Искам бебе!!!

  • 9 328
  • 131
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 723
Момичета, аз съм съсипана!!   Weary smile3518
По принцип имахме уговорка с моя приятел след 2 месеца и половина като се прибера в България да започнем да правим бебето, но вчера си говорихме и той ми каза, че близката 1 година не искал да започваме опити.........    Cry
Имам чувството, че ще отлага така вечно. Казва, че иска да има дете и иска да е от мен, просто не точно сега... Но той това каза и преди 6 месеца... а аз чакам от година и половина вече и не мога да мисля за нищо за друго. Майчинското чувство се е събудило в мен и е толкова силно вече, че се чудих дори как ще издържа до Юли месец, докато се прибера... а сега с тази 1 година, с която той иска да отложим направо ме хвърли извън орбита!!!  Нямам толкова сили... не мисля, че съм способна да издържа още толкова много време. А като се замисля, че после може да чакаме още много докато реално стане!   Cry   Не мога да спра да плача от вчера, направо съм съсипана....

# 46
  • София
  • Мнения: 13 761
A_vagabоnd, a приятелят ти наясно ли е с биологичния часовник? Той при всяка жена започва да тиктака в различно време. При теб то е дошло. При мен дойде когато бях на 29 г. Много силно пожелах да имам дете. Просто го заявих, ще правим бебе. До този момент не бяхме говорили по въпроса. Мъжът ми не каза нищо, в смисъл не прояви ентусиазъм, не се и дърпаше, но аз вътрешно усещях, че до известна степен го е страх. Бебето стана от първият нарочен опит.  Wink За втора бременност нещата се обърнаха на 180 градуса. Мъжът ми в момвнта, в който осъзна какво е да си баща веднага поиска второ бебе. Аз се навих доста трудно, чак след 7 г. За съжаление бременноста ми беше неуспешна. Сега наново планираме бременност и вече знаем и двамата, че много го искаме.
Хората узряват, а приятелят ти го е страх като всеки мъж. Мисля, че трябва да си настоятелна, дори умерено ултимативна. Аз така бих постъпила. Всяка жена знае как да направи така, че мъжът сам "да пожелае" нещо. И му обясни, че за теб е важно това, че знаеш как се чувства той. Абе поговорете. Успех!

# 47
  • Мнения: 723
Моят е много труден в това отношение. Дори само да му споделя желанието ми и той започва да ми говори, че го притискам. Има някаква фобия от това притискане, не обича никой нищо да му казва, дори съвети да му дава...така че при него тази стратегия с убеждаването по-скоро би имала обратен ефект.. имам чувството, че съм безсилна. Той просто ми каза - преди по-малко от година не мога да ти осъществя мечтата, казвам ти го ясно, за да не си създаваш илюзии - това ми каза!....   Все едно моите чувства и желания не значат нищо. Аз мисля, че трябва да се срещнем някъде по средата поне, защото в някакъв смисъл и неговото е ултиматум и притискане - само че той ме притиска да чакам..   Cry   Cry   Cry
Имам чувството, че просто не му се занимава с деца, казва че иска дете със сигурност, но не сега - а това го говори от много време, никога не е 'сега' моментът.... Не знам какво да направя, наистина съм отчаяна!  Аз уча в момента - последен семестър съм, нямаме проблеми с финанси и т.н., но колкото и да се опитвам не мога да се разсеям. Дори неща, които преди са ми носили огромно удоволствие - сега само си мисля за дете и за забременяване каквото и да правя...
Аз онзи ден му казах, че една година ми е страшно много за чакане още и ще откача дотогава, а той ми отговори - ако ти е толкова спешно - намери си някой друг, който да ти направи бебе, аз не мога по-рано!!   Shocked   #Crazy     Представяте ли си какъв отговор....

# 48
  • Мнения: 2 617
А вагабонд Hug
Ще ти пиша по-късно, може и на лични.

# 49
  • Мнения: 737
A_vagabоnd, и при нас беше така, но сега като 3-ма негови приятели чакат бебета, моят се амбицира.

Последна редакция: ср, 28 апр 2010, 15:07 от Тодорка Боева

# 50
  • Мнения: 3 695
A_vagabоnd и аз те прегръщам  spoko

# 51
  • София
  • Мнения: 13 761
A_vagabоnd, много неприятна ситуация тогава..
А защо той те манипулира така... Confused Дефакто казва, не ме притискай, а той го прави. И защо те пуска да си намериш друг? Зашото знае, че няма да го направиш  Wink
Не знам какво да те посъветвам.. аз също мисля, че е много важно около теб хората дали имат дечица. Въпреки, че около нас нямаше.. ама ние пък бяхме на по 29 г. и може би това го накара да се замисли

# 52
  • Мнения: 723
Ами той е с 9 години по-голям от мен, моите приятели нямат още деца повечето, но неговите (те са една компания от 7-8 мъже, които от малки са си заедно), всичките до един имат деца - повечето от последните 2-3 години. Един от приятелите му дори има 2 и сега чакат 3то даже... т.е. не е като да няма деца около нас и като да не вижда, че всичките му приятели на неговата възраст си имат вече... Не знам какво иска - да е последният мохикан ли...бохем до края..  Имам чувството, че си мисли, че няма да може да бъде такъв ако има дете, а това въобще не е вярно. Всичко си зависи от това как сам си го направиш.. не знам от какво го е страх. Казва, че трябвало да се подготвим финансово и за това не искал сега  (това е единствения довод, който ми е дал), но ние нямаме проблеми финансово. Той е на висока заплата, аз като се върна имам предложение също да започна на висока.. Хората гледат и по 2 деца с 1/4 на нашите пари, така че този довод не мога да го приема....   Не знам защо се дърпа толкова...нищо няма да е по-различно след 1 година в сравнение със сега...

Последна редакция: ср, 28 апр 2010, 16:45 от A_vagabоnd

# 53
  • София
  • Мнения: 13 761
A_vagabоnd, не знам какво да ти кажа...  Rolling Eyes

# 54
  • Мнения: 52
A_vagabоnd, здравей! Днес за първи път влизам в темата и прочетох какво сте си писали всички. Не бих искала да ти давам съвет, тъй като отстрани винаги  е по-лесно, но ми се иска да ти кажа в какво съм убедна аз и какви принципи следвам, пък ти сама ще си помислиш, ако искаш върху тях. Най-напред какво е любовта, любовта е онова чувство, което носим в сърцето си. Тя независи от чувствата на друг. Има една приказка, ако поставим щастието си в ръцете на някой- друг, ако поставим мечтите си, то той винаги ще ни разочарова, колкото и да не иска, просто защото не знае за какво мечтаем и какво искаме. Не поставяй щастието си в ръцете на никого, само в собствените си! Искам да ти кажа , че съм убедена, че любовта не изисква, не очаква, не е подвластна на условия, не се страхува. При нея не съществуват ултиматуми, лъжи, мълчание, страх. Струва ми се, че човека до теб не те заслужава, без да искам да те обидя. Помисли добре дали искаш дете от него, защото поставяйки ти така нещата, той е егоист. Човек, който не вярвам, че те уважава достатъчно, човек, който се съобразява само със себе си. В живота ми съм допускала грешки с мъже, наранявали са ме, изисквали са, очаквали са, ревнували са и какво да ти кажа, търпях и един ден разбрах, че това е безсмислено, че не е любов, че е моя илюзия.Грешките са изцяло мои. От тогава живея с други разбирания и съм щастлива. Намерих мъж, който не очаква, мъж , който ме уважава и който умее да разбира желанията ми. Така че, помисли си това ли е твоя човек, това ли бъдещото ти семейство, това ли искаш. Ти си на 26 години , аз съм малко повече от теб и повярвай ми, нещо хубаво може би те очаква някъде. Това е, дано да разбираш какво искам да ти кажа и надявам се да не те обиждам с нищо. Усмихнат и слънчев ден!

# 55
  • Мнения: 723
Мерси много за мнението kass !  И аз го отчитам като проява на егоизъм това. Той си я има тази черта, макар и не в патологича форма.. Истината е, че откакто говорихме преди няколко дни сериозно и той разбра колко важно е това за мен и колко тежко понесох желанието му за отлагане с 1 година - постоянно ми звъни и пише по чата колко много ме обича и че наистина много иска да си имаме дете, което ще е еди какво си и еди какво си.  Каза ми, че в този момент просто така ги вижда нещата, но това не значело, че след няколко месеца не може да си промени мнението (т.е. за по-рано), което ме поуспокои да ви кажа... И аз съм напълно наясно, че така от разстояние не се обсъждат такива теми и че наистина като се върна в България и говорим очи в очи си мисля, че доста по-лесно ще се разберем. А може би и дотогава..през тези 2 месеца и половина, които остават той може да преосмисли нагласата си и да реши, че го иска по-скоро...  Толкова много се надявам! Но преди да се прибера наистина няма как да го решим това, макар че се виждаме почти всеки месец - или аз се връщам в БГ за малко, или той идва при мен за няколко дни...  Каза, че иска да говорим и да го обсъдим подробно това, не бягал от темата... така че има някакво желание и някаква надежда...   Grinning   Heart Eyes  и двамата държим да сме открити да обсъждаме всичко, така че това мисля, че много ще ни помогне...

Ще ви държа в течение и ви благодаря отново за подкрепата!!    bouquet

# 56
  • София
  • Мнения: 13 761
A_vagabоnd, УСПЕХ!!!  Hug

# 57
  • Мнения: 52
И аз ти желая успех и наистина е най-добре да си говорите очи в очи Simple Smile  Пожелавам ти от все сърце мечтите ти да се сбъднат!

# 58
  • Мнения: 2 161
Доста неприятна ситуация! Не мога да разбера защо толкова се страхуват мъжете?! Дано да стигнете до компромис с приятеля ти;)

# 59
  • Мнения: 668

Аз онзи ден му казах, че една година ми е страшно много за чакане още и ще откача дотогава, а той ми отговори - ако ти е толкова спешно - намери си някой друг, който да ти направи бебе, аз не мога по-рано!!   Shocked   #Crazy     Представяте ли си какъв отговор....

Сигурна ли си, че искаш да си завинаги с такъв мъж, и да имаш и деца от него? Това е доста студено и егоистично отношение към теб. Заслужаваш ли такова нещо? Оставам с впечатление, че той се има за безценен и ти си длъжна да се съобразяваш с неговите желания, а той не е длъжен да спазва дадената дума, дори за нещо толкова интимно и дълбоко. Доста неприятно.

Понякога помага да се обърне ролята. Една моя приятелка беше казала на мъжа си, че тя на 30 ще има дете, той избира дали да е от него или не. Това му го каза, след някакви такива номера--бяха се уговорили, че ще правят бебе и той се беше опитал да се отмята.Е-подейства. Имат дете. И той не знам да е съжалил за това.

Общи условия

Активация на акаунт