Да си споделя аз нещо вече почти на 21 год, моя татко ми липсва всеки ден...загубих го, когато бях на 17...пред очите ми почина smile3518
И не само майка остана сама и беше голяма загуба за нея...толкова мъка и самота виждах в очите й Confused Cry Тя милата преживя не само това, ами роди мен болна със сърдечен порок и трябваше да бъде с мен и през двете ми тежки (повярвайте ми много тежки операции)...и тя беше там силна, спокойна. Не ни беше хич лесно, но заради нея аз израснах силна, любяща и разбираща жена вече Simple Smile Най-уникалната майка на света...и след като Господ ме дари с дъщеричка не спира да ми помага...дори след като отидох в друг град, след като разбра, че ще имам дете от човек, който има и друго дете. Не спря да ме подкрепя...всеки ден. Научи ме да бъда майка...дано успея да направя и мойта дъщеря поне малко да прелича на нея Hug Сега гледа и болната ми баба и не спира да работи и да помага...Господи, благодаря ти, че си я имам до мен, дори след всички разочерования, който й пречиних...дори днес на рожденият й ден пак видях сълзи в очите й. Cry Sad
Искам да й кажа БЛАГОДАРЯ ТИ, майко, че те има да ми помагаш.  Дано такива хора да дават кураж на вас, скъпи майки в тежките ви моменти Hug Praynig Peace Пожелавам ви го от сърце...както й много любов, щастие и късмет