Обичате ли стихове? - 7

  • 96 335
  • 755
  •   1
Отговори
# 660
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
mama mariana , smile3525 Hug Hug ,

# 661
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
          Щрихи


Политам. Тази нощ насън.
И миналата беше също.
А вие вятърът навън.
Това така не е присъщо.

Сънувам. Слънчеви земи.
Полета толкова зелени.
В далечината планини.
Високи. Много осветени.

Мечтая. За един живот
освободен от тежки мисли.
Измъкнат от един хомот.
И гушнал поривите чисти.

Обичам. Всичкото до тук.
Събрано на едно. И мое.
И чувам някакъв далечен звук.
И нарушава ми покоя.

Наричам. Всеки звук, предмет, мечта.
С отделно име, име свое.
Да няма вече самота.
И моето да бъде твое...


Лично творчество Embarassed

# 662
  • Мнения: 613
Карма, това е много хубаво!  bouquet

# 663
  • при моите деца .....
  • Мнения: 6 324
Карма, това е много хубаво!  bouquet
Peace

# 664
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Ирен, Боби... newsm20 Kissing Heart Kissing Heart Hug Hug

# 665
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
ЛУННА СОНАТА
Дамян Дамянов
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.

# 666
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Мигове. На стари спомени.
Сенки през мъглата
оплетени.
Мъка по хората,
които сме губили.
И неуместни въпроси.
В сегашното...
Влакове. Фучащи през
пространства. Измислени.
Возещи пътници
без капка надежда.
Мостове.
Между два свята положени.
И понесли
две минути на щастие.
Ветрове. Студени от мисли подгонени.
И изгарящи в пламъци.
Огнени.


Лично творчество Embarassed

# 667
  • Пловдив
  • Мнения: 1 428
Малка нощна изповед на една провинциална актриса

Дъжд плющи по прозореца, дъжд -
като аплодисменти.
- Не съм лягала с мъж
седем месеца.

Глад за клюки наоколо, глад
за нещо необичайно!
Целият провинциален град
вечеря с нашите тайни.

Обсъждат, пледират като в съд
между две кюфтета:
наистина ли незаконно спят
Ромео и Жулиета?

От различни или от един и същ
аборти Офелия прави?
Дъжд плющи по прозореца, дъжд
като небесни шамари.

-Медея, Жанна дАрк,Виржиния Уулф...
Властвам на сцената, тревожа!
А в живота най-големият ми триумф
е някой местен велможа.

Проповядват ми без користност, дълг
тез, през чиито кревати
минава най-краткият път
към столичните театри.

Дъжд плющи по прозореца, дъжд-
като в апокалипсис.
-Ти виждал ли си поне веднъж
банкет без актриси?

Откажеш- погребана си навек.
Преспят- изритват те като пачавра.
Трудно е да бъдеш честен човек.
Честна актриса - бял гарван.

Мечтаех слава, жребий необикновен.
Вече не искам. Пия. Не моля.
Умира бавно илюзията в мен
за моята човешка роля.

Ела, никой мой! Като влюбен се дръж
час-два - като на сцената...
Дъжд плющи по прозореца, дъжд -
аплодисменти

Стефан Цанев

# 668
  • Мнения: 94
НЕПРОСТИМО (МОЕ)
Той не ми позволява да лягам
със халата влажен на дивана..
Ягодите със лъжица трябва,
вместо с пръсти в сочната сметана..
...Свещи за романтика?Едва ли!
Кой ще чисти после де са капали?
Вино във леглото?Не позна ли?
Хайде стига вече сме се цапали!!!
Питам: Как да съм "Емануела"-
сочно грозде да дели с устата ми?
..Или да да се мажем със сметана
и със сладолед телата ни???
Искате в леглото си закуска?
Може,но веднъж на 5 години!
Всичко ЗАБРАНЕНО - не отпуска
грам романтика във дните сини...
Искам свободата си- с парцала
да завържа някому очите,
...да зацапам кожата му бяла,
със сметаната да се заситим..
Искам свещите да догоряват..
Кой му пука после кой ще чисти?
В моят дом съм-нека да остават
свободи,фантазии,измислици..
Важна ми е много свободата
"Вениш" има за петна от вино!
Всичко ще си правя както искам!
ИНАЧЕ ЩЕ БЪДЕ НЕПРОСТИМО!!!

# 669
  • София
  • Мнения: 1 176
КОЛКО СИ ХУБАВА!...

    На М.К.


Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.


Христо Фотев

# 670
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Миг
Дали се е случило нявга - не помна,
не знам ще се случи ли... Тъжен и морен,
аз плувах самин из тълпата огромна
на някакъв град огрешен и позорен.
Над мене, замръзнало в мисъл безумна,
небето немееше странно далече,
а долу се носеше музика шумна
от стъпки, от смят, от преплетени речи.
Но горди и сластни очи не зовяха
на уличен пир мойте жажди смирени -
мъжете там хилави воини бяха,
жените - отвъргнати, неми сирени...
В миг глуха вълна над града се пронесе,
в миг всичко в заглъхналост странна потъна,
аз сетих и страх, и молитви в ръце си
и видех света като пропаст бездънна.
Незрими води, с глух и таинствен ромон,
заляха съня на безбрежия неми
и нямаше там ни надежда, ни спомен -
и нямаше там ни пространство, ни време...
И с поглед смътèн от предсмъртна замая
аз плахо превих колена премалняли,
помислих, че някакъв глас ще вещае
незнаен завет из незнайни скрижали,
че някакъв бог умилен ще разкрие,
след толкова дни на безумства метежни:
защо е тъй горд и надвластен, а ние -
тъй слаби, тъй горестни, тъй безнадеждни!
Напразно, уви! - Невъзпламнал угасна
великият миг на великото чудо,
нов суетен стрем из тълпата ме тласна,
мечтата смени безпощадна пробуда -
и ропот, и смях в тишината нахлуха...
"Пиян е, безумен е!" - някой прошушна...
Аз станах. - Небето бе празно и глухо...
Аз плачех. - Тълпата бе ледно-бездушна.

Димчо Дебелянов

# 671
  • Мнения: 775
автор: pin4e

...

В очите на баба съм виждала татко,
удавен в дълбоката паст на сълзата й.
Голям като вик и студен като замък.
По-дребен от слънце, по-тежък от вятър...
По устни от восък се стича усмивка,
отлята в калъпа на някое вчера...
На двора се клати щастливата люлка,
а дядо на кривата пейка е седнал:
посреща луната и пали светулки,
които се хилят и хапят злодейски
в лулата му. Пълна с ръждиви кошути.
Минава комшията. Сяда до него.
Изважда от джоба си тъжна бутилка.
Порочно брадясал. Щастлив като облак.
Оградата дебне със шапка невидимка.
Божурите палят кандило за помен.
Угасват последните улични лампи
и първо най-дългите сенки изчезват...
Разблейват се къщите. Сънено стадо.
А дядо и татко - в сълзата - се смесват.

# 672
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
            Къде си...?


Къде си приятелю? Често се питам.
Животът ни прати в различни места.
Аз много те търсих. И молех защита.
За всичко човешко. В две близки лица.

Един миг съдбовен. А после раздяла.
Един"Менделсон". До мене е тя.
Замина си ти. А роклята бяла
стоеше на почит. На булка била.

Семейство създадох. Деца се родиха.
Вървеше животът. Понасях беди.
А после от тях се измъквах... Политах.
Забравих за малко за тебе. Прости.

А бяхме със тебе едни, неразделни.
Деляхме и болки и радост и хляб.
Във минало време и в дните неделни.
Във време, когато не бе никой слаб.

Усетих след време твоята липса.
Със нея се гледахме с чужди лица.
Приятел ми трябваше! Да счупим пак гипса!
Да мога отново да споделя...

Но тебе отдавна те нямаше. Сам съм.
А дните младежки са много назад.
Навярно семейството и децата,
за тебе сега са целият свят.

А можеше да бъде два пъти различно.
Да бъдат приятели и наш'те деца.
И да споделяме болките лични.
И да е обща и радостта.

Само, че някъде двама сгрешихме.
Някъде в минало. Отдавна бе то.
Поехме по пътища свои. Света разделихме.
А не така трябвало. Но е късно. Брато...


Лично творчество Embarassed

# 673
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Ако...
Ръдиард Киплин
г

Ако можеш да видиш граденото цял живот - срито
и без дума да кажеш да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатство в игра придобито
и бедата със смях да прозреш.

Ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен да бъдеш и мил,
а когато те мразят - без капка омраза
честта си да си все пак достойно спасил.

Ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо променени
в устата на този и онзи кретен
и да слушаш безбройни лъжи,
ала в никаква степен да бъдеш с лъжа опетнен.

Ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си да бъдеш все тъй ненадвид.
Да обичаш ти всички приятели свои - по братски,
без да имаш сред тях фаворит!

Ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш не малко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар.
Ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-малко
ти, мечтите си в свой господар.

Ако знаеш да бъдеш ти - строг, ала никога гневен;
ако можеш да бъдеш в бой - храбър, но не дилетант;
ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност,
но не моралист и педант.

Ако ти си дочакал триумфа след много провали
и дочуваш все още на своята съвест гласа.
Ако ти си могъл да запазиш главата си цяла,
а пък тези край теб не са!

О, тогава
Царе, Богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе глава, изведнъж!
Но ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти, сине мой, Мъж!

# 674
  • Мнения: 33
Колко красота имало в този форум  newsm51 Ето едно стихотворение на любимия ми Виктор Юго, по принцип не харесвам драматично и до някаква степен безнадеждно творчетво, но Юго е толкова завладяващ...

Девойко, любовта е чудно огледало,
в което всяка хубавица отначало
с възторг оглежда своето лице;
а щом любов те увлече, у теб загива
веднага всяка злост и грубост насмешлива
и се пречиства твоето сърце;

след туй надолу тръгваш, хлъзгаш се...
                                                      Тогава
напразно се протягаш за упора здрава,
повлича те водовъртеж голям!
Не вярвай в любовта, макар да те привлича!
Така детето към реката тича.
Измива се и се удавя там!

Общи условия

Активация на акаунт