Обичате ли стихове? - 7

Баща и син
Валери Петров

Едно смешно джудженце до един великан
тази сутрин съгледах случайно
и тез пръстчета детски във голямата длан
изведнъж ме разнежиха тайно.

Дреболийка, съгряла ме с един квант топлинка,
какво имаше толкова в нея –
кой родител не води своя син за ръка,
та за тях да изпусна тролея?

И, зарадван се чудех: - А все пак от какво
бе дошло това странно трептене,
знам ли, може би някакво по-добро същество,
да пониква на старост във мене?


Пролет е...
Валери Петров

Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква със почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за първи път преживява април.

А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва, едвам
когато през входа отворен за хората,
топката влиза във кварталния храм.

И от тук почва чудото: посред литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут...

Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд –
как напуска се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят!

А аз се чудя защо не ми излиза темата вече... тя била разделена и преместена. Честит ни нов подфорум!


Eли, поздравления и тук!   Яд ме е, че няма да съм в Бургас...



Ето нещо, което ме докосна тия дни:

ОЧИТЕ НА БАБА

Очите на баба до края останаха сини -
последни два стръка синчец в изоставена нива,
последен къс мирно небе над бразда като рана,
засята с вражда - да дели до девето коляно.

През лепкава кал, с излинели от пътя галошки
тя дълго вървя - да поиска не помощ, а прошка.
Не рухна по пътя и Бог я видя от небето
с тояжка да крета на чужд и на свой към сърцето.

А ние стояхме и чакахме пътят да свърши
в браздата, погребала светлата мъдрост на мъртвите.
Но хлябът се спече, земята отказа да ражда
и с камък замери по нашата алчност и жажда.

И старият кладенец тихо затвори утроба -
изплака последната капка - последна отрова.
Иззидаха турски дувар дето беше браздата -
отсам мама шета, оттатък остана родата.

А баба си тръгна с тояжка през черния синор
и даде на всички поравно - свещ, жито и вино.
Но нейното тайно богатство при мене остана -
син поглед - къс мирно небе над бразда като рана.

Автор: Галена Воротинцева

Скалите ти раздираха нозете...
гранитна гръд и лед; и няма свършване.
Денят ти обещаваше небе,
нощта дойде и нещо в теб се скърши.

Къде върхът е никой не ти каза.
Или кога. Стопиха се посоките.
Белееха по стръмното премазани
на твоите надежди слепи костите.

А вятърът се вкопчи във ръцете ти,
и злобно ти зашепна да се пуснеш.
Секунда слабост - долу чакат бездни.
Духът ти те предаде преди утрото.

Духът ти забълнува светли изгреви,
над морски брегове, в прегръдка тиха.
Не чакай да те хване принц от приказка.
Героите отдавна те отписаха.

Скалите ти оплетоха косите.
Но знаеш - вече няма път за връщане.
И болката единствена е истина,
докато чувстваш - не отпускай пръсти.

------

Поздрав, ellyst 

Ели, поздравления за стихосбирката. 

ИРОНИЯ НА ЛЮБОВТА

Объркан кошмар се лута в нощта.

Гордостта ни сломи любовта.

Как да прогониме тази тъга?

В мрака отново подай ми ръка...

 

Да не се страхуваме от мили неща,

в сърцата ни има нежност и топлина;

с радостни тръпки да се отдадем на страстта,

а нощта да запее химна на любовта!


Бленувам в сянката на тишината,

полета на мечтата стопява самотата,

лутам се в галопиращи  отминали мигове

а ти си до мен - къс от плуващи ледове...


Нерисувани сънища



Красиви сънища да нарисува,

помолих мечтата си тъжна;

но тя се сгуши в самотата ми -

в припев от тъжни акорди.

Катранено черна нощта ме обгръща,

рисувам звездите- зимни светулки;

колко малко светлинка е нужна,

за да нарисуваш ново начало.

Сънища вълшебни се реят в нощта,

птича песен акварелно рисувам;

пътека розова нарисувах в съня си,

по която животът ми да поеме най - после.



МАЛКА НОЩНА ПРИКАЗКА



Малка нощна музика
се носи в нощта,
с леки закачливи звуци
почука на стъклото;
грациозно затанцува
с нежността на
пеперудени криле;
изящно се завъртя
в кръг и понесе
сърцето ми в ритъм луд...






Малка нощна приказка
като сладка магия
се носи в нощта-
в акорди-тъжни и страстни
оживяват копнежи тайни
и сънища недосънувани...
В акорди се раждат
безсмислени страсти и
бузумни мечти изгряли
с краткотрайността
на красива дъга и
недостижими като
студени звезди...
Безумни мечти родени
в безнадеждност и самота...



Иди си, таен копнеж...


Залеза обагри акварелно небето,
но тиха печал скова сърцето;
цигарата дими забравена,
миража в мъглата изгубен е...
В мигове пропилени скръбно очаквам
таен копнеж на болка обречен;
и в самотата си безмълвно заплаквам,
стих без думи вятъра изрече...
Стига вече! - иди си от съня ми...
...грее в очите ти приказна нежност...
Стига вече! - иди си от дните ми...
...очите ти бълват пролетни бури и
                               летни мълнии...
Иди си вече! -аз искам да си истински,
                                а ти не си!...
Уморени са крилата на мечта безнадеждна,
сринаха се и зов, и любов в тъмна бездна;
звездите в локвата блестят кално,
ликът ти от мечтите си
изстривам многострадално...



Лили Михайлова - Lilims

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

"Очите на баба" ... и мен ме докосна...страхотно,
Rainbird....твоите стихове не се коментират - само се чувстват 

Специални поздравления за стихосбирката, Elyst!
Мислех , че съм изчела всичките теми, но явно някъде ми е убягнало истинското ти име...или поне това с което си се подписала на стихосбирката...
Как се казва за да си я купя Страхотна си!

Благодаря, момичета Книгата се казва "И крещя!", Елка Стоянова, ще се разпространява и онлайн чрез книжарници Пингвините, но от другата седмица

Всъщност, не знам дал съм казвала, но дължа куража си  на тази тема- за пръв път тук публикувах и набрах смелост. И ако не бях писала във форума, вероятно нямаше да се престраша да издам книга. Така че, с пълна сила мога да заявя, че бг-мама  ми даде крилата

Ели, поздравления и от мен! А ето и още едно мое творение:

         Наказание

   Снежна вихрушка, миг мимолетен
   студ и мълчание и тишина.
   Кучешки вой, лозунг заветен...
   плачеща котка зад сива мъгла.

   Кална пътека и път асфалтиран
   водещи заедно към вечността.
   Тук ти пълзиш, там аз намирам
   паднала счупена малка звезда

   Влачи ни в унес пороя на дните,
   търсим утеха в чужди лица
   пепел разравяме... после опитваме
   нов ден да имаме или мечта.

   Късно се сетихме. Дните изтекоха.
   Плаче дъжда. И мига опустя...
   Влачим неволята, тъпчем угарките -
   тежък живот тук на своя земя.

   Колко сме чакали, колко сме търсили
   трепетни мигове - наша мечта.
   Гръм! И угаснаха в тръни изгубени
   слънчеви мигове и топлина.

   Вие вихрушката, спомен помъкнала,
   спомен за хубави ден или два.
   Тежка корона сме двама отмъкнали,
   скъпо се плаща - ще газим в калта...!

ВИНОВНИЯТ

Нямаше как. Беше истинска хала.
Лаеше страшно и прежалих го аз.
Взех го в колата и далеч от квартала
го пуснах навънка и дадох газ.
Беше ми тежко,но,повтарям го пак,
лаеше страшно и нямаше как!
И ето,след седмица нещо драска вратата,
нещо чука с опашка,скимти и квичи,
нещо ми скача върху рамената,
нещо ме лиже със сълзи в очи!
Мръсен и кален,
отслабнал и жален,
с една рана дълбока
отстрана на хълбока,
търка се в мене и гледам го аз,
слушам, разбирам му кучия глас.
-Господарю - той казва - господарю любими,
от сърце ти се моля, вината прости ми!
Аз съм твоето куче!
Аз не знам как се случи!
Гледай, вярна муцуна
във краката ти слагам:
честна кучешка дума,
не съм искал да бягам!
Сигур там зад завоя
съм се някак отбил
и изгубил съм твоя
автомобил!
Ау, как беше ужасно!
Ау, как беше опасно!
Стигах няколко пъти
до един магазин,
но закрит бе дъхът ти
от лъха на бензин!
Ти навярно си свирил
и ругал своя пес,
но и аз съм те дирил
седем дена до днес!
Опрости ми вината!
Отвори ми вратата!
Няма вече да шавам,
свойто място ще зная
и от днес обещавам
дваж по-силно да лая!
-Влизай! - казвам му строго. -
Но сърдит съм ти мнoго,
няма никога вече
да те водя далече!

Валери Петров

 Ели, браво, много се радвам!   
Знаеш, че съм ти фен!

 Ели ще си я купя задължително!  

Тя . . .  
/23.1.2010г. събота/

Тя . . .  е по-различна
не е като другите жени.
За нея е фатално да обича
а не да разбие мъжките души.

Тя . . .  е несигурна в действията си
а всички я мислят за оправна жена.
Не е слаба, може да обича
но не иска, това е тя .

Тя . . .  сигурно и желае
има и своите малки мечти.
Може да приеме чуждата болка
но собствената , едва ли?

Тя . . .  има нужда от обич
ласки и човек до нея.
Не казва на никого
защото, всеки ще й се присмее.

Тя . . . приема всяка дума
за измама и мръсна монета.
За нея лъжата съществува
но това било хубавото на човека.

Тя . . . си измисля истории
за всички бивши и следващи мъже.
Време е да излиза на лов
и да убие още едно . . .  мъжко сърце.

Лично творчество

Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.

 

Аз искам да кажа, че книгата си заслужава. Изчетох я почти на един дъх. А сега я препрочитам по-спокойно. Поздравления.

Офф: Искам и да благодаря на Ели за автографа и за прекрасната книга Пожелавам й още много други за в бъдеще. 

АЗ И ТИ...
За теб какво съм?Поредната цигара
с тютюн по-качествен навярно...може би,
която ти запали във разгара
на своите земни мъжки дни.

За мен какво си?Чаша с вино,
отлежало,пазено за устни жадни,
тръпнещо,направено изкустно,
което стопли ме във нощите ми хладни.

Ти цигарата запали...Аз от виното отпих...
И наша стана в миг земята,
в прегръдката ни като сняг се разтопи
нежността на обич споделена красотата.

Чашата е вече празна...цигарата догаря...
Какво ни чака в утрото ни ново?
Ако нежността е истинска ще се повтаря,
ще искам да те изпия аз отново и отново.

Ти стар пушач си,...ала аз не пия...
Дано за теб да съм последната цигара...
Във мен ти ще си останеш винена магия,
неповторима Обич,нежност истинска и вяра.

Автор: Антоанета Свещарова