Публикувана: 12 дек. 2009, 10:23 ч.
Последно мнение: 26 ян. 2010, 17:02 ч.

За книгите "Пилешка супа за душата..."

11 573
30
1

# 15 2 ян. 2010, 19:36 ч.

Мнения: 25

Хех тези книги са страхотни...заредени с много положителни емоции
Когато бях по-малка подарих на мама една от тях и след време я отворих случайно. След това я изчетох на един дъх- мисля че беше за женската душа Thinking

# 16 3 ян. 2010, 15:20 ч.

Мнения: 512

Цитат на: *happiness в нд, 13 дек 2009, 18:32

Ето част от още един разказ:
Малката метална кутийка дразнеше любопитството на Бен всеки път, когато минеше през кухнята. Тя стоеше на полицата над печката на Марта. Навярно нямаше да му се натрапва толкова и нямаше толкова да го тормози, ако Марта не му бе повтаряла често да не я пипа. Защото според обясненията й, вътре имало тайна билка от майка й и понеже нямало откъде да вземе нова, тревожела се да не би той или някой друг да я вземе, да погледне какво има вътре и без да иска да я изпусне и разсипе безценното й съдържание.
От старост първоначалната окраска на кутийката беше избеляла. Личеше си къде е била пипана хиляди пъти при вземането и отварянето й. Бен никога не бе виждал Марта да готви нещо без да поръси гозбата с мъничко от тайната билка. Дори когато правеше сладкиши, пайове и курабийки забелязвяше, че винаги поръсва по малко точно преди да сложи тавичката във фурната. И все някак си бе успяла да направи така, че съдържанието да не се свърши през целия им 30-годишен брачен живот. И винаги постигаше такъв ефект, че всички си облизваха пръстите.
Любопитството не му даваше мира.
Извърна очи и повдигна капака на една голяма форма за сладкиши на кухненския плот. Отряза си едно голямо парче, седна на масата и още преди да е изял и хапка, очите му се върнаха върху кутийката. Отхапа още сладкиш и продължи спора със себе си - да го направи ли, или не? Накрая не издържа.
Сложи кутийката на плота и внимателно свали капака. Дори го достраша да погледне вътре! Когато пред него се разкри изцяло вътрешността на кутийката, Бен опули очи от изненада - ами че вътре нямаше нищо ... освен малкото сгънато листче на дъното. Бележката беше съвсем кратка: "Марта, във всичко, което правиш, слагай по мъничко обич."
Бен преглътна с усилие, върна бележката на мястото и тихичко се върна да довърши сладкиша. Сега вече му бе напълно ясно защо е така вкусен.

Странно, но това е разказът, който най- дълго съм запомнила, даже понякога се майтапя в къщи, като ми стане/ не ми стане яденето, че съм/ не съм сложила дозата обич. Simple Smile

# 17 3 ян. 2010, 18:43 ч.

Мнения: 12

Радвам се, че и на теб ти харесва. Flowers Bouquet

***
Млада жена се прибирала към къщи с колата си, когато без да иска се ударила с друга. Разплакала се и обяснила, че колата е нова и само преди няколко дни е купена. Притеснявала се как ще сподели със съпругът си.
Шофьорът на другата кола проявил съчувствие, но казал, че трябва да си разменят номерата на книжките и регистрационните номера на колите. Когато жената бръкнала в един плик да извади документите, оттам изпаднало листче, написано от нейния съпруг: "В случай на злополука, скъпа, не забравяй, по-важна си ти, а не колата."
***
И още един разказ, който ме е впечатлил много: За едно момиче, при което поради болест се обезсилват тялото й и нервната система, а лекарите не хранели особени надежди за нея. Но тя била неустрашима и обяснявала на всеки, че един ден отново ще може да върви. Използвала всички възможни лечения, а терапевтите я научили как да си представя - да си представя, че ходи. Напрягала всичките си физически сили и в процедурите с воден масаж, и в часовете за упражнения. А докато лежала в стаята си, тя се концентрирала и използвала въображението си, за да си представя, че непрестанно се движи.
Един ден, когато се занимавала отново с това, станало чудо - леглото помръднало и започнало да се движи из стаята. Момичето извикало, че е успяло и може да се движи. Но в този момент всички останали също викали и тичали, защото имало земетресение.
Сега, няколко години по-късно тя отново ходи на училище сама, със собствените си крака. Нали разбирате, че всеки който може да накара земята да се разлюлее, може да се справи с някаква незначителна болест.

Последна редакция: нд, 03 яну 2010, 19:52 от *happiness

# 18 5 ян. 2010, 19:24 ч.

Sofia
Мнения: 1 484

Много ме заинтригувахте с Пилешките супи, за което съм ви много благодарна. Вчера купих `ПС за душата на тинейджъра` за дъщеря ми, но я почнах аз. Очарована съм. Дали това означава, че нося тинейджърска душица? newsm78

# 19 5 ян. 2010, 22:33 ч.

Ямбол
Мнения: 1 452

всички книги са невероятни и ме докоснаха Peace

# 20 6 ян. 2010, 01:24 ч.

Мнения: 74

И аз съм фен на "супите" Heart Eyes

# 21 11 ян. 2010, 07:18 ч.

Мнения: 3 376

А като се замисля преди години как упорито отбягвах тази поредица,защото съм вегетарианка Joy

Човек никога не знае Grinning

# 22 11 ян. 2010, 12:15 ч.

София
Мнения: 3 064

За тийнейджъри бива, ама на мен тоя тип книги ми се виждат като философия полуфабрикат - сдъвкано, изплюто и претоплено. По тази причина не харесвам и Коелю, се същото ми е. Уж много мъдро, ама всъщност нищо особено.
Е, въпрос на вкус, аз и пилешко не обичам Wink

# 23 11 ян. 2010, 22:08 ч.

Sofia
Мнения: 1 484

Пилешките супи (особено някои) са се изчерпали и трудно се намират. Поне аз срещнах сериозни проблеми да си купя ПС за женската душа.
За тези, които се интересуват - всички ПС ги има във фирмената книжарница на `Кибеа` - ул.Д-р Вълкович N2, София.

# 24 15 ян. 2010, 13:03 ч.

Мнения: X

Цитат на: Луда Мара в пн, 11 яну 2010, 12:15

Аз имам всички книги от поредицата, има разкази, които действително са захаросани, но има други, които определено ми докосват сърцето и ми дават надежда, била тя и имагинерна - за мен е важна.

Моля те, дай ми пример за разказ, който не е полуфабрикат и е нещо особено, нещо, което да препрочитам в тежки моменти или пък само да се сетя за него и да ми вдъхва сила. На мен малко ми трябва, защото съм като близнака-оптимист от един "пилешки" разказ:

Имало двама близнаци - песимист и оптимист. Родителите се видяли в чудо с тях и се посъветвали с психолог как да уравновесят нещата. Той им казал на рождения им ден да купат на песимиста най-хубавите и скъпи играчки, а на оптимиста да дадат една кофа с конски фъшкии. Така направили, когато минали покрай стаята на песимиста го чули (примерно): "какви са сега тези играчки, много са скъпи, ако ги счупя какво ще правим...." пак бил недоволен. Когато минали покрай стаята на опитмиста видяли, че той се радва и хвърля фъшкии във въздуха. Питали: "Какво правиш, защо си толкова щастлив?", той им казал: "При толкова много фъшкии не може да няма и пони"...

# 25 16 ян. 2010, 13:27 ч.

Мнения: 12

Имам книгите от няколко години - първо получих една от тях като подарък, впоследствие си купувах и останалите. С течение на времето виждам, че разбирам по нов начин споделеното в някои разкази или преоткривам други. Значение имат и нашето мислене и чувства и реално какво би ни оказало влияние. Веднъж може да бъде за семейството, следващ път за осъществените мечти или за преодоляването на препятствия.
Затова не мога да дам пример с някой разказ, въпрос на лично усещане е.
Споделила си за братчето оптимист, което казва, че не могат да го излъжат и щом има толкова много тор, трябва да има и пони, докато неговото братче е все недоволно. Зависи от нагласата.
Hug

# 26 17 ян. 2010, 09:59 ч.

Мнения: X

Ще ми се да разбера някак, защо изведнъж ми изчезна постинга.
Не знаех, че темата е само за положителни мнения. Още повече, че не видях да се цитират никакви заглавия освен онези пилешките.
Интересно какво мислите за "Четирите споразумения" - изпълнявате ли ги всеки ден, или все още не притежавате " Изкуството да бъдеш Бог"?
С две ръце ви препоръчвам "Даото на Уили"- макар че от чисто биографична гледна точка ужасно ме разочарова, онези розови лъчи успяват да проблеснат тук-таме и в моя песимистичен мозък.

# 27 17 ян. 2010, 17:28 ч.

Мнения: 12

Далеч съм от мисълта, че всеки човек би харесал тези книги. Защото хората са различни и имат своите виждания за нещата. И не бих тръгнала да убеждавам никого в противното.
Но да, точно с положителна насока пуснах темата и никъде не съм споменала защо не ви допадат те или заглавията. Авторите са обяснили защо са взели това решение.
А що се отнася до други книги, бих търсила и препоръчвала в съответните теми.

# 28 17 ян. 2010, 18:24 ч.

Мнения: X

Не знаех, че темата е чак до такава степен ограничена. Моля да бъда изивнена в такъв случай bowuu

# 29 21 ян. 2010, 19:44 ч.

Мнения: 1

"Пилешките супи" са част от книгите, от които четем "приказки" на децата ни. Хубаво е човек да ги има в библиотеката си.
Реални житейски истории, които вдъхновяват към добро, положителни мисли и действия...
Вълшебните приказки, тези от българския фолклор с триглавите лами и юнаците с буздуганите сме ги оставили за момента, в който децата ни ще могат ясно да разбират какво значи борба за независимост и методите за постигането й. Приказките пък за горските духове и лошата баба с кривия нос и къщурката на един крак сме им ги оставили да си ги четат един ден, когато те сами си преценят.
Някой път пак ще намина да споделя някои от нашите любими...

Препоръчани теми

Има ли полза от Вега-тест и други хранителни тестове?

Покупка в Сънсет Бийч 2, Слънчев бряг

Постоянно запушен нос от много време

Недвижими имоти Сл бряг, Свети Влас

Причина:

Причина: