Компромиси, извинения, прошки, отстъпки, разбиране, толерантност, съчувствие, себеотрицание и ....още ....и още......Това е бракът! Ако искаме да бъдем независими и несъобразяващи се с никого и с нищо, май е по-добре без брак и деца! Има и такива хора. Всяка свекърва някога е била снаха. Дали и е било лесно? Как бихте се чувствали, ако някой дойде във вашия дом и започне да се разпорежда? Мисля, че свекърът и свекървата са в правото си, щом домът е техен. Разбира се един ден той може да стане ваш, но трябва с достойнство и търпение да извървите този път. Нямам предвид постоянно да търпите унижения, подигравки, заядливи забележки, обиди и какво ли още не. Или пък пиянски скандали. Помнете, че и вие някой ден ще станете свекърви или тъщи. И ще се надявате да ви зачитат и уважават. Ще искате да се радвате на внуците. Дали ще ви бъде приятно, ако не ги допускат до вас? Неслучайно Господ ни е дал баща и майка. Ако едно дете израстне без един родител, то винаги ще усеща липсата му! Не си внушавайте, че му правите добра услуга! Понякога вторият баща също е решение, ако първият не е жив или ако се е оказал съвсем безотговорен. Дори, ако бащата тотално е зачеркнат, идва ден, когато майката търпи жестоки обвинения за това-през пубертета или още по-нататък.
- Публикувана: 26 дек. 2009, 01:22 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2011, 17:46 ч.
Разпадащи се семейства, да се преброим
Компромиси, извинения, прошки, отстъпки, разбиране, толерантност, съчувствие, себеотрицание и ....още ....и още......Това е бракът! Ако искаме да бъдем независими и несъобразяващи се с никого и с нищо, май е по-добре без брак и деца! Има и такива хора.... Ако едно дете израстне без един родител, то винаги ще усеща липсата му! Не си внушавайте, че му правите добра услуга! Понякога вторият баща също е решение, ако първият не е жив или ако се е оказал съвсем безотговорен. Дори, ако бащата тотално е зачеркнат, идва ден, когато майката търпи жестоки обвинения за това-през пубертета или още по-нататък.
Себеотрицание? И какво - ще ти дадат тиквен медал за героизъм?
Най-често след подобно "себеотрицание" и страдание цял живот, я от рак ще се споминеш рано-рано и няма въобще да дочакаш внуци, я мъжът, дето се "себеотрицаваш" зарад него ще те зареже зарад някоя по-млада булка, когато навлезеш в критическата.
И стига сте изкарвали децата без един родител като жертви. Познавам деца дори без двама родители, които прекрасно се справят с живота. Защото са получавали любов.
С обвиненията винаги можеш да се справиш. Първо - можеш да не ги допуснеш с правилно възпитание. Второ - дори и да се появят, кризите са нещо нормално и отминават. Предпочитам да се "себеотрицавам" в разговори с детето си, отколкото да търпя един г...з, ще ме прощавате.
Само жена, която е търпяла дълго нещо подобно и впоследствие е решила да живее сама, може да разбере какво имам предвид. И колко е хубаво да се чувстваш важен, значим, себедостатъчен и щастлив. Няма ли щастие в една връзка, няма ли спокойствие, няма ли подкрепа - пиши я бегала. И въобще не става въпрос за хора, дето "не били за брак". Колкото и да не ни се вярва, има бракове, в които тези неща са налице.
Компромиси, извинения, прошки, отстъпки, разбиране, толерантност, съчувствие, себеотрицание и ....още ....и още......Това е бракът! Ако искаме да бъдем независими и несъобразяващи се с никого и с нищо, май е по-добре без брак и деца! Има и такива хора.... Ако едно дете израстне без един родител, то винаги ще усеща липсата му! Не си внушавайте, че му правите добра услуга! Понякога вторият баща също е решение, ако първият не е жив или ако се е оказал съвсем безотговорен. Дори, ако бащата тотално е зачеркнат, идва ден, когато майката търпи жестоки обвинения за това-през пубертета или още по-нататък.
Себеотрицание? И какво - ще ти дадат тиквен медал за героизъм?
Мисля, че става дума за двете страни. Но с останалата част от поста не съм съгласна. Не може да търпиш всичко заради детето. Ти си човек и след като имаш дете.
Компромиси, извинения, прошки, отстъпки, разбиране, толерантност, съчувствие, себеотрицание и ....още ....и още......Това е бракът! Ако искаме да бъдем независими и несъобразяващи се с никого и с нищо, май е по-добре без брак и деца! Има и такива хора. Всяка свекърва някога е била снаха. Дали и е било лесно? Как бихте се чувствали, ако някой дойде във вашия дом и започне да се разпорежда? Мисля, че свекърът и свекървата са в правото си, щом домът е техен. Разбира се един ден той може да стане ваш, но трябва с достойнство и търпение да извървите този път. Нямам предвид постоянно да търпите унижения, подигравки, заядливи забележки, обиди и какво ли още не. Или пък пиянски скандали. Помнете, че и вие някой ден ще станете свекърви или тъщи. И ще се надявате да ви зачитат и уважават. Ще искате да се радвате на внуците. Дали ще ви бъде приятно, ако не ги допускат до вас? Неслучайно Господ ни е дал баща и майка. Ако едно дете израстне без един родител, то винаги ще усеща липсата му! Не си внушавайте, че му правите добра услуга! Понякога вторият баща също е решение, ако първият не е жив или ако се е оказал съвсем безотговорен. Дори, ако бащата тотално е зачеркнат, идва ден, когато майката търпи жестоки обвинения за това-през пубертета или още по-нататък.
Ето най-прекрасния пример за закърнялото, недоразвито и закостеняло мислене на обществото, заради което прекалено много деца израстват в семейства без любов, свидетели са на съскане и разминаване на "съпрузите" като сенки и крайпътни знаци, израстват с убеждението, че да не се контактува вкъщи и да си затваряш очите за очевидното, за изневерите, за тихата война и студена омраза в едно семейство са нормални. И после следват същия пример. За мен бума на разводите в настоящето, току-що създало семейство, поколение е причинен и от това. Защото техните родители не са искали да продължават да са заедно, но заради обществето са търпели. Сега обаче разводите се приемат по-лесно и изкривените ценности от тогава дават отражение. Да, правим добра услуга на детето, всяко дете трябва да знае, че удома трябва да цари хармония, разбирателство и компромис и от двете страни. Не ни внушавай, че като стиснем зъби за още 20 или 30 години това ще е от полза за някого, не ни убеждавай, че след тези години, когато детето ще излезе от вкъщи ние ще имаме за какво да живеем, не ни внушавай, че няма да проектираме собствената си самотност върху децата и да изискваме от тях саможертвата, която ние сме направили в тяхно име и не ни внушавай, че това няма да съсипе техния живот.
Компромиси, извинения, прошки, отстъпки, разбиране, толерантност, съчувствие, себеотрицание и ....още ....и още......Това е бракът! Ако искаме да бъдем независими и несъобразяващи се с никого и с нищо, май е по-добре без брак и деца! Има и такива хора. Всяка свекърва някога е била снаха. Дали и е било лесно? Как бихте се чувствали, ако някой дойде във вашия дом и започне да се разпорежда? Мисля, че свекърът и свекървата са в правото си, щом домът е техен. Разбира се един ден той може да стане ваш, но трябва с достойнство и търпение да извървите този път. Нямам предвид постоянно да търпите унижения, подигравки, заядливи забележки, обиди и какво ли още не. Или пък пиянски скандали. Помнете, че и вие някой ден ще станете свекърви или тъщи. И ще се надявате да ви зачитат и уважават. Ще искате да се радвате на внуците. Дали ще ви бъде приятно, ако не ги допускат до вас? Неслучайно Господ ни е дал баща и майка. Ако едно дете израстне без един родител, то винаги ще усеща липсата му! Не си внушавайте, че му правите добра услуга! Понякога вторият баща също е решение, ако първият не е жив или ако се е оказал съвсем безотговорен. Дори, ако бащата тотално е зачеркнат, идва ден, когато майката търпи жестоки обвинения за това-през пубертета или още по-нататък.
Ето най-прекрасния пример за закърнялото, недоразвито и закостеняло мислене на обществото, заради което прекалено много деца израстват в семейства без любов, свидетели са на съскане и разминаване на "съпрузите" като сенки и крайпътни знаци, израстват с убеждението, че да не се контактува вкъщи и да си затваряш очите за очевидното, за изневерите, за тихата война и студена омраза в едно семейство са нормални. И после следват същия пример. За мен бума на разводите в настоящето, току-що създало семейство, поколение е причинен и от това. Защото техните родители не са искали да продължават да са заедно, но заради обществето са търпели. Сега обаче разводите се приемат по-лесно и изкривените ценности от тогава дават отражение. Да, правим добра услуга на детето, всяко дете трябва да знае, че удома трябва да цари хармония, разбирателство и компромис и от двете страни. Не ни внушавай, че като стиснем зъби за още 20 или 30 години това ще е от полза за някого, не ни убеждавай, че след тези години, когато детето ще излезе от вкъщи ние ще имаме за какво да живеем, не ни внушавай, че няма да проектираме собствената си самотност върху децата и да изискваме от тях саможертвата, която ние сме направили в тяхно име и не ни внушавай, че това няма да съсипе техния живот.
На 100% това е и моето мнение!!!
С единият крак и аз съм при вас. От известно време нещата просто не вървят. Чудя се кога ще е последната капка, дето ще ми прелее чашата и ще помета всичко. Все повече заприличва на баща ми, който ненавиждам дори сега, когато не е между живите. Едно време, като четях, че подсъзнателно се омъжваме за мъже, приличащи на бащите си, се подхилквах под мустак и си виках " Глупости на търкалета". Да, ама след седем години бурна либоФ с моя тиквеник, най- накрая прозрях, че съм направила точно това, което и насън не съм подозирала, че ще направя. В момента, докато пиша, такъв гняв ме е обхванал към него, че ако е пред очите ми, ще го убия. Макар, че после ще трябва да го излежа като за човек. 
Компромиси, извинения, прошки, отстъпки, разбиране, толерантност, съчувствие, себеотрицание и ....още ....и още......Това е бракът! Ако искаме да бъдем независими и несъобразяващи се с никого и с нищо, май е по-добре без брак и деца! Има и такива хора. Всяка свекърва някога е била снаха. Дали и е било лесно? Как бихте се чувствали, ако някой дойде във вашия дом и започне да се разпорежда? Мисля, че свекърът и свекървата са в правото си, щом домът е техен. Разбира се един ден той може да стане ваш, но трябва с достойнство и търпение да извървите този път. Нямам предвид постоянно да търпите унижения, подигравки, заядливи забележки, обиди и какво ли още не. Или пък пиянски скандали. Помнете, че и вие някой ден ще станете свекърви или тъщи. И ще се надявате да ви зачитат и уважават. Ще искате да се радвате на внуците. Дали ще ви бъде приятно, ако не ги допускат до вас? Неслучайно Господ ни е дал баща и майка. Ако едно дете израстне без един родител, то винаги ще усеща липсата му! Не си внушавайте, че му правите добра услуга! Понякога вторият баща също е решение, ако първият не е жив или ако се е оказал съвсем безотговорен. Дори, ако бащата тотално е зачеркнат, идва ден, когато майката търпи жестоки обвинения за това-през пубертета или още по-нататък.
Ето най-прекрасния пример за закърнялото, недоразвито и закостеняло мислене на обществото, заради което прекалено много деца израстват в семейства без любов, свидетели са на съскане и разминаване на "съпрузите" като сенки и крайпътни знаци, израстват с убеждението, че да не се контактува вкъщи и да си затваряш очите за очевидното, за изневерите, за тихата война и студена омраза в едно семейство са нормални. И после следват същия пример. За мен бума на разводите в настоящето, току-що създало семейство, поколение е причинен и от това. Защото техните родители не са искали да продължават да са заедно, но заради обществето са търпели. Сега обаче разводите се приемат по-лесно и изкривените ценности от тогава дават отражение. Да, правим добра услуга на детето, всяко дете трябва да знае, че удома трябва да цари хармония, разбирателство и компромис и от двете страни. Не ни внушавай, че като стиснем зъби за още 20 или 30 години това ще е от полза за някого, не ни убеждавай, че след тези години, когато детето ще излезе от вкъщи ние ще имаме за какво да живеем, не ни внушавай, че няма да проектираме собствената си самотност върху децата и да изискваме от тях саможертвата, която ние сме направили в тяхно име и не ни внушавай, че това няма да съсипе техния живот.
Компромиси, извинения, прошки, отстъпки, разбиране, толерантност, съчувствие, себеотрицание и ....още ....и още......Това е бракът! Ако искаме да бъдем независими и несъобразяващи се с никого и с нищо, май е по-добре без брак и деца! Има и такива хора. Всяка свекърва някога е била снаха. Дали и е било лесно? Как бихте се чувствали, ако някой дойде във вашия дом и започне да се разпорежда? Мисля, че свекърът и свекървата са в правото си, щом домът е техен. Разбира се един ден той може да стане ваш, но трябва с достойнство и търпение да извървите този път. Нямам предвид постоянно да търпите унижения, подигравки, заядливи забележки, обиди и какво ли още не. Или пък пиянски скандали. Помнете, че и вие някой ден ще станете свекърви или тъщи. И ще се надявате да ви зачитат и уважават. Ще искате да се радвате на внуците. Дали ще ви бъде приятно, ако не ги допускат до вас? Неслучайно Господ ни е дал баща и майка. Ако едно дете израстне без един родител, то винаги ще усеща липсата му! Не си внушавайте, че му правите добра услуга! Понякога вторият баща също е решение, ако първият не е жив или ако се е оказал съвсем безотговорен. Дори, ако бащата тотално е зачеркнат, идва ден, когато майката търпи жестоки обвинения за това-през пубертета или още по-нататък.
Ето най-прекрасния пример за закърнялото, недоразвито и закостеняло мислене на обществото, заради което прекалено много деца израстват в семейства без любов, свидетели са на съскане и разминаване на "съпрузите" като сенки и крайпътни знаци, израстват с убеждението, че да не се контактува вкъщи и да си затваряш очите за очевидното, за изневерите, за тихата война и студена омраза в едно семейство са нормални. И после следват същия пример. За мен бума на разводите в настоящето, току-що създало семейство, поколение е причинен и от това. Защото техните родители не са искали да продължават да са заедно, но заради обществето са търпели. Сега обаче разводите се приемат по-лесно и изкривените ценности от тогава дават отражение. Да, правим добра услуга на детето, всяко дете трябва да знае, че удома трябва да цари хармония, разбирателство и компромис и от двете страни. Не ни внушавай, че като стиснем зъби за още 20 или 30 години това ще е от полза за някого, не ни убеждавай, че след тези години, когато детето ще излезе от вкъщи ние ще имаме за какво да живеем, не ни внушавай, че няма да проектираме собствената си самотност върху децата и да изискваме от тях саможертвата, която ние сме направили в тяхно име и не ни внушавай, че това няма да съсипе техния живот.
Не заради обществото, а заради децата! Някои крият своя егоизъм зад децата. Разбира се, че е нужен компромис от 2-те страни! Но не трябва лекомислено да се взема решение за развод , особено при наличие на деца! Да разбирам ли, че не сте свикнали нищо, което не ви харесва да търпите?
И кое точно да търпя, че не ми е ясно. Някой кретен, който пие, бие или не му пука ни за деца, ни за жена и аз ще правя компромис? А неговият компромис ще се изразява в това, че ще гледа детето 40 минути дневно, месечно или годишно и после ще натяква 10 години затова?
Семейство не се разваля за нищо. Обикновено причините са дълбоки и наистина сериозни.
Компромиси, извинения, прошки, отстъпки, разбиране, толерантност, съчувствие, себеотрицание и ....още ....и още......Това е бракът! Ако искаме да бъдем независими и несъобразяващи се с никого и с нищо, май е по-добре без брак и деца! Има и такива хора. Всяка свекърва някога е била снаха. Дали и е било лесно? Как бихте се чувствали, ако някой дойде във вашия дом и започне да се разпорежда? Мисля, че свекърът и свекървата са в правото си, щом домът е техен. Разбира се един ден той може да стане ваш, но трябва с достойнство и търпение да извървите този път. Нямам предвид постоянно да търпите унижения, подигравки, заядливи забележки, обиди и какво ли още не. Или пък пиянски скандали. Помнете, че и вие някой ден ще станете свекърви или тъщи. И ще се надявате да ви зачитат и уважават. Ще искате да се радвате на внуците. Дали ще ви бъде приятно, ако не ги допускат до вас? Неслучайно Господ ни е дал баща и майка. Ако едно дете израстне без един родител, то винаги ще усеща липсата му! Не си внушавайте, че му правите добра услуга! Понякога вторият баща също е решение, ако първият не е жив или ако се е оказал съвсем безотговорен. Дори, ако бащата тотално е зачеркнат, идва ден, когато майката търпи жестоки обвинения за това-през пубертета или още по-нататък.
Ето най-прекрасния пример за закърнялото, недоразвито и закостеняло мислене на обществото, заради което прекалено много деца израстват в семейства без любов, свидетели са на съскане и разминаване на "съпрузите" като сенки и крайпътни знаци, израстват с убеждението, че да не се контактува вкъщи и да си затваряш очите за очевидното, за изневерите, за тихата война и студена омраза в едно семейство са нормални. И после следват същия пример. За мен бума на разводите в настоящето, току-що създало семейство, поколение е причинен и от това. Защото техните родители не са искали да продължават да са заедно, но заради обществето са търпели. Сега обаче разводите се приемат по-лесно и изкривените ценности от тогава дават отражение. Да, правим добра услуга на детето, всяко дете трябва да знае, че удома трябва да цари хармония, разбирателство и компромис и от двете страни. Не ни внушавай, че като стиснем зъби за още 20 или 30 години това ще е от полза за някого, не ни убеждавай, че след тези години, когато детето ще излезе от вкъщи ние ще имаме за какво да живеем, не ни внушавай, че няма да проектираме собствената си самотност върху децата и да изискваме от тях саможертвата, която ние сме направили в тяхно име и не ни внушавай, че това няма да съсипе техния живот.
Не заради обществото, а заради децата! Някои крият своя егоизъм зад децата. Разбира се, че е нужен компромис от 2-те страни! Но не трябва лекомислено да се взема решение за развод , особено при наличие на деца! Да разбирам ли, че не сте свикнали нищо, което не ви харесва да търпите?
И кое точно да търпя, че не ми е ясно. Някой кретен, който пие, бие или не му пука ни за деца, ни за жена и аз ще правя компромис? А неговият компромис ще се изразява в това, че ще гледа детето 40 минути дневно, месечно или годишно и после ще натяква 10 години затова?
Семейство не се разваля за нищо. Обикновено причините са дълбоки и наистина сериозни.