Много се радвам че сте се намерили с тези хубави деца! Нацелувай ги !
На въпроса, понеже и Митко е от там, знам за какво става дума в тези "игри" и копиране на поведението на възпитателките . Него не са го били, защото "бил послушен" но въпреки всичко и сега/шест месеца по- късно/ понякога инстинктивно се свива като реша да го погаля по- рязко . Рецептата е много гушкане и плавни движения. Дава резултат на по- късен етап. Мисля, че децата никога няма да забравят какво е било там и как са се чувствали/моето дете помни дори как си е удрял главата в кошарата в ДМСГД-то за да привлече внимание като са го болели ушите/. Но ти не се притеснявай- децата са много адаптивни. Просто сте в много ранен етап на съвместно съжителство и те в момента имат повече спомени от живота си в дома, отколкото от живота си с вас. След два- три месеца пък абсолютно ще "изключат" за всякакви спомени от там и ще искат да им разказваш как сте ги взели безкрай . Въоръжи се с търпение и много любов. Ние си мислим, че с хубавото лесно се свиква, но и за това си трябва време. От разговорите ми с психолог знам, че адаптацията на по- големите дечица към семейството и на семейството към тях трае средно шест месеца. А с понятията/имена на стаи, уреди, зеленчуци и предмети/ ние още имаме липси, колкото и бързо да помни и наваксва Митка. Онзи ден го помолих да дръпне завесата и по обърканата му реакция разбрах, че ще трябва да повторя молбата с "перде" и после да обесня че е едно и също, както и пипер и чушка и още много други неща.