Публикувана: 6 дек. 2009, 05:52 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2012, 19:35 ч.

Обичате ли стихове? - 7

96 328
755
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в публикациите от форума?
Какви са основните теми в поезията, споделена във форума?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в поезията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в публикациите от форума?
  
  Публикациите във форума се фокусират върху различни теми, като любов, тъга, надежда, изгубена и незабавно споделена любов. Освен това те изследват размисли за живота и емоциите. Споделената поезия в рамките на тези публикации отразява различни аспекти на човешките емоции и взаимоотношения.
- Какви са основните теми в поезията, споделена във форума?
  
  Поезията, споделена във форума, се фокусира върху теми като любов, тъга, надежда, изгубена и незабравима любов и размисли върху живота и емоциите. Текстовете изследват различни аспекти на човешките емоции и взаимоотношения.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в поезията?
  
  В поезията се изразяват различни емоции, като любов, тъга, надежда, изгубена и незабравимa любов и размисли върху живота и емоциите. Текстовете предават различни аспекти на човешки емоции и взаимоотношения. В стихотворенията се изразява тъга, носталгия, любов, разочарование, суета, самота, надежда и борба. Те представят вътрешни преживявания и размисли за живота и човешките взаимоотношения.
- Какво представляват публикациите във форума и какво е основното им съдържание?
- Какви са темите на стиховете и личните творби във форума?

# 120 21 фев. 2010, 12:25 ч.

Мнения: 2 249

Йелеее)))) Hug

върна ме в темата с гръм и трясък-отдавна не я бях преслушвала-откакто мама я раз4лени Mr. Green

и ве4е не ми излиза в нови публикации Embarassed

сега усетих колко ми е липсвала Hug

# 121 21 фев. 2010, 21:09 ч.

Варна
Мнения: 2 171

***
Думите, когато са искрени
не е нужно
да ги крещиш
на целия свят.
Не е нужно
да ги обличаш в доспехи
за да блестят.

Думите, когато са истински
нямат нужда от тон подходящ.
Истинските думи и прошепнати
дълго и прашно важат.

Думите казани честно,
ваят мечти и разбиват стени.
Честните думи,
честно,
са вълшебни,
но не съществуват
почти...

Най- важното

Коръбът се движи на монитора
(какво не правят джи-пи-есите).
Сърцето ми се движи
по кривата
на посрещанията
и на разделите.

На топлината
и на студа.
На възторга,
после на сластта,
на успокояващата ласка
пред заспиване;
на празната възглавница
бледнееща от самота.

И после пак-
кръговрат и неизбежност...
Намиране, изгубване,
и пак...
Болезнено, сладко болезнено,
очите ни
(и на посрещане,
и на изпращане)
блестят.

Последна редакция: нд, 21 фев 2010, 22:18 от Катюша

# 122 21 фев. 2010, 22:35 ч.

Мнения: 2 212

Катюша, това е ефектът У-А-У. Страхотни са и двете, толкова истински, толкова хубави. Браво, поздравления! Страхотно ми харесват, а това за честните думи много ми се иска да го споделя с целия свят, наистина, толкова да е актуално....

За теб bouquet

# 123 22 фев. 2010, 08:51 ч.

Мнения: 742

Катюш,

Страхотни са. "Сърцето ми се движи по кривата на посрещанията и разделите" - великолепно!

# 124 22 фев. 2010, 16:16 ч.

Мнения: 26

Здравейте! bouquet

Чета ви от няколко дни(още съм на първите раздели от темата)и много ме радвате.Аз обожавам поезията,с нея живея,обичам всички автори,но най-много ми харесват неизвестните(има доста добри попадения) честно казано.Аз също пиша и то доста от много време.Ще пусна някой път,но сега искам да пусна няколко на Бистра Александрова.Тя е от моя град,има и стихосбирка,но не знам разпространението ий до къде е стигнало.Много ми харесва.

И тебе ли така ще те боли,
когато тръгваш без да ти се иска?
И в тебе ли така ще закрещи
едно усещане,че всъщност няма изход?

И ти ли ще минаваш всеки ден
по улици,където аз минавам често
и ще допиваш седмото кафе
с надеждата,че можем да се срещнем?

И ти ли за петнадесети път
ще слушаш сам любимата ни песен
и ще се мъчиш зад цигарен дим
пред другите да се показваш весел?

И тебе ли ще пари мисълта,
че в друг живот или във друго време
ще се смили над над добрият Бог
и би могъл да срещнеш първо мене?

И тебе ли ще те е страх,
че може изведнъж да свърши всичко,
защото знае всекиго от нас,
че няма друг така да го обича?!

Ако сега не съм за тебе първата,
тогава нека аз да съм последна.
Но никога не бих могла да бъда
в живота ти една любов поредна.

Ако с теб не се венчаем в църква,
където брачна клетва да дадеме,
тогава нека вечно да се скитаме
по обичайте на циганското племе.

Ако не стана майка на децата ти,
който да са плът и кръв от мене,
тогава нека слеят се душите ни,
за да възкръснат в цвете преродени.

Ако не съм до теб щом легнеш в гроба,
и аз дочакам мойта смърт далеко,
тогава нека-бели привидения-
покой да не намерим триста века...

Въглищарю,
този въглен,който намери
под портрета
беше някога мойто сърце!

Подари го на просяка,
чакащ под моста,
да се стопли
за малко поне...

Надявам се да ви харесат!Ще пускам още любими:)

# 125 26 фев. 2010, 15:58 ч.

Мнения: 30

Братско сбогуване

Няма причина да ми звъниш?
Не искам да чувам твоя глас.
Няма причина да мислиш за мен
точно в определен час.

Помогна ми за едно нещо признавам
за което толкова много ти благодаря.
Но неща никога не обещавам
които не ще изпълня аз.

Пиша ти, а ти заплашваш
бива, бива ли така?
Когато стане дума за приятелство наше
свеждаш ти кротко глава.

Ще е късно, аз зная това.
Но, ако някой ден се сетиш за мен
не ме споменавай с лошо име пред всички.
Сети се един път, че аз като брат, държах на теб и обичах те.

Лично творчество.

# 126 28 фев. 2010, 11:07 ч.

Мнения: 4 560

ЧУЖДА ЖЕНА

Обичал ли си някога жена,
Която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
Че другият, не тебе тя събижда?

Живял ли си със спомен за това
Как гледал си я и не си я виждал?
Усещал ли си, че си без душа
или със всичко вече си привикнал?

Посрещал ли си изгрева след това
Със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота-
Безрадостен,безчувствен?
Обезмислен?!

Целувал ли си устни във ноща
Безвкусни и безстрастни-
Само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
Страстта как мие, а душата празна?

Поглеждал ли си в нечии очи
и търсил ли си се във тях напразно?
Усещал ли си после как боли
И искал ли си да сънуваш явно?

Разбирал ли си своята вина
И искал ли си време да си върнеш
Една-единствена за теб жена,
Успяла в жив човек да те превърне?

Приемал ли си че, е чужда тя?
Откри ли вече грешката си своя?
Ти подари я?Тя е без вина!
Остави я...И вече не е твоя.

# 127 28 фев. 2010, 11:09 ч.

Мнения: 4 560

Приказка
Дамян Дамянов

Заспиваш ли? Аз май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Сърцето ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга.
Самичък съм....а тъй ми се говори-
устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди ше си отида скоро...
Аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тук,
ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от древни времена.

"Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома
и вместо сърце, под ризата си скрита,
той носел зла и кървава кама.
Причаквал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож
и ножът му от кръв ръжда не хващал,
човекът бил от дявола по-лош.
Ала и той един път от умора
под сянката на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той...Разбойникът...
За първи път обичан.
Заплакал той. Защо?
Какво стопило туй сърце коравао?-
не стопляно в живота никой път-
една ръка по-топла от огнище
на главореза дала онова,
което той не бил откупил с нищо-
ни с обир скъп, ни с рязана глава."

Но ти заспа...А тъй ми е студено...
Туй приказно момиче, де е то?
то стоплило разбойника, а мене
ти, никога не стопли тъй...Защо?

# 128 28 фев. 2010, 11:10 ч.

Мнения: 4 560

Да бъдеш весел аз ти пожелавам,
днес, на твоя ден рожден,
дали те правя аз щастлив не зная,
но ти пожелавам да си само с мен.
Искри в очите твои нека блеснат,
щом при теб съм в този ден,
чувствата ти никога да не угасват,
да бъдеш с мен и САМО с мен.
Да ме обичаш аз ти пожелавам,
със цялата любов на този свят,
твоето момиче ти го пожелава,
с мене ще се чувстваш вечно млад.
Нека никога искрата не угасва,
тръпката да бъде винаги със теб,
и нещичко в душата ти да трепва,
щом ме видиш мен и САМО мен.
Бъди добър и аз ще бъде твоя,
ще те обичам, както никой до сега,
да ме обичаш само аз се моля,
за тебе да остана аз ЕДНА!
Нека си щастлив завинаги,
ангел да те пази от беди,
бъди чаровен, мил и весел,
така в живота все ще ти върви.
Пожелавам ти щастлив да си със мене,
да сбъднеш своите мечти,
винаги ще бъда аз до тебе,
докато ме искаш ти...

ОБИЧАМ ТЕ !!!

# 129 28 фев. 2010, 11:15 ч.

Мнения: 4 560

АКО

Ако изчакваш, без да се отчайваш:
наклеветен - не сееш клевети,
или намразен - злоба не спотайваш,
но ни премъдър, ни пресвят си ти.

Ако мечтаеш, без да си мечтател,
ако си умен, без да си умник.
Ако посрещнеш Краха - зъл предател,
еднакво със Триумфа - стар циник.
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж.

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар.
Ако заставиш мозък, нерви, длани -
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш само с Волята останал,
която им повтаря: Влезте в крак!

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях.
Ако зачиташ всеки, но не лазиш,
ако от враг и свой не те е страх.
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж:
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш ти Човек!

Ръдиард Кимплинг

# 130 28 фев. 2010, 18:52 ч.

София
Мнения: 7 295

Наръчник на завоевателя

Превземай ме с опасните си длани.
Рисувай по плътта ми нови рими.
Преплувай всички тайни океани,
зазидани в корсарското ми име.

Откривай зад очите ми вселени.
Ограбвай необятните ми изби.
Затръшвай се в желание по мене.
И ме мълчи, когато те обичам...

Amphibia

# 131 3 март 2010, 22:57 ч.

В сърцето на трима мъже...
Мнения: 47

Пепелни сънища
Кремена Стоева

Сърцето ти тактува неприсъствие,
а аз съм там - приседнала отляво.
Омръзна ми във теб да бъда влюбена,
да лъжа всеки ден, за да ти вярвам.
Плета мечти от пепелните сънища
и стъквам си омраза, за да мога,
дома ти да завърша с лунни зидове,
с небесен покрив и звезда–прозорец.
От днес до утре - всичко всичко ще е свършило.
Оградата прилича на бесило...
По двора куца онзи кестен - тромаво,
а слънцето на точка се е свило.
И всеки ден подритвам тишината си,
събирам в шепи твоите усмивки.
Живея, а умирам във душата ти –
самотна църква с кули четвъртинки.

# 132 4 март 2010, 06:59 ч.

Мнения: 23

Тук май пишете любимите си стихове,но аз ще си позволя да покажа едни мои стихчета,които посветих на майките от форума осиновили дечица.

Едно дете се беше умълчало...
от първият му дъх,живота каза"не"
и сърчицето малко,сякаш беше спряло,
очакващо искрица щастие,поне.

Защо жената,дето то обича,
отблъсна го и тръгна си сама...
И вместо там-до нея то да тича,
сърцето му е стиснала тъга?

И всеки ден с надежда то очаква,
да дойде мама-мила и добра,
и всяка вечер със звездите си приказва,
и моли се да станат чудеса...

В мечтите мама идваше-красива,
с очи дълбоки,с пуснати коси,
стоеше там,но беше мълчалива,
загрижена за своята, от тези две съдби.

Ръчички мънички неволно то отпуска,
една сълза,търкулва се сама,
и бавно то реалността напуска,
потапя се в илюзията на съня.

Там тича по зелените поляни,
бере цветя и смее се със глас,
в съня си вижда ниви разлюляни,
там може би съм някъде и аз...

И идва този ден прекрасен,
съдбите ни се сливат във едно,
остава в миналото твоя свят ужасен,
и никога не ще си ти само.

И майката протяга длани-
събира тя,строшени стъкълца,
събира спомените разпиляни,
и търси път към детската душа.

А то намерило в живота си пътека,
за него всичко вече ще е Тя,
намерило е пристан,дом,утеха,
пресъхнала е детската сълза.

Когато след години е голямо,
а мама е със сребърни коси...
единственно едно:"Ти как си,мамо?"
живота и от щастие ще озари.