Обичате ли стихове? - 7

  • 96 341
  • 755
  •   1
Отговори
# 615
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
              Преход


Мечтая. За нощи спокойни.
Без пошлост. И без лъжи.
Защото сме днес по-достойни.
От вчера и минали дни.

Сънувам. Безкрайни полета.
Обсипани с много цветя.
И синьо, спокойно небето.
И слънцето е в съня.

Обичам. Теб и всичко до мене.
Страхливецът също дори.
Човекът от болка сломен.
И оня, що в мъки гори...

И викам. Високо. Да чуе светът!
Един е животът. Сега е.
Да хванем тогава мигът.
И с него да помечтаем...


Лично творчество Embarassed

# 616
  • при моите деца .....
  • Мнения: 6 324
              Преход


Мечтая. За нощи спокойни.
Без пошлост. И без лъжи.
Защото сме днес по-достойни.
От вчера и минали дни.

Сънувам. Безкрайни полета.
Обсипани с много цветя.
И синьо, спокойно небето.
И слънцето е в съня.

....
Лично творчество Embarassed
Много е хубаво!

# 617
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Боби, Hug Hug Hug

# 618
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Безсънна нощ. Поредна. Тежка.
Тежи главата. И ме боли...
Студена нощ. Нощ без забежка.
А някой там отсреща спи.
И гадна нощ. Самотна. Вяла.
Усещам болка.Градът е пуст.
Снегът е мръсен. А беше бяла
до вчера уличката.Пак мъкна кръст... Embarassed

# 619
  • Мнения: 775
автор: oct

Някои думи
така и трябва да си останат -
недоизсечени
върху камъка,
недонаписани
със симпатично мастило в душата ти,
недоизплакани,
непроболи навън,
ненаказали някого.

# 620
  • tardis
  • Мнения: 329
Завръщане

Разлива се прозорецът край мен
със прашните си бели отражения.
Светът се замъглява. Все е ден,
в очите ми, обаче, друго време е.

Там мирисът на полските треви
насища се; морето става езеро.
Надига се земята. И шуми.
Траверсите огъват измеренията.

В зениците ми се въртят реки,
с върби по края, с причудливи къщи.
Душата ми се люшва настрани,
завива се във ириси. Завръща се.

Къде се връща? В своя дом или
в неясната прегръдка от забрава?
Във мислите ми ромолят гори,
в просеките ми нежно пеят славеи.

Навлизам в коловоза на съня,
единственият във вагона пътник.
И зная там, на сипей от нощта,
- домът ми тъй отдавна не е вкъщи.

# 621
  • Мнения: 2 212
rainbird, това освен, че стихотворението както винаги е страхотно, то и идва точно на време и на място за мен! Благодаря ти!

# 622
  • Мнения: 562
И тъй като много харесвам Павел Матев Peace:

Ти сън ли си или те има?

Ти сън ли си или те има,
или си утринна звезда,
далечна, но с близко име,
която свети без следа.

Ту засвети,
ту угасне на моята любов лъча,
аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш,
къде изчезна надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна,
живей щастливия си плен.

Мечта ли си или те има?
Ти огън ли си или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

 Simple Smile

# 623
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
            Душата ми...


Понесла тежеста на плещи
в живота боря сто неща.
Гори в душата вътре често
и мъка и безкрайна самота.

Така оставам неразбрана.
С далечни мисли. И мечта.
А няма как да я превържа тази рана.
За нея не намерих лек и досега.

Боли! Научих се със болка да живея.
А дни се нижат и живот тече.
Забравих за купони. Забравих да се смея
Все по-надолу ме замъква. Към дъно ме влече.

В един самотен ден ще дойде краят.
Ще го посрещна сигурно сама.
Ще се помъча другите около мене да не знаят
Ще разберат, когато ще е късно за това.

И пак навън животът с пълна сила носи
на някой щастие, на друг любов.
А моята душа самотна проси
минутка за внимание. Живот суров...


Лично творчество Embarassed

# 624
  • Мнения: 7
Ако очите ти потънат в мен

и ме избродиш цяла на въздишки,

едно жадуване с вик почти студен

ще прогони трънливите ми мисли...

И ще спра да се преливам в пустото,

на скучните си делници да бъда вярна,

една душа със хиляди лица (измислици)

ще спре да сплита грешни истини...

Не ми показвай лесни пътища,

по които да вървя, нарамила условности...

любов се ражда в нищото

и умира от поставените граници...

И ако ще бързаш,

по-добре не ми се случвай -

в рамки не умея да се вмествам,

от шумните раздели съм притихнала,

от крясъци-емоции

спрях да чувам себе си...


Лично творчество Simple Smile

# 625
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
            Ти си...


Ти си кълбото от огън.
В съня ми. След тежките стъпки
на бурята.
Ти си далечната песен.
От самодиви изпята.
Намерена.
Ти си един светъл лъч.
От слънцето през пролука
преминал.
Ти си магичният огън. Запален
от ръце на измръзнал.
Ти си веслото в ръцете
на онзи удавник.
Всичко, имащо смисъл.
Всичко, носещо обич.
Всичко, даващо сила.
Това си ти, обич моя...
Слънце в живота ми.
Обичам те! Сега и завинаги...!
И после. Когато, пътеката свърши...


Лично творчество Embarassed

# 626
  • Мнения: 30
Някой каза ли ти...

Някой каза ли ти, че без теб не може?
Позволи ми този някой да бъда аз.
Някой каза ли ти, че  държи на теб?
Знаеш,  че и да не ти го кажа, този някой съм аз..

Някой каза ли, че ще те обича вечно?
Сигурен съм, че този някой ще съм аз.
Някой каза ли ти, че когато имаш нужда
от помощ , аз ще ти помогна и всичко ще ти простя?

Някой каза ли ти, че когато плачеш
аз ще бъда този който ще трие твоите сълзи?
Някой каза ли ти, че съм ти приятел
и никога няма да те оставя?


 Лично творчество.

# 627
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Плашещи мигове. И суета.
Разум във сънища. Тиха мечта.
Клони обрулени. Спукан балон.
Вести изгубени. Празен салон.

Морни поледици. Ням листопад.
Вятърни мелници. И сух комат.
Пепел от вестници. Тиха война.
Песен затихваща. И тишина... Embarassed

# 628
  • tardis
  • Мнения: 329
Lucid

Потрепват по ръката ми звезди
- отблясък от среднощите безпътни
на нечий закъснял автомобил,
закъсал сред море от кръстопътища.

Лежа със тях, на дъното, не спя.
Стените ми са зидове на кладенец.
Със стълбици от фарове по тях,
които към небето ме подканят.

Но аз оловно тежка съм от страх.
И мракът ми е гъсто концентриран.
По звездните ми дрипи, през нощта,
ефектно дрънкат сенки от вериги.

А после... през тунела плъзва пух,
от лунни птици. И засипва всичко.
Черупката си някак счупвам ... пук.
Зарязвам всички тежести. И литвам.

# 629
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Но аз оловно тежка съм от страх.
И мракът ми е гъсто концентриран.
По звездните ми дрипи, през нощта,
ефектно дрънкат сенки от вериги.


rainbird, докосна струните на моята душевност. Благодаря ти.  bouquet


Общи условия

Активация на акаунт