Обичате ли стихове? - 7

  • 96 313
  • 755
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 775
автор: vladun

Нощес
се е поминала
звезда...
И слънцето
отсипва светлина -
за Бог да прости.

Аз съм толкоз близо
до осиротялото пространство -
делят ни само мравките,
заслушани
в откъслечното дишане на вятъра...

# 91
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Забравих те хиляди пъти!
И този път ще успея!
Докато,
в студен зимен ден,
или в топла пролетна вечер,
ми подхвърлиш
поредния кокал,
и аз отново реша,
че съм вечна,
неземно красива,
далечна ...

Забравих те хиляди пъти,
а този път - дали ще успея?

# 92
  • Мнения: 34
 Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари


# 93
  • Мнения: 10 393
ЛЮБОВ НЕОБЯТНА

Нощ -
ухаеща на трепети
и
зов,
сини стихове
мракът любовно шепти...
Ти си моята
нова
вселена,
ти  въздухът си
в
моето нежно
небе...
Очите ти прогониха
сънят ми,
смехът ти като
нежна музика звучи.
На теб
мечтите си продадох,
душата си разголих
колко пъти
и
стихове на теб
аз посветих.
Любов
необятна -
цяла вселена-
дарява ти мойто сърце;
с
разпиляната пеперудена
нежност
дни и нощи
твоето име мълвя...

Лили Михайлова

# 94
  • Мнения: 10 393

З А В Р Ъ Щ А Н Е

Разпилени мигове
в
отминали дни -
неусетно
времето тича...
На съдбата тайните
знаци разчитам,
към твойто сърце
търсейки път.
Твоят поглед
посипа пътеката
с рози;
а
тъгата в душата ми
твоята усмивка изтри;
дланта ти гореща
копнежа ми таен събуди.
Твоите устни
ме върнаха
в
храма
на
ЛЮБОВТА...
Лили Михайлова

# 95
  • Мнения: 10 393
МРАЗЯ ДА ОБИЧАМ

Не можах да се науча
как да обичам
без да падам
и
без да боли.

Душата ми е дрипа
съдрана,
вятърът разпиля страстта;
огънят загаснал е
в огнището,
лед
скова мечтите
любовни...

Душата ми е дрипа
съдрана,
но
сърцето непокорно е -
мразя да обичам
а
ОБИЧАМ...

Лили Михайлова
[/size]

# 96
  • Мнения: 1 568
Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай -
аз го искам до Нова година.

Ти познаваш ли Гошко? Та той
беше моят приятел до вчера.
Беше колкото мене на бой.
Друг едва ли такъв ще намеря.

С него спяхме легло до легло
и си имахме общи играчки.
Даже ново почти колело,
със верига, звънче и спирачка.

Да ти кажа ли? С Гошко веднъж
за това колело се посбихме.
Аз заплаках, макар, че съм мъж,
после двамата пак се сдобрихме.

Ти не ни се сърди, дядо мой!
Ние мъничко само се сбихме.
Днес го няма. Отиде си той,
а - повярвай - така го обичам.

Вчера чичко един го видя
и взема го за Нова година.
Във очите му радост съзрях.
Исках с него и аз да замина.

Но сме тук с колелото сами...
Плача аз, и звънчето проплаква,
а пък Гошко сега е щастлив -
свойте мама и татко дочакал.

Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай -
аз го искам за всяка година


Румен Ченков

# 97
  • Мнения: 1 568
С това стихотворение на една плоча израстнах Joy

Лакомчо
Слива със костичка
който изяде,
слива във корема
ще му израсте.

Ще излизат клони,
като спи насън,
през носа, устата
и ще гледат вън.

Заран във корема
ще се скрият пак,
ала във очите
ще остане знак.

Който ги погледне,
той си вече знай
и с таквиз дечица
никой не играй.

Дора Габе

# 98
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Единствен той не беше обещавал
ръце, в които тихо да заспя.
Не беше ме целувал на раздяла
и никога до мен не помълча.
Единствен той не каза, че съм тази,
в която вижда двете си деца.
Не беше ми се клел, че ще ме пази
във всеки сън. До края на света.
Единствен той не си отиде истински
от нощите на тежка самота.
Не се побраха в белите ми листове
единствен той... и после любовта.
NimeriQ

# 99
  • tardis
  • Мнения: 329
Понякога не овладявам мислите си.
И те се дърпат бясно между веждите,
отскубват се бунтовни, напористи
към устните ми... И горчат, и режат.

Понякога се наводнявам с думи.
Преливат по косата ми и капят.
Възправят между нас вълни безумни
от звуци. И взривяват стаята.

Понякога не спирам тишината си.
И тя свисти на път да те залее.
Не съм по мярка. Колкото да стягаш,
ще късам позлатените ти ремъци.

Понякога се давя от мечтите си.
Когато друго нищо не остава.
Не съм по мярка... Колкото да искаш.
И няма, просто няма как да стана.

# 100
# 101
  • Мнения: 775
автор: meiia

И пак небето се търкули
полусъннно върху плета.
Грънци като обли кули
на ограда спят напета.
Срещат изгрева с прозявка.
Зимна нощ поли изтръска
бяло, сякаш за задявка.
Вятърът прозорци бръска.
Петлено и пъстрооко
съмва се в земя дъхтяща.
Ден се ширва на широко
иде да пробуди спящите.
Пролет ли е? Още не е,
но ухае ми на оросено.
Малко агне нейде блее
и изгубено, но и спасено.
Под покрова на стрехите
прозвъняват сто капчука,
стъкват печките снахите,
вземат сливи за боклука.
После месят полуголи
световете на мъжете -
устремени като стволове,
яки като корабни въжета.
Помежду им златни люлки -
слънчов косъм сън разплита.
Слънцето си търси булка.
Пролетта с вода напита
дипли китка над ухото -
да огрее с цвят мегдана.
А в чекръка на хорото
рипва тайна разгадана:
как се съмва, пролетее,
воин как обича в битка,
как с мълчаниие се пее
и си сит от залък питка.

# 102
  • Варна
  • Мнения: 11 340
Belle Fleur, страхотно стихотворение, не го бях чела досега!  Hug Ще го споделя в кучешката тема!

Отдавна не съм пускала нещо мое тук май newsm78:

--------

Две лодки, самотни и търсещи бряг,
вълните полюшваха тихо.
Поспираха, после тръгваха пак,
сезони безброй се смениха.

В началото бяха красиви, бял лак
покриваше руля, дъските.
Зелената пролет подаде им знак
да тръгнат на път под звездите.

Морето блестеше, не виждаха бряг,
прегръщаха само вълните.
Отмина и лятото. Учудени как
бързо препускаха дните,

как вече го няма блестящия лак,
дъските как вече прогниха,
те спряха посърнали. Нямаше как -
платната им тъжно се свиха.

Есента ги посрещна, със цвят на коняк,
с дъждовни искри във очите.
Погали ги тихо и тръгнаха пак
да търсят брега на мечтите.

Самотно се носеха, потънали в мрак,
да спрат за почивка решиха.
И в бялата зима, под тежкия сняг,
две лодки брега си откриха.

# 103
  • София
  • Мнения: 1 877
Отворих си старите тефтери, а мноого отдавна не го бях правила  ooooh! Преписвам някои неща, за съжаление не съм писала авторите им  Embarassed


Има толкова кръстове, надживели пръстта
с бяла вечност наречени в мрака.
Има толкова наскърбени сърца,
дето времето все ги разплаква.
Има хиляди неродени цветя....
и куплети на майчини песни...
Да живееш на тази земя,
означава с болак да чезнеш.



СПОМЕН

Бе чувството ни отлетяло....
сбогувахме се оня ден,
и ти ми каза на раздяла:
- Мисли понякога за мен.
"Мисли за мен", а аз не мислех.
Аз като филм те преживях.
Аз те забравих и улисан
по много пътища вървях.
Сега, измамен и самотен,
навлизам в свойте старини.
Звъни нерядко телефона
и по погрешка все звъни.
Девойката с коси разкошни
с винтяга и със панталон
не се провиква вече : Поща-а-а,
минавайки край моя дом.
И ме обзема безутешен
копнеж, и искам аз смутен
на пъвият случайно срещнат
да викна "О, мисли за мен!"
Дано не си ти като мене!
Дано те гледат в тези дни
очи, от обич озарени,
каквито имах аз преди.

# 104
  • София
  • Мнения: 1 877
Има двама мъже на света,
с които се пресича живота ми всеки ден.
Първият е този, когото обичам,
а истински влюбен е другият в мен.

Единият в духа ми докрай ще живее,
в съня ми със мене е той през ноща.
На мойто сърце пред прага е другия,
но аз не ще му открехна врата.

С дъха на своята пролет единия,
само веднъж...за миг ме обля!
Животът си дълъг поднесе ми другия,
но не получи ни час за това.

Любовта ми към първия топла
се носи на мойта кръв в песента,
слива се другия с грижите делнични,
засенчвари мойта най-ярка мечта.

Всяка жена прекарва сред двамата
своя ден мрачен, и своя ден син.
Веднъж в сто години възможно е само
те двамата да се слеят щастливо в един.

Общи условия

Активация на акаунт