Взаимотношенията: ,,Дете-родител, родител-дете!''

Аз лично никога не съм споделяла съкровени тайни с родителите си. Не че не съм искала..... просто май те не искаха да знаят..... за което си патих и аз и те. Но за сметка на това сега наваксваме. Ще се старая да променя това със сина ми.

Не отворих линка, но пък гледах репортажа в деня на събитието.. за младежите дето купили колбас и след като си направили пикника решили че са бягали достатъчно

За съжаление нито случая, нито въпросите в първия пост обикновено влият на хората, които са "над тези неща" и основно "хранят и поят"...

Аз вярвам, че всеки родител прави това, което смята, че е най-добро за детето. Въпросът е, че рядко човек е подготвен да е родител - в училище учим какви ли не неща, но това, което със сигурност предстои на повечето хора - да станат родители, се приема, че трябва да се научи другаде или че въобще няма какво да се учи, то си е инстинкт.

Аз съм споделяла с родителите си, но не всичко. Има си неща в живота на едно дете/тийнейджър, което може да стане достояние само на интимна приятелка/приятел, но не и на родител. Е, моите скрити неща не са били някакви кошмарни тайни, а обикновени момински тревоги и неволи.
Опитвам се да предразполагам и моите деца да споделят с мен важните неща. Затова, дори и да не одобрявам нещо, никога не им се карам, когато го споделят с мен. Просто заедно разсъждаваме защо е станало така, как е могло да се избегне. Но те са още малки, не съм сигурна, че това доверие ще се запази и по-късно. Само мога да се надявам и да се старая да не ги уплаша или отблъсна с някоя недобре преценена реакция от моя страна.

 Адски съм разочарован! Поне да бяхте отговорили на въпросите. Излиза, че всеки български родител се разбира и познава на 100% детето си.   

Пък да беше казал за какво ти са отговорите. 
Иначе от какъв зор?

Съжалявам, но нещо си се объркал къде точно си задал въпросите си. Начинът, по-който пък обобщаваш, съвсем не ме насърчава да участвам в анкетата. Малко подсказване - във форума не пишат всички български родители и е добре когато предполагаш нещо да имаш всички основания за това.

  Тук си права, но нека да сме наясно, че не познавате децата си 100%. Нима нямате различия и нима знаете всичко за тях. Съмнявам се, но има и родители които познават децата си. Ако сте такива ,мога само да Ви кажа : ,,Браво!''

Ох, много ти благодаря, че ни осветли! Гледай само как щяхме да си живеем в такава тотална заблуда относно собствените ни деца. 
Слушай, що не вземеш да създадеш поне едно дете, да го отгледаш и възпиташ, пък после да дойдеш да споделиш нещо от личен опит, вместо да размахваш пръст поучително?
Аман от всезнаещи педагози-теоретици!

Знаеш ли, тук не пишем, поне повечето от нас, с цел да очароваме някого.
"1.  На колко години са децата Ви? Момчета/момче/ или момичета/момиче/ са или и двете?
2.  Общувате ли с децата си?
3.  До колко ги познавате?
4.  Приятели ли сте с тях? А те на Вас?
5.  Знаете ли им проблемите, неволите и любовните трепети?
6.  Вие като бяхте деца, споделяхте ли на родителите си, брат, сестра?
7.  Имате ли проблем с децата си и бихте ли го споделили тук?"
По № 1- има цяла тема, в която почти всеки от нас се е представил родител на колко и на деца в каква възраст е.
№2 е абсурден по своя обобщителен характер въпрос. На него лично аз отговор не мога да дам. Общуват с децата си дори коткитке на улицата.
№ 3- Също като при № 2, няма обективен критерий с мерки и теглилки, а на въпроса "колко" как очакваш да бъде отговорено- в см., дм., кг., % или друга мерна единица? А с какъв уред да измерим количеството познание?
№4- Аз съм родител, а те са ми деца. Всеки си има свои приятели, и те и ние, но помежду си сме именно родители и деца. Мисля, че така е редно, в противен случай природата щеше да ни създаде просто връстници.
№5- Мога да отговоря с "да", но от това какъв извод ще направиш? Ако отговоря с "не" е същото. Ако не знаеш за съществуването на някаква информация, то можеш ли да кажеш, че /не/ я знаеш?
№6- Зависи какво, и лично за мен нормален човек нито го прави, нито е редно да го прави изцяло. За някои от нещата са именно приятелите, не кръвните роднини.
№7- Ние тук постоянно споделями конкретни проблеми и търсим начин за решаването им.

Въпросите са просто прекалено общо и безполезно зададени. Не се сърди на хората. Приличат на лексиконски или формулирани от ученик в проект по психология в средния курс.

Аз пък мисля, че ти отговорих директно на всички притесненения.
 
Хората, за които тези неща имат значение, внимават, общуват, слушат, наблюдават, подкрепят, променят себе си, търсят инфромация и помощ когато имат нужда те самите от подкрепа, споделят и се учат.
Хората, отглеждащи биологични единици, за които осигуряват храна и покрив, никакви теми няма да ги накарат да говорят и се сприятеляват... нали са "ги отгледали"... и са живи и здрави...

Ако си виждал предимно от вторите, не се заблуждавай, че всички са такива родители. Има и много от първите и още повече някъде по средата.

ПС Ии не е необходимо да знаеш всичко за детето си, за да си му приятел и опора.
Достатъчно е да знаеш какъв човек е и каква му е ценностната система, която пък до голяма степен си определил ти като родител.

Много е страшно, защото е самата истина, че много деца растат в безхаберни семейства напълно неразбрани и обгърнати в незаинтересоваността на родителите си. Това са наблюденията ми над приятелките и приятелите на малката ми дъщеря, която е на 13 години. Масово не се прибират, спят по приятелки, без родителите им да се обадят и заинтересоват така ли е или не. Колко са идвали у дома и аз съм търсила майките да ги питам знаят ли къде ще бъдат децата им. Потрисала съм се от безразличието насреща, от реакцията все едно аз съм някаква луда параноичка. До скоро у нас живя два месеца съученичка на Михаела, защото при майка и и приятелят и нямало място за нея.Майката не си направи труда да ме потърси, срещнахме се случайно, благодари ми все едно е била дъщеря и на обяд у нас. Като и казах, че скоро сменяме жилището и не мога да взема дъщеря и с нас, отговора беше, че тя ще намери при коя приятелка да отседне, докато намерят по-голяма квартира.
Не зная каква е целта на автора на темата и какво точно искаше да дискутираме, но да си родител е най-трудното занятие и никога не знаеш дали постъпваш най-правилно. Особено когато децата навлязат в тази тежка възраст пуберитета, тогава е направо кошмар. Поне при мен се получи така, все едно подмениха детето ми, стана неузнаваемо. Слава богу, че още споделя, но ври и кипи от хормони и за жалост се възхищава на най-лошите примери на безхаберни родители и децата им, скитащи като безпризорни из улиците. Убедена съм, че лошото не е правилният път и дори би довело до още по-голямо отчуждение и провал на детето. Доброто обаче също не помага, разговорите които преди вършеха работа сега вече не са така успешни. Кошмара е пълен. Опитвам се да лавирам, да не изгубя връзката с нея, защото тогава може да се случи какво ли не без да зная и без да мога да се намеся и да и помогна. Това лавиране и разбиране обаче ми коства много търпение и нерви, на моменти същите не издържат и изпускат, защото пуберското поведение насреща ми е меко казано нагло ................ само който е с дете в ужасната пуберска криза и който се опитва да запази връзката с него, би могъл да ме разбере. Истината в заключение е, че да си любящ родител е много трудно.Дано се окаже след време, че съм взимала правилните решения и съм била полезна за развитието на детето ми.
Акела,
ако имаш конкретни въпроси, които искаш да обсъдиме-задай ги. За мен темата също е актуална и имам нужда от хора на моя хал, с които да споделиме опит и мнения.

marypopins, имаше тема за тийновете, в която споделяхме проблемите си с тях.
За жалост, пишещите се отцепиха на отчетни теми по класове и общата замря.
Така де, по-важно е колко е изкарало на класното детето... 

Не само се отцепиха Как` Сийка , ами превърнаха темата в отчетност на гениални вундеркинди.
Спрях да я чета дори, защото побеснявам. Все пак освен, че имам две деца, имам наблюдение и над много други, но такова нещо като при тях не съм срещала. Те се надпреварват да изреждат невероятните постижения на децата си. В свободното си време по собствено желание решавали по 1000 задачи от висша математика, за още питали, Пушкин четяли и какви ли още не суперлативи. В началото се позачудих моето ли е така изостанало и от лоша мая замесено, но с времето от фалша ме изби направо тотална нетърпимост.
Търся майки с деца на възрастта на моето, с които да споделя всички неволи на възрастта им и ежедневните ми терзания по възпитанието и обгрижването, но за жалост не намирам искреност никъде, та затова тук пописах и излях чувствата си.