Искам бебе!!!

  • 9 328
  • 131
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 723
Archangel, при моят приятел това няма да проработи. Той има фобия от това някой да го притиска да прави нещо и следователно и най-невинното предложение или съвет биват привидяни като опит някой да му се налага и той се дръпва веднага. В този смисъл, ако му кажа нещо толкова крайно като "Аз тази година ще имам дете, ти реши дали ще е от теб или не" направо ще изпадне в истерия сигурно.  Засега изглежда отворен за диалог и в някаква степен поне склонен да промени позицията си след като поговорим очи в очи. Така че преди този разговор няма смисъл да мисля подобни варианти, т.к. може пък наистина да склони на по-рано ако осъзнае, че страховете му са неоснователни или пък, че наистина нищо няма да е по-различно след една година и т.н.
Нямам търпение вече да се прибера в БГ и да се изясним, за да знам какво да правя...  Но ако още държи напълно непоколебимо на тази 1 година отлагане наистина ще се замисля дали това е мъжът за мен и дали наистина ме обича....  Ще ви пиша

# 61
  • Мнения: 668
Archangel, при моят приятел това няма да проработи. Той има фобия от това някой да го притиска да прави нещо и следователно и най-невинното предложение или съвет биват привидяни като опит някой да му се налага и той се дръпва веднага. В този смисъл, ако му кажа нещо толкова крайно като "Аз тази година ще имам дете, ти реши дали ще е от теб или не" направо ще изпадне в истерия сигурно.  Засега изглежда отворен за диалог и в някаква степен поне склонен да промени позицията си след като поговорим очи в очи. Така че преди този разговор няма смисъл да мисля подобни варианти, т.к. може пък наистина да склони на по-рано ако осъзнае, че страховете му са неоснователни или пък, че наистина нищо няма да е по-различно след една година и т.н.
Нямам търпение вече да се прибера в БГ и да се изясним, за да знам какво да правя...  Но ако още държи напълно непоколебимо на тази 1 година отлагане наистина ще се замисля дали това е мъжът за мен и дали наистина ме обича....  Ще ви пиша


Въпросът е към теб по-скоро. Дали искаш да си с човек, на който не му пука за  твоите нужди и желания. Защо ти се интересуваш, че той щял да изпадне в истерия, а на него не му пука за болката, която ти причинява и за неизпълнените си ангажименти? Много неприятна ситуация...пожелавам ти да се разреши по най-добрият начин за всички вас и бъдещето ти дете. Peace Hug

# 62
  • Мнения: 38
Mомичета аз съм нова тук бихте ли ме посъветвали опитваме се да си направим бебче но нещо все не става.Решила съм да си направя тест за овулация този месец но незнам до колко може да се разчита на тях.Моля ви за съвет Sad

# 63
  • В.Търново
  • Мнения: 7 812
Здравейте!
Рових се из темите и попаднах тук.Няма нищо по-прекрасно да имаш бебенце,да му се радваш,да го гушкаш,да го закриляш! Hug Heart EyesКогато бяхме решили с моя мъж да имаме дете ми беше станало като фикс идея и не ставаше ли,не ставаше ли.Но така само 5 месеца и когато реших,че това мислене на лягане и ставане за това бебе само ще ме поболее ,реших да намаля темпото и така ,то пък взе че стана!Не трябва да се мисли все за това.Има разни трикове за по-лесно забременяване,но все пак си е Божа работа!Хубаво е при дните от овулацията да се прави секс всеки ден, и е хубаво да не се става от леглото веднага след секса,ако трябва стойте така цяла нощ.Вярно,хубаво е да се мине през банята,но в тоя момент е по-важно бебето да стане! Simple Smile
А за това ,че половинката ви се дърпа и не иска все още бебе,въпреки вашето желание и копнеж по рожба,въпреки болката по нея ,която изпитвате,по-добре поговорете сериозно за това,не отлагайте,не си казвайте,че ще стане ,когато той е готов.Ами ако минат години ,докато той е готов,ако тогава не стане зачеването,защото и това го има.Момента може да се изпусне,годинките си вървят,но когато има до теб едно малко бебче,тогава ти изпълва душата и живота! Heart Eyes

# 64
  • Мнения: 723
dudka82 , здравей!!  Hug

Мисля, че в ето тази тема ще намериш много момичета, които имат сходни трепети и вълнения като теб. Там ще намериш и много добри съвети за това как да му помогнем на бебето да стане  Peace
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=493568.615

# 65
  • Мнения: 38
Много благодаря прочетох много неща, които се надявам да са ми полезни и се надявам искренно този път да стане чудото!!!

# 66
  • Мнения: 128
и е хубаво да не се става от леглото веднага след секса
Точно по това се водех и аз, дори си поставях краката високо, опирах ги на стената над леглото и леко си повдигах таза върху възглавничка. Не ставах поне 5-10мин. Даде ефект почти веднага (на първия или втория месец).

# 67
  • Мнения: 77
Привет и от  мен,Никито84! Мисля,4е не е редно да позволиш на един мъж да те докара до подобно състояние,в което да търсиш психолог!!!!!Знаеш ли,аз мн трудно забременях,мисълта за бебе ме побъркваше.но имах опора,мъжа ми изпитваше съ6тото.В една връзка трябват двама и тези двама да гледат в една посока!Според мен трябва да загърбиш тази връзка,колкото и тежко да ти е,за6тото нямаш бъде6те с такъв 4овек!Пиши какво става Hug

# 68
  • В.Търново
  • Мнения: 7 812
За да стане бебчето и да бъде обичано и гледано с любов трябва и двамата да го желаят силно и да гледат в една посока,както писаха преди мен!Тогава е най-сладка радостта.Понякога мъжете се чувстват бащи,едва когато зърнат за първи път бебчето си.При мъжете стоят нещата малко по-особенно!Те не носят бебето в себе си цели 9 месеца,чувстват нещата по друг начин.Така мисля,въпреки,че нашия татко беше радостен от факта,че ще си имаме бебе!Но при всеки човек стоят нещата различно.Дано да достигнете до консенсус и скоро да се радвате на теста с двете чертички! Heart Eyes

# 69
  • Мнения: 723
dudka82  да ти честитя и тук!!!  Hug  Пожелавам ти прекрасна бременност и най-сладкото бебче!!
Виж колко бързо стана!!  Дано и при мен така се получи след 2-3 месеца като започнем сериозните опити!

Последна редакция: пн, 07 юни 2010, 17:26 от A_vagabоnd

# 70
  • Мнения: 1 421
A_vagabоnd , не си спомням дали в другата темичка съм ти писала, но да ти кажа, че много се радвам за това, че приятелят ти реагира по този начин, че те разбира и заедно с теб е започнал да мечтае за бебче. Когато на мен момчето ми ми съобщи, че иска да си направим бебе, да знаеш, че бях най-щастлива на земята. Успех, мила  Hug

# 71
  • Мнения: 723
Мерси много samanta_ups !!   Hug

Аз бях започнала да мисля, че никога няма да дочакам да чуя подобни думи от него..  За мен е цяло чудо, че започна да приема идеята, а преди толкова категорично отказваше. Дано остане така!! Той не ми е казвал още в прав текст, че иска да си направим бебе, но когато говорим за това той казва, че е ок с идеята да започнем опитите след 3-4 месеца, а и тези коментари как трябва да свикваме с виковете на малки деца вече и че като преям все ме гали по корема и ми вика, че вече съм бременна ме разнежват страшно много и ми стигат!!   Heart Eyes

# 72
  • София
  • Мнения: 13 761
A_vagabоnd, на прав път е бъдещият татко  smile3521
Много се радвам за теб!   bouquet

# 73
  • Мнения: 723
За съжаление не е толкова розова ситуацията..... странно как точно днес се случи  Weary

Преди малко нещо се щегувахме по чата и той ми каза, че ние всъщност нищо не сме се разбрали и това, че той тогава казал, че е съгласен с плана ни да запончем опитите след 3-4 месеца реално не било истинската му позиция. Сега ми казва, че всъщност вътрешно не бил толкова съгласен. Не искал така да го плануваме 'след 2 месеца това, пък след 3 месеца онова'...  Хем не е ок да стане случайно, хем не иска да го планираме....  Вече имам чувството, че си играе с мен...
Питах го как точно си представя той планирането на дете и той само каза 'еми не така', питах го да ми каже как.. 'еми не мога сега да ти кажа'.....  Толкова съм разочарована и бясна едновременно! Толкова много се бях зарадвала, даже имам чувството, че бях започнала да го обичам повече откакто се съгласи да започнем опитите след 3-4 месеца... а сега всичко се разби на земята.
Извинявам се, че ви натоварвам, но ето - тъкмо днес след като няколко момичета ми писаха колко се радват, че той е започнал да го иска, се оказа, че той всъщност ме е подвел и че реално вътрешно не е съгласен.
Имам чувството, че търпението ми е почти изчерпано вече, той е страшно нерешителен и според мен никога няма да дойде този момент при него, или поне аз няма да го дочакам.   Cry

# 74
  • Мнения: 1 088
За съжаление не е толкова розова ситуацията..... странно как точно днес се случи  Weary

Преди малко нещо се щегувахме по чата и той ми каза, че ние всъщност нищо не сме се разбрали и това, че той тогава казал, че е съгласен с плана ни да запончем опитите след 3-4 месеца реално не било истинската му позиция. Сега ми казва, че всъщност вътрешно не бил толкова съгласен. Не искал така да го плануваме 'след 2 месеца това, пък след 3 месеца онова'...  Хем не е ок да стане случайно, хем не иска да го планираме....  Вече имам чувството, че си играе с мен...
Питах го как точно си представя той планирането на дете и той само каза 'еми не така', питах го да ми каже как.. 'еми не мога сега да ти кажа'.....  Толкова съм разочарована и бясна едновременно! Толкова много се бях зарадвала, даже имам чувството, че бях започнала да го обичам повече откакто се съгласи да започнем опитите след 3-4 месеца... а сега всичко се разби на земята.
Извинявам се, че ви натоварвам, но ето - тъкмо днес след като няколко момичета ми писаха колко се радват, че той е започнал да го иска, се оказа, че той всъщност ме е подвел и че реално вътрешно не е съгласен.
Имам чувството, че търпението ми е почти изчерпано вече, той е страшно нерешителен и според мен никога няма да дойде този момент при него, или поне аз няма да го дочакам.   Cry

Здравей мила! Искам да ти споделя. С моят мъж сме женени от почти 2 години, а преди това още 6 заедно. Не си спомням кога точно при мен се е появило желанието за бебче, но беше може би година или две от както се запознахме. Преминавало е през много етапи - болезнено желание, премирение, стихиино поддаване на емоциите , увещания... Винаги се казваше сега не е момента. Знам, че при съпругът ми пречката е по скоро от финансова гледна точка - страхува се дали ще можем да дадем необходимото на детенцето, дали ще се справим.. В Момента съм на 26 години и вече взехме решението - след няколко месеца да започнем. Не сме по-добре финвансово отколкото преди 3 години да речем, но  вече полека-лека започвам да го убеждавам, че ще се справим Имаме си доходи, пък в крайна сметка.... Планирахме да е след няколко месеца и уж си казахме колко точно, но се оказа, че всеки е разбрал различно  Laughing Просто ги е страх мъжете, нали са ни "слабички".
Аз знам, че моят мъж много ме обича и иска бебче. Просто трябваше да изчакам да му дойде смелостта. Ако си убедена, че си до правилния мъж имай търпение и му дай въздух.. нека той сам вземе това решение. Ние сме жени и сме силни. Ако знаем, че си струва можем да изчакаме мъничко Peace

Общи условия

Активация на акаунт