Обичате ли стихове? - 7

  • 96 336
  • 755
  •   1
Отговори
# 645
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
ina_maria  Hug Hug

# 646
  • Мнения: 30
На края на Света . . .

Умирам като виждам, как страдаш
и как се правиш, че нищо няма.
Умирам като зная, че боли те
и все ми казваш: ,,Аз съм добре!Ти как си?''

И когато си до мен, аз те чувствам
далече, много далече . . . и все
се надявам да си до мен и не искам
никога да ме напуснеш.

Понякога  те чувствам като приятел
друг път  се чудя, познавам ли те?
И ми казваш уверено: ,,Държа на теб много!''
но защо не държиш ръката ми, приятелю?

И не искам да мисля за края
защото знам,  пътищата се разделят.
Просто , ако имаш нужда от някой
знай, приятелю, ще дойда на край Света и ще те намеря!

Лично творчество.

# 647
  • благоевград
  • Мнения: 164
                                8.Жив


Когато чустваш очите си
като две напоени гъби за баня.
И те е страх да ги затвориш дори
да не изтискаш цялата течност  за миг.

Когато корема се гърчи
в предсмъртни  конвулси.
И се моли веднъж завинаги
всичко да спре.

Когато бодливата тел обвива
вратът ти.
За да неможе гърлото да изреве.

Тогава идва  най страшния,
най-кошмарния миг
боли те ,
но се чустваш жив .


Мария Чонова /лично творчество/

# 648
  • Мнения: 30
Трудно е

Трудно е да свикнеш да обичаш.
Трудно е да знаеш, че обичаш само ти.
Трудно е когато на някого в любов се вричаш.
Трудно е и без него напред да продължиш.

Трудно грешките се поправят.
Трудно е да знаеш, че пак може да сгрешиш.
Трудно се влиза във Рая, още по-трудно
е да се намери за него верен път.

Трудно отвикваш да ревнуваш.
Трудно е на някого, когото обичаш
всичките му грехове и обиди да простиш.
Трудно е само да мечтаеш, най-лесно е да се престрашиш.

 Лично творчество.

# 649
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
                Без доверие...


Венец от тръни. Мечта за слънце.
Самотно бягство към глух портал.
Вина поела, аз търся зрънце.
Вървя сама. Увита в шал.

Неверник гладен стои пред храма.
И проси. Няма пари за хляб.
Аз вчера давах... Открих измама.
Тя лъха тежко с дъха на скраб.

Да даваш може. Когато имаш.
Да вземаш може. Защо пък не?
Това се случва. Назаем вземаш.
И молиш после. Това да спре.

Съветник бездушен на клетници слепи.
Оплетени в мрежите хора безброй.
Наивници, болни, нещастни и клети.
Притиснати здраво. Надаващи вой.

И мръсен светът носи тръни на плещи.
От тяло раздрано пак стича се кръв.
Духът сякаш скован е от клещи.
Човекът самотен сега става стръв...


Лично творчество Embarassed

# 650
  • Мнения: 1
Безкрая пуст и чер сърцето не желае
от миналото то извлича благодат.
А слънцето умря сред локва с ален цвят...
В мен споменът за теб едничък лъч сега е!
Бодлер (превод от Пенчо Симов)

# 651
  • Мнения: 1
Автобиография в пет глави
(неизвестен за мен автор)

1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм си виновен.
Измъквам се незабавно.

4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

5. Вървя по друга улица.
Много любимо.

# 652
  • София, България
  • Мнения: 2 234
              Неправда


Беше отдавна. Събра ни любов.
Създадохме двама децата.
Обичахме ги. Светът беше нов.
Те бяха невинни - слънцата.

На всеки въпрос отговаряхме:"Не.
Не стигат паричките днеска."
И те примиряваха се. "Ами добре."
А после ги втрисаше треска.

След време невярната болест дойде.
Отнесе едното далече...
Остана ни другото с нас да расте.
Опората то беше вече.
....

Карма  Hug Стиховете винаги са най-хубави, когато са изстрадани и извират направо от душата ...




И е бяло, и тихо, и тихо

Пада сняг. И шепти във косите ми.
Сякаш падат прашинки небе.
Ако искаш, ела да поскитаме
из заспалото бяло градче.
Ти ще топлиш ръцете ми с длани,
аз ще топля твоите с дъх.
Ще направим пътечка за двама ни
във самото сърце на града.
А по моите мигли снежинките
ще приличат на светли сълзи.
Ще изглеждам почти като приказка.
И ще мога да сбъдвам мечти.
Ако искаш ела...Измечтай си ме.
Пада сняг. И валят чудеса.
Всичко става вълшебно и тайнствено...
Пада сняг. Ако искаш, ела..

Caribiana


# 653
  • tardis
  • Мнения: 329
Светлосенки

Плъзват из пролуки между плочите,
гънат се в тревата като змии,
шарки въпросително проточват,
сбират се в полите на покривката.

В извора на бялата дантела,
хвърлят причудливите си мрежи,
слънцето лъчисто ги разделя,
вятър пак лениво ги премрежва.

Трепкат по лъжичките игриво,
в сянката ажурна на листата,
чайника полазват и не спират,
скачат по бръшляна на стената.

Нежно омагьосват и на двора
мислите ми сънно залюляват,
слизат през вратата на умората,
шепнат ми, унасят ме... залязвам.

# 654
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
     Задушница

Икона. Във ъгъла скрита.
Отдавна забравена там.
И никой за нея не пита.
Не носи във  себе си срам.

Отдавна е празен имота.
Навред тегне зла тишина.
Застинал е тука живота.
А в двора спи днес самота.

Задушница днес е. Свята.
Та нека припомним с добро...
За хората тука живяли.
Деляли добро, пък и зло.

Свещичка една да запалим.
За техните чисти души.
И нека с това не се хвалим.
Те вече сами са звезди...

А после, когато отново
заключим вратата... Сега.
Ще тръгнем към нашето НОВО...
И ще оставим това.

Това място, дето растяхме.
Обгрижвани с топла любов.
Сега то носи само рани.
И бягаме. Търсим свят топъл, нов...


Лично творчество Embarassed

Последна редакция: сб, 26 фев 2011, 11:01 от Карма135

# 655
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Димчо Дебелянов

СПИ ГРАДЪТ

 

            Спи градът в безшумните тъми.
            На нощта неверна верен син,
            бродя аз бездомен и самин -
            а дъждът ръми, ръми, ръми...

            Трепнали край черните стени,
            стъпките размерено кънтят
            и след мен невидими вървят
            жалби за преминалите дни.

            Образът на милото дете,
            нявга озарило моя праг,
            в спомени възкръсва - чист и драг -
            и скръбта расте, расте, расте...

            Тя дойде - дете - с пробуден жар,
            с пламенна усмивка на уста,
            на възжаждал вечна красота,
            аз отвъргнах тленния й дар.

            Миналото - ах, остана то
            тъмен край, от скърби заледен,
            и оттам отпраща тя към мен
            своя скърбен вик: защо, защо?

            Спи градът в безшумните тъми.
            На нощта неверна верен син,
            бродя аз бездомен и самин -
            а дъждът ръми, ръми, ръми...

# 656
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
ЧЕРНА ПЕСЕН

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.


Димчо Дебелянов

# 657
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Сълзи на ревност. Потичат бавно.
Гори душата. Във огнен ад.
Поемам пътя. Поемам славно.
Не искам и няма да гледам назад.

Боли ме много, но ще си трая.
На тебе няма да известя.
Ще чуеш последен. И най-накрая.
А до тогава аз ще търпя.

Вода ще мъкна. Ще гася огън.
От мили думи вчера роден.
Да помня зная. И да не искам мога.
Няма огън да има на три рими качен.


Лично творчество Embarassed

# 658
  • Пловдив
  • Мнения: 1 428
Карма, личното ти творчество е много добро. Чета и очичките ми бягат по редовете, така откривам хубавите стихове, очите ми ги "надушват".

Чакам те!

Чакам те!
Както дърветата чакат
плодните си премени.
Чакам те!
Чакам очите ти-
пътища уморени.
Чакам те!
Както птиците чакат
пролет с прегръдки зелени.
Чакам да вляза в очите ти.
поне като отражение.
Чакам мечтите ми тежки.
леко да вдигнеш в ръцете си.
Чакам слънцето да разроши
косите на дъждовете.

ИЗДИРВАМ АВТОРКАТА  НА ТОВА ПРЕКРАСНО СТИХОТВОРЕНИЕ.
Някой има ли идеи?

# 659
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
 
  На Баба Марта


Плети, плети, бабо Марто,
Изплети ми мартенички,
Да ги вържем на ръчички,
Да излезем на полето,
Да наберем иглика,
Кукуряк и минзухарче,
Да посрещнем гостенките –
Лястовички бързокрили,
Кукувица самотница
Кърко-щърко жабара,
Че ни водят пролетта,
Да натопли земята,
Да разтупка сърцата.

Елин Пелин

Общи условия

Активация на акаунт