Делите ли децата си?

Не ги деля видимо, но с ръка на сърцето признавам, че по различен начин показвам обичта си. Обичам ги еднакво и много, но те са различни характери и имат различни нужди, които изисква аз да се държа различно, а това изтощава.
Иначе, векърва ми има 3 деца - най-голямата й дъщеря е всичко за нея, а за внуците от тази дъщеря умира; моят мъж е средното дете и към него нещата са на кантар - обича го и го толерира, но никога не и пред голямата сестра; малката е изтърсачето и на моменти се чудя изобщо майка й изпитва ли към нея каквито и да е майчински чувства...

Когато ги обичам НЕ...Ама когато ме ядосват определено по големите са все в ущръб...Иначе от страни как изглежда не знам...

Да, определено родителите делят децата си. Аз си имам само едничко, да ми е живо и здраво, и затова няма как да имам предпочитания, но аз съм най - голяма от три деца и това, че родителите ми ни делят и то очевадно, се усеща. Като малки, докато бяхме само двете със сестра ми, не го усещах толква, но след като се роди брат ми, вече беше ясно кой е любимеца на мама и тати. Всичко беше за него. И сега е така, но вече не става въпрос за играчки и шоколади, а за апартаменти, коли и т.н. Много боли от това. виждам как хората, които трябва най много да обичам и уважавам, не ми отвръщат със същото и на мене ми е все по трудно да ги приемам като наистина мои родители. Те са родители само на брат ми вече, въпреки че са отгледали и мен и сестра ми. Дори се чудя как трябва да се държа с тях. От една страна си мисля, че е светотатство за зачеркнеш тези, които са те отгледали, но от друга се вбесявам всеки път щом отново ме пренебрегнат и разбера, че те отдавна са ме зачеркнали.

Аз нямам деца ... по темата обаче имам мнение  .... нашите винаги са ни делили,според мен на майка ми любимец е брат ми,макар че мен повече глези и по ми угаждат и т.н.. Никога не сме били делени,нито мога да кажа че ме обичат по-малко(обича),просто по някакъв начин се усеща,но никога явно-то ако е явно-аз ще се окажа детето на което обръщат повече внимание.
Според мен няма как да обичаш децата си еднакво,защото самите те са различни.Но и не приемам едното да се толерира   Познато,брат ми като ходеше едно време на дискотека без мен-стоеше до когато си реши.Аз тръгнех ли-първо вечерен час,после проверки в дискотеката-с нежелание ме 'водеше',ама нямаше голям избор-на едни години сме и никой не го питаше иска ли ме или не  
На мен обаче това 'делене' не ми пречеше,криво ми беше че той 'страда' заради мен  

Децата са различни, с различни характери, с различни нужди и съответно отношението към тях е различно. Това, че едното дете го гушкат и целуват повече, може би е защото самото дете го иска, а другото може да е по-буйно и да няма търпение да седи и да се лигави с родителите си  Съответно по-често ще навикват по-буйното дете, защото по-често то ще се излага на опасност от гушнатото Но това не е причина да се каже, ето виждаш ли, те обичат едното дете повече от другото 

Имам едно дете, но знам, че колкото и да имам не бих ги делила. Никога родителите ни не са показвали различна любов и предпочитания между мен и сестра ми. Вярвам, че и в нашето семейство ще е така.

Забелязвате ли как никой не си признава, че дели децата си и в същото време десетки случаи в които деца са почувствали, че родителите им са се отнесли несправедливо към тях.
Според мен е възможно да се получи делене в случай, че едно от децата е в неравностойно положение по принцип или по някаква причина околната среда го възприема като различно. Тогава някак си майката подсъзнателно се опитва да компенсира с повече внимание към това дете.
От моя опит - имам брат, никога не за ни делили. Това е моето мнение и почти съм сигурна, че и той би казал същото.
За моите деца - обичам ги еднакво.

Аз казах, че не ги деля в обичта си /т.е. обичам ги еднакво/, но съвсем реално осъзнавам, че показвам обичта си към тях по различен начин /и някога може и да ме обвинят в делене/.

Естествено, че обичаме децата си еднакво, но това изобщо не значи, че се отнасяме еднакво. Всяко дете си е различно. Познавам семейства с отявлено делене и при намек от моя страна, майката каза, че изобщо не е така.
Просто баткото е по-голям и той трябва да отстъпва винаги, да се грижи за малката, да я пази.

Известно време обичах повече голямото от малкото. Просто едното беше "детето ми", другото - "бебето". Любовта ми към второто се появи постепенно, кротко, без апломб, но днес вече мога да кажа, че не ги деля в сърцето си.
Дали ги деля в отношението си? Мисля, че не. Много внимателно се наблюдавам и се старая. Още щом малката почна да разбира, въведох строго правило в споровете им за играчки - която първа си го е взела - тя ще играе, няма голяма, няма малка. Изхвърлила съм от речника си изрази като: "Ти си по-голяма, ти трябва да отстъпиш" или "Ти си по-малка, трябва да слушаш кака си". Те трябва да се чувстват равни пред мен, не малка и голяма, просто сестри. Малката е по-гальовна, от съвсем малка почна да ни целува (не вярвах, че дете на 1 г. може да се научи само да целува!), да се гали, да се глези. Това, обаче, повлия положително на сестра й - покрай малката и голямата стана по-гальовна. Мисля, че получават по равна доза целувки и милувки и то в големи количества. Често ги наказвам и двете, независимо коя е виновна - така възпитавам солидарност между тях. Голямата е пристрастена към книгите, но вече чета в леглото първо на малката, после на каката - смятам, че така е правилно и справедливо, а и по този начин ще възпитам любов и у малката към книгите. Винаги им казвам колко ги обичам и двете, че и двете са ми били в корема и че са най-важното нещо за мен на света. Всяка вечер се моля и двете да се чувстват еднакво щастливи и след време винаги с удоволствие и копнеж да се връщат у дома.

Разбира се, че ги деля. Те са на различна възраст - 11г. и 4г. и отношението е към такива. Когато големият е бил на 4г., съм се отнасяла с него по същия начин, както сега с малката. И заниманията са им различни, и нуждите им. В момента са разделени, големият е при баба си, малката е при мен, след два дни ще е обратното. Изобщо не ме притеснява това, не мога да се отнасям еднакво при такава голяма разлика. Но що се отнася за чувства и ласки - те са безгранични, но пак по различен начин отнесени.

според голямата ми дъщеря ги деля/разлика 10год-тя е на 15год/.старая се да не е така.малката изисква повече внимание,голямата повече пари.ами така си е.всяка според нуждите си.никога няма да има доволни деца,всяко понякога се чувства пренебрегнато.ние с брат ми знаем че той е любимеца на майка ни,аз бях на баща ми....но това не променя отношенията ни,напротив те са над тия с маика ни.

Merry права си,но това го осъзнавам сега-когато не съм дете.Дълго време имах комплекси че наш'те не ме обичат.Може би ако твойте думи ги бях чула преди 10-15 години сега щях да мисля по друг начин за себе си.

Обичам ги еднакво ,разбира се.Но те самите са различни и подходът ми към всяка по отделно е различен.Много пъти съм си задавала този въпрос,но не,категорично не ги деля в сърцето си!
Имаше период,когато малката беше бебе, когато определено й треперех повече и й обръщах повече внимание,но това беше само докато тръгне на градина.Сега вече и двете са с еднакъв статус,имат горе долу еднакви потребности (от към грижи и внимание)и не се чувствам раздвоена.

Моето второ дете още не  е родено, но това е най-съкровеното ми желание - да мога да обичам децата си и да не ги деля, за да се чувстват и двете щастливи! Иска ми се никое от тях да не е лишено от нещо, за сметка на другото.
Аз имам сестра и не съм чувствала разлика в отношението на родителите ни към нас, това е изключително важно според мен и за взаимоотношенията между братята/сестрите в по-късна възраст. Баща ми често ми повтаря, че който и пръст да си пореже, все еднакво го боли и така и за всяка от нас го боли и го е грижа!