Публикувана: 26 апр. 2017, 16:03 ч.
Последно мнение: 22 юни 2017, 11:41 ч.

Темперамент на дете с рев и песимизъм - как се справяте

8 627
43
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как можем да променим отношението на дъщерята към нещо по-конструктивно?
Какви са причините за ревността и избухването на дъщеря ми?
Как можем да помогнем на дъщеря си да се справи с предизвикателствата в училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как можем да променим отношението на дъщерята към нещо по-конструктивно?
  
  Промяната на отношението на дъщерята може да бъде постигната чрез постоянно насърчаване и подкрепа на позитивното поведение. Важно е да подчертаете конструктивното решаване на проблеми, като насърчавате нейната независимост и способност да се справя с предизвикателствата. Освен това установяването на ясни граници и правила, които подкрепят положителното поведение, може да бъде от полза. Важно е да избягвате сравняването на детето с други деца, тъй като всяко дете е уникално и се развива със свое собствено темпо.
- Какви са причините за ревността и избухването на дъщеря ми?
  
  Ревността и избухването на дъщеря ви може да бъдат причинени от няколко фактора, включително вътрешни страхове, творчески характер, ниско самочувствие и хормонални промени. Важно е да подкрепите детето в развитието на умения за управление на емоциите и справяне със стреса чрез насърчаване на конструктивното изразяване на чувствата и търсене на помощ, когато е необходимо.
- Как можем да помогнем на дъщеря си да се справи с предизвикателствата в училище?
  
  За да помогнем на дъщеря си да се справи с предизвикателствата в училище, важно е да подкрепим нейната независимост и способността й за решаване на проблеми. Това може да включва насърчаване на положителното поведение, установяване на ясни граници и правила, които подкрепят позитивното поведение, както и насърчаване на конструктивното решаване на проблеми. Също така е важно да избягвате сравняването й с други деца, тъй като всяко дете се развива със свое собствено темпо.
- Как можем да помогнем на дъщеря си да подобри самочувствието си?
- Как можем да помогнем на дъщеря си да се справи с предизвикателствата в училище, свързани с концентрацията?

# 15 27 апр. 2017, 16:18 ч.

София
Мнения: 83

Добавям, че проблемите с концентрацията и при другите деца идват и от неподнасяне на учебния материал по адекватен за тях начин. Но това е болезнена и огромна тема. Имам педагогическо образование и опит и плача с кървави сълзи като виждам как се осакатява вродената детска любознателност. Cry

Другото наблюдение, което имаме със майка (преподавател по математика) на съученик от класа на дъщеря ми, че сложността на материала е много по-голяма и неща учени на 12 г. възраст по наше време (преди 30 години) сега се преподават на 10. Отказвам да приема довода, че децата сега съзрявали по-рано и други бла-бла. Те просто нямат нужната зрялост да ги осмислят, разберат и научат определени понятия - примерно дроби, задачи с числа десетична запетая, задачи с път и скорост.

# 16 27 апр. 2017, 16:22 ч.

Варна
Мнения: 10 493

mamanaYana сина ми беше във втори клас когато го водих.Всичко беше във вид на игра,разговори и рисунки.Караше го да си прави табло в къщи и когато постигне някакъв успех,дори и минимален да си слага любим цвят точка и когато се видеха си разказваха успехите и постиженията.Особено много работеше да повдигне самочувствието му.Беше на мнение,че е много емоционален и не знае как да си изрази емоциите,за това е тоз рев и истерии.Но също така беше на мнение,че е по-добре да изрази така отрицателна емоции от колкото да трупа в себе си.И мен викаше когато прецени и ми е давала ценни съвети.Истината е че попаднах на добра психоложка.Психолога в училище е под всякаква критика.
И нашата госпожа доста ни помогна да не обичаме училище и десетките страници домашно Rolling Eyes

# 17 27 апр. 2017, 17:59 ч.

София
Мнения: 83

Глухарче,

Благодаря! bouquet

Виждам от подписа ти, че си от Варна. Би ли споделила името на психолога? Ако е по-удачно на лични. Благодаря още веднъж!!! newsm51

Тъй и тъй ще си ходим до Варна тази година, поне да съчетая полезното с приятното.

# 18 2 май 2017, 12:08 ч.

Мнения: 14 651

И у нас си имаме ревящо дете, само че момче. Още от бебе ревеше непрестанно, а като започна да прилича на човек, се тръшкаше по земята и ревеше с всичка сила, всеки път когато си поиска. Действахме по подобен на вас начин - в другата стая, докато се нареве, само че с една основна разлика в този момент:

Цитат на: mamanaYana в ср, 26 апр 2017, 16:03

Като беше по-малка сме пробвали да я оставяме да се наплаче. Не работи. Излизам/е от стаята, ходи след нас да реве напоително в компания, защото не било изобщо същото като да си реве сама. Има нужда от публика... Shocked

Нещата се поуспокояват с гушкане и обясняване, че по-този начин не си помага. Бих казала, че и пристъпите не са толкова интензивни като преди, но реакцията й, при какъвто и да е стрес, е рев.

Както и сама си се усетила, да се реве без публика не е интерсно и точно затова никога не съм допуснала да излезе от стаята и да тръгне по мен, защото това означава, че се предавам и всеки път ще ми се разиграва един и същи театър. Когато тръгнеше подире ми, обратно в стаята и така, докато не разбере, че наистина никой няма да му търпи истериите. Ами научи се, децата не са глупави и не се хабят напразно. Разбира се, темепраментът му е такъв, че лесно се разревава, но и дума не може да става да се увлича в собствения си рев и да го ползва като начин да се налага или да не прави нещо, а напротив - знае, че така не може да се общува с другите, че никой не е длъжен да го търпи и преди да ревне, се замисля и вече сме на етап, че почти никога не се стига до сълзи. На 7 е, достатъчно голям, за да разбира, че когато реве, е смешен, че децата му се подиграват, а възрастните се дразнят и най-важното, реването по никакъв начин не му помага, а напротив - пречи му, защото никога не се е случило да му угодя и въобще да му обърна внимание, само защото е ревнал, непреклонна съм в това отношение. Като цяло е много спокоен и разбран, само прекалено чувствителен, което е хем добре, хем зле и трябва сам да се сеща кога бива и кога не бива да се поддава на емоциите си.
Наистина децата са различни, но е наша работа е да ги научим какво е редно и нередно поведение. Най-голямата грешка е това нещо да се изтърпява и човек да си казва, че такова си е детето, защото това дете расте и ако се държи по този начин, никой няма да може да го понася. Виждам ги и аз истеричните 10-годишни, невъзпитани и ненаучени да не изпадат в истерия, всеки път когато нещо не им е кеф и лично за мен е недопустимо толкова голямо дете да се държи като 2-годишно, ако го прави, значи мама и тате не са си свършили работата.

# 19 3 май 2017, 17:25 ч.

София
Мнения: 83

Янечек, благодаря за мнението!

Не става въпрос за угаждане, то ако беше - лесна работа! Laughing

Отдавна сме минали възрастта, когато пробва дали с рев ще получи нещо. Не сме й угаждали. Реве, когато се сблъска с трудност. Освен това, дъщеря ми почти никога не е изпадала в истерии пред външни хора и на публично място, точно обратното - чувства се неудобно вече да прави емоционалното си състояние достояние на чужди.

Питането ми по-скоро беше в посока как да й помогнем да подхожда конструктивно към проблемите си, а не да изпада в мирова скръб и отчаяние от най-малките препятствия.

# 20 4 май 2017, 09:19 ч.

София
Мнения: 45 561

Моята дъщеря беше така, сега с пубертета малко "светна". Излизаме с нея в мола примерно, по женски, да си караме кефа, а тя си намира нещо да мърмори и скапва всичко. Многократно съм водила разговори с нея, че животът е прекрасен и трябва да му се наслаждаваме.
Не знам защо има мит за безгрижните деца. Малко да сежосъзнаят и мозъкът им се изпълва с тревожност, която залива и околните. Та така - говорете си за весели и положителни неща.
Проблем означава задача, а всяка задача си има решение!

# 21 4 май 2017, 11:06 ч.

На село (близо до Лондон)
Мнения: 1 411

MammaYana аз друго по би ме претеснило не рева на детето. Рева и тръшкането се израства или продължава в къщи дотогава докато родителите позволят това да се случва.
Но негативността, ниското самочувствие и отказ/спирка пред проблем много повече внимание изисква от вас за да може детето да се справи и преодолее. Пишеш за домашните и че не живеете в България. Едва ли ще е толкова трудно да я оставиш да не настояваш да си прави домашните изобщо. Също така аз бих я оставила да закъснее за училище 3-4 пъти. Тези неща са нейна отговорност остави я тя да се справя с тях. Сега е времето да се научи в една още не толкова пресирана среда. Но изисквай от нея неща из къщи или ти каквото държиш тя да прави не свързано с училището. Част от държанието и е заучено поведение, ти промени своето да видиш тя как реагира.
Имам три деца всяко различно, с различен темперамент. Но всяко успява да си посреща отговорностите и задължения, домашни, музика и т.н само. Случвало се е да ходят без домашно и екип по физическо в училище. Не им е било приятно, учителката ги е наказала. Рядко забравят сега...

# 22 4 май 2017, 11:18 ч.

София
Мнения: 20 858

Ох, и аз да се оплача. Моят син (почти на Sunglasses

от няколко месеца става абсолютно нетърпим за нещо смешно - на кой автобус да се качваме, когато се прибираме от у-ще. Това е поводът да започне да вика и да се кара с мен, аз нарочно отивам по-надалеч, но той идва при мен да се разправя. След 10 минути казва "аз вече съм добър, ама ти ме караш да съм лош", обаче аз вече съм изпушила и отговарям, че няма да говоря с него. Тогава пък започва едно тръшкане...
Да не помислите, че съм някакъв нетърпим нервак - но смятам, че на дете на тази възраст не е нужно да се обяснява дни наред едно и също. Обяснявала съм не по-малко от 5 пъти, че аз нося нелеката раница и не ми се виси излишно по спирките, единствено защото той си е наумил, че му се прибира само с конкретен рейс.
Лошото е, че баща му взема неговата страна и обяснява как аз трябва да съм търпелива, но това не е дете на 2, за да му се повтаря непрекъснато едно и също.

# 23 4 май 2017, 15:59 ч.

София
Мнения: 83

GI
Именно това ни е проблема - негативността и спирка пред проблем.
Не мога да я оставя без домашни. Системата на обучение е френска и там оставят децата да повтарят годината твърде лесно за моя вкус и за доброто на детето. Стигматизират, че някой е зле по-нещо и край. По-лесно е на учителите да оставят ученика да повтаря, т.е. прехвърлят проблема на преподавателя след тях, отколкото да се напънат и да обяснят на нормален език материята. Има и часове по български в училището. Там въобще няма проблем. Детето само си писа 1 час домашното снощи - презентация на любима книга.

За закъснението и това сме пробвали - да не я подканяме. Тя си закъснява редовно и окото й не мига. За съжаление стратегията не води до 'оправяне' на поведението и подобрена точност, защото се бави и закъснява, понеже не иска да ходи на училище... В допълнение, класната им меко казано няма подход към децата. Всичко е насила, а не с вдъхновение да кажем. Средата е много, много пресирана и там се крие разковничето според мен.
'Ученици, вие трябва да учите, трябва да сте мотивирани, трябва да се стегнете, трябва да направите усилие. Който не е готов да мине в secondaire (от 6 клас са в по-горен курс с предмети и кабинети) да си вдигне ръката? Shocked

И който си вдигне ръката трябва да обяснява пред всички (като другарски съд) защо не е готов и т.н. Утрепала се е тая жена да е дружинна...

Изискваме от нея неща вкъщи. Оправянето и чистенето на стая й си е нейна отговорност и няма проблем с това задължение.

Free agent, bouquet

Абсолютно е мит за безгрижните деца. То са страхове, притеснения.

Cuckoo,
Децата, пък дори и най-добрите, са опортюнисти. Simple Smile

Има кой да носи раницата, синът ти е не пряко засегнат от висенето по спирките. Няма ли начин да си поделите 'теглото' или пък той веднъж да поноси тежката раница и като настоява да се качите на 'любимия' автобус?

# 24 4 май 2017, 17:29 ч.

София
Мнения: 45 561

Ахаа, то крушката си имала опашка! Един лош учител може да скапе всичко като например положителните приказки вкъщи, а най-вече и самото дете. Изтрайте до края на годината. После при друг ли ще сте?

# 25 6 май 2017, 11:17 ч.

Мнения: 5 973

Цитат на: Free Agent в чт, 04 май 2017, 09:19

Oх това все едно аз съм го писала Shocked

....мъка,мъка Sad

постоянно мърмори за нещо,недоволства,все нещо и пречи,все нещо иска,за най-малкото нещо реве,тръшка се ......

# 26 10 май 2017, 16:56 ч.

Мнения: X

Цитат на: mamanaYana в ср, 03 май 2017, 17:25

Янечек, благодаря за мнението!

Не става въпрос за угаждане, то ако беше - лесна работа! Laughing

Отдавна сме минали възрастта, когато пробва дали с рев ще получи нещо. Не сме й угаждали. Реве, когато се сблъска с трудност.

Скрит текст:

Освен това, дъщеря ми почти никога не е изпадала в истерии пред външни хора и на публично място, точно обратното - чувства се неудобно вече да прави емоционалното си състояние достояние на чужди.

Питането ми по-скоро беше в посока как да й помогнем да подхожда конструктивно към проблемите си, а не да изпада в мирова скръб и отчаяние от най-малките препятствия.

А дали не го прави, защото е намерила "На хляба мекото и на работата лекото"?
Т.е., свикнала е вие да й решавате проблемите/трудностите, пуска се по пътя на най-лекото съпротивление.
Мисля, че Янечек има най-правилния подход в случая.Реве, тръшка се, сърди се, но после като мине ревливата фаза, се заема с домашни или с това, което е провокирало рева.Т.е., никакви отстъпки и "спасяване от задължения".
Ако всичко във физиологичен план е наред, т.е. няма здравословен проблем, мисля, че това са деца, на които е разрешено (съзнателно или не, от родителите) манипулативното поведение. Всички деца се пробват.И е нормално, те няма как да знаят докъде се простират границите на поведение и търпение.Работа на родителите е да сложат тези граници.Тогава децата се успокояват, че ред и правила са установени, и се "наместват в коловоза".

# 27 17 май 2017, 14:16 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 568

Изрових темата пак по повод на това, че в една друга тема по съвсем различен повод препоръчаха тази книга. И въпреки че не съм разгледала подробно за какво иде реч, заглавието и препоръката на съфорумката ме заинтригуваха до степен, че направих връзката с дъщеричката на mamanaYana. Нищо че в заглавието се говори за подрастващи, уверението беше, че книгата е с по-общочовешка насоченост, тъй да се каже. Joy

От сайта на издателство Colibri може да се купи и електронно издание.

Но пък оригиналът е на испански, за мое най-голямо съжаление. Crossing Arms

Надявам се да е полезна. Аз може би също ще я прочета заради нашите маймунки.

Последна редакция: ср, 17 май 2017, 14:24 от Мяуче

# 28 17 май 2017, 17:11 ч.

Мнения: 9 058

Големият ми син е от отбора на мрънкащите. Не реве, не се тръшка, но мърмори, винаги си намира за какво. Откакто е проговорил досега (10.5 г) си е перманентно в пубертет. Умира си да спори, да е напреки, да се муси, да намира кусури и прочие. Все от нещо е недоволен, способен е да ти скапе настроението за отрицателно време. Усмихваш му се, то ти се намръщва в отговор. Е, понякога е ведър и усмихнат и тъкмо да се зарадвам, че почва да се очовечва, Мрън се връща.
Малкият е на другия полюс - постоянно усмихнат и истински щастлив от най-малката дреболийка.

# 29 17 май 2017, 17:19 ч.

Русе, България
Мнения: 1 491

ston, значи дружно си отглеждаме малко мрънчовци, колкото и да не ни се иска.
Ще използвам темата и аз да помрънкам, че понякога нервите ми не издържат и ставам много лоша. Вчера успя с недоволството си просто да ме изкара от кожа и кряках, кряках...
Съжалявам, ако съм ви натоварила и вас, но имах нужда да споделя.

Препоръчани теми

Как отговаряме на неудобните въпроси на децата?

Пубертетът при момичетата над 14 години - как да подготвим децата? - тема 23

Пубертетът при момчетата - тема 19

В една стая или в отделни

Причина:

Причина: