Обичате ли стихове? - 7

  • 92 953
  • 755
  •   1
Отговори
# 255 22 юни 2010, 16:17 ч.
  • tardis
  • Мнения: 329
Поглеждал ли си някога в сърцето
на камъка, където песъчинките
проскърцват нямо в причудливи сигли?
В душата ти се врязват и те впримчват
да тръгнеш по пътеки самодивски,
събиращи земята и небето.

Ела и надникни без страх в окото
на бурята, където беззащитна
спирално спи увита нежността.
Светът, недоизмислен, е притихнал,
из ъгълчета сини от съня и,
на хвърлей от бученето на вихрите.
А нищото безчувствено се рони...

Избистрят се цветчетата по роклята ми,
нарязва лъч пастеленото утро
на призми от строшена стъкленица.
Когато нежността ми се пробуди
ела да подредим дома на птиците
от липов дъх, крилца на пеперуди,
от кехлибар, от снежнобели лилии,
от жилки на листенца, пръст. И обич.

# 256 23 юни 2010, 17:49 ч.
  • Сред обкръжението
  • Мнения: 45
Късна среща

Давид Овадия

Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън

# 257 24 юни 2010, 23:45 ч.
  • Варна
  • Мнения: 178
   
***

Има такава трева, от която жребците напролет
цвилят страстно и нейният мирис ги подлудява...
Аз лежах в сеновала с мустаци току що наболи
и гледах как циганка млада пристъпя насам гологлава.

По петите и- речен пясък, в зъбите - вирнато стръкче.
Спря до мен, наведе за наръч небрежното тяло...
Всички коне зад стената синджири опънаха тръпно,
замириса на диво сеното, на билки, които подпалват.

Като тръгваше, блъсна случайно в нозете ми лакът,
като стреме извит, като стреме което изпусках...
Бяха вир-вода зад стената жребците от чакане-
чух: един се отвърза и право към мен запрепуска.

Звъннаха остро гърдите и - две препълнени стомни-
и ме удави във смях като ситни мъниста разсипан...
Взе ли не взе ли сено - аз почти не си спомням.
Може би само което отнесе в косите си.

 Добромир Тонев, стихосбирката "Белег от подкова" 1979 г.

# 258 30 юни 2010, 15:28 ч.
  • Мнения: 2 212
Сватба

Нощта ми казва, че си наблизо.
Съдбата идва и ще ни съди
за този лесно направен избор
от любовта си далеч да бъдем.
Току-що влиза и ми прошепва,
че ти за мене си бил предвиден.
Звучи ми страшно, дъхът ми секва,
защото ТЯ не търпи обида.
Затуй изглежда не сме щастливи -
ни ти със Нея, ни аз със Него...
Съдбата чака. Не си отива...
Съдба - не можем да я избегнем.

Ела по-близо! Седни до мене -
да пием вино в кристални чаши!
Напук на всичко да се оженим
във тази нощ невъзможно наша.
След нас ще тръгнат вода и огън,
ще ни закрилят с ревнива радост.
Ще бъдем само аз, ти и Бога
във този рай, сътворен сред ада.
Ще бъде хубаво... Ще живеем
в дома ни сънищен всяка вечер.
Ще спя до Него, ще спиш до Нея,
а Ние с Тебе ще сме далече...


... Нощта започва да ме пребулва...
Хвърли халките - ще се прекръстим!
Съдба и Господ сега кумуват -
нима е нужно да сложа пръстен?

Fanagoria

# 259 30 юни 2010, 16:09 ч.
  • Мнения: 1 454
Ester you're the one!

Страхотно е!

# 260 30 юни 2010, 23:16 ч.
  • Сред обкръжението
  • Мнения: 45
ester страхотно наистина!!!

# 261 1 юли 2010, 00:51 ч.
  • Мнения: 110
Чаша

Сами сме в тази нощ поредна…
Съвсем самотни ,за пореден път.
Прегръщам те и в теб се взирам…
Очаквайки ,да видя някой друг..

Притискам те ,в гръдта си потна.
Обграждам те със пръсти..
И в миг те сграбчвам,сякаш те душа
Притискам  тъжните  си устни..
Към твоята студена равнина..

Сами сме пак-за кой ли път?!
Във мрачната вселена…
За кой ли път  от мене,
нищо  ти не взе..
Но аз изпълних те-в сълзи и вино !

# 262 1 юли 2010, 01:07 ч.
  • Мнения: 110
понеже нещо все не ми се получават технически цитатите Embarassed искам да споделя  отделно,че и на мен страшно ми харесват"сватба" -и  също "панталон и пола"-което е по надолу и не проверих сега ,от кой автор беше..
Всички стихове са страхотни като цяло и се радвам ,че поетичните души не са изчезнали-напротив,даже са толкова много,страшно много талант се крие тук,а представям си колко още има ,което не е публикувано Wink

# 263 1 юли 2010, 09:31 ч.
  • tardis
  • Мнения: 329
Амбивалентност I

valka

Забива клюн времето в очите на лятото.
Плющят - къси шамари - секундите в мрака.
Нощем съм вещица с рошав поглед,
нестинарски пети и камък вляво.

Нощем прекрачвам перваза на себе си.
Точно тогава не искам да те дочакам.
Мога да изпия на един дъх вселената
и да заръфам луната вместо лимон - кисело ми е.

Точно тогава искам да те захвърля
като семенце - да поникнеш другаде.
Нощта се е плиснала до ръба на земята
и вибрира от липси. А е тихо. Тихо е.

После денят налива кафе в чашата.
Започвам да си харесвам изгарянията.
Сресвам си погледа, докато никнеш под камъка.
Здравей. Хубаво е, че те има някъде.

---------

ester, много е силна тая Сватба!
Погледнах и други неща от същия автор, струват си ...

# 264 1 юли 2010, 11:05 ч.
  • Мнения: 1 454
Глухарчета - Габриела Цанева

Прецъфтели
глухарчета -
бели
като скалите
под тях.

Някъде горе
по билото
още
светят преспи
от сняг.

Каменни пътища
изпепелели
изтлели
впиват тела
в зелени бърда.

Черна врана
оглежда пръстта
на късно
ораните ниви.

С гладен поглед
навежда глава
разперва
крила. И отлита.

Бели глухарчета
ронят сълзи
вятър вплита ги
в ланшни треви.

* * *
Заваля окосена трева - Габриела Цанева

Мирис на пролет -
заваля окосена
трева. Птици пируват

в цветни стебла и
лудуват в локви роса.

* * *
Истински случай - Мария Донева

В първия слънчев ден,
първият, който прилича на лято,
да купя много ягоди – първите,
скъпи, ароматни, червени.
Майките лъжат децата си, че не са сладки.
Сладки са.
Докато вървя към спирката ми става горещо -
дрехите ми още не са разбрали за лятото,
не се събличам,
рано е.
През найлоновата торба прокапва червен сок.
В деня, който прилича на лято,
да ги нося за някой, който обича ягоди,
както аз обичам него,
да изцапа лицето си,
да се усмихне,
и с една усмивка,
предназначена за ягодите,
да доведе лятото вкъщи.


* * *

Муза - Мария Донева

Такава муза ми се падна,
че само ходи по мъже.
Редовно мрънка, че е жадна.
Разголена и неглиже

до магазина уж прескача,
а се прибира късно вечер.
Усмивката й нещо значи,
но с мене не говори вече.

Почти съм сигурна, че тя е
невярна и със други пише.
На алкохол и секс ухае.
Изпада в някакви затишия,

и става тъжна и трагична,
а после – нагла и проклета.
Изобщо се държи типично
за тресната от пубертета.

Един път се прибра пияна
и между зъбите със цвете.
И, като оправия няма,
поне да се напием двете.

Но тя със мене не споделя,
и съм безсилна и самотна.
От бой ми иде да я смеля,
злоядо опако животно.

Да я захвърля във килера,
да я заключа във музея…
Но друга няма да намеря,
и няма друга като нея.

# 265 6 юли 2010, 11:13 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 273
Последното е чудесно!  bouquet

# 266 8 юли 2010, 00:08 ч.
  • Мнения: 7
Нека сега да е тихо.
Нека на дъното стъпя.
Пурпурно нека е.Синьо.
Нека е мрак и изгаря.
Нека по пясъка капят
...топли сълзите ми.Тихо.
Нека сега без пощада
да се раздира небето.
Нека сега да е тихо.
Както без глас във пустиня.
Пурпурно нека е.Синьо.
Без живот да пулсира.

Лично творчество.

# 267 8 юли 2010, 00:09 ч.
  • Мнения: 7
Тишина остава след всичко.
Сякаш нещо избухнало,
нещо викнало
и безследно завинаги млъкнало.
Тишина остава след всичко.
...Сякаш нещо строено с години
е рухнало.Сгромолясано.
Нещо било е някъде,
звучало е с красива песен
- и свършена или несвършена
е млъкнала.Със вик отнесен.
Тишина остава след всичко.
Сякаш нищо и никога
не е било и няма да бъде...

Лично творчество.

# 268 8 юли 2010, 00:10 ч.
  • Мнения: 7
Ръцете ми вържете със въжета.
Очите ми бодете със игли.
Краката към Земята приковете,
гласа ми запушете да мълчи.
Само духа ми не сломявайте
...и без Любов не ме оствяйте!
Само душата пощадявайте
и в нея не ранявайте!

Лично творчество.

# 269 8 юли 2010, 00:54 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Цитат на: Norel в чт, 08 юли 2010, 00:08
Нека сега да е тихо.
Нека на дъното стъпя.
Пурпурно нека е.Синьо.
...

Много ми хареса!

Последна редакция: чт, 08 юли 2010, 06:29 от Катюша

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата