Публикувана: 6 дек. 2009, 05:52 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2012, 19:35 ч.

Обичате ли стихове? - 7

96 320
755
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в публикациите от форума?
Какви са основните теми в поезията, споделена във форума?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в поезията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в публикациите от форума?
  
  Публикациите във форума се фокусират върху различни теми, като любов, тъга, надежда, изгубена и незабавно споделена любов. Освен това те изследват размисли за живота и емоциите. Споделената поезия в рамките на тези публикации отразява различни аспекти на човешките емоции и взаимоотношения.
- Какви са основните теми в поезията, споделена във форума?
  
  Поезията, споделена във форума, се фокусира върху теми като любов, тъга, надежда, изгубена и незабравима любов и размисли върху живота и емоциите. Текстовете изследват различни аспекти на човешките емоции и взаимоотношения.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в поезията?
  
  В поезията се изразяват различни емоции, като любов, тъга, надежда, изгубена и незабравимa любов и размисли върху живота и емоциите. Текстовете предават различни аспекти на човешки емоции и взаимоотношения. В стихотворенията се изразява тъга, носталгия, любов, разочарование, суета, самота, надежда и борба. Те представят вътрешни преживявания и размисли за живота и човешките взаимоотношения.
- Какво представляват публикациите във форума и какво е основното им съдържание?
- Какви са темите на стиховете и личните творби във форума?

# 105 7 фев. 2010, 14:54 ч.

Мнения: 30

147. За майка . . .
/2.2.2010 вторник) /

Понякога като те видя
очите ти са пълни със сълзи.
Когато те питам: ,,Какво ти има?’’
Ти казваш: ,,Нищо!’’ , но има нещо, нали ?

И всеки път когато се смееш
всъщност, душата ти кърви, майко.
Не умееш да криеш сълзите си от мен
а знаеш ли как ме боли, от това . . . майко?

Знаеш ли, колко бързо пораснах, мамо?
Знаеш ли, как не исках да ставам голям?
Колко пъти исках, добро от лошо да разделям.
Колко пъти, сутрин да стана, щастлив, засмян.

Колко срам си брала с мене, майко
помниш добре, нали?
Колко пъти съм съжалявал, мамо
а колко пъти не успях да ти кажа: ,,Прости!’’

В сърцето имаш ли, още място майко
да прощаваш и бъдещите ми грехове?
Поклон пред тебе майко
помни едно : ,,Обичам те с цялото си сърце!’’

Лично творчество.

Последна редакция: нд, 07 фев 2010, 22:50 от AKELA

# 106 7 фев. 2010, 19:22 ч.

Мнения: 2

пРИВЕТ, момичета!

С усмихнато намигване се вкрлючвам във форума първо тук. Преди имах регистрация, но почти винаги влизах като гост. Сега се надявам да навестявам по-често това местенце...
За начало се включвам с едно скорощен мой стих и ви пожелавам уютна, споделена и вдъхновена нова седмица!

Не ме оставяй никога да прося
за нежност в неуютния си ден,
за отговор на трудните въпроси,
замрели в твоя поглед уморен.

Във мъдростите мъжки среброкоси-
най-нужната ми истина и път-
не ме оставяй никога да прося!
Учи ме колко хубав е светът!

Умиране е всеки миг безславен,
усмивката ти ведра не видял.
Любов да прося ти не ме оставяй!
В самотността си кой е оцелял?

Несбъднатости, грешки, безпокойства
направиха ме истински циник
От теб не искам никакво геройство
и знам не си всевластен и велик.

В сърцето си и мислите те нося
единствен пристан-цял живот мечтан.
Не ме оставяй никога да прося!
От чакане изтръпна мойта длан...

Милена Белчева

31-01-10г.

# 107 11 фев. 2010, 18:17 ч.

Мнения: 2 212

***
Щом ми сринат опорите, щом достигна стена,
щом прогизна до кости, щом ми сложат вина,
падам дълго и правилно
в угоено трасе,
пригодено сред бездната точно да ме снесе,...

да си счупя антените в нечий болен въпрос,
да не вдишвам виталност, да ме среже откос,
да не плача по моему,
а по аранжимент,
да ми плиснат плейбек на всеки личен момент:

има време, в което нишка лудост крепи ми
малко крайче от слънце посред хремави зими.
То ми стига да дръпна
вместо спусък, цигара
от лечебни треви с филтър "мама му стара!",

да изтърся от себе си всички лепкави думи,
да полирам мечтите си чак до ласкаво румено
и, настъпила покрива,
да поправя антените,
по които да каца денят след промените.

***
Очите ми зелени, но устата ми - не знам.
Поизлъжи ме, Холдъне, че ти не си отсам.
Че някъде си. Някакъв. Далечен и незрим.
Защо стоиш от плът и кръв, такъв... неустоим.

Догонваш вятър в мелници,
за да не тичаш сам.
Живот от понеделници.
Но теб те няма там.

И двете са от Станка Бонева.

# 108 12 фев. 2010, 09:22 ч.

Мнения: 1 568

МОЛИТВА

Над нивите безшумно пада здрача.

Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите.

Аз идвам тука тайно да изплача

гнева и болката си, и лъжите.

Наивен бях. И вярвах много.

На всеки срещнат вярвах. Нищо.

Обичах ги. И лъжеха ме много.

И много ми е болно. Нищо.

Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.

Към всички си еднакво мила:

треви и хора, зверове и птици...

Земя, дари ме с твойта сила -

да мога да обичам всички хора,

да вдъхна чест на подлеците,

герои от еснафите да сторя

и скромни люде - от глупците.

Земя, дари ме с малко сила -

да мога да повалям всеки,

забравил, че е сукал твое мляко

и е дошъл по твоите пътеки...

Заглъхва всичко. Сам съм. И под мене

земята тръпне черна, топла, гола.

Аз вслушвам се в спокойното и дишане.

И падам на колени.

И се моля.

Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.

Стефан Цанев

# 109 12 фев. 2010, 14:05 ч.

Мнения: X

ФРАНСОА ВИЙОН

Дорде се върти земята и слънчев отблясък
играй,
на кого каквото не стига, всекиму,
господи дай:
разум дай на мъдреца, на страхливеца -
кон устрелен,
дай на щастливия - злато...
И не забравяй за мен.
Дорде се върти земята - господи,
ти си над нас! -
дай на живия властник
да се насити на власт,
дай на прахосника щедрост
даже в последния ден,
дай на Каин утеха....
И не забравяй за мен.
Зная, че ти си всесилен,
вярвам в твоята мъдрост без край,
както пада войника и вярва, че го чака
небесен рай,
както в тихите твои думи вярва нашият
слух несмутим,
както вярваме ние самите, без да знаем
какво творим!
Господи, боже мой с тия зелени очи!
Дорде се върти земята
и удивено мълчи
и дордето все още и стигат
време и огън
свещен,
дай ти на всеки по нещо...
И не забравяй за мен.

Превод: Иван Николов

И знаменитото изпълнение на Окуджава: http://www.youtube.com/watch?v=xoRjh-pf5C0

# 110 12 фев. 2010, 16:40 ч.

Мнения: 211

Часовник

Седя и пиша,
пиша и седя.
И мисля, мисля, мисля
за безброй, безброй
отминали неща;
За миналото пиша, пиша.

Умерено тиктака
„Тик-так, так-тик”
стар часовник на стената -
времето лети,
лети, лети.
Оставя дупка в празнината.

Лети, лети, ти, време!
Лети далеч, далеч
от мен.
Лети, препускай,
време!
А аз ще бъда тук.
Край мен.

Далече да отида
нявга… нивга –
едва ли нявга ще се спогодя
със твоята другарка сива.
С приятелката твоя –
старостта.

Тя прави планове за мене,
ама казва –
Друг път ще ти споделя.
И тихичко се настанява
на колене
до листа бял,
до побелялата коса.

А времето тиктака,
„Так-тик, тик-так…”
Кънти зловещо от стената
часовникът проклет
пробит.
И все по-бяла е косата.

# 111 12 фев. 2010, 23:49 ч.

Бургас
Мнения: 4

Може би през ситното решето сее ни животецът така,
че остават само тези дето само в скръб подават си ръка?
И може би най-верните остават-тези дето могат или не
да те пренесат и през жарава с неопожарени рамене.
Много бяха.Шепа са.Къде ги?
Нищо,да са живи ,да съм жив...
Гледам ги все в раменете,тегля:
само шест ми трябват,
шест-ковчега да ми носят без да им тежи!

Дамян Дамянов

# 112 15 фев. 2010, 08:50 ч.

Мнения: 742

До гуша ми е дошло от игри на мълчание.

Мислиш ли, че ми стига тая доза внимание

(с нотка хладна учтивост, сякаш от куртоазия,

а очите ти гледат все през мен и са празни…)

И боли ме, когато замълчиш многозначно.

От смълчана тъга всеки миг ще заплача-

Всеки път, щом потънеш във студено мълчание

зажаднявам за бликащи думи без съдържание,

да се спъва слуха ми във речта ти накъсана,

да се спира дъха ми от лицето ти свъсено,

и изобщо, любими, предпочитам гнева ти

пред това да са мними любовта и страстта ти.

Колко дълго ще мога да се питам безмълвна:

„Какво мисли, за бога, и ако го прегърна

Ще се дръпне ли, сепнат, със прикрита досада –

осезаема, лепкава…” Колко още ще страдам?

Да, дойде ми до гуша от игри на взаимност.

….Ти дори не ме слушаш? И разсеяно кимваш…

По-добре си върви. По-добре да те няма,

Вместо да съм сама, въпреки че сме двама.

# 113 15 фев. 2010, 11:30 ч.

Мнения: 2 212

Ели.......нямам думи. Гениално е, но не знам дали можеш да си представиш колко добре го разбирам, усещам и т.н....

# 114 16 фев. 2010, 11:06 ч.

някъде другаде
Мнения: 3 355

Не съм ги писала аз , а една възрастна жена /бивша учителка/ , но ми харесват.

БАЛАДА
Посветено на Петя Дубарова

Ти беше рано избуяло цвете,
Поникнало край дивата гора.
Но скоро те скършиха ветровете
От рано твоя дом осиротя.

Заглъхват стъпките ти в Лунапарка
По стълбата извита към дома....
Една жена за винаги ще чака
Единствената своя дъщеря.

Мълчи самотна твоята китара ,
Докосвана от твоите ръце.
Едно момиче вече не отива
На брега на Черното море.

А все така морето те очаква,
И все така горещо те зове.
То вечната си болка ще изплаква
За недописаните стихове.

Ела , върни се малка поетесо ,
Почакай още малко на брега,
Вълните ми отново да целунат
На стъпките последната следа.

Почакай още , остани на кея,
И залеза дочакай на брега,
Аз тъжната си песен да изпея
За твоята несбъдната мечта.

Ела , вземи ме в топлите си длани
И занеси ме в твоя вечен дом
А за да се бориш с вълци и чакали
От мойта мощ и сила ще ти дам.

ПРИКАЗКА
посветено на Петя Дубарова
Когато вечер слънцето залязва
И по небето затрептят звезди
Морето свойта приказка разказва
И тихо шепнат морските вълни.

Живееше тук някога момиче
С коси смолисти с мургаво лице
То слънцето и лятото обичаше
Възпяваше ги в свойте стихове

Обичаше цветята и морето
И всяко кътче в родния Бургас
И чайките и гларуси които
Със крясъци прелитаха над нас

По залез често идваше на кея
И слушаше романа на вълните
И като малка огнена ракета
Летеше към луната и звездите.

Един живот , една любов мечта
Тя изживя за кратките си дни
Със своите седемнадесет лета
Тя надживя дълбоки старини.

Все тази приказка шепти морето
Повтарят я звездите и небето
Ивсе нагоре ще летят ракети
Докато слънцето над нас ще свети

# 115 18 фев. 2010, 10:38 ч.

Мнения: 0

Здравейте!

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Дамян Дамянов

Обожавам това стихотворение!

# 116 18 фев. 2010, 11:42 ч.

София, България
Мнения: 2 234

Заклинание

Не отминавай никое "обичам те" ,
прошепнато от глас, с очи, с мълчание.
То идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "обичам те" ,
защото ако то не те намери,
вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Изостряй своя слух - да го дочуваш,
със всички свои сетива улавяй
блуждаещия знак на всеотдайност...

А ако ехо в теб не се събуди?

Отново се поспри, не отминавай :
да те погледат остави очите ,
да те запомнят щедро до насита.

И после в сънища да те извайват.

Николай Христозов

# 117 18 фев. 2010, 19:53 ч.

при моите деца .....
Мнения: 6 322

Цитат на: ellyst в пн, 15 фев 2010, 08:50

Благодаря!
Невероятно!

# 118 21 фев. 2010, 10:30 ч.

Мнения: 430

Мелодия ми дай и ме обичай.

Посвети ми своите мечти.

Вземи от мойто вдъхновение,

създай ми свят изплетен от лъчи.

А когато вечер ти е тъмно,

подай ръката си и запали

светлина, която да огрява

прозореца на твоите очи.

И аз ще бъда в нея и ще бродя

и всеки тъмен край ще осветя,

ще запаля в мислите ти чувства

и разума ти с моя ще пленя.

Последна редакция: нд, 21 фев 2010, 10:50 от Ardea alba

# 119 21 фев. 2010, 10:52 ч.

Мнения: 430

Ето и още едно:

Мъж със пура,

Със часовник,

с вратовръзка

Ухаеш тежко на парфюм,

Седи в кресло със тайнствена преструвка

Изчистил стаята от външен шум.

В ръката си , подпряна на креслото,

Докоснал чаша със коняк

И мека бръчка на челото,

Подчертава се в приглушеният сумрак.

Грамофонът завъртял се с нежна песен -

С мелодия от вчерашно танго,

А пурата до него очертава

Ароматно сивкаво кълбо.

Мъжът отпива от коняка,

Часовникът препуска след нощта,

А в светъл спомен от зората,

Се усмихва образ на жена.

И това:

Уж не боляло, уж всичко лесно било,
но вече във бяло е моето старо платно.
Избледнели картини, обвити със страх,
докосващи спомена, кристален и плах.
А уж не боляло.Изтупах праха.
Сега виждам дълбоко със все сетива,
Боли ме, но някак забранявам си аз
да мисля за тебе-за твоя анфас.
Виж моя профил,но този от ляво,
онова по-надолу почти е кораво-
дай ми миг, за да мога аз дъх да поема
и зъби да стисна, до дето е време,
че гръб да обърна на анфаса ти светъл,
напред да потегля към нова щафета.
Недей да говориш.
В тишина замълчи,
Една дума да кажеш-
и пак съм твоя-
почти...

Последна редакция: нд, 21 фев 2010, 10:58 от Ardea alba

Препоръчани теми

Нечовешки условия в дом за възрастни хора с.Ягода

Hercai/Вятърничав по ATV/Diema Family и Нови проекти на актьорите Тема 13

Размяна на парфюми - тема 60

Забременели след ин витро - Тема 43

Причина:

Причина: