Публикувана: 6 дек. 2009, 05:52 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2012, 19:35 ч.

Обичате ли стихове? - 7

96 339
755
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в публикациите от форума?
Какви са основните теми в поезията, споделена във форума?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в поезията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в публикациите от форума?
  
  Публикациите във форума се фокусират върху различни теми, като любов, тъга, надежда, изгубена и незабавно споделена любов. Освен това те изследват размисли за живота и емоциите. Споделената поезия в рамките на тези публикации отразява различни аспекти на човешките емоции и взаимоотношения.
- Какви са основните теми в поезията, споделена във форума?
  
  Поезията, споделена във форума, се фокусира върху теми като любов, тъга, надежда, изгубена и незабравима любов и размисли върху живота и емоциите. Текстовете изследват различни аспекти на човешките емоции и взаимоотношения.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в поезията?
  
  В поезията се изразяват различни емоции, като любов, тъга, надежда, изгубена и незабравимa любов и размисли върху живота и емоциите. Текстовете предават различни аспекти на човешки емоции и взаимоотношения. В стихотворенията се изразява тъга, носталгия, любов, разочарование, суета, самота, надежда и борба. Те представят вътрешни преживявания и размисли за живота и човешките взаимоотношения.
- Какво представляват публикациите във форума и какво е основното им съдържание?
- Какви са темите на стиховете и личните творби във форума?

# 630 16 фев. 2011, 19:47 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Самотникът

Самотник, полегнал до старата ниша.
Със поглед зареян в прозорец от скреж.
Отдал се на спомени. Сякаш, че пише
роман за живота до тук без метеж.

За къщата. Тази, която сега е
студена и празна. И много сама.
За хората в нея живяли. Това е.
И всички къде са? Той кой е сега?

А имаше дни във които струеше
отвсякъде тука живот. И щастие имаше.
Чисто. Ранимо. И имаше печка.
И цвете цъфтеше...

През днешният леден и тъжен прозорец
надничаше някога слънце. И да. Усмихваше се.
На малкото зрънце. Садено от топла ръка.
Да може до печката да поникне. За да пробие пръстта.

И тежки завеси се спускаха вечер.
Играеше пламък в пещта.
Пристигаха сънища. Сякаш родени
от самодивски тела...

Годините се изнизаха бързо.
Децата поеха на път.
Стопанката някой я взе. И отвърза
скръбта и умората в този кът.

Умряха цветята.. И зрънцето също.
Угасна и огънят тук.
Завесите вече не бяха присъщи.
А слънцето дом избра друг.

И тъжно самотникът гледа небето.
Остана му май само то.
Когато до тебе го няма детето...
Животът отронва листо след листо.

Лично творчество Embarassed

# 631 16 фев. 2011, 22:33 ч.

Пловдив
Мнения: 1 428

Обичам разбира се, съжалявам, че откривам темата едва сега. Навремето си позволявах да пиша такива. Сега - само скучни неща /пиша/.
И да ви питам, защото с възрастта паметта ми изневерява вече, ако някой си спомня стиха
"И нека помнят умният и простия, че дъното е връх наопъки", да ме подсети за останалото и кой беше автора. Преди хм-хм Embarassed

ен на брой години беше апокрифен, модерен и четен.

# 632 16 фев. 2011, 23:33 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Аз плюя вътре или хвърлям камъни.
Скалите са наточени бръсначи.
Живеем с тая куха пропаст двамата
от неброено време.
Трябва да се скача...

А камъните падат сякаш в нищото,
пък знам ли я дали не е без дъно.
Ръбът е моето летище,
Надолу по стените никнат тръни.

Така ли ще е винаги и винаги!
Наизустявам с устни потни
единствената моя книга -
табелката ''Опасно за живота'' .

От глад умират вече лешоядите,
най-гладните се тъпчат с бръмбари.
Ще трябва вече да се гмурна в тоя кладенец,
за да опитам острите му ръбове.

Днес няма облачност, добре е да се хвърля.
Аз изкушен съм, изкушен съм.
Ах, как ще зяпнат с цялото си тлъсто гърло
поетите, направени за украшение!...

Чакалите от чакане чак плачат,
очите им от гледане са бели.
Ще трябва вече да се скача,
но само смелост, смелост, още смелост...

Смелост и смелост, майчице,
дай ми да скоча далече,
да не се вклещя в клонаците,
да не съм от сипей повлечен!

Дай ми да падам истински
в тая пропаст до дъното,
дай ми щастие в риска
и да не бъда излъган!

Дай ми така да умирам
че страшна да бъде славата!
Пък може би там има вирове
с жива вода възкресяваща...
...
Отивам в долната земя на гости
и скачам в дъното на тая пропаст
пропаст
пропаст,
но нека помнят мъдрият и простият,
че дъното е връх наопаки!...

Румен Денев

За това ли става въпрос mama mariana ?

# 633 16 фев. 2011, 23:41 ч.

Пловдив
Мнения: 1 428

Благодаря ти Карма135, преди да го прочета за наслада, дръпнах и видях името и сякаш спомените се върната. Прекрасно.
А чичко Гугъл сега ми нашепна и това:
Утре рано аз имам дуел,
ще изпискат две сребърни шпаги.
Неизгодно е
да съм смел,
изгодно е
да избягам...

Аз ще бъда убит войник,
вече хапвам последната хапка,
а животът е
жалък вик,
панталони и шапка.

Ето, бавно отиват на бал
всички мои предишни любовници,
с тях на много игри съм играл,
но сега
съм влюбен в часовника.

Как се случи така и как
станах трън и герой в обществото,
стар убиец е
моят враг
и навярно обича живота.

Който знае смъртта, е мъж,
но - и който живота жали.
Как отдавна е нямало дъжд...
Тази нощ ще вали ли?
Едва ли...

Румен Денев

# 634 16 фев. 2011, 23:56 ч.

Мнения: 613

И аз търся нещо.... Confused

"Като две зверчета за игра,
да напуснем дрехите-убежища"

Края беше - "Ние още имаме тела."
Ако някой се сеща? newsm78

# 635 17 фев. 2011, 00:32 ч.

Пловдив
Мнения: 1 428

Като си припомни човек, му става едно такова чисто и детско.
Пуснах в Гугъл фрази, откъси, коитоси спомням от мои много отдаввнашни приятели. И - открих в нета следа, макар и безименна на повечето места.

# 636 17 фев. 2011, 18:05 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

ЕВТИМ ЕВТИМОВ

НА ПРОЗОРЕЦА

   Загребала в ръката си гореща
   едно дъждовно облаче над мен,
   ти бършеше прозореца отсреща,
   от погледите мои замъглен.

   Нечути думи, срещи неприети,
   изписана от сълзи стъклопис,
   изтриваше над мене ти. И ето -
   прозорецът отново беше чист.

   Просветваха стъхлата като листи.
   Изтрити бяха тъмните следи.
   А аз си мислех, че небето чистиш,
   и падаха в ръцете ми звезди.

   Росата в равнината е изгряла.
   По капките и сребърни вървя.
   А утре сам ще бъда капка бяла.
   Под тая необятна синева.

   Пчелите ще ме търсят по цветята.
   Щурците – в кладенчета от очи.
   Земята – в облаците и тревата.
   А аз ще бъда в твоите очи.

Много харесвам творчеството на Евтим Евтимов. Затова реших да споделя един от многото му стихове с вас. Peace

# 637 17 фев. 2011, 23:05 ч.

благоевград
Мнения: 164

11.Четири капки

Вчера запазих сълзите ти в парчето плат
прибрано в джоба ми .
И сега ги пазя от печката,
пазя ги стриктно.

Само те останаха от теб,
четири невинни капки.
Сгушени стоят и се страхуват
да не ги загубя в забързания ден.

Моите четири капки,
дано са последните от твойте очи.
Нали каза ,че там няма да плачеш
както до мен.

Аз съм виновна за толкова капки.
Загубих твойте усмивки .
Съвсем.

Четири невинни капки,
и сега ги пазя от печката,
пазя ги стриктно.

За да ми липсваш с
четири капки по-малко.

13.Захаросан плик

Плаче ми се ,
за онези прекършени мигове,
които няма да усетя утре.

Страх ме ,как само се страхувам,
че с булото дантелено вървейки,
ще си спомня много важно име.

Ще ме удрят трите букви с къмшици.
Миналото ще ми зашлеви шамар.
Очите ти ще търся сред прегърбени
старици, но няма, няма да си там.

И на тебе пратих ,един напудрен,
захаросан и глазурен плик.
Ей така, да имаш ,
за спомен или за да го целунеш
с пламък на запалка.

Познавам те ,ще го запазиш
в кутията на новите ти,
вече стари маратонки.

Макар и пълна с малки
частици от мен ще има още
място за една.

Точката ще е един напудрен ,
захаросан и глазурен плик.
С името ми ,но до друго име.

Mariq 4onova

# 638 18 фев. 2011, 13:46 ч.

София, България
Мнения: 2 234

ПИСМО

ДО

Дон Жуан

ОТ

Доня Жуанита

Здравейте колега,

Дочух, че жените изгубват задръжки пред Вашия чар,

Че любите страстно дори и орлите, щом носят поличка или пенюар,

Че всъщност сте умен, а не тъп перверзник и имате будни, прекрасни очи,

Че фалшът до лудост почти Ви изнервя. Фалшиви били всички Ваши жени...

Та, драги ми Дон-е...

И аз съм в задръстване.

Преслушах внимателно много мъже.

Еднакви са, брате. Еднакви до втръсване.

Късмет.. Все попадам на куци коне.

Еснафи, поети, крале, музиканти и всякаква паплач -

нашир и надлъж,

Прегръщах и любих. И все са паянтови.

До днес не се срещнах със истински Мъж.

Надявам се много на Вашата слава

и още си вярвам в добрия късмет.

Не съм побесняла разгонена крава.

Не съм безморална. Аз търся човек...

...с когото ще бъда в реална опасност...

от влюбване.

Моля Ви, дайте ми шанс!

Станете ми смислово деепричастие. Навярно със Вас ще постигнем баланс.

Пишете ми, Дон-е, във някоя пауза,

след някой поредно издънил се флирт,

След някой фалшиво задъхал се казус.

Пишете ми! Бог с Вас и Мир!

Доня Жуанита

# 639 18 фев. 2011, 16:38 ч.

София
Мнения: 472

Пол Елюар

Нощта не трае никога без край -
а има-щом като го казвам
и щом като го потвърждавам-
в завършека на всяка скръб
един прозорец,
един отворен,осветен прозорец,
и винаги по някоя мечта
те чака будна,
желание и глад,които да задоволиш,
изпълнено със чисти пориви
сърце,
протегната ръка,отворена ръка,
загрижени очи,
един живот живота ти да сподели.

На чувствата ни...

На чувствата ни тъничката нишка,
опъната до скъсване, трепти.
Секунда още и навярно с нищо
не ще я залепим ни аз, ни ти.
Единият, поне за малко само,
да беше поотпуснал своя край...
Наистина ли е беда голяма
самодоволното "Нали бях прав!"...
За примирителното "Да", насила
изтръгнато от моята душа,
пространството помежду нас скъсило,
дали да се упреквам във лъжа?
И да оставя подлото "Все аз ли?"
фатално да ме дръпне настрани...
Посоката на чаканото щастие
едва ли е в самотните ни дни...
На всичко мое миговете лобни
на всичко наше може би са лек...
...Макар че няма поза по-удобна
от позата на неразбран човек...
Надежда Захариева

ПИСМО

В този нов свят с компютри и мрежи
е различна дори самотата...
С очилата и с поглед премрежен
по клавишите пиша писмата.
Шрифтът равен - без никакви грешки -
пази тайните - съвестно, строго...
Тук, че трепват съвсем по човешки
мойте пръсти, да скрия аз мога.
Без задраскване, без криволици
свойте мисли объркани пиша -
думи, сякаш строени в редици,
но не светят, не пърхат, не дишат...
И когато самотно заплача,
по писмото следи не оставям...
Не целувам и твоето в здрача -
с трепет чакано - щом получавам...
Тъй превръщат се чувства любовни
във импулси по моите атоми...
В този свят със писма електронни
как, кажи, ще усетиш душата ми?..

Светла Стайкова

Последна редакция: пт, 18 фев 2011, 17:06 от Lucky@Mamma

# 640 18 фев. 2011, 23:26 ч.

Мнения: 126

Спи, Дяконе!Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти...От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.
......
......Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви.Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава Беемве.

На “пътя към Европа” се продават
В ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

Златина Пенева Великова

# 641 19 фев. 2011, 09:43 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Цитат на: dala в пт, 18 фев 2011, 23:26

Истина... от която настръхват сетивата ни. Действителност, която бавно убива човещината...

# 642 19 фев. 2011, 14:54 ч.

Мнения: 4 560

Последното стихотворение е тъжна истина. Confused

# 643 19 фев. 2011, 19:13 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Неправда

Беше отдавна. Събра ни любов.
Създадохме двама децата.
Обичахме ги. Светът беше нов.
Те бяха невинни - слънцата.

На всеки въпрос отговаряхме:"Не.
Не стигат паричките днеска."
И те примиряваха се. "Ами добре."
А после ги втрисаше треска.

След време невярната болест дойде.
Отнесе едното далече...
Остана ни другото с нас да расте.
Опората то беше вече.

А блъскахме ден и нощ двама, сами.
Да може за него да има.
Но този път криза настъпи. Уви.
И после зададе се зима.

Растеше детето със :"Няма сега".
Растеше със:"По-добре утре..."
Животът тежеше. И сива мъгла
притискаше новите утрини.

Порастна детето. И вече е мъж.
Разбра, че зад думата "няма"...
Стои някой грабнал в лапи веднъж
огромният кокал. С измама.

Не ни обвинява.Но го боли.
Животът е мътен, неверен.
Единият цял живот няма нали...?
А другият в рай е намерен.

Лично творчество Embarassed

# 644 19 фев. 2011, 21:54 ч.

благоевград
Мнения: 164

strahotno e !

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 4, тема 9 (24.10 - 30.10)

VIP Brother ♛ Женско царство ♛ - Тема 3 /24.09.- 30.09.2018/

VIP Brother ♛ Женско царство ♛ - Тема 5 /07.10. - 14.10.2018/

💪"Игри на волята: България" - сезон 4, тема 8 (16.10 - 23.10)

Причина:

Причина: