Преди няколко дена разбрах,че съм бременна.Много искам това детеннце,но ми остават по-малко от пет месеца докато завърша.
- Публикувана: 7 дек. 2009, 14:09 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2010, 16:14 ч.
Бременна,но объркана
Не ти е лесно да вземеш решение. То зависи от много неща - от плановете ти за бъдещето, от нагласата ти към вероятността да гледаш дете преди всичко останало, от отношението на бащата и т.н. Предполагам, че бащата е на подобна възраст и ще трябва да разчиташ най-вече на помощ от родителите ти. От друга страна си толкова млада, че след като детето порасне малко, все още няма да е късно да учиш и започнеш кариера, ако това искаш. Много жени в такава ситуация прибягват до аборт, тъй като не са готови, а и нямат много развит майчински инстинкт. Но ти казваш че го искаш, което е важно. Аз лично бях в подобно положение преди 15 години и направих аборт - чисто житейски това беше правилния избор и не съжалявам, но съжалявам за детето, сега можеше да имам дететнце на 15 години, а не тепърва да съм бременна за 1 път 
Ти ще решиш, но детето е благословия и според мен е добре да си го родиш, а всичко друго ще се нареди.
Ти ще решиш, но детето е благословия и според мен е добре да си го родиш, а всичко друго ще се нареди. 
Наистина е много деликатен избор.Бащата на бебето подкрепя ли те,какво мисли?Лично аз имах съученичка,която роди в 9 клас и позната която роди като теб в годината на бала.И двете не съжаляват за избора си.От една страна си още непораснала,неизживяла почти нищо,но от друга това е най-прекрасното нещо на света.Ако трябва да бъда откровенна,ако бях забременяла преди 3 години,когато завърших нямаше да го задържа.Но!Тук идва голямото НО нямах подходящ човек до себе си.Някои жени отлагат с години заради кариера и образование и накрая съжаляват.Линчо аз нямам правото да ти казвам какво да правиш,но бих ти казала,ако имаш сигурен човек до себе си,ако родителите ти са свестни хора,които ще ти помагат,то тогава мисля,че няма от какво да се страхуваш.Може би смущаващото е,че хората ще те гледат с онзи дразнещ осъждащ поглед,но в крайна сметка живота не се живее заради другите.Пожелавам ти успех с решението и сподели какво си решила после:)
Ти на колко години си всъщност? И ако с бащата искате да сте заедно и искате и бебето, мисля, че всъщност нямаш проблем. Щом сега си разбрала, сигурно си бременна от съвсем скоро и ще имаш достатъчно време да завършиш училище и след това да родиш и бебето. Прецени добре какво искаш и следвай решението си. Сигурна съм, че каквото и да решиш ще е правилно и ти желая късмет!
Все едно чета за себе си. Аз от 5 години живея с бащата на бебето ми. От както съм на 17 години (разбира се с позволението на родителите ми). Той е с 7 години по голям от мен. И аз бях объркана когато видях 
след 4 дни размисъл,решихме че ще има 
и не съжалявам за избора си. Там е разликата че аз бях завършила преди 2 години. Пожелавам ти успех и да вземеш най-доброто решение 
след 4 дни размисъл,решихме че ще има и не съжалявам за избора си. Там е разликата че аз бях завършила преди 2 години. Пожелавам ти успех и да вземеш най-доброто решение 
Ако обичаш бащата на детето и искаш да прекараш живота си с него няма какво да се чудиш.Аз ще родя на 18 години(съответно съм бременна от 17 годишна възраст) и дори за миг не съм се чудила дали да го махна или не.Сега съм частна ученичка и ще ставам мама живот и здраве май месец.Взех това решение,защото много обичам бащата на детето ми както и той мен.Ние живеем заедно от 1 година и наистина се чувствам сигурна в избора си.