих се в един порой

Намразих работа и развлечения
Светът се преобърна
Животът ми е самообвинения
Отронен стон, молитва да се върнеш

Душата ми раздират угризения
Какво се случи още не разбирам
Осъдена ли бях за престъпления
На клада бавно да умирам

Каква нелепост беше онзи ден когато
Отправих ти онези обвинения
Но беше всичко толкова познато...
Разкъсвана в несигурност, предчувствие за поражение

Бих искала на колене да моля извинение
Да прекратим безумното мълчание
Но гордостта ми като привидение
Е мойто най-голямо наказание.

П. Димитрова

# 144
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 856
Ще си позволя да публикувам 2 мои лични стихчета, с които се гордея много  newsm03

Последен залък

Едно дете седи само на тротоара,
протегнало безпомощно ръка.
За мъничко храна то чака -
единствения дар за малката душа...

Седи, а покрай него хора бързат -
замислени го подминават те,
в очите му сълза проблясва,
отритнато е малкото сърце...

Вали дъждът и мокри детското лице,
студът сковава тялото безсилно,
и питам се - това ли заслужава бедното дете,
такава ли съдба го чака ?!

Дъждът се слива със невинните сълзи
и никой болката не забелязва,
едно дете на тротоара...само седи
...последния си залък чака...


-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-

За теб, сестричке

За теб, сестричке, венец от огън бих изплела
и гривна от вода ще сътворя,
от нощните звезди ще ти направя постеля,
и завивка от любов ще сплета...

За теб, сестричке, давам всичко,
което във сърцето си държа –
мечти, любов, желания, капнежи,
единствено на теб ще подаря...

В очите ти не искам аз страдание да виждам
и болка в твоето невинно мъничко сърце,
душата си на дявола готова съм да дам,
за да има щастие в живота ти, дете...

И ако някой ден...случайно...някой
разбие подло твоето сърце,
аз грях злокобен ще направя,
ще го убия с двете си ръце...

Във ада аз готова съм за теб да вляза,
на клада да горя, да викам, да крещя...
И само ако знам, че си щастлива
със удоволствие живота си ще продада.

За теб, сестричке, венец от огън бих изплела
и гривна от вода ще сътворя,
от нощните звезди ще ти направя постеля,
и завивка от любов ще сплета...

# 145
  • Мнения: 2 212
Ако не се разсейвах

Екатерина Йосифова

Ако не се разсейвах толкова,
можех досега да остарея.
Харесва ми тая възраст: една къща те утешава,
едно дърво те подкрепя,
всичко ме подкрепя.
 
Ако се съсредоточа, ще си спомня какво съм загубила.
Не съм го загубила аз, то се загуби.
Не оставям аз, моят живот оставя.
Само да не забравя какво мислех за важно
в началото.
 
Други идват, но и това е
по силата на любовта.
Освен това на всяка крачка нещо
чака или се носи, и има само една опасност:
да си дете, нещастно сред пълна стая със играчки.

 
Пак е така: стоиш на единия бряг и гледаш
към другия.
А бягът на водата те замайва.
Какво беше важно тогава?
Ако се съсредоточа, ще си спомня.
 
Само водата се премества, сухи корита,
изровени някога от порои любов.
Трябва ли да измина всичките,
за да знам къде водят?
Трева расте, трън расте, космична буболечка крачи.
 
Можех досега да съм далече някъде в посока,
която е престанала да бъде моя.
И този ден, който сега лениво тече между клепките ми,
можеше да е кратък до отчаяние.
Ако не се разсейвах толкова.


Тъй като си е мое

Екатерина Йосифова

Тъй като си е мое
и тъй като не мога да го задържа
и тъй като беше добро тяло,
понякога досадно, но не и капризно
и тъй като никога нямах
        достатъчно време за него
и никога не го доизслушвах,
накратко, тъй като е мое,
чувствам се зле сега
чувствам се виновна
сигурно трябваше да ида, да обясня,
             да измоля
да не му се броят всичките години
попилени от мене.

Последна редакция: сб, 13 мар 2010, 23:41 от ester

# 146
  • Варна
  • Мнения: 11 340
sinna, много ми хареса! Hug

Остаряване

Понякога се чувствам остаряла
и страшно неестествена. Боля.
А болката е истинска и бяла -
със нея омагьосвам и държа
във плен изгубени мечти и мисли,
убивам красотата на деня...
Коя съм аз?! И кой ме е измислил?!
Да... остарявам и все повече мълча...
Докосвам се по устните и плача,
защото вече няма да летя -
детето в мен е в зоната на здрава
и аз се чувствам стара и сама...

# 147
  • Мнения: 447
Изписа ми рецепта за късче красота-
от минали дни извлечение с цветни петна.
Защото рисувам лица в сляпо предчувствие.
На дланта ми жигосани- вече гори.
Не вярвам в прераждане-
като гълъб намерил трохи,
утре ме чакат  стари черти...
...Нови петпръсти следи.

# 148
  • Мнения: 30
* Неизпратено писмо *

Сега любов,ще ти напиша нещо-
поредното ми неизпратено писмо...
И в него пиша,че ми липсваш !
И...Господ знае за добро или за зло...

А думите ми,някак не отекват..
Някак си,банално днес звучат...
И ще сахвърля този лист при всички-
останалите,дето няма да се прочетат !

Заради теб любов,и днеска страдам !
И питам се,защо така ме промени...
Да слушам аз балада,след балада!
И отчаяно да лъжа,че не ме боли...

Днес любов,аз пак те чаках...
В кафенето,дето знам,че ходиш.
Но не дойде...Защо ли чаках?...
Вероятно срещата ни се отложи.

Дали за друг живот насрочи дата?
Или пък няма да се видим с теб,дори...
Ако ти се прииска някога да видиш стар приятел,
аз бих била насреща-само ми звънни!

Или пък,някога,ако си тъжен,
и няма с кой тъгата да делиш...
Гръб на тебе няма да обърна!
Всичко ще ти дам,пък нищичко не ми дължиш...

Ако някога късмета се усмихне,
и искаш своята победа да празнуваш,
пък няма кой да те прегърне,
и няма кой по бузата да те целуне...
Аз бих била насреща,обич!...
Бих пила с тебе,в някой бар!
И бих празнувала и твоята победа...
И любовница ще бъда и другар...

Ако някога ядосан си и бесен,
ако искаш да удариш някоя стена...
Аз бих застанала на нейно място,
ако знам,че ще ти мине от това...

Ако някога любов,ти се доплаче,
ако наранен си,и загубиш чест...
Аз бих от Ада върнала се,даже,
и бих заплакала с теб!

Днес любов...Ти пожелавам
дано да нямаш нужда от това...
А...Стана късно..Май си лягам.
И този лист отива при останалите ти писма...


На К.


Не е моето!
 На мен ми действа адски добре, това стихче и си го препрочитам понякога, когато ми е тъжно!

# 149
  • tardis
  • Мнения: 329
Още не

Тихо спят опустелите улици
в този град, който още не е.
Шепнат къщи в мъглата забулени,
от олуците капе небе.

Звездни стъпки из калните локви
- мракът пие дъждовна вода.
Над града с неизвестни посоки
невъзможни съзвездия бдят.

Тук покани ме много отдавна,
но забравил си сигурно, че
часовете текат наобратно,
а понякога спират съвсем.

Зърнах крайче от твоята дреха,
силуета ми мярна за миг
там, зад ъгъла. После поехме
всеки своя път, както преди.

Аз - към моето крехко начало,
ти към края на стария ден,
"Богове сме" ми каза тогава, но
богове ... ние още не сме.

Общи условия

Активация на акаунт