Обичате ли стихове? - 7

  • 96 069
  • 755
  •   1
Отговори
# 360
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
AKELA, БЛАГОДАРЯ ти от сърце... Embarassed
totomaniak, много мило от твоя страна HugРадвам се, че има хора като вас, които оценяват това, което правя.  bouquet  bouquet  bouquetЩе бъда доволна ако помагам по някакъв начин... Embarassed Hug

# 361
  • Мнения: 1 192
Имам забележки на някои места, но като написано на бързо и от сърце, звучи повече от добре  Wink

# 362
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Благодаря ти, LN, забележката приета.
Направих поправката - малка грешка на поета... Embarassed hahaha Joy

# 363
  • Мнения: 1 192
Виж сега как публично ме ти ласкаеш  Embarassed,
я пристигай в римите, недей да се мотаеш  hahaha

# 364
  • Мнения: 419
Карма135 надявам се нямаш нищо против,постнах го в темата за второкласниците Peace
Ще послужи на доста дечица Peace

На мен и "Красива"ми харесва,но " Голяма" по идва някак Hug

# 365
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Нищо напротив нямам и ето
нека да служи стиха на детето... smile3521   love001 newsm10
Но, LN с другарска забележка
много ми помогна- да не стават грешки. newsm03 newsm53  love001

Последна редакция: сб, 23 окт 2010, 19:05 от Карма135

# 366
  • Мнения: 1 192
Аз съм ти петъкът
Ти си късметът ми
Ръфам огризките
Но и те стигат ми
Толкова си истински
Искам те- имам те
Бил си преди, и си днес, и ще бъдеш
Ти си ми минало, настояще и бъдеще
Аз в душата ти съм потънала
Ти във моята си покълнал
Дали сме били аз и ти някога... там
Как съм била АЗ- БЕЗ ТЕБЕ... не знам



Не помня авторът.

# 367
  • Мнения: 2 090
Карма135, стиховете ти са изключително прочувствени  bouquet!

 
Скромно

Хайде на чисто - без капка лъжа:
Да знаеш - аз съм такава.

Мога да помня до кости дъжда.
Но мога и да забравям.
Мога със дъх да полирам сервиз,
но и да чупя чинии.
Мога да бъда самия каприз.
Но и подслон при стихия.
Само със поглед изтръгваш сълза,
но като падна - не плача.
Кротка пуловер за тебе плета,
но и огради прескачам.
Мога да чакам, превърната в бряг.
Но мога и в ден най-черен
да се раздам на някой глупак.
(Ако не си ми верен).
Както износих в утробата плод -
ялова мога да бъда.
Аз съм такава - самият живот.

Ала и ...смъртна присъда.


Камелия Кондова

# 368
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Desirée,  smile3525 newsm03

# 369
  • София
  • Мнения: 329
Раздялата дебне на разсъмване

Нощта, когато пак ме обладае
и влизам в нея за да търся теб...
Питието пия си на бара
в новия пореден столичен вертеп.
Часовете закачени са безплодно
върху чашата ми като труп
И гледам вече някак си нехайно
и се питам пак,защо съм тук?!
И тогава изведнъж изтръпнал
като ударен в стомаха със юмрук,
видях те и те бих прегърнал,
ако вместо с мен не беше с друг.
Знам налудничаво и глупаво това е,
че в този прекалено кратък миг,
ти всички кучета във мен разлая
и сърцето ми щампира с твоя лик.
Усмивката ми се разтече
като гримирана сълза,
реших, ще тръгвам вече,
когато чух гласа ти зад гърба.
Не помня аз какво ми каза
и как се озовахме в моето легло,
но на сутринта като от проказа
избяга ти, като от зло...
Разбирам, мила, била си на повикване,
а аз те коронясах с любовта...
и начинът ти твой на тръгване
доказа именно това,
че и ти като специалните момичета,
протежета на нощта,
си тръгвате винаги на съмване,
недокоснати от любовта.
И утре пак, когато нощта ме обладае
едно на ум ще имам преди тръгване,
че раздялата като смъртта
нарочно сякаш,дебне точно на разсъмване.
На съмване, когато
си най-слаб и уязвим
рулетка руска с теб играе
и в нищото изстрелва те с куршум един.

# 370
  • USA, Steak State
  • Мнения: 2 480
Сине, майка ти днес си отива

Ти разбираш ли, а?
Не, не бива.

Не, не бива да знаеш, че вече
тя ще бъде далече, далече

и че никога, никога няма
ти а кажеш на някого "мама".

Ето, тръгва със куфар в ръката.
Дай ръка да отворим вратата

и да видим как чужда, нетрайна
тя си тръгва към своята тайна.

Ти не и се сърди.
И аз няма.
Все пак ние мъже сме с теб двама.

Не, ти всъщност си малко юначе,
а пък татко ти нещо май плаче.

Не, не плаче - той просто се взира -
това целият свят го разбира.

Ти си вече голям - ти си батко,
няма сам да си ти - имаш татко.

Няма сам да съм аз - имам тебе,
ще живея отново чрез тебе
и все някак ще бъдем щастливи.

Ето, виж тези лодки красиви
как играят немирно в морето.
Ето Мечо..
Кубчето ето..

И не казвай, не казвай, не бива,
че е лоша, защото отива

толкоз чужда и толкоз нетрайна,
към ненужната своя тайна.

Само стискай юмручето здраво.
Усмихни ми се.
Хайде.
Браво!

Все пак ние мъже сме с теб двама.
Ще ти бъда и татко, и мама,

ще ми бъдеш другарче...
И всичко..
Хайде, мое юначе мъничко,

своя татко хвани за ръката,
да затворим след нея вратата.


# 371
  • София
  • Мнения: 1 176
Друго измерение

само минавам
не свиквай с мен
и с цвета на очите ми
не улавяй усмивката
уязвима е при допир
само минавам
не казвай
колко дълго
си чакал
не позволявай
на пръстите
да ме запомнят
трудно ще изтръгнеш
липсата
не събирай силуета ми
хоризонта му
е безупречен
не ми махай
за сбогом
назад не се обръщам
не свиквай с мен
само минавам
през
с ъ н я ти

Н.Стефано

# 372
  • USA, Steak State
  • Мнения: 2 480
СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ


От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,

най-засичащият пистолет,

най-изветрялата свръхдоза,

най-недостатъчно високият етаж.

След тебе оцелявам и

оставам половин човек

-прикована към леглото на подробностите,

неподвижна от кожата навътре,

сляпа за летящите мъже наоколо,

непромълвяваща и името си даже и т. н.

 

Влача се на лакти из пустинята на твоето невръщане:

най-сетне съм змия,

каквато бях,

преди да се сменим

с жената под дървото 

# 373
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 688
НА ЛЮБИМАТА, КОЯТО ЩЕ СИ ЛЯГА
 
Джон Дън
 
Ела, любов, че грохнах от съблазън,
не смажа ли мускета, ще съм смазан.
Когато враг врага си дебне, той
се уморява да стърчи без бой.
Свали тоз пояс - бляскав млечен път,
обгърнал тяло с дваж по-бяла плът.
Снеми корсажа, дето на глупците
с рубини би им отклонил очите.
И връзките си развържи, защото
часът със звън напомня за леглото.
Махни корсета, странно здрав и цял -
виж, аз в такава близост бих умрял.
Таз смъкваща се рокля ми открива,
че като лъч след облак си красива.
Дай диадемата ти сам да снема -
корона от коси, пък с диадема!
Обувките хвърли, ела насам
и влез в леглото, в нощния ни храм.
Тъй в бели роби ангелите само
ни носят вест, но бялото ти рамо
по-скоро мохамедов рай вести -
знам, призракът е също бял, но ти
се различаваш в свойта белота -
той космите изправя, ти плътта.
Дай на ръцете ми сертификат
да бродят над, под, във, отпред, отзад.
О, мой нов свят, о, девствена обител,
о, кралство на един-единствен жител,
о, скъпа, златна мина, таен град,
пред теб щастлив съм, в теб ще съм богат,
свободен ще съм вътре и призван
да подпечатвам всичко свое с длан.
Ти, голота, си бременна с успехи:
че само дух без плът и плът без дрехи
трептят в екстаз. Жените диаманта
го ползват като топка на Атланта
и глупавият поглед със замах
се хваща в него, без да хване тях.
В жената неграмотните лаици
ще видят само пищните корици,
но тази книга пред избраници
сама на забранените си страници
ще се разтвори. Вече съм избран,
така че покажи ми се без свян
като на акушерка. Тук бельото
не е престиж, а пречка за окото.
Виж, няма страшно, гол съм отведнъж,
пък ти дори ще си покрита с мъж.

Превод от английски: Кристин Димитрова

# 374
  • Мнения: 2 090
Сине, майка ти днес си отива
.....
Много хубаво, и тъжно.


На дъщеря ми

Любопитни очи,

чипо носле,

боси крачета,

малко дете...

Палаво, шумно,

но ето притихва...

Лека въздишка,

усмивка,

и стон...

Спящо момиче.

Сън. Принцеса.

Файтон.

Потна къдрица

на високото чело.

Малка ръчица

в косите оплело...

Потрепва в миг.

Не знае. Усеща.

Живот е. Мечта е.

Всичко тя е...


Л.т. Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт