Деленето на децата е ужасна травма за самите тях. В тази тема пък едва ли някой ще "сподели", че дели децата си... 
- Публикувана: 23 дек. 2009, 10:42 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2009, 17:24 ч.
Делите ли децата си?
Аз още нямам деца, но мога да говоря от гледната точка на по-голямата сестра в семейството... Нашите винаги са казвали, че не ни делят, че и двете сме много желани и съответно много обичани деца... и впреки това отношението не е еднакво... просто на по-малката й се прощават повече неща, от по-голямата се очаква да е по-зряла, по-отговорна, по-разбираща... никога не ми е тежало и не съм се чувствала пренебрегната... просто знам, че отношението/нагласата е различна... както и някой друг вече писа и аз се държа различно с родителите си и съм по-близка с мама, но това не значи, че не ги обичам по равно....
Аз още нямам деца, но мога да говоря от гледната точка на по-голямата сестра в семейството... Нашите винаги са казвали, че не ни делят, че и двете сме много желани и съответно много обичани деца... и впреки това отношението не е еднакво... просто на по-малката й се прощават повече неща, от по-голямата се очаква да е по-зряла, по-отговорна, по-разбираща... никога не ми е тежало и не съм се чувствала пренебрегната... просто знам, че отношението/нагласата е различна...
Съгласна съм с това - все едно мен и сестра ми описваш. Много ме дразни как всички ни деляха на "малката и голямата", "русата и мургавата" и т.н. и винаги имаше предпочитания към сестра ми, която освен че по-малка ами беше и русата със сините очи, ангелчето, а аз бях "мургавото". Когато тя направеше беля, аз бях виновна че не съм я наглеждала. Вечно се подклаждаше конкуренция и завист помежду ни с въпросите "коя слушка повече" или "коя носи повече шестици", "коя рисува по-добре". И двете още имаме комплекси от това отношение. Не е правилно.
Все още имаме само едно дете и не мога да взема отношение по въпроса, но ще споделя нещо, което съм чувала от възрастна жена и сигурно никога няма да го забравя. Та тя казваше, че децата са като пръстите на ръцете. Всички са различни и обичаш всички, но по различен начин, но който и пръст да ти отрежат боли еднакво. Колкото и по различен начин да обичаш децата си, за всичките те боли по един и същи начин, когато са болни или тъжни, когато имат някакви проблеми.
Аз още нямам деца, но мога да говоря от гледната точка на по-голямата сестра в семейството... Нашите винаги са казвали, че не ни делят, че и двете сме много желани и съответно много обичани деца... и впреки това отношението не е еднакво... просто на по-малката й се прощават повече неща, от по-голямата се очаква да е по-зряла, по-отговорна, по-разбираща... никога не ми е тежало и не съм се чувствала пренебрегната... просто знам, че отношението/нагласата е различна...
Съгласна съм с това - все едно мен и сестра ми описваш. Много ме дразни как всички ни деляха на "малката и голямата", "русата и мургавата" и т.н. и винаги имаше предпочитания към сестра ми, която освен че по-малка ами беше и русата със сините очи, ангелчето, а аз бях "мургавото". Когато тя направеше беля, аз бях виновна че не съм я наглеждала. Вечно се подклаждаше конкуренция и завист помежду ни с въпросите "коя слушка повече" или "коя носи повече шестици", "коя рисува по-добре". И двете още имаме комплекси от това отношение. Не е правилно.
SMG, това е моят страх - малката ми е със здравословни проблеми от съвсем малко бебе, а голямата е най-здравото дете. Понякога страхът и грижата изискват цялото ми внимание, а ми е толкова мъчно за голямата ми дъщеря! Много говоря с нея, обеснявам, дано ме разбира душичката и не страда много. Но бебето е все по-здраво (да не ме чуе Дяволът!) и нещата лека-полека си идват на мястото.
Когато децата са повече от едно винаги родителите ги делят.На думи "обичаме ви всички еднакво",а на дела ясно се виждат предпочитанията им. 
Съгласна съм с това - все едно мен и сестра ми описваш. Много ме дразни как всички ни деляха на "малката и голямата", "русата и мургавата" и т.н. и винаги имаше предпочитания към сестра ми, която освен че по-малка ами беше и русата със сините очи, ангелчето, а аз бях "мургавото". Когато тя направеше беля, аз бях виновна че не съм я наглеждала. Вечно се подклаждаше конкуренция и завист помежду ни с въпросите "коя слушка повече" или "коя носи повече шестици", "коя рисува по-добре". И двете още имаме комплекси от това отношение. Не е правилно.
Аз още нямам деца, но мога да говоря от гледната точка на по-голямата сестра в семейството... Нашите винаги са казвали, че не ни делят, че и двете сме много желани и съответно много обичани деца... и впреки това отношението не е еднакво... просто на по-малката й се прощават повече неща, от по-голямата се очаква да е по-зряла, по-отговорна, по-разбираща... никога не ми е тежало и не съм се чувствала пренебрегната... просто знам, че отношението/нагласата е различна...
Съгласна съм с това - все едно мен и сестра ми описваш. Много ме дразни как всички ни деляха на "малката и голямата", "русата и мургавата" и т.н. и винаги имаше предпочитания към сестра ми, която освен че по-малка ами беше и русата със сините очи, ангелчето, а аз бях "мургавото". Когато тя направеше беля, аз бях виновна че не съм я наглеждала. Вечно се подклаждаше конкуренция и завист помежду ни с въпросите "коя слушка повече" или "коя носи повече шестици", "коя рисува по-добре". И двете още имаме комплекси от това отношение. Не е правилно.
Аз имам само една дъщеря и в момента, в който се роди си помислих, че никога и никого на света не бих могла да обичам повече от нея!
Не мога да кажа дали ще деля децата си, когато имам още едно.
Познавам хора, които явно делят децата си. Познавам и такива, които се отнасят еднакво към своите.
Все още не знам аз от кои съм.
Не мога да кажа дали ще деля децата си, когато имам още едно.
Познавам хора, които явно делят децата си. Познавам и такива, които се отнасят еднакво към своите.
Все още не знам аз от кои съм.
Аз съм забелязвала и друг начин на "делене на децата" когато са разнополови. На момчето се позволяват повече неща - например да излиза до късно вечер, а на момичето се определя вечерен час и разни други от тоя сорт, тя трябва да си оправя леглото, пък той не, защото е мъж, тя трябва да се учи да готви, той не и т.н. Обичат ги еднакво родителите, но се отнасят различно към тях заради пола им. Това също не го одобрявам, но си го има и родителите открито си признават, че делят децата си по тоя начин. Казват: Еми той нали е момче, що да не излиза до 3ч. на дискотека, ама тя е момиче, как ще й го позволя 
Дразня се много от това, но доста хора го смятат съвсем в реда на нещата. 
Дразня се много от това, но доста хора го смятат съвсем в реда на нещата. Аз съм забелязвала и друг начин на "делене на децата" когато са разнополови. На момчето се позволяват повече неща...
Ооо това колко е вярно! Дори и в днешно време, което най-много ме дразни. Когато завършихме гимназия и ни приеха в чужбина, на двама мои връстници баба им се беше изказала така: (към момичето) "ти като отидеш там, да не си пипнала мъж! Ще учиш и ще слушаш, чуваш ли!" а към брат й: "Вземи, баби, туй чайче да си го вариш там, то е чайче за мъжете, нали знаеш"
Чудя се днешните млади и деца, потърпевши от това, когато станат баби и дядовци дали и те ще бъдат такива, или нещата ще се променят? 
Все още не знам аз от кои съм.
Второто или трето дете не ограбва майчината любов, напротив, увеличава я.
Обичам и двете си момичета. Еднакво или не - не знам, обичта няма маса. Само знам, че ако ги нямах животът ми щеше да е пуст.
От личен опит смея да твърдя, че има делене на децата. Родителите ни винаги са показвали предпочитанията си към брат ми - все на негова страна при спор независимо кой крив, кой прав, дори не се напрягат да разберат за какво е спора, казвали са ми все аз да отстъпвам, защото съм по-малка. И , когато не го правех ми казваха, че съм чепата... И, така винаги. Сега показват делене и към внуците. Отгледаха на брат ми детето, моето дори му бъркат името, наричат го на каката, щото така били свикнали. Така и не си направиха труда да го наричат с неговото име. Не искат да се съобразяват когато сме им на гости да пазят тишина докато спи, да не пушат заради него и т.н.
Нищо не мога да направя. И това мое мнение е потвърдено с годините от мнението на цялата ни рода, всички са забелязали и са го казвали не веднъж. Мисля, обаче че родителите ни не са го правили съзнателно и нарочно, така им идва на хората и толкова си могат да се контролират, за да не бие на очи.
Аз имам едно дете, не зная ако имам второ дали няма да повторя грешката на родителите си?!
Но при всички случаи е грозно, отвратително и тъжно за децата.
Нищо не мога да направя. И това мое мнение е потвърдено с годините от мнението на цялата ни рода, всички са забелязали и са го казвали не веднъж. Мисля, обаче че родителите ни не са го правили съзнателно и нарочно, така им идва на хората и толкова си могат да се контролират, за да не бие на очи.
Аз имам едно дете, не зная ако имам второ дали няма да повторя грешката на родителите си?!
Но при всички случаи е грозно, отвратително и тъжно за децата.