- психологически: комплекси, проблеми в детството, травми, причинени от бивши партньори и т.н.
- здравословни: хормонални нарушения, стрес, физиологични проблеми, асексуалност и т.н.
- различна сексуална ориентация, липса на интерес към партньора, рутина в секса и т.н.
При всяка двойка е индивидуално...
Delusion, ще помисля и прочета за въздействието на пониженото либидо към намаляване на ерекцията, стори ми се интересно.
Психологическите проблеми не са проблеми на либидото. Либидото е неумишленото (хормонално контролируемо) сексуално желание. Психологически проблем без соматическа съставна част е рядко явление и като правило влияе на ерекцията. Един психологичен проблем е невъзможно да не бъде забелязан или изказан за толкова продължителен период от време.
Т. нар. проблем с "асексуалност" на практика е проблем с либидото, а това не е физиологично, нито нормално. Стресът е отлично оправдание проблемите да продължават да си съществуват и да се задълбочават. Човек с нормално физиологично либидо със секс се разтоварва от стрес, а не обратното.
Липса на интерес към партньора, често свързан с неразбиране от негова страна на някои специфични сексуални наклонности, може да е сериозна причина за нежелание за секс именно с този човек. Но пък това вече е и много сериозен проблем на взаимоотношенията и като правило, мъжът търси компенсираща връзка настрани. Ако такава липсва, силно се съмнявам че е въпрос на липса на интерес поради някакви причини.
Зависимостта между понижено либидо и проблеми с ерекцията е пряка. Първото води до рядки полови контакти, второто до сериозни проблеми с простатата.