Раздяла! Как да се справим, след като загубим всичко?

Ей, хора, не знаете как се живее с такъв човек! Не съдете момичето. Ако е депресия и то такава, която е придружена с агресия, ми е толкова добре позната, че не мога да ви опиша. Ако остане до него и го търпи, ще побърка и нея. А като я чета, съвсем в началото е ошашавена, уплашена и объркана. Ако остане до него когато състоянието му се задълбочи, тя няма да издържи. Аз, която смятам за себе си, че съм от желязо и мога да понеса какво ли не, оцелях някак психически (доколкото е възможно), за да се държа нормално със своето семейство, но се отрази на физическото ми здраве, защото това е неминуемо. Когато търпиш и се държиш като самарянин, защото съвестта ти говори, че не можеш да изоставиш този човек, всичко това погубва теб! Повярвайте ми. Сърцето ми прескачаше и пулсът ми е стигал до 220 удара, имам пристъпи на задух, не мога да спя. Всичко това е гледано от лекари и сърцето е здраво, проблемът с дишането е почти необясним от докторите, но всичко това ми е "подарък" за терзанията и издевателствата над мен и семейството ми, на които бях подложена повече от 15 години! Повечето хора не биха издържали и половината от това време...
Това ли да си причини момичето!? В името на какво? На такъв човек не може да се помогне! Моят случай не е единственият пример, който имам пред себе си на последиците от подобна дсепресия. Няма оправяне от това. Нека поне тя се спаси, защото не е длъжна да погубва младостта и живота си!

Не сте прави като твърдите, че за да се разпадне една връзка, вина имат и двамата партньори.
Всичко е много индивидуално и не бива всички да се поставят под общ знаменател.

petiofi_1 , решението е твое, но според мен не бива да бързаш.Дай си време, по-трезво ще мислиш, когато емоциите поутихнат.Аз лично в така описаната история, бих прекъснала връзката.Но само ти си знаеш!

От кого търси съжаление, тя иска съвет, подкрепа, съчувствие, но никъде не ми се стори да търси съжаление.И за кое не е права?

Както се вижда се е постарала да е нагоди към връзката!

Щом не чувстваш нищо,сега е точния момент да потърсиш "нещото"!Не визирам мъж,а "теб".Загърбваш.По дяволите ти си само на 26г.,нямаш дете..."загубила си приятели,"предала"си роднини...случва се.Вземи си поуката,сложи си я в чантичката,в някое джобче и се радвай,че си се отървала от този човек(не лошия,а от "не твоя") сега.Благодари на Господ,че си сама със себе си и че няма дете в момента,което да съжаляваш и което да мислиш.Аз не те съжалявам,не мога.Не мисля и че трябва.Ти не си паднала,за какви падания говорите?Аз не знам какво е да живееш с деприсиран мъж,но това не е стабилна връзка,това не е приказка,не е и щастлива връзка.И защо трябва да търси каква е нейната грешка,или каква е неговата???Има хора,които просто не могат да живеят заедно,наречете го несходство в характери,или каквото и да е.За мен връзка като тяхната,в която до колкото мога да разбера,единият партньор,в случая тя е свикнала да се нагажда към него е обречена на провал..рано или късно.Връзка без индивидуализъм не е връзка.Няма падане,няма не ритай падналия...Любовта не е себеотрицание в името на човека до теб,любовта е обмен на противоположностите-понякога правиш компромис,друг път отстояваш себе си.Искаш уважение от човека до себе си,извоювай си го!Това не става със слабохарактерност,тип нагаждане към него,а става с показване на това каква си и каква искаш да бъдеш до него.Иначе не очаквай хепи енд,нито уважение.По никакъв начин не те нападам,не ти казвам и че ти си причината за раздялата ви.Това,което казвам е,че не си намерила правилния човек пред който да реализираш потенциала си-да бъдеш себе си,да можеш да бъдеш себе си.Намерила си си явно по-силен характер от теб,който лесно би могъл да те пречупи и моделира.Това не го прави лош,но може би двамата на едно място не е била добрата комбинация.

Излизай с хора,не си стой вкъщи..излизай ако щеш с непознати.Запиши се на някакъв спорт,ако имаш възможност,или тичай някъде сутрин.Противодействай на отрицателната енергия в теб,не я трупай,а я изразходвай!
Никой не е казал,че животът е хубав,когато е лесен,когато е без препятствия.Приеми,че твоето "трудно" е нужния път,който е трябвало да извървиш,за да стигнеш до хубавото.Няма случайни неща...няма грешка,когато си обичал,има поука,която те чака да намериш и да продължиш напред.

       ...

Здравейте!
Хубаво пишете и давате съвети- Да се представя аз съм сестрата- поросто седнах на компютъра и видях какво е писала сестра ми.

Жалкото на цялата истори е  познайте къде е тя в момента?? -при него .

Изхабих си устата да повтаряме едно и също 3 дни поред  и аз и родителите ни- но не- появи се той пак, и за 30 мин и размъти главата и тя патката заспала пак тръгна .

Не мога да се боря повече, защото просто е загубена кауза- не осъзнава, че тоя човек е болен, агресивен и докъде може да се стигне.

Историята е толкова дълга и безкрайна,и сял ден да пиша няма да мога да обясня!

Обижда всички наред, и мен и нея и семейството ни и неговото семейство и кой ли не! И се заблуждават чее здрав!!!!
А той е болен, и тя не може и не може да го проумее .

Да и тя е чепата по характер, всеки си има недостатъци , няма идеални хора - но тук положението е друго!

И това гонене не е за първи път, преди 3 месеца пак си дойде тук- наранена от него и после пак се върна , И сега пак същото!!


Вчера седнали тука, аз се прибирам и говорят с майка ми и баща ми, захаросани приказки как всичко щяло да се промени, как незнам си какво- хич и не го вярвам.


Дано успеете като външни хора да и повлияте и да влезе да прочете написаното.

Леле,мале!Е как пък родителите ви,след всичко преживяно са съгласни и дори я окуражават,че всичко ще се оправи,вместо да се страхуват,да не й стори нещо,щом е болен.Еми това е-бии ма,обичам та!
Предполагам че е нямала други мъже и са все пак 9 години,не може да си представи живота си без него,както е написала,за нея той е всичко!Само да не направят бебето преди да е изтрезняла ,че тогава става вече настина по-лошо.

Нее, не ме разбра
Напротив и родителите ми и говорят същото, че не е за нея, че се притесняват какво може да стане, но не и не!
Той седнал и пред тях обяснява че всичко щяло да се промени, много грешки бил допуснал и тем подобни

Просто той и внушава чувство за малоценност, и я обработва така че спира да мисли трезво!!!
Не може да се направи нищо, докато тя самата не си даде някак сметка реална за нещата!
КОгато си дойде беше на една позиция- самата тя е написла какво мислеше и тук- а сега всичко пак по старо му

Ох, не е лесна вашата история.Донякъде я разбирам, но все пак, тя има семейство, което я подкрепя, и пак не може да вземе решение.Трудно е дапрецениш, кое е най-правилно, аз казах, че в такава връзка не бих оцеляла.Но от един, два поста, не е лесно да се разбере ситуацията.
Пожелавам на petiofi_1 скоро да осъзнае, какво точно иска, и колко може да се жертва в подобни отношения.И решенията и грешките са си нейни 
Дано открие своето щастие с този или  друг мъж!Весело посрещане на Нова година!

Мен винаги родителите ми са ме предпазвли от "грешки",израснах направо като цвете в саксия и честно казано,не мисля,че беше най-добрия начин да ме възпитават.

Иска го,ми да си ходи при него.Явно никой ен може да и повлияе.Нека си изживее грешката.

Точно така правят тези хора! Години наред майка ми ми внушаваше, чувство за вина, колко съм неблагодарна и как нищо не струвам. Потъваш в това като в лепкаво блато... Някой трябва да те дръпне, но и ти самият трябва да искаш да излезеш! Да осъзнаеш, че това не е така, иначе няма спасение! Ако бях останала на разположение на нейната агресия и внушения, неминуемо щях да полудея! Това ще се случи и с авторката на темата. Не искам да съм лош пророк, но хората са казали:  питай патило!
Сестричке, помогнете и, говорете, убеждавайте докато се осъзнае, иначе ще я изгубите.

  А как се говори на човек, който не иска да чува?

Никак.
Майка ми беше против връзката ми с мъжа ми...имахме страшно силна връзка с нея,но тогава спрях да я чувам и по никакъв начин не можеше да ми повлияе.

Ще чуе! Уши нали има!? Накрая ще стигне до съзнанието и. Като почне да и прескача сърцето без нищо, ей така, както си ходи по улицата. Като започне да не и стига въздух и да не може да спи, а като заспи да сънува само кошмари, ще се светне. В един момент почваш да вярваш в енергийния вампиризъм. Идва момент само мисълта за този човек да предизвиква истерия в теб, абе... все "прекрасни" неща... Никой не иска това, колкото и голям мазохист да е! Ще избяга накрая, само дано не е късно и да страда и трети човек - дете, докато всичко това свърши.

Може би сестра ти е от тези хора,които обичат да чувстват себе си като жертви,а мъжете до тях-като подтисници от по-висш вид,патриархално семйство от страдалчески тип...Мъжете са шефовете,а жените със силно понижено самочувствие-робините.Има такива жени и те рядко проглеждат.

Ох, не съм се отказала да й говоря- като беше тук- сама осъзна за какво става въпрос и колко пъти и казвах да не го вижда, че я омайва и разколебава- ама ето пак- не иска и това е!
Дойде да реве при мен, какви неща ми наговори- косата ми се изправи и седейки и говорейки 2-те само с  нея с рев ме помоли- "ако тръгна пак с него не ме пускай моляте!", и какво- оная вечер се изнизаха двамцата/ аз просто не искам и да говоря с него/, само ми отвори вратата и се усмихна виновно и криво и тръгна!

Просто как и влияе, направо нямам думи и ме е яд, че трябва много лоши неща да се случат, та да успее да се осъзнае

Кажете какво да направя, да я вържа ли , не е малко дете!!!


И оная вечер като тръгна, седнах и разказах всички неща на наще- защото тя не посмя, простоте двамата поднесоха една версия все едно е някакъв скандал в едно семейство- но не е така!!!
Той е болен и тя не иска да го осъзнае, а той не взима никакви мерки за това и просто незнам!!
Полудели сме всички вече тука, никой не може да спи а наще са наясно с проблема му и това ги плаши най много