Публикувана: 5 ян. 2010, 17:54 ч.
Последно мнение: 24 апр. 2010, 15:42 ч.

осиновяване на по-големи деца

19 911
84
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво трябва да направят родителите, ако децата им повтарят обидни думи, които са чули в предишния си дом?
Какви са някои от предизвикателствата при осиновяването на по-големи деца и как могат родителите да се справят с тях?
Какви са някои стратегии за успешна адаптация на осиновени деца в ново семейство и какви са някои от предизвикателствата, пред които могат да се изправят? Какво е важно за успешната им адаптация?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво трябва да направят родителите, ако децата им повтарят обидни думи, които са чули в предишния си дом?
  
  Когато децата повтарят обидни думи, които са чули в предишния си дом, родителите трябва да създадат безопасна и подкрепяща среда. Те трябва да насърчават децата да изразяват чувствата си свободно и да ги изслушват внимателно. Родителите трябва да бъдат търпеливи и разбиращи по време на процеса на адаптиране на децата към новата среда. Важно е също така постепенно да се въведе правилна комуникация, за да се предотврати повтарянето на подобни думи в бъдеще.
- Какви са някои от предизвикателствата при осиновяването на по-големи деца и как могат родителите да се справят с тях?
  
  Осиновяването на по-големи деца може да доведе до различни предизвикателства, тъй като те вече имат установени навици и опит от предишния си дом, които могат да повлияят на тяхното поведение. Приспособяването към новото семейство може да отнеме повече време и търпение. Важно е да се осигури подкрепа и разбиране, като се насърчава поступателната адаптация и изразяването на чувствата на децата. Родителите трябва да бъдат търпеливи и да осигурят уютна среда, в която децата да се чувстват обичани и защитени. Важно е да избягвате буйните реакции и да подкрепите плавната адаптация на децата към новия им дом и семейство. Разбирането, подкрепата и любовта са от решаващо значение за успешната адаптация на по-големите деца, които са осиновени. Осветяването на по-големи деца представлява адаптивни предизвикателства, тъй като те вече имат установени навици и опит. От съществено значение е да се осигури достатъчно време за адаптация и да се намери начин за справяне със социалните и академичните трудности.
- Какви са някои стратегии за успешна адаптация на осиновени деца в ново семейство и какви са някои от предизвикателствата, пред които могат да се изправят? Какво е важно за успешната им адаптация?
  
  За успешна адаптация на осинновени деца в ново семейство е важно да се осигури топла, подкрепяща среда. Родителите трябва да бъдат търпеливи, насърчавайки изразяването на чувствата на децата и осигурявайки стабилност. Предизвикателствата включват установени навици и преживявания от предишния им дом, които могат да повлияят на поведението им. Важно е да се осигури подкрепа и разбиране, като се насърчава пост-адаптацията и изразяването на чувствата на децата. Освен това е от съществено значение да се осигури подходящо време за адаптация, търпение и подкрепа, както и да се намери начин за справяне с предизвикателствата и да се избере подходяща среда, където децата могат да се чувстват комфортно и да получат необходимата грижа.
- Какво е важно при осиновяването на по-големи деца?
- Кои са ключовите аспекти при прехода на децата от детска градина?

# 30 10 фев. 2010, 12:07 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Весислава в ср, 10 фев 2010, 11:41

Но все пак са на такава възраст / през март ще направят 6г/ и трябва да бъдат и подготвяни и за предучилищна и училище.Мисля че двете неща трябва да вървят паралелно .

За мен, пак казвам - само за мен и само от моя опит, двете неща не трябва да вървят паралелно. Първо децата трябва да се адаптират - това е най-важното - да разберат, какво е да имат семейство, да размерат, какво е мама и тати, да разберат че няма вече дом, да усетят, какво е да си дете... и чак тогава бих се притеснявала за материала и за училището.

Всичко това го казвам само от моя опит с дете, осиновено на близо 3 години и само по представи, за какво става въпрос при деца, живели 5 и половина години в институция.

На децата им трябва време - време за да възприемат новите неща, време в което да не бъдат пришпорвани, време да бъдат "у дома", да свикнат с това... дори ако трябва бих ги отложила от предучилищната... Лошото в случая е, че на държавата не й пука за тези работи и всеки от осиновителите се спасява "по единично".

# 31 10 фев. 2010, 12:20 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Фоксче, от твоя опит и гледната ти точка на твоя опит си права, но и Весислава е права да ги "пришпорва". Когато осиновиш дете на 2, 3 ,4 години имаш време за спокойна адаптация ако имаш възможност, когато е на училищна или предучилищна възраст давайки си време и отлагайки предучилищната обричаш детето си за цял живот - или ще трябва все пак да го пришпорваш на по-късен етап да взима две години за една, или до края на училището ще учи с поне една година по-малки от него, което също няма да е никак комфортно. Peace

И моят син, въпреки че отдавна би трябвало да се е адаптирал в семейството ни, си има своите особености при овладявамето на материала от предучилищната. Сигурно ще имаме известни специфични проблеми и в училище. но какво да се прави - ще реагираме в крачка, като се появят.

# 32 10 фев. 2010, 14:21 ч.

София
Мнения: 9 517

Така е, безспорно всеки прави сам избор за семейството си на базата на личния си опит и финансовите си възможности ( #Cussing out

- това е за държавата), но все пак трябва да се отчете и факта, че точно в момента тези деца са шашнати....

А за особеностите... ми не ме питай, и аз си нямам идея какво ще правим в предучилищната.

# 33 10 фев. 2010, 14:35 ч.

Мнения: 1 325

Велислава, ние сме много по-малки, но вече първа група на детската градина.
Фокси е права, че за толкова големи дечица трябва повече време у дома. На теория е така, обаче е трудно да се осъществи, в случай че нямаш армия от баби да помагат. Ако пък имаш, просто информирай градината, че 2-3 месеца ще си постоят у дома и после пак ще тръгнат.
От друга страна, директорката на градината не е права. Нормално е за деца, които не са посещавали детско заведение да е необходимо повече време да свикнат с режима, правилата и т.н. на градината. В началото ние имахме проблем с това, че не стояхме в групата, а обикаляхме по стълбите и из другите групи, явно я бяха губили на няколко пъти. Обаче, с повече търпение и обяснения този период премина за около месец. Какви са тия госпожи, голяма работа станало, като ги пипат за коремите. Ми да обясняват нещо, да напътстват. Сега, особено в тоя период, едва ли са повече от 10-15 деца в групата. Поне при нас вечно има доста болни или спрени, заради времето. Мисля, че не е сериозно да се държат по този начин. Все пак децата ходят на градина от скоро, обслужват се сами, хранят се сами и т.н. Просто им трябва време да свикнат с ежедневието и правилата в групата и ще почнат бързо да наваксват в заниманията там. Може би трябва да поговориш по-настоятелно с директорката, ако не - с кмета, нали той отговаря за градините.

# 34 10 фев. 2010, 15:46 ч.

Варна
Мнения: 181

Благодаря ви за съветите и мненията ви. Много ще ми помогнат за да вземем крайното решение. А относно бабите ,няма такива . Майка ми отдавна е починала ,баща ми миналата седмица почина ,свекитата са болни и немогат да ми помагат интензивно .Трябва да се оправяме сами . Praynig

# 35 10 фев. 2010, 15:52 ч.

Мнения: 321

И аз исках да го гледам в къщи повече време преди да тръгне на детска градина ама....... Нямаше как.
На една от първите родителски срещи госпожата каза , че имало деца , които им пипат очилата, незнаят какво е позволено и какво не, пипали в техните чанти- т. е искаше да каже , че родителите им не са ги научили на елементарни порядки. Не каза имена, защото им казали , че не било правилно да се цитират имената на децата. Аз си мислех , че това се отнася само и единствено за моето дете!
Какво да ти кажа?Те може би си мислят , че осиновените деца са по-невъзприемчиви, което въобще не е така. Те са деца като всички деца!Може би госпожите искат всички деца да бъдат образец на послушание. И ако това не е така вече "дърпат" групата назад-т.е излагат госпожите. Знаете ли защо децата не слушат? Защото нямат доверие. И за това не са виновни нито те нито ние. Да ,осиновените деца често пъти са палави. Понякога в къщи и аз трудно се справям с него а госпожата с 24 деца незнам какво прави. Вярмам че им е трудно.Но те са тези , които трябва положат усилия, да намерят подхода към тях .Ако тези педагози не подхождат с разбиране , ако те вредят на вашите деца, потърсете друга детска градина.

# 36 10 фев. 2010, 16:32 ч.

Мнения: 380

Не искам да прозвучи грубо, но когато се съгласихте да осиновите две деца на повече от пет години какво си представяхте?

Че ще изкарате коледните празници заедно и ще станете семейство?

И след 2 седмици заедно хайде на градина. И дали сте успели да компенсирате липсите им през тези пет и половина години за две седмици? Що не ще ги гушкате 5 пъти повече и готово нали?

Искренно ме плаши това, което чета от теб Весислава. И се надявам повечето осиновители да не мислят като теб.

Да осиновиш големи деца е много сериозно предизвикателство. Камо ли 2. И иска огромни жертви. От теб и твоето семейство. Вие трябва да ги въведете в новия им свят. Не някаква лелка работеща за няма 300 лв. Нито директорката на градината. И за мен е безотговорно да очакваш, че те ще свършат тази работа вместо теб.

Да не е лесно да останеш без работа, понякога даже е невъзможно. Но без посвещаване на това минимално време на децата си според мен няма как да си спестиш много повече бъдещи проблеми.

Ако не можеш просто не осиновявай. Или поне не големи деца...

Свалям и шапка на тази жена, която те принуждава да си поемеш отговорността.

Дано успееш да разбереш колко е важно да прекараш доста време с тях преди да ги прехвърлиш на градини и училища...

Последна редакция: ср, 10 фев 2010, 16:55 от Магьосника от Оз

# 37 10 фев. 2010, 18:03 ч.

Мнения: 13 173

Веси, моите съболезнования, не знаех за баща ти.

Аз пък съм го казвала лично на Весислава, че и се възхищавам на решението да осинови по-големи деца. Тя си знаеше, че ще е предизвикателство и моля, който не я познава да не и вменява безотговорност.

Нищо няма да и стане на детската градина и на госпожите ако малко по-присърце си изпълнят задълженията, а това че заплатата им е 300лв не е наша отговорност.

моят син беше на 2г.10мес. като го осиновихме, имах възможност да си стоя у дома около 9 месеца.И какво- пак си имаше дефицитите и страностите като тръгна на градинаВ еднага градина госпожите го приеха нормално, в другата ден през ден ме навикваха, че "Синът ми много бягал из двора "Ами бягал е, като е бягал из един огромен двор дълго време, няма как за няколко месеца да стане кротко и послушно дете като другите.

Когато някой има претенции за възраст- защо има такива претенции, другите деца какво да правят.
Сега жената пита за съвет, хайде виновна, че осиновила големи деца.

Освен това, децата са почти на 6 , нали освен мама и тати трябва да опознаят света и от другата му страна, да се срещнат с други деца за да са по-адаптивни след това в училище.Не мисля, че посещението на ДГ и общуването на децата с мама и тате взаимно се изключват.Освен това, мисля, че любовта към едно дете и грижите за него / а и изобщо към един човек/ не се измерват с времето, прекарано заедно , а с далече по-съществени прояви.

# 38 10 фев. 2010, 19:00 ч.

Мнения: 230

Хм, доста грубичко, наистина, Магьоснико от Оз!
Не само защото познавам Весислава ще кажа: Да, всеки от нас е имал някакви представи за осиновяването като такова и за конкретно неговот дете. Всеки от нас е имал очаквания за бъдещето си с осиновеното си дете/деца. Обзалагам се, че нищожно малък е този процент на осиновителите, на които представите и очакванията им са се припокрили с реалността.
На всички ни е било в различна степен трудно в периода на адаптация.
И когато някой си признае, че му е трудно и сподели, и поиска съвет - това май не е укорително, поне не и в този форум.
Детските градини не са за избрани деца. Или поне не трябва да са за избрани деца. Те са за всички деца - и здрави, и болни, и рождени, и осиновени, и палави, и рождени със забавено развитие, и такива които изпреварват другите... Недопустимо е да в общинската детска градина да имат изисквания за унифицирани групи от деца - т.е. такива, които да са с еднакво развитие. Същото важи и за общообразователните училища. За децата с медицински проблеми - има специализирани. И какво, ако десет от децата в групата са с IQ над 80, останалите да ги изключим ли!?
Учителите трябва да се справят с всички деца. Ако не могат - говори лошо за тях. Не са подходящи за професията. Не могат да си избират децата, които да учат. Какво - да не са завършили специалност: Предучилищна педагогика за нормално развити деца!?
Да изискват от родителите - да. Да ги съветват - да. Да искат помощ от други специалисти - да. Но да изкажат мнение, че децата са неподходящи за детска градина/училище - категорично не.
А, и още нещо - всъщност Весислава напълно осъзнаваше с какво се захваща. И слава богу. Иначе тези две деца щяха още да са ТАМ.

# 39 10 фев. 2010, 19:09 ч.

Мнения: 2 123

Eeeeeeeee да му се не види ... експерт до експерта тука бе!

А ти Отри, ти какво си представяше като осинови... подготвен ли беше... наясно ли беше с всички предизвикателства... Жената търси помощ и съвет, уплашена е и наранена - ама не! ... веднага се намери някой да я поучи ... че и надежди изрази , другите да не са като нея ... как не те е срам... три книги на кръст прочете, вдъхнови се и айде Нанси Верие я би! Искаш ли да изровя твои постове от времето ти на пресен осиновител ...
Помня прекрасно какви съм ги писала и аз и затова, айде да не проповядваме от амвона на абсолютната истина а????
Съвета "Поемете си отговорността" е просто високосъдържателен и невероятно практически полезен!

Веси, виж и прочети като л-ра всичко, което можеш да изровиш за адаптацията на по-големи деца. Ако и англоговоряща и четяща, пиши ми ще ти дам сташно много линкове.

Истината е че, вероятно трябва да си останеш в къщи ... поне за половин ден. Най добре е да потърсиш детски психолог специалист. Ако си от Варна - пиши на Монда, тя може много съвети да ти даде и да те насочи.

Успех и ще се наредят нещата - споко!!!

Последна редакция: ср, 10 фев 2010, 19:14 от Fussii

# 40 10 фев. 2010, 20:00 ч.

Варна
Мнения: 181

Благодаря ви ! Ние знаем много добре какво ни очаква кагато осиновихме две деца наведнъж,и то на по-голяма възраст ,но да ми казват непознати че сме безотговорни хора - НЕСТАВАААААА!!!!!!.
Всички които ни познават не могат да повярват че децата са при нас от Коледа .Имам чувството че сме семейство от години .И децата се чувстват прекрасно и ни имат доверие и ни търсят винаги .Децата са много умни и адаптивни ,просто са по буйни ,но ще питам аз защо в къщи слушат или при баба и дядо няма проблеми .
Благодаря ви момичета за съпричастността и разбирането от ваша страна. Все пак децата са на 6г и ако сега не наваксат учебния процес кога - когата децата в училище ще им се присмиват или госпожите ще ги подиграват .......Всеки има право на мнение - това е нашето и това е решението - ще го отстояваме до край .

# 41 10 фев. 2010, 20:42 ч.

Мнения: 955

Весислава,
по-долу стана въпрос пак за баби и дядовци, та това ме подсети -няма ли около вас някоя пенсионирана учителка, да се занимава с децата, да не ходят толкова дълго на градина. Индивидуалното внимание и домашната обстановка правят чудеса. Стискам ви палци!
За ученето не се шашкай - ще наваксат, дори и с една година закъснение да вървят, какво толкова?
Те горките знаят толкова други неща, които останалите деца не са и сънували, ще дойде време, ще го усетят.

# 42 10 фев. 2010, 21:06 ч.

Мнения: 450

Цитат на: Весислава в чт, 07 яну 2010, 22:41

Момичета благодаря за цените съвети .На моменти започвам да се усещам че залитам и като се сетя за вашите коментарии се успокоявам и продължавам напред .Вече почти съм разногледа #Crazy

.Единия иска едно и след секунди другия същото ,изобщо много весело .Абсолютни папагали са.

Извинявам се 4е ви нахлувам вьв темичката. но като про4етох близнаци.... Grinning

Всички родители на близнаци са #Crazy

трябват много сили за тях Hug

Хубаво ще е да влизаш и вьв близнашкия форум bouquet

# 43 10 фев. 2010, 21:46 ч.

Мнения: 334

Веси,Ивка я изкараха хиперактивна-според психиатъра,според психоложката и невроложката поведението и, беше следствие на престоя в дома-6г.10 мес.Та тя се държеше като неопитомено диваче,изпуснато от клетка.Иначе психоложката и прави тест за интелигентност,оказа се над средното ниво!Просто никой никога не я беше учил на някакви обноски.Живяла като в стадо и толкоз.Ходихме известно време на психолог и педагог,работихме за концентрацията и върху поведението. Ето- след година и четири месеца у дома вече е първокласничка, справя се отлично,една от първите в класа.Знае 17 народни песни от по 4-5 куплета,ходи по конкурси,жъне успехи.Въоръжи се с търпение и всичко ще си дойде на място.Трябва им време ,за да се научат как да се държат,досега са живели в изолация,без социален живот.Как е възможно да искат от тях едва намерили своите мама и тати, да са еднакви с децата,които са ги имали от раждането.Едните отхвърляни,негушкани,ненасърчавани,необичани,често и бити,еднакви с другите деца,от раз?!Може би вариянта да се пребориш в тази градина е по-добър,обясни на директорката,че ще потърсиш правата си където е мястото ,че ще заведеш и телевизия,ако се наложи.