Публикувана: 6 дек. 2009, 05:52 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2012, 19:35 ч.

Обичате ли стихове? - 7

93 029
755
1

# 270 8 юли 2010, 02:07 ч.

София
Мнения: 6 503

Билет за надежда

Не преминах живота си гратис.
До петаче за всичко платих.
Но съдбата покана ми прати
за раздяла с любимия стих...

Отегчен от лирични тиради,
примирил се със стар главобол,
сам на себе си станах досаден
като рана от пресен мазол.

Вас, приятели мои, ви моля,
запомнете ме, все пак, с добро!
Уважете заветната воля
на едно уморено перо!

Аз, глаголът без бъдеще време,
ще оставя след себе си знак,
че билет за надежда ще взема
от гише на отвъдния бряг...

Евстати Бурнаски

# 271 8 юли 2010, 12:47 ч.

Сред обкръжението
Мнения: 45

Цитат на: Norel в чт, 08 юли 2010, 00:08

Нека сега да е тихо.
Нека на дъното стъпя.
Пурпурно нека е.Синьо.
.....
Без живот да пулсира.

Лично творчество.

На мен също много ми хареса!

# 272 8 юли 2010, 15:39 ч.

Варна
Мнения: 178

Благодаря ти Борислава за стихотворението на Евстати Бурнаски bouquet

Ето още нещо от него:

Живей, приятелю!
на Матей Шопкин

Живей,
когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!
Живей, когато от тревоги
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!
Живей,
когато ти се плаче
или до плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!
Живей
с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън!
Живей,
когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!
Живей
с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем - опитай
ледът искра да сътвори!
Живей,
дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещай нечий нож в гърба!
Живей
за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери!
Живей
и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, приятелю, живей!
Евстати Бурнаски

# 273 8 юли 2010, 16:10 ч.

Мнения: 49

Обичам стихове, много...
Ето това ме развълнува днес...

Прилича на болка... Рано е.
Сълзи затварят прозорците.
Океани въртят се в себе си...
Думи увяхват във надписи.

Прилича на трясък... Крясъкът!
Гълъб прескача главата си.
Животите стават мънички,
скалите се сливат с пясъка.

Прилича на жажда... Трябват ми
книга с разрошени страници,
прашните трéли на вятъра,
младост, нарамила раница...

Прилича на спомен... Тихо е.
Скоро започва празникът –
в морето се връща пяната,
скалите се сливат с пясъка.!

Ясен Крумов

# 274 8 юли 2010, 16:35 ч.

Варна
Мнения: 178

ДЪЖД В ГОРАТА

Повя тревожна хладина –
космат ли змей припадна ниско?
Пропука клон и ето на
проливен дъжд във миг заплиска.

От жал по живите лъчи
шептят и тръпнат дървесата
и в старата гора звучи
до днес нечувана соната.

Клавиши са и стрък, и лист,
обвили стръмните баири.
Като изкусен пианист
по тях дъждът неспирно свири.

Край теб ридае контрабас,
разплакана цигулка стене.
И идва ми във тоя час
от скръб да падна на колене.

Усин Керим

ЛЮБИМА

Откакто свят светува, на земята
любимата с луна сравняват вечно.
Но нима прилича на луната,
нима е тъй студена и далечна?

Да я зова луна и цвят не искам,
по дявола божествените феи!
Без нейните очи, тревожно близки,
и ден не бих могъл да преживея.

Не плуват ли в косите ми небрежни
ръцете и – със кожа млечнобяла?
Какво че са тъй мънички и нежни –
съдбата ми във тях се е побрала.

И ако в миг се разделим със нея
като дърво – с листата си на есен,
светът като гнездо ще запустее,
в сърцето ми ще секне всяка песен.

Усин Керим

# 275 9 юли 2010, 02:23 ч.

Мнения: 30

Още си в мислите ми

Мислех си, че вече не си в сърцето ми.
Оказа се, че съм се лъгал и съм глупак.
Искам да те забравя, но винаги се питам: ,,Как?’’

За тебе съм познат, дори и това е много
но ти за мен, все още си момичето
което, нямам, а сърцето ми бие тревожно.

Казах ти, че съм те забравил, но
и двамата знаем, че те лъжа.
Как ми се иска от мислите си да те пропъдя.

Но аз те помня, помня и онзи август.
Помня всичките твои действия и слова.
Сигурно и ти ще ме помниш, но до кога?

Отново за вас

Аз знам, че не искаш да ме виждаш
за съжаление, чак сега разбрах.
Очите пълни със сълзи не виждаш
но знаеш ли колко на теб ме е яд?

Вече нищо няма значение.
какъвто си и ти, такава е и тя.
Но тя по-дълго време
ролята си добре изигра.

Побиха ме тръпки признавам
ядосах се, дори от яд поплаках
пролях, последните ми останали сълзи.
От тук нататък какво без теб и нея да правя?
Нито тя ще ми каже, нито ти.

Лично творчество.

# 276 11 юли 2010, 14:47 ч.

Мнения: 2 080

Пораснали нокти и шепа глаголи.
Не търсим дълбоки, а нови води.
Мелодия страшна, далеч не е прясно
със твоите, моите прашни усти.
Говорим неясно, притичваме бясно,
вятъра гоним и пак си шептим.
В гората се гушим и облаци душим,
не пясък събрахме, а топли звезди.
Плачът ми е скучен, какво ще се случи
не питам, забравям да помня дори.
Но щом ни е тясно, притиснато, бясно,
със теб ще вървим и създаваме дни.

# 277 11 юли 2010, 21:17 ч.

Мнения: 4 586

"Дефрагментирам
душата си отново
но дава грешка

тишина в gsm
диря щурче
в сандъче с резервни части"
От тук

# 278 11 юли 2010, 22:34 ч.

Мнения: 775

mim_kostova

Цифрово море -
удавя самотата.
Съдби на shuffle.

Благодаря на Вълка Simple Smile

# 279 15 юли 2010, 12:47 ч.

Мнения: 4 586

жизнь-сука
Наталья Яченко

жизнь-сука такая страшная штука
и каждый день ты постигаешь ее науку,
и каждый день не похож на другие
всё знает жизнь - кто мы с тобою такие.

жизнь учит нас делить по-братски свободу,
всех: умных,красивых,дураков и уродов.
жизнь доказала, что нет ни черта ни бога,
у жизни есть одна кривая дорога.

жизнь-сука такая разная штука
у кого-то по жизни круговая порука,
у кого-то те самые грабли и водка.
есть кнопка "пуск",а где перемотка?...

жизнь нас жалеет, чтобы забить сапогами,
ссорит с друзьями, мирит с врагами,
ведет по канату и в пропасть бросает -
так узнаем мы что в жизни бывает.

жизнь-сука самая лучшая штука,
как повезло - жизнь протянула мне руку.
сказка-не сказка, а ни на что не похожа.
ты любишь жизнь? а знаешь, я тоже!

# 280 15 юли 2010, 13:00 ч.

Варна
Мнения: 178

Вълкът с дълъг ник много хубаво стихотворение. Благодаря, че го сподели Simple Smile

# 281 15 юли 2010, 18:12 ч.

Мнения: 7

Като гладни пътуващи скитници
във живота ми хората идват.
И от мен като пуста чешмичка
съдбоносна вода си наливат.

Някои песни ми пеят,
други в молитва издигат
свежестта на водата ми
и това,че ме има.
Други просто мълчейки отпиват
и напускат ме – утолени,
а когато пак ожаднеят
си припомнят,че мене ме има…
А най-страшно от всичко
е тогава когато
хора идват при мене
и жадни
се напиват с вода …,
после злобно изхрачват
насъбрала печал
във коритото чисто,
във водата кристал
и нехайно си тръгват
неразбрали едно,
че водата се чисти
и от черната кал,
но сърце що е пусто
-ей това е печал …

Лично творчество

# 282 15 юли 2010, 18:13 ч.

Мнения: 7

Пътувам към себе си.
Ями.Замръкване.
Изгрев.Усещане.
Вик.Мокро.Сълзи.
Болка усмихната,
...криви зъби.Мечти.
Разминаваме се.
Със мене си.
Пак се връщам
там
където
някога
нещо
оставих.
Намерих се.
Но друга.
И пак ме боли.
И пак се търся.
Другаде.

Лично творчество

# 283 15 юли 2010, 18:14 ч.

Мнения: 7

Душата ми пълзи.

И покрай нея

само някакви обувки
...
-мръсни,забързани

отвяват
и тъпчат

мечтите и.

Лично творчество

# 284 15 юли 2010, 22:46 ч.

Мнения: 110

Този стар жакет!

Лежи на задната седалка,
изтъркан ,овехтял жакет.
Прашасъл е ,но още носи аромата-
събрани спомени-в букет..

Понякога го виждам и с усмивка,
открадвам си наивно ,миг от младостта.
Когато бяхме толкова безгрижни,
косите ни –разплетени,от вятъра на любовта….
А този стар жакет –прегръщаше тогава-
и двама ни –сред хиляди милувки-в мека топлина.

Но все по-често чезне- невидим
и сякаш е ненужна вещ-притурка.
Отдавна вписала се в кръговрата на живота,
на пътя,във колата,там сме Ние-пак!

И жакета стар е там,
но тъжно се спотайва .
Застинал в полумрака,
във ъгъла,на задната седалка ..

В безвремие забързано
между деня напрегнат,
И между грижите за
мъничките, нови същества..

Останал свит-безмълвно,
само символика-напомняща …
За сладки мигове-тъй съкровени-
за мен и теб ,когато бяхме двамата..пияни…

От любов първична,..и днес пак…леко носталгично-
нека си припомним всичко
макар и още малко повече от вчера- остарели
понякога отново искащи да бъдем луди ,по младешки-неприлично…!!

Препоръчани теми

ВЪПРОС ЗА СПГЕ

5
Училища

RH /-/ отр

Подготовка ФМИ

СПГЕ Джон Атанасов - приети 2018

80
Училища

Причина:

Причина: