Публикувана: 26 апр. 2017, 16:03 ч.
Последно мнение: 22 юни 2017, 11:41 ч.

Темперамент на дете с рев и песимизъм - как се справяте

8 622
43
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как можем да променим отношението на дъщерята към нещо по-конструктивно?
Какви са причините за ревността и избухването на дъщеря ми?
Как можем да помогнем на дъщеря си да се справи с предизвикателствата в училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как можем да променим отношението на дъщерята към нещо по-конструктивно?
  
  Промяната на отношението на дъщерята може да бъде постигната чрез постоянно насърчаване и подкрепа на позитивното поведение. Важно е да подчертаете конструктивното решаване на проблеми, като насърчавате нейната независимост и способност да се справя с предизвикателствата. Освен това установяването на ясни граници и правила, които подкрепят положителното поведение, може да бъде от полза. Важно е да избягвате сравняването на детето с други деца, тъй като всяко дете е уникално и се развива със свое собствено темпо.
- Какви са причините за ревността и избухването на дъщеря ми?
  
  Ревността и избухването на дъщеря ви може да бъдат причинени от няколко фактора, включително вътрешни страхове, творчески характер, ниско самочувствие и хормонални промени. Важно е да подкрепите детето в развитието на умения за управление на емоциите и справяне със стреса чрез насърчаване на конструктивното изразяване на чувствата и търсене на помощ, когато е необходимо.
- Как можем да помогнем на дъщеря си да се справи с предизвикателствата в училище?
  
  За да помогнем на дъщеря си да се справи с предизвикателствата в училище, важно е да подкрепим нейната независимост и способността й за решаване на проблеми. Това може да включва насърчаване на положителното поведение, установяване на ясни граници и правила, които подкрепят позитивното поведение, както и насърчаване на конструктивното решаване на проблеми. Също така е важно да избягвате сравняването й с други деца, тъй като всяко дете се развива със свое собствено темпо.
- Как можем да помогнем на дъщеря си да подобри самочувствието си?
- Как можем да помогнем на дъщеря си да се справи с предизвикателствата в училище, свързани с концентрацията?

26 апр. 2017, 16:03 ч.

София
Мнения: 83

Здравейте, момичета,
Имам дъщеря на почти 11. Чистосърдечно, добричко и щедро дете, с много вътрешни страхове и много творчески ориентирано - отдава й се най-вече рисуването и бриколаж. Разбира се, с допълнителните утежнения присъщи на артистичните натури - глава в облаците, закъснява перманентно, мечтателна и разсеяна в училище до степен учителката й да ни намеква да търсим помощ от психолог. (но това е друга тема)

Основното ни притеснение с баща й е, че когато се сблъска с проблем (трудно домашно, сблъсък вкъщи за нещо), започва да плаче. Плаче, реве, тръшка се. Така е от бебе, рева първите три месеца и си продължи в същия дух. Обясняваме, че с рев нищо не се постига. Просто проблемът се отлага. Няма да изчезне, колкото й да реве. Ще си помогне, ако се успокои и размисли какво би могла да направи. Не можела да го направи, трябвало да си го изплаче. Все едно имаме drama queen със собствено шоу.

Като беше по-малка сме пробвали да я оставяме да се наплаче. Не работи. Излизам/е от стаята, ходи след нас да реве напоително в компания, защото не било изобщо същото като да си реве сама. Има нужда от публика... Shocked

Нещата се поуспокояват с гушкане и обясняване, че по-този начин не си помага. Бих казала, че и пристъпите не са толкова интензивни като преди, но реакцията й, при какъвто и да е стрес, е рев. Изключително рядко, да не кажа никога, е да има трудно домашно например и да установи спокойно, че е такова, да прецени, че не може да се справи сама и да дойде с молба и най-вече спокоен тон да си изложи проблема и да поиска помощ. Винаги е викане, мусене и по default е песимист, вижда само лошата страна на нещата на всичко и изпада в истерия.

Най-фрустриращото е, че с баща й сме хора, които мразят да викат. Никога не сме имали конфликти двамата и сме решавали заплетени ситуации с много говорене. В отношенията с детето, много рядко сме първите, които повишаваме глас.

Аз съм тотално различен човек, мразя да се оплаквам и мрънкам, винаги търся компромисно решение. И най-лошата ситуация се опитвам да видя от положителна страна. Може би детето ми се противопоставя подсъзнателно…. Малко сме като Радост и Тъга от филма на Пиксар. Laughing

Дори детето се идентифицира само с Тъга… Sad

Стана малко объркано обяснение, за което се извинявам. Какъв опит имате в подобни дългосрочни ситуации? Как бихме могли да променим нагласата й към нещо по-конструктивно?

For the record, имам и син на две и половина. Коренно различно дете - изключително адаптивен, общителен и винаги усмихнат. Така че, според мен разликата идва от темперамента, не от средата (поне се надявам…)

Благодаря Ви! bouquet

# 1 26 апр. 2017, 16:22 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 568

Според мен подходът ви към детето е чудесен, така че продължавайте си в този дух и девойчето рано или късно ще се научи да се справя с проблемите в живота.

Идеята за психолог на мен лично не ми допада, но ако по принцип приемате помощ, може да е вариант (да ви даде конкретни идеи, съвместими с вашите и нейния характери).

Колкото по-спокойно приемете проблема, толкова по-бързо ще се разреши (това от опит го казвам и пак от опит, ужасно е трудно понякога човек да запази самообладание в тези ситуации на рев и тръшкане „за нищо“).

Освен това според мен не е удачно (макар и да е неизбежно) да сравнявате с малкия. Първо, много е мъничък, до 11 г. има възможност да се промени 10 пъти. Второ, той е момче и колкото и да не ми се вярваше и на мен, много са различни.

Изобщо, дано скоро се успокоят нещата, защото знам какво е да имаш такова дете (че даже и две-три такива Laughing

# 2 26 апр. 2017, 16:34 ч.

София
Мнения: 7 022

Ами има нещо на заден план, по това което описвате newsm78

знам ли. Разбрала е, че така й се обръща внимание повече и че й се говори много, че проблема й се решава Thinking

знам ли какво Thinking

петима е за внимание
При нас е подобно , но по- малко дете, пак момиче.....
истерия за много неща, комбинирано с туткане .... просто е установила че само истерията й помага да постигне своето........ и то за дребни неща.... а туткането е придаване на важност Thinking

, чакаме я почти навсякъде да се натутка и на си прибере нещата или багажа..... обича просто да я чака някой ooooh!

и колкото повече бързаш толкова повече се тутка... накрая стига до истерия че й даваш зор.
Как е с външни хора вашата щерка, пак ли така реве пред тях за нищо ???
Моята пред външни не истеризира, готова е да се подчини за неща, с които аз няма начин да се справя.
Виж за туткане се тутка навсякъде, но ако външен човек й даде зор, ще побърза без сръдни ooooh!

# 3 26 апр. 2017, 16:58 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 568

Инетресна гл.т., Yangdze. Grinning

Не бях се замисляла, че това може да е чиста проба жажда за внимание. А по принцип винаги в тези случаи го има и това. Може детето да си е по-needy по принцип, или пък в дадения момент да получава по-малко (от обичайното или отколкото има нужда). Тук включвам и моите, и всички, които се държат по този начин (винаги или понякога).

# 4 26 апр. 2017, 17:11 ч.

Русе, България
Мнения: 1 491

Все едно прочетох описание на моето дете. Нищо, че е момче и все още няма навършени 7 години.
Отдавам го на темперамент и характер, понякога се самозалъгвам, че е и от зодията, но вътрешно си знам, че имам голяма доза вина или поне така го чувствам. Малко преди да навърши две години имахме много тежък период с отбиване и мое отсъствие от дома заради работа. Сякаш тогава нещо се пречупи в него и най-страшното е, че аз го виждах, но нямаше как да обърна нещата. Разбира се, той не помни тези моменти, но само един господ знае какво отражение са дали.
Поведението му е близко до това на вашите момичета. Любознателен и артистичен много, но всяка трудност, всеки отказ и всеки провал е повод за драма, крясъци, сръдни и недоволно мърморене, което може да продължи повече от час. Шегувам се с него, че е Grumpy cat или Мърморко от Смърфовете. Той намръщено се подсмихва и продължава с тирадата.
Имам чувството, че с времето това стана естествена негова реакция, въпреки че нито аз, нито баща му толерираме тези изблици. За жалост, нашите услуживи баби, които не рядко се включват с помощ в гледането, са готови да клекнат при всяка сърдита муцунка и с това доста саботират опитите ни да го насочим към по-спокоен и не толкова емоционален поглед върху нещата. И ние говорим ли, говорим. И на бабите говорим, и на дядовците, но най-често аз, мъжа ми и баща ми сме в ролята на лошото ченге.
Опитвам се да му давам примери със спокойните реакции на други деца в неговото обкръжение. Те стигат до ушите му само когато афектът е преминал. Да не говорим обаче, че е способен да се разсърди повторно за минали неща. И да натяква за стари и уж забравени събития.

Общата ми оценка е, че той обича да е в центъра на вниманието. Обича да има публика и да ангажира вниманието на хората около себе си с игрите и безкрайните истории, които главичката му съчинява. Но ако усети, че не е номер едно, спретва драма и така изпросва още веднъж да бъде най-важен.
За това, че трудно приема неуспехите си - аз и баща му също имаме склонност към яд и самообвинения, но малко или много успяваме да ги запазим за себе си.

Вчера той подробно ми разказва за поведението на друго дете в групата им. Използвах момента, давайки му "храна за размисъл", как изглежда неговото поведение в очите на другите. Да си помисли, доколко си струва да се държи по определен начин и какво постига - за себе си от една страна, и като впечатление в останалите, от друга. И човекът замълча, и явно получи някакво моментно просветление.

Ох, много още имам да пиша, но се радвам, че не съм сама!

# 5 26 апр. 2017, 17:11 ч.

Мнения: 13 618

Същото си гледам вкъщи. Свиква се. Е, пубертетът утежнява ситуацията. Иначе като дете беше почти добре в сравнение с първата година-две.
От време на време, като не издържа, викам с ясния си загорски глас за около две минути и полилеите почват да треперят Simple Smile

Иначе си караме като вас. Хората са различни. Какво да се прави.

Твоята спи ли?

# 6 26 апр. 2017, 17:23 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 568

Цитат на: Параход в ср, 26 апр 2017, 17:11

...Твоята спи ли?

Това със съня е право в десетката. И трите наши пиявички имат „известни“ проблеми със съня. Laughing

Много ми хареса туй със звънкия глас (щото се асоциирам и аз с него). hahaha

# 7 26 апр. 2017, 17:58 ч.

София
Мнения: 83

Мяуче
То хубав подход, ама ни побеляха косите докато се тръшка и вика, пък и истинския пубертет още не е започнал. Да се подготвяме…

Yangdze
Ок, внимание, 8 години е център на внимание преди да се роди брат й, и пак смятам, че получава адекватно внимание от страна на родителите. Със сигурност пропускам нещо в картината…
Да, олимпийски шампион по туткане! Събуждаме я в осем, часът и започва в 8:40. До 8:20 с голямо юркане е облечена и с измити зъби. Пробвали сме – събуждаме,казваме колко е часа и я оставяме. Тя се заблейва, замечтава и край. Намирали сме я 15 мин по-късно с един обут чорап, по пижама и зазяпана през прозореца. Мисли, че времето замръзва и 15 мин си стои на 8:15. Освен това не й пука, че закъснява и се сравнява с тези, които закъсняват повече от нея…. Носят ме, мамо, влачат ме, както казват по нашия край.
Не, с други не се тръшка и сме го коментирали с нея. Само с нас се чувствала достатъчно спокойно, че да реве така. Да се смееш ли, да плачеш ли. В училище освен трудностите с концентрацията, всички я хвалят като помагащо на съучениците си (не за учебния материал, разбира се …), сговорчиво и неконфликтно дете. Там се води по приятелите си, не е тя водещата и прави компромиси в игрови ситуации.

Pyjamka
А твоето Лъв ли е?  Моята е, и не съм и подозирала,че дете може да има такова господарско поведение. Няма други възрастни около нея. Чудили сме се дали това не е проблема… В чужбина живеем и вижда баба си и дядо си веднъж годишно за 5 дни.

Параход
Спи, ама в компания. Страх е я сама. Тя спи на горния етаж на леглото, баща й на долния. Не си ляга, докато не легне и баща й, представяла си страшни неща. А, да и не може / не иска да остава сама вкъщи, какво щяло да стане ако някой звънне…

# 8 26 апр. 2017, 23:19 ч.

Мнения: 13 622

Ревливите деца и хора имат лек проблем с щитовидната. Дори и сега всичко да е в норма то вероятно в бъдеще ще се обади, но това не бива да ви тревожи - те просто са такива. Хормоните и плачливостта им са свързани с хормоните. Няма как да го промените с приказки.
Научете детето не да не плаче, а как да се държи като плаче. У дома си я гушкайте и успокоявате на воля след като така се чувства по-добре, но навън трябва да знае как да е дискретна.

Емоционалността не е константа и дори и големи хора реагират с плач при много ситуации - при щастие, при нещастие, при стрес, при умора, при объркване и т.н

# 9 26 апр. 2017, 23:21 ч.

Мнения: 13 618

Това е абсолютно наизуст съждение. Хиляди хора с проблеми с щитовидната жлеза не са ни най-малко ревливи.

# 10 27 апр. 2017, 00:25 ч.

Мнения: 13 622

Цитат на: Параход в ср, 26 апр 2017, 23:21

Това е абсолютно наизуст съждение. Хиляди хора с проблеми с щитовидната жлеза не са ни най-малко ревливи.

Разбира се, че е наизуст. Нито съм посочила на какъв точно проблем се дължи, нито пък е задължително да се случи. Ендокриноложката ми обясни, че при хиперфункция има повишена емоционалност и ревливост. Този разговор бе провокиран, че баба ми цял живот е била такава - ревлива. Наложи се махане на единия лоб на жлезата и за наша изненада поведението и в тази област коренно се промени. Говорихме с лекарката и тя обясни, че е това е причината. За протокола хормоните на баба ми бяха бетон в норма преди операцията, но имаше съмнително образувания.

# 11 27 апр. 2017, 09:44 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Описа едно към едно сина ми Shocked

.Сутрин се вдигаме най-малко 20 пъти,страшно завеян и мозъка му е все зает с нещо(но не с училище,разбира се).Много ревлив,независимо дали е в къщи или на вън,от там съответно децата му се подиграват и още по-зле става ooooh!

.
Водих го една година на психолог,много бях доволна.Само да се стабилизираме отново финансово пак ще го пратя.
Другото,което пропуснах е, че е с много ниско самочувствие.Винаги е на мнение,че не може и няма да се справи,дори без да е пробвал.Постоянно му говоря,че трябва да има повече самочувствие,да пробва,да се помъчи,а пък ако стане стане.
Трудна работа,а правим и първи стъпки към пубертета,не ми се мисли Tired

# 12 27 апр. 2017, 10:06 ч.

Русе, България
Мнения: 1 491

Цитат на: mamanaYana в ср, 26 апр 2017, 17:58

Pyjamka
А твоето Лъв ли е?  Моята е, и не съм и подозирала,че дете може да има такова господарско поведение. Няма други възрастни около нея. Чудили сме се дали това не е проблема… В чужбина живеем и вижда баба си и дядо си веднъж годишно за 5 дни.

Не е лъв, Стрелец е. Но каквото съм чела за поведението на тази зодия, вписва се.
За туткането сутрин или преди лягане - същата е ситуацията и при нас. Активизира се само когато вижда някакъв собствен смисъл - например иска много да излезе с тротинетката и знае, че трябва да се облече - ще е облечен за две минутки. В друг случай - например след прибиране от разходка - бърза да подхване някаква игра, която си е наумил, и изобщо не му пука, че трябва да се преоблече с дрехи за вкъщи, да си измие ръцете и едва след това може да започне игра. И десет пъти през една минута да му казваш "преоблечи се, измий ръце", отговаря добре и до там.
Трудности с концентрацията явно ще има и той. Поне такава е заявката от сега. Госпожите в детската градина го хвалят, че много неща знае, но бързо губел интерес да внимава, склонен бил да говори, дори и сам на себе си, в моменти, когато трябва да мълчи, и все в този ред неща. Съвсем откровено ми казаха, че ще берем големи ядове в първи клас. А моите най-големи притеснения са, ако бъдат строги с него заради държанието му, а те сигурно ще бъдат, да не го отблъснат рано-рано от желанието да учи.
Иначе цирк с пълна програма май само пред нас си позволява. Но пък ако нещо го е дразнило през деня, някои вечери сякаш просто търси за какво да си го изкара на нас.

Дали има връзка щитовидна жлеза - висока емоционалност - може и да има. В крайна сметка, и активността, и реактивността са подвластни на биохимичните процеси в тялото. В някои случаи може да се касае за липса на витамини или минерали или на не добро синтезиране на серотонин и мелатонин. Но в крайна сметка, това са деца, които сега растат - естествено е да има бурни процеси и преходни моменти, особено за тези в пуберитетна и предпуберитетна възраст. Освен хубава храна, уютен дом и повече възможност за разходки на открито, едва ли можем да направим нещо в този аспект. Ако има индикации, че са необходими медицински изследвания или някаква терапия, това е вече друго.

# 13 27 апр. 2017, 10:38 ч.

Мнения: 13 618

дъ Дорис, да, хиперфункцията се свързва с повишена възбудимост на нервната система и това е известен факт - но не, това съвсем не е единствената и основната причина за нестабилен тип нервна система и ако хормоните са в норма (както е било при баба ти) и няма други индикации, изобщо не бих гледала в тази посока, особено пък при подрастващ.

# 14 27 апр. 2017, 16:08 ч.

София
Мнения: 83

Благодаря ви за отговорите, съвсем друго е чувстовото като не си сам в лодката Joy

Глухарче,
В какво се състоеше помощта на психолога? Анализи, съвети, работа с детето и с родителите или само с детето... Имаше ли някакъв план, който следвате? Мъжът ми е супер подозрителен към специалисти по 'душата'. Като сложим и фактът, че класната им тази година има и психологическо образование и ми се иска да я накарам да си изяде дипломата ведно с рамката и ламината. Меси се в личния живот на децата и слага оценки без да й е искано. Отделно повтаряше на дъщеря ми: Цяло чудо е че си минала в 5 клас? Как си представяш да минеш по-нагоре...
И да - дъщеря ми е със страшно ниско самочувствие, но не от тази година. Може би и оттам идва нерешителността и страха. Баща й много й говори и работаи за самочувствието, но няма видим успех.

the Дорис,
Много интересна гледна точка за щитовидната жлеза! В някакъв момент ще погледнем и натам като поотрасне.

Pyjamka,
Тюх, жалко, явно не е от зодия! Simple Smile

От темперамент е. Това за мелатонина, серотонина и хормоните е мн точно. По на север сме, лятото е три вторника през август, стане 24 градуса и всички се заоплакват каква е жега.... Joy

А, аз съм от Русе. Пие витамин Д през почти цялата година, което също има връзка със щитовидната жлеза, но като е кофти времето няма къде да беснее, да си изразходи натрупаната отрицателна енергия и да е в ' мир със себе си', сори за клишето. Това също много й влияе. Все пак няма да е честно и обективно, ако не спомена, че през ваканциите е а-н-г-е-л. Подрежда си стаята, играе си тихо, чете книги. Но опре ли до омразните й домашни...
Бяхме в подобна ситуация като сина ти в предучилищна. Учителката им беше истински нацист (не ги пускаше да пишкат, като им се допишка, а да чакат междучасието, детето направи удебеление на стената на пикочния мехур от стискане) Та тя се произнесе компетентно, че детето щяло да има огромни трудности с четенето и писането, защото била разсеяна. Е, не позна, научи се да чете френски за 4 месеца, но затова пък от 5 годишна намрази завинаги идеята за домашни и училище и сега берем сочни плодове

Препоръчани теми

Как отговаряме на неудобните въпроси на децата?

Пубертетът при момичетата над 14 години - как да подготвим децата? - тема 23

Пубертетът при момчетата - тема 19

В една стая или в отделни

Причина:

Причина: