"Сама съм и искам бебе" - евентуално продължение

Защо си мислиш, че бременността и раждането ще те направят "истински пълноценна жена"? Това, че не си срещнала подходящ мъж и нямаш дете не те прави непълноценна жена. Напротив. А пък донорска яйцеклетка и донорска сперма - има ли смисъл да се подлагаш на това?

Ще пробвам с моя яйцеклетка до последно, но бих използвала донорска....Знам, че не раждането те прави майка и знам,че ако осиновя пак ще си е моето дете. Грижите и радостите покрай детето,това е майчинството. Но имам шанс да почувствам как расте в мен и дали ще носи моите гени или не....това не е важно....... Може би бих се примирила и бих осиновила ако не раждаха по-възрастни жени.....незнам..Наречете ме егоистка, ненормална.....но искам да чувствам как рита в мен.А колкото до мъжете........не знам дали са свършили или не.....нямам време да мисля кога ще срещна подходящия. Няма да влизам в подробности за живота си. Достатъчно ми е един поне приятел да ме подкрепя (исключвам семействот)........а приятел си имам.Благодаря на всички. Успех момичета. Няма да пиша често, но обещавам, че ще ви уведомявам за по важните събития около мен.

Мила nadejda, изобщо не мисля, че си егоистка и ненормална. Аз също си нямам дете все още и също искам да го изпитам това чувство. Недей плаща "данък обществено мнение", защото обществото в БГ е много закостеняло и по-голямата част от хората са много тесногръди и пълни с различни скрупули. Бори се за това, което искаш. И пробвай с твоя яйцеклетка до последно, защото това с донорските яйцеклетки е май доста процъфтяващ бизнес в БГ в момента и донорски яйцеклетки се предлагат дори и на жени, които все още си имат свои.
Успех!

Жени на по 31 решили твърдо, че няма да срещнат подходящия, от който биха могли да имат деца и за това прибягват към изкуствена инсеминация...Странно е.

Авторката на темата пише, че е на 35. После прочетох за няколко по-големи от нея момичета. Кой е на 31 не разбрах.

Авторката на темата би могла да е на 35, но както е видно в тази тема не пише само тя с желанието за изкуствена инсеминация.
El*Martini
Ето и на кратко моята история.
На 31 години съм и по ред причини (няма смисъл да навлизам в подробности) обмислям варианта за донорска инсеминация. Решението все още не съм го взела окончателно, но го обмислям близо от около една година и общо взето на там вървят нещата. Задавам си милиони въпроси и на някои имам отговори, а на други не.
Вече споделих с 2 приятелки, които ме подкрепиха напълно в евентуалното ми бъдещо начинание. Това беше много важно за мен точно в този етап, на който се намирах, когато споделих с тях. Още обаче не мога да си представя как ще кажа на нашите и как ще реагират те! Не че това е определящо, но ще ми е нужна тяхната подкрепа!
Въпроси от сорта на "Какво ще кажат хората?" изобщо не стоят на дневен ред. Но за най-близките ми съм сигурна, че искам да знаят истината още от самото начало. Най-малкото, защото един ден и детето ми искам да я знае!

Delete
Здравейте. Аз съм на 29 и много искам дете. Виждам, че обсъждате предимно моралната страна на въпроса, но мен ме интересува практическата част. Ако има някой, който вече е минал през процедура по донорска инсеминация, моля разкажете - коя клиника избрахте, колко струваше процедурата, успяхте ли от първия опит, как се справихте с бременността и раждането, изобщо всички конкретни неща, с които трябва да се сблъскаш след като вземеш решение. Благодаря.

Nedinka
Здравей, Гери,
Добре дошла в темата. Аз, честно казано, не мисля, че възрастта е някакъв проблем. В момента съм на 31 години, когато отидох в клиниката преди една година, бях на 30 и за една година не съм свършила кой знае какво, въпреки първоначалните си заблуди и мечти, в които се виждах бременна до края на 2009 г. Мисълта ми е, че тези неща изискват време, а времето минава ужасно бързо.
Следващият път може да прочетете темата от край до край.

jaspermmm  от къде пък точно си извади извода, че който и да е тук смята, че няма да срещне подходящия?!?!?!?!?!?  Изчела съм цялата тема и не срещнах никъде такова крайно изказване. А колкото до темата тя е точно за това. Да обсъждаме и да споделяме дали ... или .... Изобщо не знаеш на момичетата тук как им се е стекъл живота, за да даваш генерални заключения! Не знам на колко години си и дали имаш деца (не ме и интересува) ама ако се окаже в един момент, че мечтата ти се отдалечава все повече и повече какво ще направиш? Ще стоиш да се тръшкаш как всичко е срещу теб или ще намериш начин да си щастлива?
Ако имаш да казваш нещо по темата кажи го, ако не, не ни обяснявай колко сме СТРАННИ. (Вече съм на 32! Това променя ли нещата по някакъв начин, щом е толкова важна възрастта?)

Добре дошли на новите момичета  . Аз все още не съм взела решение и не съм предприела никакви действия. Все още обмислям! Затова и не съм писала отдавна. Ако има новости около мен обещавам да пиша.

Успех на всички в обмислянето и действията   


P.S. Момичета извинявам се за нетрадиционното начало на поста ми, но просто не се въздържах.

Темата е отворена за всякакви мнения и заключения.Ако на постващите тук не им харесват някои такива, да не ги четат просто.А ако пък не им изнасят да мислят преди да пишат в такива теми.Това си е мое мнение, не ангажирам никой с него и това би трябвало да ти е станало ясно.
Колкото до цитатите, които пуснах, те засягаха годините на пишещите тук със желанието за изкуствено оплождане.И да странни сте ми.Както и аз съм странна на други хора.
P.S "Пък то никога не знае човек, докато се реша на стъпката може и да съм намерила подходящия."
"Не знам на колко години си и дали имаш деца (не ме и интересува) ама ако се окаже в един момент, че мечтата ти се отдалечава все повече и повече какво ще направиш? Ще стоиш да се тръшкаш как всичко е срещу теб или ще намериш начин да си щастлива?" май сама потвърждаваш моето мнение изказано в по-горен пост.

Аз лично минах през доста колебания и съмнения, и единственото, което мога да кажа - за себе си, е, че съжалявам, че толкова дълго отлагах това решение във времето. 

Но пък това си беше моят път и имах нужда да си го извървя. Подмятания от типа "свършиха ли мъжете" вече нито ме вълнуват, нито ме обиждат. А какво търсят хората, които си ги позволяват, в тази тема, си е лично техен проблем

jaspermmm, не бях видяла, че има момичета, които са на 31 и са писали в тази тема. Дори и така да е обаче живота на всекиго си е негов и не е твоя работа как хората ще си го живеят. Приеми го така: има момичетам които на 25 са вече готови да имат деца и страдат за това, че ги нямат, затова на 30-31 те решават да преминат към донорска инсеминация тъй като все още не са срещнали подходящия мъж. Твоето мнение е, че това е странно, но както ти сама си казала и ти си странна за други хора. Така че мисля, че просто трябва да си живееш твоя живот така както ти харесва и да не съдиш как другите хора ще живеят техния.

Аз не съдя, просто изказах мнение.Много взе да се задълбава в това мое изречение.Темата е била пусната с ясната мисъл, че отзивите и изказванията няма да само и едиствено положителни.Колкото до странностите, аз съвсем не мисля, че всички от нас изглеждаме нормално в очите на всички хора имали досег с нас.Това е друга тема обаче.Писано беше на доса места, че хорското мнение не е важно за тях.Е, аз съм от тази тълпа 

С татко и без татко децата са си деца, но дали е така .Та толкова ли свършиха мъжете ,че да си отглеждаш сама детето .Няма да получи това от семейството което му се полага.Разбирам да е сирак  а ти сама искаш да го осакатиш.Нямало подходящи мъже ,а какъв мъж искаш с бял мерцедес с 5 милиона.Е участвай в милионер търси съпруга Христо стоте манекенки ще те грабне като куцо пиле домат.Да се стягаш ида не мислиш глупости  - е сайтовете е фейсбук само тебе чакат щете грабнат като топъл хляб.

Айде, спри се малко с тъпотиите.
Тоя извор на мъдрост кога ще пресъхне 

Наистина не е честно спрямо детето. Едно е когато съдбата те поставя в ситуация да гледаш дете без баща, съвсем друго е умишлено да го лишиш от баща. И най-лошото е, че детето изобщо никога няма да разбере кой е баща му, колкото и да му се иска. Решението да родиш от семенна банка трябва да е изключително сериозно мотивирано, а не просто въпрос на "така ми се иска и на мен..."

Аз честни ли е дете да живее в караници, скандали побои или в разбити семейства? Да знае кой е баща му, а той да не му се обажда?
Честно ли е спрямо децата да ги оставят по домовете, където живеят в отвратителни условия?
Едно детете може да бъде много щастливо само с майка си и така да му се спестят много драми.

А честно ли е една жена да остане сама за винаги? Или да влезне във фейсбук и гепи ме да си търси осеменител, ей така....за статистиката ???