какво бихте попитали един детски психолог?

  • 1 943
  • 19
  •   1
Отговори
# 15
ЗДРАВЕЙТЕ!
Честита коледа и Весела нова година!!!
Преди да започнеш обучение за психотерапевт - примерно да използваш метода психодрама имаш 100 часа лична терапия. (аз не се обучавам в него - само минах 100те часа). Обучението е 5 години и през цялото време те терапевтират. Но не това, което терапевта ти иска да коригира у теб, а това което е проблем за обучаващия се. Психиката на човек не може да прилага решения от вън. Когато е готова за нещо различно - тя просто го разбира и приема.
Психотерапията се пречупва през личността на терапевта. Просто няма как. Психологията все пак е наука за душата. Често срещано е клиент - терапевт да не си паснат. В този случай сменяш терапевта.
Психотерапевта те води по пътя, той не го очертава, а само ти помага да следваш своя избор. (въобще не говоря за психично болни индивиди. Определено говоря за психично здрави хора, които искат да осъществят промяна на някакъв етап от живота си, което всъщност е и тяхното личностно развитие) Примерно, във взаимоотношенията родител - дете. Много от нас са възспитавани чрез пошляпвяния, дърпане на уши и наказания. Голяма част от нас са малтретирани като деца, без дори да разбират за това, дори сега като зрели хора. Разбира се, ако го осъзнаете, не си го връщайте на родителите. Тях са ги учили, че така е правилно. Някои от нас явно разбират, че това което са им причинявали като деца  не е добро, а отгоре на всичко е сторено от единствените същества, които (си) обичаш(л) безусловно. Сега създаваш свое семейство. Имаш детенце, а може и две, три. Толкова неща искаш да направят, а те все имат мнение по въпроса и то корено различно от ваашето........Понякога прилагаш модела от твоето рождено семейство, а след това се чувстваш смачкан, смачкан. Все едно си тичал, бягал от нещо със скороста на светлината, а си се сблъскал с каменна стена. - Това е модела на хората, осъзнаващи нуждата за промяна на метода. Има много други, които решават, че лекия тормоз е здравословен и си казват - Хм, ще ги науча аз тях. По добре да сте от първите, защото ще потърсите промяната и ще я направите, докато вторите ще продължат да тормозят децата си......
 При всяка психика, действат различни правила. Както, ако някои виждат проблем в това, че детето се е нацапало, а за други това изобщо не седи в графата с притесненията.
Всеки си има проблеми и те на глед са същите като на съседката, но тя някак с лекота преминава през тях. Просто, защото законите и взаимовръзките на нейната психика са различни от вашите. Както съм сигурна, че и тя ви се диви понякога как не ви дреме от нещо.
За ризликата консултант - терапевт. Разбира се, че с въпроси може да отидете и при "най-обикновен" психолог, каквато съм и аз. Но ВНИМАВАЙТЕ да не започне да ви терапевтира. Всъщност е доста вероятно и да постигне успех, но......Просто вярвайте на вътрешното си усещане за човека от среща.   
Малко стана като нравоучение)))
Извинявам се за дължината на писанието, но то просто се изля през пръстите ми към клъвишите, та чак до страниците до Вас.
Надя

# 16
  • Мнения: 1 568
Запис и Честита Коледа!

# 17
  • Мнения: 1 783
аз искам да питам,че вече се чудя какво става.Ето и конкрета случка,от преди няколко часа:
ставаме сутринта,събота,спахме до късно...започна да се преоблича(на 8 години е),аз я закачам ,тя ме закача,гъделичкам я,смеем се ,гоня я из стаята,говорим каква ще бъде закуската.Отиваме в кухнята и ми казва"искам аз да сипя зърнената закуска в чинията" "ок".Когато погледнах ,чинията беше препълнена със сириал,нямаше място за млякото.Обясних,че трябва да върнем част от сириала обратно в кутията,защото е много.Каза ми "добре мамо"и в следващия момент изпадна в истерия.Започна да тропа да се тресе да вика "това няма да ми стигне,искам по-вече...",отиде ядосана в стаята си,блъсна вратата и продължаваше да вика как ще остане гладна.Събуди целия блок.
На какво се дължи това поведение?Не се случва за първи път просто давам за пример конкретна случка.
След като и мина се обяснявахме,защо го прави"защото я ядосвам",че това не е начин да получи каквото иска...Накрая,когато си мислих,че е разбрала нещо от целия ни разговор ми каза"каква майка си,че оставяш детето си гладно".Това вече ми беше в по-вече и я наказх -до обяд без
компютър ,ДВД,без филми...

# 18
  • София
  • Мнения: 1 534
  Внукът ми е консултиран от психоложка,която го е насочила към логопед. Различни са проблемите при децата... Психолога тества детето с въпроси към родителите в нашия случай,а след заключенията му питаме ние. По добре да е излишна консултацията,но когато смятаме ,че се налага да не се отлага.

# 19
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Тъй като имам възможност да питам детски психолог по всяко време за неща, които ме притесняват съм задавала най- различни въпроси. В повечето случаи се установява, че аз много се притеснявам и много мисля над определени ситуации, на които може да не им се отделя чак толкова много внимание.

Общи условия

Активация на акаунт