Учила съм много езици, но за знене- само български.
- Публикувана: 17 дек. 2009, 21:49 ч.
- Последно мнение: 17 март 2010, 15:17 ч.
Колко езика знаете?
Разбира се, че другите езици никога няма да бъдат майчини... Но аз английски ползвам свободно от над 15 години и не малко години съм живяла в страни, в които се говори главно английски. В този ред на мисли, смятам, че се изразявам на английски точно толкова свободно колкото и на български.
независимо от това, когато се посочва степен на владеене на езици, само един е прието да се отбелязва като "майчин" - този, който наистина е такъв. описаният от теб случай най-много да попадне в графата "fluent".
колкото и добре да владееш един чужд език, онези, на които този език им е майчин, винаги ще познаят, че на теб не ти е майчин.
Не искам сега да разводняваме темата, но държа отново да уточня, че аз не казвам, че Английския ми е майчин, нито съм го отбелязала като такъв. Това което казвам е, че нивото ми на владеене е подобно на майчиния, а не че той самия ми е майчин. Не виждам нищо некоректно в подобна формулировка..
Много ясно, че ще разберат, че не ми е майчин - аз не претендирам за това... Извинявам се отново за спама!!
Тази дискусия ме подсеща за случаи, в които млади (19-20) годишни хора напускат родната си страна, получават висше образование на чужд език, живеят там, създават семейства там и понякога по 20 години не се завръщат в родината си, не общуват или почти не общуват на родния си език, защото няма с кого.... всичко това се отразява на майчиния език и няма начин после да не си личи. Тогава майчиния престава ли да е майчин, то няма как да престане, ама вече не се говори по същия начин. Ако и чуждия не се говори като майчин, човек си остава без свестен език 
В работата си ползвам повече английски, отколкото български. Рядко ми се налага да говоря руски и гръцки.
Въпреки че не се притеснявам да говоря на нито един от трите езика, ми е трудно да определя колко добре ги владея.
Последните няколко години се нагледах на автобиографии, в които пише - "владея английски, немски и руски ....." Идват на интервю и като започнеш разговор на различен от българският език, се спичат и знанията се свеждат до Yes or No
Език, който не се използва, се забравя.
Въпреки че не се притеснявам да говоря на нито един от трите езика, ми е трудно да определя колко добре ги владея.
Последните няколко години се нагледах на автобиографии, в които пише - "владея английски, немски и руски ....." Идват на интервю и като започнеш разговор на различен от българският език, се спичат и знанията се свеждат до Yes or No
Език, който не се използва, се забравя.
Тази дискусия ме подсеща за случаи, в които млади (19-20) годишни хора напускат родната си страна, получават висше образование на чужд език, живеят там, създават семейства там и понякога по 20 години не се завръщат в родината си, не общуват или почти не общуват на родния си език, защото няма с кого.... всичко това се отразява на майчиния език и няма начин после да не си личи.
имам познати, отговарящи на това описание, само дето майчиният им език изобщо не е пострадал и по нищо не му личи.
в условията на глобализация ми се струва невъзможно вече това нещо - винаги има начин да поддържаш езика си.
Малиии, никога не съм споделяла, щото съм се притеснявала да не звучи като фукня, ама то всъщност съм била доста назад с матряла със само 4 чужди езици. 
Учих още два, ама нищо не научих от тях, слаба ми е била мотивацията.
Иначе като мушна неколко бирички проговарям на поне 7, вервайте ми.
Честита ви коледа!
Учих още два, ама нищо не научих от тях, слаба ми е била мотивацията.
Иначе като мушна неколко бирички проговарям на поне 7, вервайте ми.
Честита ви коледа!
Иначе като мушна неколко бирички проговарям на поне 7, вервайте ми.
Хора, които са "забравили" майчиния си език са ми много интересни. Двайсет години си живял и си говорил на един език, а след пет в чуждоезична среда, забравяш как се казваше хляб и сирене на родния ти
Случаи такива бол, за съжаление...Или израза "Ммммм, каааак буеше на булгарски това...ммммм....". Тц,тц,тц!!!Моят чичо от 18 годишен живее в Австралия, 50 години живот в чуждоезична среда, без възможност да поддържа на живо езика, без улесненията в наши дни като телефони,тв и интернет, как не го забрави този български, не знам
Иначе като мушна неколко бирички проговарям на поне 7, вервайте ми.
Хора, които са "забравили" майчиния си език са ми много интересни. Двайсет години си живял и си говорил на един език, а след пет в чуждоезична среда, забравяш как се казваше хляб и сирене на родния ти
Случаи такива бол, за съжаление...Или израза "Ммммм, каааак буеше на булгарски това...ммммм....". Тц,тц,тц!!!Моят чичо от 18 годишен живее в Австралия, 50 години живот в чуждоезична среда, без възможност да поддържа на живо езика, без улесненията в наши дни като телефони,тв и интернет, как не го забрави този български, не знам
Хляб и сирене няма как да забравиш, но има думи,които колкото и да разговаряш с близки и приятели не ги употребяваш. В един момент се получава,че забравяш как точно звучеше на родния език. Понякога пък в чуждия език има дума или израз, който на български го няма или трябва да се обясни с повече думи и така става,че го вмяташ без да се замислиш дори в разговор на български. Съгласна съм,че не може човек да забрави напълно родния си език, но е абсолютно възможно да започнеш да забравяш за определени думи или пък да не можеш да се сетиш така бързо за определена дума, както ако живееш в България. Ако пък си завършил висшето си образование в чужбина е напълно реалистично да незнаеш специфични термини на родния си език.
Имам позната,която не говореше добре чуждия език, който се налагаше да ползва, и в стремежа си да запомни повече думи и да говори по-добре започна да изключва на моменти за българските думи (не всички думи и не винаги, но все пак).
Не зная дали е имало друга такава тема, но предвид обявите за работа, които в повечето случаи са с изискане за поне 2 езика, искам да попитам колко езика знаете и какви? Аз знам един и уча втори. В последно време виждам се търсят хора с по-редки и трудни езици - датски, норвежки, холандски
Гръцки - отличен.
Английски - отличен.
Руски - поносим...
Да, аз нямах предвид за 5 години, нямах предвид и да се забрави родния език! Хванах се точно за описанието, че в един момент започва да ти личи, че не си го ползвал дълго време, този език, както беше описано, че винаги ще ти проличи, ако даден език не ти е майчин, колкото и добре да го говориш.
Имах предвид за повече от 10 години и неслучайно споменах за висше образование на чужд език, точно, че много думи, които човек тогава тепърва научава, на какъвто и да било език, научава ги на този, на който му преподават и не ги знае на родния си.
После, самите ние, живеейки в България, сега говорим по начин, по който не сме говорили преди 20 години - езика се променя. Ако годините са 50 - съвсем. Колкото и да го поддържаш и да го помниш, в един момент той се консервира и остава в епохата, в която си напуснал страната си (нямам предвид случаите, когато човек се връща по 2 пъти годишно в БГ и говори с майка си по скайп ежедневно).
Та, изобщо нямах предвид превземки, а неизбежни езикови неволи, ама нейсе, който каквото му дойде на сърце, за това си пише/говори.
Имах предвид за повече от 10 години и неслучайно споменах за висше образование на чужд език, точно, че много думи, които човек тогава тепърва научава, на какъвто и да било език, научава ги на този, на който му преподават и не ги знае на родния си.
После, самите ние, живеейки в България, сега говорим по начин, по който не сме говорили преди 20 години - езика се променя. Ако годините са 50 - съвсем. Колкото и да го поддържаш и да го помниш, в един момент той се консервира и остава в епохата, в която си напуснал страната си (нямам предвид случаите, когато човек се връща по 2 пъти годишно в БГ и говори с майка си по скайп ежедневно).
Та, изобщо нямах предвид превземки, а неизбежни езикови неволи, ама нейсе, който каквото му дойде на сърце, за това си пише/говори.
Тази дискусия ме подсеща за случаи, в които млади (19-20) годишни хора напускат родната си страна, получават висше образование на чужд език, живеят там, създават семейства там и понякога по 20 години не се завръщат в родината си, не общуват или почти не общуват на родния си език, защото няма с кого.... всичко това се отразява на майчиния език и няма начин после да не си личи. Тогава майчиния престава ли да е майчин, то няма как да престане, ама вече не се говори по същия начин. Ако и чуждия не се говори като майчин, човек си остава без свестен език
Иначе по темата - ползвам английски най-вече, иначе съм учила френски и испански, продължавам да чета на тези езици. Малко би ме затруднило говоренето, но с подходяща практика, предполагам ще се оправи и това. А и като всеки уважаващ себе си българин "знам" и руски
. 
нямам предвид случаите, когато човек се връща по 2 пъти годишно в БГ и говори с майка си по скайп ежедневно).
Скоро,обаче,се запознах с жена,живееща в Автрия от 18 години,с австрийско гражданство,отказала се от българското такова.Почти не е работила,откакто живее там.Говореше все едно не е излизала от Бг,даже си беше запазила южняшкия акцент.Направо ме изуми.
Както ти казваш,ного зависи,какво си правил в чужбината.Има неща,които не изискват толкова ползването на тамошния език,респ. и обратно.
Смарто...ако живееш в друга държава ,освен тия семейните,и държавния е матерен
Просто си късметлийка,че единия ти матерен е български 
