Ноемврийчета 2005 - 29та коледно-първомартенска-първоюнска тема

маик, голяма сладурана е Пипа! Камен не иска ли и той да е на сцената и да се изявява? Браво за успехите на щерката в плуването и пеенето! Браво на теб за търпението!
На мен ми стига английския като разкарване. Напоследък ми липсва време да съм заедно с мъж ми, да си приказваме нещо, да гледаме филм заедно, да слушаме музика.
А от заниманията на Мина в ДГ съм доволна и не смятам да я записвам на "извънкласни". Доста са научили по балет, латино. Тука се размятат термини като "пасо добле", "арабеск" и др. Скоро ще имат тържество за 8-ми март в ДГ и отделно през април - концерт.

Ще разказваш за Лисабон плс!

Малкия пожар, браво и на вас за подобрението! 

Ето я Мина балетна леко:
http://www.flickr.com/photos/26331149@N03/4375432567/
http://www.flickr.com/photos/26331149@N03/4376181698/in/photostream/
http://www.flickr.com/photos/26331149@N03/4376181902/in/photostream/

И Галка (ангелче, но напористо, палаво и оправно. един ден тя ще ни храни! )
http://www.flickr.com/photos/26331149@N03/4376182226/in/photostream/
http://www.flickr.com/photos/26331149@N03/4375431693/
http://www.flickr.com/photos/26331149@N03/4376180740/in/set-72157605016157814/
Чико - скоро, че го хвана бебешкото акне.

Мили мами, желая Ви топли емоции в снежния 8ми март!
Аз след малко приключвам предсрочно работния ден и отивам да се боря с преспите, защото ще имаме тържество в детската градина.

ЧЕСТИТ 8-МИ МАРТ! С пожелание за много красота, нежност и майчина топлина, които все така да внясяте  в сивото ежедневие!

А ние днес си спретнахме една бърза среща с Тити и Маик  Беше ми много приятно, а времето ми се стори толкова недостатъчно, за да се наприказваме! Хубавите моменти свършват бързо, но пък се помнят дълго 

Хубав празник, момичета-кокичета 

мдам - хубаво стана това нашето/моето бързо виждане. тити изглежда спокойна и сякаш се връща от ваканция (с други думи - животът й там изглжеда като да е ваканция. това за външни като нас), доминика пък изглежда слаба, стройна и хубава, а аз бях особено приказлива (добре че си тръгнах рано-рано, та да се видят жените на спокойствие) и очевидно все така дебела (въпреки -5те кила), след като у дома при пробата се оказа, че 4 от 8те чифта гащи, които си купих на тръгване от срещата ни, са ми малки. явно все така не мога да свикна с размера си Л и продължавам упорито да купувам дрехи 38ци 

за нас - децата яку скучаят в русе. нито играчките са им интересни, нито забавленията, а камен от лиготия дори каза, че не искал вече на детски клуб  за да им устроя някакво забавление, вчера правихме ето такива цветя, само че сложихме и дръжки и листа - днес подарихме на бабата. и понеже в неделя нямаше отворена книжарница, за да купя цветна хартия (или поне аз не открих), то първо оцветявахме хартия с темперни боички, после я сушихме на акумулиращите печки и чак след това творихме по указания начин. и така 2 часа време докато баба и дядо бяха на гости. изненадата беше хубава при всички случаи.
друго какво - купих 8 чифта Тантелени и сатенени гащи (стана ясно, че 4 не ми стават) + дрешки за маймуните от кенвело - в русе има детски кенвело със значително приятни спортни нещица. а намаленията пък направо ме втрещиха - зимно яке за камен = 15 лева, т-шъртки с дълъг ръкав за пипа - 5 кинта, блестящи черни балеринко-гуменки - 6 лева - че аз такива цени не съм виждала от времето, когато ходих по илиенци. много, много се изненадах, изкуших, и съответно похарчих не-на място - нали пътуваме в края на седмицата - може би беше редно да съм по-стисната в шепите. добре, че тръгнах от софия с определена сума пари и без да си зная пиновете на картите - така твърдо ограничавам щетите 
а, сетих се да споделя тук калкулациите ми за заниманията на петра - тити и доминика - не бях права днес:
ДГ - 60 лв.
английски - 18
приложно - 30
художествена - 16
пеене - 18
лего - 16
плуване - 36
общо малко под 200. обаче смятах на ум, така че може и над да се окаже. от на есен умножаваме това х 2 заради камен, прибавяме търчането назад-напред, а също и чакането, които са не-овеществими дори с бързо-ликвидните средства, и картинката става пъстра и шарена. или пък е по-добре да стискам палци пипа да се откаже от някоя и друга бройка. оф, сложна е тая нашата родителска работа   

елспет - забравям да спомена, че съм силно впечатлена от изпипването на сладките и тортите ти. едно е да произвежда човек като мен - количествено, но без качествено изпипване, а друго си е твоето. ашколсун за търпението! и да питам - то кога ги правиш всъщност тия неща - освен по нощите, друго време без децата да са наоколо и да барат не виждам 
и във връзка с готварството да спомена, че миналата седмица последно правих мини медени кошнички, пълни с мини медени сърца, като децата оцветяваха голяма част и от кошничките, и от сърцата. тия кошнички днес са били подарявани от филков на девойките в кантората, както и на близките до нас женски индивиди, живеещи околовъръс. всички са били щастливи и очаровани, че са получили мацаници от децата (е, всеки имаше и по няколко страхотни мои сърчица).
и май това е отчетът.
надявам се да сте имали силно красив женски ден.
за моя мога дакажа, че днес тотално се разбрицах от разказване на набързо-съчинената от мен приказка за слона явор малинов, чиито очила се пързаляли по хобота му и заради това той плачел и със сълзите си наводнявал класната стая и затова дъра-бъра. тая приказка я съчиних в събота в автобуса, докато пътувахме с децата към русе (а това защо сме пътували с автобус пък е съвсем друг разказ), за да ги държа кротки, и от тогава до днес съм като счупена грамофонна плоча - маймуните искат да въртя едно и също и така до безкрайност. та така мина моя ден - в разкази за слона, тюхнаке колко съм дебела и как не ми стават гащите, и напъни да се мвестя в ограничения си бюджет като в същото време харча неразумно много.
лягам, че вече голословя по инерция.

Днес четох няколко пъти Мимето - http://liternet.bg/publish3/abosev/mimeto.htm. Децата са очаровани, аз едно време бях, мама ми я четеше.

Какво да ви кажа: тържество имаше, беше хубаво, Калюши беше питката (Житената питка) - мамина златна. Много сладки децата, но как да намеря сили да се радвам от сърце, като само до 7,30 сутринта трябваше да свърша 9 неща. Имах дори списък, а списъкът ми за през деня беше две страници. Мъжът ми казва, че не вечер не заспивам, а изпадам в кома.

Тъй че, мили мои, обичани, вие празнувайте, аз се отдавам в прегръдките на Морфея.

Добър ден

маик, ти наистина разказваш много сладкодумно, истинско удоволствие е да те слуша човек 

С Тити се чухте тази сутрин, сподели ми, че са затрупани със сняг и докато трактора, на който не му било платено, не се наемел на добра воля да разрине - щели да обявяват бедствено положение. Мила родна картинка 

Е, тити може да изглежда като върнала се от почивка, но като заминава ще изглежда като след година непрекъсната работа  . Особено ако тракторът не склони....

Нашето тържество вчера също беше много хубаво. И много по-различно и подредено от миналогодишното. Децата са порастнали и си личи.

Аз, обаче, съм разтревожена по друг повод. Тръгваме по стъпките на Анелето и Роската, защото и Ваньо има кръв в изпражненията. Много ми е гадно, а се случва точно когато лекарите стачкуват... Стискайте палци, моля.

Не съм ви наглеждала отдавна и като влезнах ми стана едно топло и уютно..

Ние изкарахме почти три седмици на вилата на много сняг, слънце и лилави минзухари.. добре се отрази на децата, Юлиана много задобря в ските с индивидуален учител. Щях да я пращам на втория курс ски от градината, но ми се обадиха, че има варицела и съответно от нейната група няма да ходят на ски. Освен това като не е била контактна не може да се върне в нейната група и затова си я оставих вкъщи. Карантината е до 17, ако няма следващ случай.. Тъпо.. Тържеството им е през април, но дали въобще ще има и ще участва не знам още..

Влади е добре, бърбори много някакви измислени неща, но и ме мамосва, разтапям се.. има 5 зъба, не пълзи, иска прав само, ходи по мебелите на страни и иска да се пуска. Единствено се ядосвам, че отказва да яде друго освен кърма.. Съответно отбиването и отслабването са ми далечен мираж, затова съм на Системата минус 60, която е съвместима с кърменето, засега съм доволна.

Диди, стискам палци за Ваньо да пишеш!

маик, асоциациите ми за теб в последните ти писания са за.. фея! Браво на Пипа за певческите изяви и спортните постижния! Пожелавам приятни емоции и чакам разказ за пътуването!

тити, представям си на какви контрасти си попаднала тук, и метеорологични, и всякакви.. Но пък децата ще се порадват на хубав сняг. Ние и днес бяхме на терасата, Влади спи, гледа ни, а Юлиана се търкаля в чистия сняг, прави торти и други красоти..

Ели, и ти си.. нинджа. Помня и аз това за Мимето, сега ще го чета на Юлиана.

Гуш на всички..

Привет, беше истинско удоволствие да почета написаното за русенската среща
Нашето тържество беше за утре, но от 21 деца, 11 отсъстват и го отлагат за 15.03.; Аз съм с хрема, накачих се от Пламен, който пък от Росен само дето на дребния му мина за 1-2; ние с баща му се точим
Иначе махам по задачи, Пламен няма късмет да намери работа вече шести месец и сегами сли да започне нещо сам, нещо се притеснява, а пък аз явно не умея да давам кураж
Диди, надявам се всичко да е наред с Ваньо; Роската вече е добре, от време на време има едва забележимо зацапване, но ако не е ходил 1 ден по голяма нужда; ако има нещо, с което мога да съм полезна, пиши

Иначе Росен вчера поздравяваше всички с 8 март, вкл татко си и дядовците

ПрИвет И от мен!

Хубаво е да се разпИсваме  .

ДИдИ, стИскам палцИ на.

СИсИ, много сте порасналИ 

Благородно завИждам за русенската вИ среща. ЗИмата се кара много трудно тук в СвИленград. РазвлеченИята няма нИкаквИ освен да сИ ходИте на гостИ с децата.

Нашето тържество мИна чудсно. ПочтИ всИчкИ деца сИ казваха думИчкИте сИлно И ИзразИтелно. СевИ И двете й прИятелкИ бяха в главната роля на трИ пеперудкИ търсещИ подслон в дъжда. ПоздравленИя за учИтелкИте. РолИте бяха разпределенИ според децата.
Аз се просълзИх на няколко пътИ. СтИхчетата за мама бяха трогателнИ.

НИе утре прИвечер пътуваме за ИзмИр. Искам малко да сИ почИна там, а И свекИтата много се радват като сИ ходИм. Да са жИвИ И здравИ тезИ добрИ хора.

Сложих малко снимки на децата от Калина във Фейсбук, който иска да разгледа. Май повечето ви имам там, за останалите - http://www.facebook.com/?ref=home#!/profile.php?v=photos&ref=profile&id=1047609586

Здравейте.
От няколко дена форума ми забива и не мога да го отворя. Тъкмо реша да пиша и не става.
Ние сме добре. Бебето се осополи от Кити. Сега се борим да минем само със сополи.
Честит празник на всички.
Много се радвам като пишете.
При нас едно и съща. Жужи вече иска да гледа. Страшно много се радва на Кити. А каката вече започва да я забавлява. Много хубаво чувство е това - да ги гледам как се занимават. Кити явно свикна вече с Жужи, защото снощи иска подарък на баба си, а накрая каза какво да купи и за бебчо. Много ми стана мило. Купихме люлка столче за хранене уж за Жужи, но я използва повече Кити.
Сиси, страхотни деца имаш. Пратих ти молба за приятелство.

мина тракторът, разрина стигнахме и до София, че и до Абу Даби тази вечер. Много съм доволна от ваканцията, свършихме много работа, видяхме се с много народ, с още толкова не успяхме, програмата беше много тежка и на моменти чак нервно препускахме. Вечерта, когато останахме заринати от снега, от скука предложихме на Деян да чете/азбуката знае, но не може да прави връзката буква-звук/ и диването взе, че му прищрака нещо и започна да чете прости думи Ясен пък започна да казва мама, и тъй. Накрая вече се намръзнахме, много мартенско време хванахме обаче нали снегът беше една от главните ни цели и на Витоша се качвахме, и снежни човеци правихме с копчета и морков-нос, и на село вече беше супер бонус целият този сняг, и пъртини правихме няколко пъти, Деян размахва лопата и метла в снега.... Ясен само не смееше да пристъпи, вкопчваше се в мен и пищеше да го вдигна

от трапеза на трапеза, здравейте, 60 кила живо тегло 

маик, тук извънкласните почват от 90 кинта нагоре.

тити, чудесна програма максимум, заслужавало си е
а с килиграмите, ти си фиданка сравнение с 10 кг отгоре за моя милост

глупости! и аз съм 70 кила, ама си се харесвам. винаги съм се чудила къде аджеба съм ги завряла тия 70 кила по себе си. искам още 5 да махна, колкото да падна под цифрата и съвсем ще се чувствам чудесно 

ние се върнахме от лисабон. тоя град е много, ама много различен и супер силно ми въздейства. нощите особено са фантасмагорични. да не говорим, че навярно е черешка за истиснкия фотограф - странни ъгли, кривини, ракурси, симбиози - там фотографът може всякак да намери себеизява. ще се връщам пак, вижда се. а за мадрид какво - там е свободно, циганско и готвят вкусна паейя - и там ще се връщам във времето  ще разказвам като ми дойде музата, че сега деца крещят, текст ми виси, къщата ми е наопаки, кракът ме боли (а да! това е смешно - на годишнината от сватбата ни, в синтра (до лисабон) пак успях да скъсам връзка, но тоя път на левия крак. ето че семейната традция продължава - на самата сватба травма и пирогов, а 8 години по-късно същото, ама в португалия  ), мама ще идва по доктори - като си успокои положението, 100 % ще ми дойде музата да попиша