Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
,няма по-хубави емоции...
Операцията изобщо не е страшна, а и бебчето го изваждат толкова бързо (не повече от 5 - 10 минути след началото на операцията), че не ти остава време да се притесниш или изнервиш. 
морфеин и какво ли още не ми бутнаха. Това се случи, защото трябваше бързо да вадят бебето. Боля ме много в началото,усещах как ме кълцат, разтягат, дърпат, за това ми сложиха райския газ да заспя. Събудих се докато ме шиеха и им казах, че съм сънувала прекрасен сън - как пием бира с докторите на една поляна. Питах три пъти дали детето е живо и дали е нормално. После нямам спомени за нищо. Повърнах на другия ден, защото бях яла вечерта доста, не знаех, че ще раждам сега гладна ли да стоя 
Бях се спряла на епидурална ( не се наложи секцио) ,родих нормално. По време на раждането бях и с епидурална и с пълна упойка (когато се наложи шиене след епизиотомиа). Аз казах че предпочитам да ме шият без пълна упойка ,но започнах да губя много кръв и лекарката ме посъветва за пълна. След упойката нямах проблеми,не ме болеше главата и други такива реакции. Но за сметка на това епизиотомиата се погрижи добре за дискомфорта ми. 
хаха, аз не съм цапнала нищо, но също не го схванах...
Пропуснах да чуя първия плач на детето си, освен това виех от болки след като се събудих. Само се успокоявам, че може би е било за добро, като си помисля за момичето до мен в реанимацията, което беше със спинална или епидурална не знам точно, но имаше ужасно главоболие дни наред. 
/
Изобщо не бих искала да гледам,дори и да има запис 