За липсата на желание за секс...да потърсим причините

Ако е въпрос само на ниско либидо стимулантите биха помогнали вероятно 
След като вече три години са заедно авторката явно е свикнала с положението, защо сега реши че нещо и липсва

Не съм мъж, но има нещо в изказването на JSK, с което съм съгласна - спортът помага. Не знам защо, може би активира някаква химия в организма. Или просто вдига тонуса. Физическата активност също помага. А адреналинът често върши чудеса: непланирани кратки пътувания, по-вълнуващи дейности, извършвани заедно, спорт. Може пък мъжът на авторката да води много пасивен начин на живот и химията в тялото му да е позаспала? Разсъждавам си само, а и споделям мен какво ми изостря либидото. Даже мога и по-кратко да го кажа - всяка мъничка промяна ме възбужда по някакъв начин.
Но все си мисля, че си има хора с ниско либидо - и с други партньори да са, пак ще е същото. И тук любовта няма нищо общо. Вероятно среща с някакъв специалист (андролог, уролог, психолог, сексолог, ендокринолог) би помогнала, но на човек който има желание за това. А за желанието не е достатъчна само любов - знаете ли какво струва на един мъж да признае пред себе си, че не задоволява жената, която обича? А и не е ли вечно готовият мачо също един продукт, който ни наливат в главите? И как ли се чувства мъж, който никак, ама никак не се асоциира с него, пък и даже "2-3 еякулации месечно" му стигат?

Здравейте, момичета!
Сега влизам и ще отговоря на поставените от вас въпроси.
Относно говоренето и обсъждането - правили сме го безброй пъти Някъде към средата на първата година си дадох сметка, че липсата на секс не е заради липсата на условия(щото ако има желание, време и място се намира). В началото всичко обръщах повече на майтап, за да не го засегна. С времето нещата, обаче, не се променяха и не еднократно съм предизвиквала разговори по темата - било на чаша вино, било по време или след секс. Няма да влизам в подробности, но признавам, че съм допускала и грешки - все пак за първи път съм изправена пред подобна ситуация. Какъвто и да е бил подходът ми, деликатен или по-груб, в крайна сметка или са започвали оправдания от негова страна(много работа, стрес, топло ми е, спи ми се...) или нещата са се променяли за седмица-две. Така че, говорили сме, обсъждали сме, той е наясно, но честно казано ми писна това...Говорили сме и за доктори, принципно е ок и наясно със ситуацията, но някак все го отлага. А и аз признавам си се оставих на течението.
Колкото до стреса и проблемите ни - хм, да чукам на дърво, всичко ни е наред, още повече, че сега условията му на работа се промениха и стрес при него няма или хайде да кажа - почти няма. Т.е., това е причина.
За маструбирането - знам, че го прави, говорили сме и за това. Преди ми е споделял, че го прави по 2-3 пъти на седмица. Говорили сме да се въздържа примерно, за сметка на секса, и това е било за определено времо. Нали се сещате - не мога да му светя постоянно )) Между другото, опитвала съм аз да "свърша тая работа", но така и не може да се отпусне. Затова и едно от предположенията ми е, че именно там някъде има някакъв психологически проблем. Без да претендирам, че съм голяма разбирачка, мога да заявя, че предишните ми партньори са били безкрайно доволни от уменията ми, но тук не е така. Уф, незнам какво да си мисля.
Относно спорта и адреналина - тук е слабото му място, хич не е по спорта. Пробвала съм го с какви ли не методи и средства да го замъкна до залата, не става. А адреналиновите изживявания не са му по вкуса - и това съм пробвала.
Сори, стана малко дълъг постът, ама исках да съм изчерпателна. Ако не съм отговорила на някой конкретен въпрос, сори, не е било, защото не съм имала желание.

Марина,моят е същият като твоят Но с разликата,4е спортува редовно и нищо нездравословно не приема.Нито като храна нито като питие.Може би просто си има такива хора.Ти казваш,4е няма да го оставиш или да си хванеш друг.Тогава защо просто не се примириш???Като мен.Ве4е не се и мъ4а да го разбера.Той е такъв и съм го приела за даденост!!
Ина4е някой ме беше попитал дали все без любов ще живея-еми не зная.Но за мен е по-важно детето ми да е добре и за нея да има любов

Много тъжно звучи последния ти пост Марина. За мен ти трябва да си отговориш на въпроса дали би могла да живееш по този начин цял живот. След като сте говорили толкова пъти и трайна промяна няма-за мен нещата са каквито са: или ги приемаш или търсиш друг вариант, който те устройва. Помисли и върху това дали твоята обич към него няма да се промени с времето в нещо друго поради този проблем. Успех ти пожелавам.

Целта на разговора не е да се преодолее /макар че косвено е това/, а да стане ясна причината.

Марина, за да се стига да оправдания от негова страна, значи си била настъпателна и си обвинявала в тези разговори.
 

Нищо НЕ нормално в него не виждам - всичко си му работи на човека - имало периоди на промяна, когато иска (когато се въздържа) - тогава може.
И нищо нормално не виждам в такова семейство... или да не е така силно казано - в такъв вид компромиси или такъв вид проява на разбиране (може и в кавички - "разбиране") - и от двете страни.
Все едно, аз да не искам да кръшкам, аз искам секс, но тя не иска, защото секса не й харесва, а и желание за промяна няма, нито иска да разбере защо на другите хора им харесва. Например: тя е по цял ден у дома и като стане 16h си изважда вибратора, а в 17h го измива и прибира. В 18h, когато се върна от работа - гушкаме се, вечеряме, спим и сме щастливи - направени един за друг.

пп: привидно грубото изказване ми дойде от 2 неща: 1) очаквах да науча нещо ново; 2) според мен нормално нещо почти бе определено като болест. Съжалява, ако всъщност аз нещо не съм разбрал.

Защото ако нуждите й са различни чисто и просто ще се разболее и ще се чуди откъде й е дошло .
Това си е стрес, малко по-различен вид, но все пак - стрес.
А стресът има гадното свойство да удря организма изключително коварно и изневиделица.

Съвети за справяне със ситуацията обаче не се наемам да давам, тъй като съм много далече от подобен проблем, да не казвам, че не съм се сблъсквала с такъв въобще. Мога само съвсем искрено да пожелая на авторката успех.

  Научи се малко на по-женски език да обясняваш като си решил да пишеш в женски форум. Нищо не разбрах.

"В началото всичко обръщах повече на майтап" - грешка, никога не обръщай подобно нещо на майтап, ще го засегнеш много по-малко, ако говориш за това, отколкото да се майтапиш. Така или иначе вече е станало.
"не еднократно съм предизвиквала разговори по темата" - няма смисъл от милион разговори, след като се върти една и съща плоча. Смисъл от разговор има, ако по друг път не можеш да стигнеш до причината.
"признавам, че съм допускала и грешки" - няма лошо, всеки допуска грешки
"За маструбирането - знам, че го прави по 2-3 пъти на седмица" - ами ето, че се оказва, че съм на 100% прав защо секса е недостатъчно.
"опитвала съм аз да "свърша тая работа", но така и не може да се отпусне" - ето ти и тема, върху която да поработиш, в около 5 мнения съм го написал
"хич не е по спорта" - втора тема за домашно. Нежеланието за спорт е като алкохолизъм, наркомания и т.н. - колкото по-малко спортуваш, толкова по-малко желание имаш за спорт. В момента, в който излезеш от делириума, не можеш да повярваш колко глупави си бил. Не мога да кажа точно колко спортът повишава желанието за секс, но не е никак за пренебрегване.

В отговора на това е и "ключът за палатката". Но защо, защо има хора, които не искат да разберат? Ей, това е необяснимото. Или е много болезнено, или изисква много сила. Не ми се вярва някак да е от безразличие или човешки мързел. Всеки може да се "настрои" за секс, дори и да не му идва всеки път спонтанно желанието. Но защо има хора, които не считат, че е нужно да го правят. Ей на т'ва се чудим тук.
Или наистина трябва да се събираме с хора с подобна сексуалност.
И ще вметна, че майка ми е уролог, и проблемът с мъжкото либидо е епидемичен, според нея. Все по-млади индивиди застига, и все по-често не става дума за физиологични проблеми. Тъжно.

 

На мен ми се е случвало. Щях да се побъркам. И то не толкова от липсата на секс, имала съм и по-дълги периоди без секс. Чувствах се грозна, тъпа, непривлекатлна и натрапница. Казвах си - Ще приема нещата, ще бъдем приятелчета, няма да се натискам, но не се получи. Загубих увереност, самочувствие.

Темата стигна до там - има ли такива мъже, за който 1-2 пъти в месеца е нормално. Отговорът е - може и да има, но това не се отнася нито за Marina_Tsvetanova, нито за *Мира*.

ПП: или аз не разбирам, какво значи "либидо"

Точно така се чувствах с гаджето ми с ниско либидо. Но понеже си беше иначе расов индивид с невероятни манипулаторски заложби, взехда се питам: абе да не би и това да е манипулацийка някаква? Ама той си беше такова чудо, а Марина не споделя за такива наклонности у мъжа си.

Може и аз да бъркам, но не е ли желание за секс? Не говорим за способността да извършиш желания акт, а за самото желание. И понеже у нас андролозите са кът, момчетата се насочват към уролозите. А може би и с тайната надежда проблемът им да е физиологичен. Но все по-често, след прегледи и изследвания, ги насочват към психолози и сексолози. Физиологичен проблем не се открива, желание за редовен секс - също. И, да, с мастурбацията и полюциите проблем нямат. Те това е тъжното.