Публикувана: 3 ян. 2010, 14:41 ч.
Последно мнение: 30 ян. 2010, 23:03 ч.

Ирак - усмивка и сълза ! Втора мисия за просвещение, разсмиване и угощение !

29 416
750
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява Монументът на свободата в Багдад?
Какви са джиновете в ориенталската митология?
Какво е значението на името на града Багдад?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява Монументът на свободата в Багдад?
  
  Монументът на свободата в Багдад е скулптура, създадена от художника Джауад Салим. Преди това градът се е наричал Мадинат Ал Салам, което означава Градът на мира, и понякога е бил наричан Кръглият град поради уникалния дизайн на градската си територия. Монументът на свободата в Багдад е скулптурна композиция, състояща се от 14 отделни части. Той символизира борбата за справедливост и свобода на иракския народ преди революцията от 1958 г. Скулптурите първоначално са изваянни от глина, а след това са отливани от бронз в Италия и поставени върху мраморна основа. Следват следи от куршуми, оставени върху монумента като свидетелство за насилието срещу населението, все още могат да бъдат видени.
- Какви са джиновете в ориенталската митология?
  
  Джиновете са същества със свободна воля, които се считат за по-низши от ангелите. В исляма се вярва, че Мохамед (ас) е изпратен като пророк както за хората, така и за джиновете. Повелител на джиновете е бил Соломмон (ас).
- Какво е значението на името на града Багдад?
  
  Името на града Багдад се превежда като „Градът на цветята“, „Божият дар“ или „Дарените градини“ - в зависимост от оригиналния език. Градът също е бил известен като Мадинат Ал Салам, което означава "Град на мира", и понякога като Кръглият град поради уникалния дизайн на градската си територия.
- Какво е значението на стихотворението, преведено от английски на български?
- Кой е Джауад Салим и какви са неговите постижения?

# 135 12 ян. 2010, 13:28 ч.

Мнения: 171

е те това сте младите - не знам къде ви е акъла.

а за язидското момиче - голям позор си беше това за нас... а като добавим, че историята не е и точно такава. в смисъл, че момичето не си беше сменило вярата и цялото залюбване беше просто, че са се връщали заедно от училище и са си имали невинна любов... голяма мъка си беше това. аз смятам, че трябва да махнат закона за оправдаване на подобни убийства. аз лично бих окачила на въжето тези, които хвърляха камъни по нея. като капак на всичко го бяха снимали с мобилните и досега се носи по youtube този позор.

# 136 12 ян. 2010, 13:36 ч.

Мнения: 171

специално за Алвера, дано почете малко и в нашата тема !

# 137 12 ян. 2010, 14:01 ч.

Varna
Мнения: 2 606

ХАДИЛЧИК

Не си ме разбрала бе дУшата. Аз точнУ това казаФ, че ХапсОлютно е да оздравееш от лИмУнаТата ако си със двустранна пневмония. Трябваше да пиша ХапСолЮтнУ невъзможну, ама грешката си е моя. Embarassed

Хадилче на тази весела песничка дажИ и направих и хореографийка, много ми е веселичко от мелодията.http://www.youtube.com/watch?v=SA7QealNAbw newsm44

УММИ- песните които си сложила не сЪ Утварят бе Душата. Давай пак да видим.

# 138 12 ян. 2010, 14:29 ч.

Мнения: 171

Благодаря Делте - разбрах те сега.
удрям едно рамо преди да изляза: ето песните на ummyahya: http://www.youtube.com/watch?v=Z1fhSRixT-E&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=4k5rK3mV6O4&feature=related
не знам какво е качеството, не съм пуснала звука.
довечера ще пусна и неща от последния албум.

# 139 12 ян. 2010, 14:31 ч.

В един зелен, неспирен поглед, там далеч...
Мнения: 957

Цитат на: hadil в вт, 12 яну 2010, 13:36

специално за Алвера, дано почете малко и в нашата тема !

Хадилка, bouquet

чета аз , чета, няма отърване от мен Mr. Green

Не мога да взимам отношение със инфо по темата, затова не съм писала до сега.Друг проблем е, че много от линковете, които давате не ми се отварят, служебния комп има защита някаква. А в къщи почти не мога да се вредя от 3-ма зарибени, които си имат ферма, кафене и много приятели във фейсбука . И блога ти разгледах, не можах да прочета всичко, но има време.
Да ти кажа една бабина рецепта за пневмония, ако не помогне, поне не вреди Simple Smile

- взимаш една глава червен кромид лук и го настъргваш или нарязваш на ситно.После ръсиш захар, престоява малко и го изстискваш през марля. Сока се взима по 3 пъти на ден по една чаена лъжичка. Помага при кашлица също. Аз съм си го правила на мен, но не знам дали ми помогна- не издържах да го пия това нещо повече от 1 ден Embarassed

. Но не е чак толкова гадно де.

Хайде, на всички в темата- много хубав ден!

# 140 12 ян. 2010, 15:04 ч.

Varna
Мнения: 2 606

Хайде по едно Макиато, че ми се пие сегааа. Ама не мога да направя, че има майстор който се мъчи със микровълновата а там е и мравката Ферди.

ЙОЛЧЕ, ей, така става Макиатото от мравката Laughing

# 141 12 ян. 2010, 15:35 ч.

Мнения: 323

Сега да поитам на свой ред,една тема ме човърка от доста време насам.АРАБСКА ПОЕЗИЯ.Чувала съм,че има страхотни арабски стихотворения,особено на любовна тематика.
Кажете си тежката дума.Аз лично с риск да се повторя обожавам Джубран Халил Джубран.Е,той е ливанец,но все пак.

# 142 12 ян. 2010, 15:49 ч.

В един зелен, неспирен поглед, там далеч...
Мнения: 957

Цитат на: krisy в вт, 12 яну 2010, 15:35

Сега да поитам на свой ред,една тема ме човърка от доста време насам.АРАБСКА ПОЕЗИЯ.Чувала съм,че има страхотни арабски стихотворения,особено на любовна тематика.
Кажете си тежката дума.Аз лично с риск да се повторя обожавам Джубран Халил Джубран.Е,той е ливанец,но все пак.

Krisy, bouquet

. Аз също страшни много го харесвам.
Но ето нещо на Мустафа Тлас, мисля че ще ви допадне. Аз само това съм чела от него Embarassed

О, ти видение прекрасно...
Дали дойде от моето съзнание
Или от сънищата тайнствени в нощта незрима
Мисълта ми жадна те открадна
Ти с погледа ми сля се във хармония
И сърцето ми изпълни се с любов необяснима
А чувството захвърли своя жезъл
Пред дверите на твоя дом и рече:
Това е без съмнение домът на моята любима
Останах поразен от мойто чувство,
Че то само в дома ти влезе и на прага ме остави
като чужденец всред зима.

# 143 12 ян. 2010, 18:36 ч.

Мнения: 323

Blagodaria haresa mi

# 144 12 ян. 2010, 19:23 ч.

София
Мнения: 8 641

Хадил как се приемат микровълновите печки в Ирак ?

Ето една"КАРТОФЕНА ЯХНИЯ И ПРИЯТЕЛИ (от хладилника)". Направих я на микровълновата отне ми точно 30-на минути.

[Кликни върху снимката да я видиш в по-голям размер.]

Ади вие докато си хапвате да ода да си намеря фурмите, че иде и техния ред. За Бъдни вечер не сколасах ама сега ще ги направя та ако щееее ...

# 145 12 ян. 2010, 20:49 ч.

Мнения: 171

Цитат на: дядо хаджия в вт, 12 яну 2010, 19:23

Хадил как се приемат микровълновите печки в Ирак ?

приемат се добре, когато има ток Mr. Green

# 146 12 ян. 2010, 21:08 ч.

Varna
Мнения: 2 606

ХАДЖИ-
Аз на два пъти за 4 дена купувам едни едри фурми-натурални и няма време да ги приготвям. Направо ги омахвам- страОтен вкус, не мирясах докато не си ги излапах. Тези фурми са във едни зелени кутии и са от Иран.
Нашата микровълнова я оправиха. Не струваше евтино но майстора каза, че печката е оригинална италианска и си струва ремонта. Да не рискуваме да купуваме друга, че повечето били китайски. Така, че сме със старата която аз си харесвам и обичам.
А арабската лИбоФна поезияяяяя, ооооо тия техни поети големи омайници беееееее. Четете и се диветеееее smile3521

Припомнете си само арабските приказки как ни омаяха главите като малки. Simple Smile

А поезията, четете и се разтапяйте от кефффф Grinning

А на Джубран му харесвам и прозата.
Ами Хаям, Руни, Фирдоуси......много са бе, не се сещам всичкитИ...Низами..... не се сещам за още ама има, просто ми се въртят във главата но не мога да цитирам

# 147 12 ян. 2010, 21:16 ч.

Мнения: 171

Криси - Джубран е ливанец, ама ти така или иначе говориш за арабска поезия, така че няма нужда от "Е,той е ливанец,но все пак." Laughing

наистина имаме страхотна поезия - и стара и нова. Обаче ще се озоря с превода все пак това е арабски стил висш пилотаж и трудно се пресъздава на друг език... с тези, които пишат на диалектните форми ще е по-лесно. Нека да видя какво мога да направя по въпроса в края на седмицата.

Ето все пак един превод на стихове на иракския поет Бадр Шакер АлСаяб (преводът не е мой, а ето и източника, ако някой иска да почете повече):

началото на поемата "Чардакът на челебийската дъщеря"

Спомням си от влажната зима на село - когато светлината

се процеждаше през облаците като мелодия,

излизаща от струните на арфа,

която, потрепервайки от мрака,

запяваше - една сутрин преди много... как ли да ги преброя?

"Песента на дъжда"

Очите ти са палмови гори в часа, когато настъпва зората

или веранди, от които започва да се оттегля луната.

Очите ти - щом се усмихнат, разлистват се лозите,

танцуват светлините... като луни в реката,

която леко веслото пори в часа, когато настъпва зората.

И сякаш в дълбините на очите ти пулсират звездите.

Ето и един стар превод на Цветан Теофанов на предислямска поезия

Аз се отегчих от трудностите на живота.
Разбери, просъществуваш ли осемдесет лета, ти се отегчаваш!
Знам какво е днес и преди това - какво е било вчера,
ала съм сляп за онова, което ще се случи утре.
Видях, че съдбата прегазва като камила незряща нощем -
когото порази, умъртвява го,
а когото пропусне погрешка, той дълго живее, та грохва.
Който не се преструва пред хората за много неща,
хапят го със зъби, тъпчат със копита.
Който върши добро дело, той увеличава своето достойнство,
а който не се пази от поругаване, поругават го.
Който има излишно багатство, а е скъперник спрямо своя род,
минават и без него, и го порицават.
Който изпълнява обещанието си, не го упрекват,
и онзи, чието сърце бъде насочено
към спокойствието на добротото, той не говори мъгляво.
Който се страхува от пътищата на смъртта, те го настигат,
дори по стълба да се изкачи до небесните двери.
Който положи добро дело у онзи, който не го заслужава,
вместо да му благодарят, ще го упрекват и ще съжалява.
Който се бунтува срещу дръжките на копията,
той ще се покори пред върховете им с поставени там остриета.
Който с оръжие не брани своя водоем, ще го види разрушен.
И който не угнетява хората, ще бъде угнетяван.
И който напусне родното място, ще мисли врага за приятел.
И който не почита себе си, не го почитат.
И колкото и да има у човек скрити нрави, дори да си мисли,
че са потулени от хората, те биват узнати.
И колко мълчаливци си видял да те възхищават,
но дали имат достойнство или недъг,
се разбира - щом проговорят.
Езикът на човека е една половина,
другата половина е неговото сърце.
И не остава друго освен образът от плът и кръв.
И ако старец е неразумен, той после не ще стигне зрелост.
Но момче подир неразумност може и да узрее.
Ние помолихме, вие дадохте.
Сетне повторихме, ние пак и вие - пак.
Но който много моли, някой ден ще получи отказ...
...............................

Тя е тънка в талията, пълна под блузата, свежа и млада,
ако тръгне да става, кръстът й току се пречупи.
Какво блаженство е да се лежи с нея
в студеното дъждовно утро,
повалена за наслада от мъж - не груб, не с лош дъх.
Пълнобедра, изнежена девойка със закръглени лакти
и колене, и сякаш нозете й са обути в тръни.
Щом се изправи, от кутия за благовония се разнася
дъх на мускус и червен жасмин от ръкавите й полъхва.
Една градина от градините на хълм - тревиста, зелена -
над която е валял обилен, проливен дъжд.
Грее там като слънце свежа звезда, потънала в растителност
гъста, изкласила, в най-цъфтящия сезон,
в ден, когато от нея се носи прекрасен аромат,
но по-хубав е този на любимата, когато наближава привечер.
Свързах се случайно с нея, а тя се свърза с друг мъж,
но и мъжът се свърза с друга.
С него свърза се момиче, което той не желаеше,
а един от нейните братовчеди умря по нея, ума си загуби.
С мен се свърза друго малко момиче,
което не ми подхождаше.
И любовта се насъбра в любов, цялата - безумие.
Всеки от нас е встрастен, бълнува за своя любим,
отдалечава се, приближава се,
и е както уловен в клопка, така и ловец..........

*
Така и не зная онзи, който ме е създал,
с маята на рая ли ме е замесил, или на страшния ад?
Бокал, хубавица и барбат на полето някъде в края,
на мен тези три неща в натура, на теб - обещанията за рая.

****
Тя погледна с взор на затворена, тъжна газелка -
смугла, с черни очи и гердан.
Наниз от маниста шията й окрасява -
злато, горящо като пламнала звезда.
Бледа, от аромат, сякаш копринена дреха,
с тяло съвършено - като дълга клонка, превита от нежност.
Коремът й е с гънки, но прелестно заоблен,
а под шията й се надига висока гръд.
С пълен и гладък гръб, но не дебела,
сочна отзад и със свежа кожа Ал-Матуджаррида.
Тя се възправи и се показа между две завески,
сякаш слънце в деня, когато изгрява в съзвездие Орион.
Или сякаш бисер в раковина, изваден от плувец,
който ликувал, щом я видял, и крещял, и се кланял.
Или сякаш мраморна статуя, въздигната на пиедестал от тухли, покрити с гипс.
Падна покривалото й от лицето, а тя не искаше да падне,
и го хвана, да се защити от мен с ръка.
С нежна, каносана длан, с пръсти, сякаш лозина на анам,
и толкова меки, че се увиват.
Тя погледна към тебе с неудовлетворено желание,
както болен гледа лицата на своите посетители.
Показаха се устните й като две големи черни пера
от крила на горска гълъбица,
и бели зъби като леден град с венци, обагрени с исмид.
Като маргаритки сутрин подир дъжд -
цветовете им са вече сухи, а стъблата - още влажни.
Доблестният княз твърди, че устата й е хладна,
а целувката й - сладка и прекрасна като извор.
Доблестният княз твърди - аз това не съм вкусил! -
че тя измъчвания от жажда лекува с аромата на своята слюнка.
Девици взеха, та нанизаха нейната огърлица
от бисери един след друг - поред.
Ако се покаже и на посивял монах - отшелник, божи раб,
той би се втренчил да я гледа и да слуша прелестните й слова,
и ще мисли, че върви по правия път, ала не върви.
Тя така говори, че ако можеха да я чуят,
биха слезли заради нея и дивите кози от гладките възвишения.
С черна коса, сресана на вълни - гъста растителност,
сякаш лоза, наклонена към опората, която я придържа.
Ако я докоснеш, пипаш сочни форми
и хълмове, които препълват дланта.
Ако проникнеш в нея, проникваш в най-дълбокото лоно,
сякаш опипваш висок кладък кладенец с дъх на шафран.
Ако се отдръпнеш оттам, се отдръпваш от тясно място,
както як младеж дърпа ведро с усукано здраво въже.
Ако мястото захапе, членовете му се стягат,
както хапе стар, беззъб мъж.
Който дойде тук, на извора да се напие, няма да си иде,
а който си отиде, няма да намери друг такъв извор.

стихове на Абу л-‘Атахия (748-825) в превод на Цветан Теофанов

От всичко възжелано едното препитание ти стига –
колко много е то за покойника!
Дори беднякът получава повече, отколкото му е потребно, за да оцелее.
Който е богобоязлив, той се надява на Бога и се страхува от Него.
Ако достатъчното не те прави богат,
нищо на земята не ще те обогати.
Малко по малко става много,
а прашинките размътват бистрата вода.
Такава е съдбата! Упреквай ме или ме остави –
аз мога да греша, ала съдбата не греши.
Човек не извлича полза от ума си
и най-доброто му богатства са добрите дела.
Обратното на порочността е благочестието
и навярно сериозността е доведена от шегата.
Ти ще се избавиш от скверните постъпки, като се откажеш от тях.
Съмнението превръща истинното мнение в свой заложник.
Всяко сърце има надежда, която го движи –
понякога тя е правдива пред него, а понякога го излъгва.
О, ти, който ни разгневи с усърдието си,
Аллах дарява радост, без да търси прослава.
Ако някой не е бил добър към теб, изтърпи грубостта му –
не прекъсвай връзката със своя брат заради настроение.
Хората не ще са благочестиви, ако ти си порочен.
Уви, още колко много има да изтърпиш!
Всичко, което те терзае, дори най-малкото, причинява болка.
О, как дълга е нощта за онзи, който будува!
Слънцето изгрява и залязва
единствено заради дело с чудно значение.
Всяко нещо има свой извор и своя същност –
и средното, и малкото, и голямото.
Всяко нещо следва своята същност –
най-малкото е свързано с най-голямото.
Има ли нещо чисто? Всичко е с примеси –
затова сърцето ти вълнуват изкушения.
Земята си остава за нас жилище на страданията –
тя смесва чистата вода с различни мътилки.
Доброто и злото имат свои форми,
и едното дава плодове, и другото.
Има ли нещо чисто? Няма чисто! –
Нещо е противно, нещо е приятно.
Всеки човек има две природи:
добро и зло, и те си противоборствуват.
Ако помиришеш скъперника,
ще откриеш, че е най-зловонното нещо.
Ако пресметнеш доброто и злото,
ще видиш, че между тях има огромно разстояние.
Удивлявах се, доката мълчанието ме удави
и стана така, сякаш съм смутен, изумен.
Такава е присъдата на Аллах, какво да направя!
Ако не ти стигат думите, не говори! Мълчанието дава по-голям простор.
Ако се откажеш от земния живот, ще се избавиш от него –
това е най-доброто за теб спасение.
Ако нечии коси започнат да посивяват,
тленността вече му е проводила своя вестител.
Който направи клеветника съгледвач, той ще загине.
Който съобщава за зло, е подобен на онзи, който замисля зло.
Коварството и порицанието са средства на предателя.
Чистата лъжа е оръжие но разпътника.
Прощавай, ако са ти причинили зло, а не се бой от несправедлива оценка –
онова, което има цена, нищо не струва.
Който е живял, не са го отминали бедите
и чудесата рядко са го напускали.
О, ти, който жадуваш земни блага на земята на грижите,
намери ли ти Аллах там, където го търсеше?
Когато се примириш със затруднението, това го облекчава.
Благоразумието произтича от смирението.
Аз поверявам всичките си дела на Аллах –
ако моя моят Господ не им принадлежи, кой тогава?
Колко далечно става онова, което сме изгубили,
колко е близко това, което сме намерили!
Живият съществува чрез наследството на мъртвия.
Дом строят върху руините друг дом.
Примирението на злонравния пред друг човек
е като примирието между ножа и месото.
Не е чист приятел онзи, който лицемери,
не е другар онзи, който не говори правдата.
Благодеянието от онзи, който го е оказал, е недостатък –
сладостта е неприятна, щом се примеси с горчилка.
Как живеят хората, които страдат от мимолетността
и тленността трови благото им съществуване?
Ние изчезваме с всяко дихание, с всяко мгновение –
смъртта не оставя другар на другаря.
Думите имат вътрешен и външен смисъл –
в часа на справедливостта деспотът ще умре.
Младостта, свободното време и страстта
напълно опорочават разума.
Младостта оправдава несериозната поведение.
Благоуханията на Рая са през младостта.
Дружи с хора заслужили и отдадени на религията,
за човека съдят по другарите му!
Избягвайте хулите и клеветите,
те принизяват равнището!
Не стигай до прекомерност в нещата,
не проси до крайност, ако просиш!
И бъди по средата между всички хора!

Кой е усетил жителите на гробовете, кой ги е видял?
Кой ги е усетил между земните пластове?
Кой е усетил обичния от мен и обичащия ме?
Отказах се от среща след дълга разлъка.
Кой чул човека, лекувал се от спазъм на печал
и в лечението отклонил се от онзи, който зове?
Кой е усетил върху погребалната носилка,
че група хора го носят към дома на тлението?
О, ти, който живееш като мъртвец,
ти погуби живота си в забавления и мечти.
Посивяването те облича в плаща си
и снема от раменете ти плащовете на младостта.
Връстниците, които ти познаваше , си отидоха
по своя път и ти ще ги последваш.
Малко ти остава, разбери!
Рядко радостта е чиста, ако въобще е чиста.
Това е пътя подготви се,
сякаш дните ти за кратко са дошли!
Богатството е задоволяване на нищожното.
Колко далеч е от богатствота алчният, жадуващият!
Ако се откажеш от своето положение, не ще те тревожи
нито думата “дано!”, нито “възможно е!”.
Съпротивлявай се на страстта, ако тезове към съмнение!
Навярно в това има благо.
Знаците по средата на пътя са разбираеми за всеки, който пожелае,
ала виждам, че сърцата са слепи за пътя.
Учудих се на онзи, който се погуби, а можеше
да се спаси. Учудих се на онзи, който се спаси.
Учудих се, че хората забравят смъртта, а няма
живот без смърт дори ако тя закъснява.
Часовете на нощта и деня са посланици, изпратени при теб
и ускоряват крячките си. Ако се спасиш, това е милост
от Милосърдния цар, а ако умреш, е възмездие.
О, ти, който обитаваш земята, бъди сигурен, че тя ще изчезне –
не виждаш ли как се въртят дните, подобно на мелнични камъни.
О, колко хора съдбата погуби измежду защитените
навръх високите планини, където е трудно да се добереш!
Къде са владетелите, които строяха крепости и наемаха в тях
войници? Къде сега са онзи, които се укрепяваха и гордееха?
Къде са твърдите бранители, които искряха от гняв
в ден на ярост с горещи копия?
И ораторите в джамиите, и пълководците, и собствениците на дворци,
Увеселителни места,мнажества от хора, градове и селища,
и онези, които вървяха начело на процесии и отреди, и онези, които притежаваха
чистокръвни коне, и които заемаха високи постове?
Унищожи ги Царят на царете и стана така,
че никой от тях не чува и не вижда.
Той е скрит, Той е видим цар, Който
не престава да стои справедлив на Своя престол.
Той предопределя съдбата и управлява творенията Си.
Той е единственият владетел, няма друг освен Него.
Той ни съди – всеки човек поотделно – и отдава на всеки
според заслуженото. Той съди, а Него не съдят.
Той спасява и избавя своя народ
от заблуди и води по правия път.
Кога ще се вразумиш, приятелю мой?
Кога и кога, и кога?
И нощта отлетя, и деня отлетя, а стях
отлетяха поуките и мислите на разумните хора.
О, общество на мъртъвци, о, гости
на пръстта, как ви се струва нейния вкус?
О, жители на гробовете, пръстта изличи лицата ви.
О, жители на гробовете, промениха се тези украшения.
О, жители на гробовете, колко далеч са домовете ви.
О, жители на гробовете, вие не сте свързани с нищо.
Прекъсват се връзките при смъртта на човека.
На гробовете на колко мои братя съм стоял
и изричал: “Ах, колко прекрасни бяхте момчета!
О, братя, когато смъртта дойде, от нея не ви избави
и лекът, даден от лечителя.
О, братя, вас не ви спасиха нито амулетите,
с които исках да ви съхраня, нито заклинанията.
О, братя, колко грубо ви се струва
убежището, колко тясна постелята!
Боях се от раздялата, докато бяхте живи,
но нас ни раздели всемогъщата съдба.
Днес имам право да страдам за случилото се –
Бог така е разпоредил, и то се случи.
Очите ми плачеха, сърцето ми от печал
туптеше в ридания с жалба по вас.
И когато си ви спомня, братя мои, това разкъсва
душата ми и ме изпълва с безпокойство и тревога.”

# 148 12 ян. 2010, 21:17 ч.

Мнения: 171

забравих - рецептата с обещаната история, за която се сетих покрай объркването на хаджията е в готварската тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=460658.0

# 149 12 ян. 2010, 21:31 ч.

Varna
Мнения: 2 606

Хаким ХАДИЛ newsm20

за прекрасните стихове. Пак си си поиграла много за да ги прочетем bouquet

Препоръчани теми

Брак на българи с чужденки

Брой интимни партньори?

След GB с Керем Б. и Ханде Д. В очакване на нови проекти и партньорите им -194

"Освободен" или чист простак?

Причина:

Причина: