Хайде майчета стягайте се вече ,че идва февруарското човече . . . (36)

Плами,не се връзвай,то че сега сме по-чувствителни-така е,и се натъжаваме на неща които в нормално състояние не бихме им отдали такова значение.Не се натъжавай.Ти си гледай мъжа и бременността,пък който иска да го харесва.И нашите не харесваха мъжа ми,вкл.с брат ми начело,но като видяха,че мен това ич ми не дреме и вече го харесват.Не се натъжамай и си мисли че скоро ще си гушнеш малкото човече.
Моята майка пък ме заряза тук  бременна и си замина на гости при брат ми в чужбина.Това при положение,че ние с нея имаме общ бизнес и тя ме остави сама да върша всичко през последните 5 месеца-т.е. по-трудната част от бременността.Вместо да си почивам повече през тези месеци аз се рацепих от работа,а тя само ми викаше да пазя клиентите да не си отидат,да не забравям да и поливам цветята и да не и цапам много къщата.Още не си е дошла.А като си дойде ще иска да се радва на бебе,ама де да видиме кой ще и даде.Първо се ядосвах,после си поплаках,пък вече не ми пука.

Аааа, Плами, каква е тази рода бе, какво толкова има да се сърди тоз твоя брат, а майка ти .... Последното нещо, за което трябва да мислиш сега е за тези неразбории - за бебчето мисли, те явно не се замислят, така че...! Обясни им, че не е момента да въртят тези номера и е за благото на всички едно помирение. Но задължително спирай ревовете от мъка, разрешени са само по романтични и разчувствени поводи!  Силно те гушкам!
  Пф, Налика и при теб е интересно! Много неприятно, особено пък като е от майките гадорийката!
 Мен ме оставиха с кучето и толкова ми тежи да го разхождам, че свят ми се вие - изнервя ме иде ми понякога да и фрасна един! Ама и то си иска своето животното, хич не му е, че съм тежкотоварна и едва си мъкна телесата!

Абе аз не мога да разбера кви са тия майки. Плами, твоята, извинявай, ама нещо не е наред с акъла. Може ли и да не и харесва мъжа ти, точно сега дето си аха да родиш, да ти чупи стойки и да ти вдига скандали по темата? И брат ти и той същата работа, за каквото и да се сърди. По скоро тия хора така са се притеснили за теб, че всякакъв здрав мозък им е излетял в ляво и не се усещат, че така те нетоварват още повече, вместо да ти спестят такива глупости, иначе честно казано не мога да си го обясня. По-добре спри и ти да им се връзваш, аз ако съм ще им резна квитанциите да видиш как после ще ми ближат краката, не се ядосвай на изперкали хора.

Плами,Мепофка
И аз днес си поревах,на 5-ти си отивам в Русе и оставам милото  сам със Сузи(котката)и ми е толкова криво,а като ми заговори за заминаването и се разциврям.Сама си избрах да си отида за раждането там,но сега ми е много мъчно и гузно че го оставям сам

Плами, аз мислех, че вече сте се оправили, то вие се влошавате! Я им тегли една на всички, гледай си бременността, ще клекнат като се роди бебето.  

Налика, и на теб не ти е лесно!
Далче, ако наистина много ти тежи кучето, имай предвид, че Бръмби е една от нас!   Ако не помогне чисто физически, то съветите и също са безценни.  

Аз рева на определени неща - семейства с много деца, днес си поревах на новините, щото един донор е спасил 4 живота, ей за такива неща, за другото съм като пън.

Хахахаха, аз такова хубаво куче не мога да утрепа. Виж пинчери и пудели ги сгъвам за закуска.

Боже Dallcheto,как може да те оставят  с кучето.А какво е кучето,много внимавай да не те връпне нещо.То ние и без да разхождаме кучета едва одиме,па камо ли с куче.
А за майка ми какво да ви кажа-мина ми вече.Странното е,че като бях бременна с дъщеря ми,тя така ми трепереше,а сега явно вече е претръпнала.Като и казах че ще имаме бебе,вече си беше купила билета и трябваше да се върне на 6ти февруари.Аз и казвам че термина ми е на 12-ти,а тя ми вика-чудесно аз на 6ти си идвам.Хич даже не си помисли да си дойде по-рано.Аз настоях.Странна работа,от годините ли е,от що ли-нямам обяснение.За тези 5 месеца само ми звъни и ми реве по телефона,че много сме и липсвали-май я яде вината.Проблема не е мой.Странно е да си зарежеш детето в такова положение,да си отидеш да си почиваш,а то да се изтормози от чанч и на финала,ама ептен на финала щото си идва другата седмица да си дойдеш и да викаш чакай да се порадвам на бебето.

Плами,и нашите не го приемаха мъжо,а пък като разбраха че съм бременна,да не ти обяснявам как ме изтормозиха,ама поне брат ми ме защитаваше,и даже искаха да махам детето,и това като го каза майка ми,викам повече няма да им ходя на гости,и не ме вълнува какво ще стане по-натам,но сега нещата са на 360 градуса,майка ми обича бебето,смятам че малко или много е опознала мъжо и поне малко го харесва,сега отношенията ни са ок,ама като се сета как ме изтормози във втори месец,направо всичко ми беше черно,но разбра че ако не застане зад мен няма да го бъде и така полека се оправиха нещата,така че ако можете да живеете отделно от тях,ще бъде най-добре,защото това удря яко по психиката,а сега най-много имаш нужда от подкрепата на всички

Ех ,много неприятно това с роднините ... Още повече ,че идва от майката !    Аз с нашите нямам проблем ,даже толкова ни помагат и подкрепят ,че чак неудобно да ти стане !    Но пък откъм семейството на Дани са проблеми едни ..добре,че не общуваме по никакъв начин с тях.   

Гледайте да не задълбавате много в мисли по тях ,защото освен отрицателни емоции,друго няма да си докараме ! 

Много неприятни са тези ситуации с роднините. Как може да не се съобразяват, стана ми много тъжно  И в крайна сметка какво означава да не приемат някого, ти си го избрала и трябва да уважат този избор...

Аз днес цял ден не бях на кеф. Бяхме на вилата с моите родители и те през цялото време се въртяха около мен и ме питаха какво ми е, а аз с една такава нацупена физиономия само кимах... сега се чувствам гузна. Те не са ми виновни, че се чувствам дебела и, че моят свят се променя и ми трябва малко време за да свикна. Утре ще им купя подарък за да се извиня 

И на мен нещо ми е крив света, но аз не го удрям на рев, ами се чудя с кой да се заяждам. Пък то желаещи да ми дойдат на мушката винаги има, и то мен ако ме питат, са си заслужили. Обаче преди час-два хапнах, кисело мляко и понички, нищо особено, но по-важното е че още не съм върнала поръчката и направо се почувствах човек, иначе ала живите мощи.

Плами правилно те съветват момичетата-хич не мисли родата.В крайна сметка най-важно е бебето,а щом си решила,че точно този човек ще е баща му значи е достоен!Те рано или късно ще свикнат с тази мисъл.
Малвинка разбирам те напълно,аз също мисля да ходя да раждам в Горна и в началото си правех сметки да си ида към 15,но колкото повече наближава и хич не ми се тръгва,та сега реших на 23.01 да си ида.Мъжа ми ми мърмори,вика виж момичетата взеха да раждат,ако тръгнеш и ти какво ще те правя тук,но на мен хич не ми се стои там без него Иска ми се да знам кога ще родя и да си ида предния ден...Та и аз си поплаквам от време на време.
Бръмби радвам се че си хапнала малко.

Ихааа тук заприличало малко на темата за свекървите  ама нека се пооплакваме пък аз мисля че това си помага, да се намрънкаш едно хубаво и да ти олекне.  И аз съм леко избесняла на тема роднини, днес най накрая и бащя ми си тръгна, който разбирате ли на връх нова година ми се прави на обиден и не ми говори  добре че Иво се прибра за малко от работа да разведри обстановката. Определено вече не искам никакви гости за коледа миналата година свекърите се цупиха тази баща ми направо незнам, пък и не можеш му угоди. Неще да остане в къщи с дететоче бил като затворник, неще да излезе някъде сам , че щял да се изгуби, като тръгнем заедно на някъде хем се мотка и блее ей така за кефа ,а като спрем точно където има да се свърши нещо се почва препиране - хаиде няма време 
 Боядисването за което уж дойде да ми помогне така и си остана за мен, не можахме да се разберем  и най много за това се изпокарахме, казвам му аз ей тъй, той - не се прави тъй  ами като не се прави няма да го прави и толкова, предпочитам сама да си върша работата отколкото после с рев да се мъча да оправям глупости. Целия резултат от мойте така чакани "помощници" е ,че се скапах от обикаляне не си купих нищо за бебето освен едно боди и гащеризонче за изписването които може и да върна, защото нямах достатъчно време да обмисля точно това ли исках ама все пак... както сме го подкарали по добре да имам нещо налице  Къщя та е още по зле отколкото предис тая разлика че сега спалнята е зарината с играчки и чанти с дрехи за децата, аз нямам идея кое къде е , кошарата за бебо е разглобена и полубоядисана, а шкафчето разфасовано , боята за стените и всички помощни средства са си намерили място в кухнята  и изобщо няма къде да се стъпи спокойно. Абе пълна лудница.
 Ей тъй и аз се наоплаквах, че ми и олекна и даже смешно ми стана.
Мяуче, разбирам те как ти е с Халюшата, аз толкова се надявах поне сега да се позанимава някой друг със Стоян ама нъцки, той като поиска да си играе с някой няма кой да му обърне внимание, а като потрябва (например да се нахрани , облече или измие дупето) не дава на никой друг все мама , не ми се мисли как ще е докато съм в болницата сигурно ще се скъса от рев горкия. В тая връзка се замислих колко се дразня на хора който нямат деца , или просто си имат такова отношение към тях все едно са втора ръка хора - детето си говори повтаря един два три пъти едно и също и все едно го няма ако не се извикам от съседната стая "обърнете му внимание на това дете" няма и да реагират изобщо. Хайде зълва ми, разбираемо, не е имала деца и още е далеч от подобни идей, ама баща ми  Аз като малка помня колко много си е играл с мен и изобщо толкова се е занимавал , говорил обяснявал всичко което го попитам, а сега не можах да го позная, все едно гледам дядо ми по майчина линия който само забележки правеше , мрънкаше и се цупеше за всичко ама старост-нерадост.
 Лелеее колко се олях в размисли и страсти - извинете

Абе, кво да ви кажа, мацки, най-вече Плами и Налика. Роднините, включая родителите, нали и те са хора? Това че са роднини не ги освобождава от лудост и простотия (извинете ме, че преминах и аз границата като Бръмбича, пък сега прочетох, че тя на вс. отгоре се е почувствала човек, аз не съм още съумяла  )

Много добре разбирам как се чувства Плами, особено в частта, която касае неодобряването на мъжа й. Лъвю беше първият и единствен одобрен (преди него даже имаше табуирани, та щях да бЕгам от дОма в знак на протест ). Ама и аз с кви съм била... И добре че не всичките съм ги представяла вкъщи, а само по-любимите, че...

Никога не съм питала майка ми одобрява ли някого/нещо или не, ама тя някак все си мисли, че светът се крепи на нейното одобрение. Сега постфактум осъзнавам, че е била права за всичко, освен за начина, по който ми поднасяше "съветите" си... Баща ми пък харесва все и вся и най-силният му съвет е "Троши си главата!".

Както и да е, аз лъвчо си го взех и ми се струва, че дори и маман не би посмяла да ми се муси или репчи след сватбата, а вече след бременността да не говорим. Пък и двамата са лъвове, тачат си се доста, дори само по този несъществен критерий.

Виж, за брат ти, Плами, да вземе да се стегне малко и да се замисли какво толкова има да не ти прощава, защото гордостта е най-големия смъртен грях, напомни му го. 

Налика, майка ти ми е напълно непонятна. Моята е тип орлица -- ще се лиши от всичко, за да има за нас със сестра ми (включая от почивка и свободно време). Това понякога доста ми тежи, на нея също явно. Така че гледам от каквото мога да я освобождавам.

Успокойте се и двенките и най-вече, не общувайте с тези хора, докато не променят поведението си. Повече гушкане с мъжовете вероятно ще помогне.

Прощавайте, че толкова навлизам в личните пространства, ама то веднъж като се сподели, край вече, всичкото прайваси е нарушено...

Ех, момичета  
По болежките се усеща, че му се вижда края , а спомняте ли си в началото колко далеч ни се струваше ?!

Плами, горе главата мила, тегли по една дълга на всички и гледай ти и бебчо да сте добре.
Мами, аз от няколко дни си мисля за Райчева, направо нямам спомен от кога не е писала, някой има ли някакво инфо за нея?

Рали, като четох за премеждията ти с крадеца и се сетих как ме обраха докато спя. Крадецът най-нагло ми взе телефона от възглавницата до мен и тогава аз се събудих, той побягна, а аз след него - по пижама и боси крака   . Не успях да го стигна де, а и малко по-късно разбрах какво всъщност се е случило.   Няма спасение от тая напаст  

И аз като вас много съм развълнувана от появата на първите ни бебчета. Аз почти нищо нямам за беб и искрено се надявам да не бърза толкова. За всеки случай днес показах на мъжа ми, къде е прахът за пране на бебешките дрешки и му обясних, че ако тази седмица тръгна да раждам ще трябва сам да пазарува, пере и глади дрешките, а той милия толкова се шашна, че нямал идея как се пере и глади, че утре ще ме води да купим комплект за изписване, та поне това да е подготвено

Много силно ви прегръщам и ви пожелавам една спокойна нощ без болежки