Публикувана: 7 ян. 2010, 22:19 ч.
Последно мнение: 20 март 2017, 21:13 ч.

Споделете любимото си стихотворение за любовта

258 505
382
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кое е любимото ви стихотворение на тема любов? Ако може с автори. Благодаря.
Можете ли да предоставите повече информация за Валентин Йорданов? Моля.
Кой е поетът Валентин Йорданов?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кое е любимото ви стихотворение на тема любов? Ако може с автори. Благодаря.
  
  В платформата има различни стихотворения за любовта, написани от автори като Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Валентин Йорданов, Маргарита Петковa, Александър Гергов, Никола Вапцаров и др.
- Можете ли да предоставите повече информация за Валентин Йорданов? Моля.
  
  Валентин Йорданов е български поет, известен със своята емоционална и изразителна поезия, която често се фокусира върху любовта, страстта и човешките емоции. Неговите стихотворения пленяват читателите със своята интензивност и дълбочина.
- Кой е поетът Валентин Йорданов?
  
  Валентин Йорданов е млад поет, роден в Силистра. Той е автор на стихотворението „За теб, Любов моя“, което изразява силните му емоции и желанието да изрази любовта си.
- Какво е значението на стихотворението „Пръстен“?
- Какво е стихотворението „Прощално“?

# 210 1 юли 2013, 18:33 ч.

Мнения: 0

Моето стихотворение е на Дамян Дамянов. Ето го и него:

ПИСМО ДО ТЕБ

Вдигни очи ! За мен вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи ...
И ако искаш двама да мълчим.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се в погледа ми влажен
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
В тях блести сега една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в моите нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много те обичам !

# 211 3 юли 2013, 16:04 ч.

Мнения: 1

Напоследък се зачитам по стиховете на Руми, а те - са посветени предимно на любовта Simple Smile

Пускам един линк, тъй като не мога да си избера конкретно стихче, което да публикувам тук Simple Smile

http://www.public-republic.com/magazine/2011/11/79353.php

# 212 13 юли 2013, 14:31 ч.

Мнения: 1

Лично творчество:

"Не ме виждаш"

Косите ти - разпилени.
Устните ти - разтворени.
Гърдите ти - разголени.
Сърцето ти - плаче.
Пак, виновен аз съм, знам.
Тук съм, но ти не ме виждаш,
боли те - знам.
Да избягам? Не мога,
да те оставя - отново не мога.
Тук съм, но ти не ме виждаш,
искам те, но ти мълчиш.
Ръцете ти - студени са.
Очите ти - отворени широко за света.
Душата ти - черна като любовта!

" Черни пеперуди"

Лежиш на леглото нищо неподозираща
за света, за болката. Красива и невинна, там
лежиш на леглото. Желаеш целувки - знам.
Желаеш ласки, желаеш любов, но аз не мога
да ти ги дам. Ръцете ми не са нежни, устните
ми целуват грубо, а сърцето ми е черно за
любов.
Все още спиш, а аз гледам звездите. Мечтаеш
да ги сваля за теб - знам. Не мога, не съм
способен на това. Невинна си дете, обичам те,
прости ми. Черни пеперуди, това изпитвам аз,
проклети черни пеперуди, пърхат в мен, но
трябва да тръгвам. Сбогом.
Спи душата ти невинна, спи далеч от черните
пеперуди.

# 213 16 окт. 2013, 18:06 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Mалко Неруда Heart Eyes

VIII

Ако очите ти със лунен цвят не бяха,
със цвят на ден - на глина, работа и пламък
и ако въздухът не беше твой покорен пленник,
а ти - янтарен наниз от прозрачни дни и нощи

и ако ти самата миг от жълта светлина не беше,
миг, в който по бръшляна бавно се издига есента,
ако не беше хляб, изпичан от луната
в пещта на небосвода, със брашно посипан,

не бих могъл така да те обичам!
Прегръщам в тебе всичко съществуващо край мене:
скалите, времето, дървото на дъжда

и всичко дишащо край мене, за да дишам.
Аз мога всичко узная без да те напускам:
защото всичко сътворено на земята в теб живее.

***

XLV

Не тръгвай надалече ни за ден,
защото този ден ще е безкраен
и аз ще чакам дълго, както чакат
на гарата задрямал нейде влак.

Не тръгвай надалече ни за час,
защото всичкият блуждаещ дим и всички
безсъници в света ще се сплотят,
за да убият моето сърце.

Да бъде сянката ти цяла върху пясъка,
да не отлитат твоите ресници;
не ме оставяй ни за миг, любима,

защото в този миг ще си така далече,
че цялата земя ще прекося с въпроса:
дали да чакам или да умра веднага.

***
XCIX

Ще дойдат други дни и ще открие някой
защо мълчат растенията и звездите,
каква е тайната на земната прозрачност,
защо цигулките ухаят на луна.

И хлябът сигурно на теб ще заприлича,
ще има твоя глас и житен нрав,
гласа ти ще повторят другите предмети:
ах, вие, есенни изгубени коне...

Дори и да не бъде тъй – едно ще бъде:
пак бъчвите си ще напълни любовта
с меда опияняващ на античните овчари.

***

И ти в праха на моето сърце ще бродиш
(дълбоко в неговите тъмни изби)
напред-назад, сред купища от дини.

Ще помниш, зная, причудливата клисура
със виещи се като пламък аромати,
Където птиците прелитаха лениво,
понесли зима под крилата мокри.

Земята ти поднесе даровете свои:
пронизващ мирис, огненозлатиста глина,
трева сплъстена тъмно, полудели корени,
бодли със остриета омагьосани.

Ще помниш и цветята, пратени за тебе
от тишината, от водата и от здрача,
цветятя - речни камъчета с пяна.

Бе всичко както никога и както винаги:
Ще тръгнем там, където нищо не ни чака,
и ще намерим всичко, чакано от нас.

***

http://www.jenite.net/2012/05/obicham-te-pablo-neruda.html

# 214 22 окт. 2013, 00:19 ч.

Мнения: 116

Може ли мили Дами да ви покажа какво написах аз, без никога в живота си да съм писала преди това:) Просто водена от чувства към един мъж, изведнъж се появиха в главата ми - първото написах докато се терзаех дали ме харесва или не:), а второто - два месеца по-късно, когато вече знаех, че споделя чувствата ми:) Кажете ми, моля честно мнението си за тези мои творби!

На теб

Ще ми позволиш ли да бъда твоя
Цял живот съм те чакала
Защо да те изгубя сега
Моля те, не позволявай това!

Докоснах ръката ти,
Парфюмът ти ме упои,
Потънах в очите ти,
Огънят ме изгори,
Прости ми
Толкова е хубаво...

Не мога да те изгубя преди да съм те имала
Позволи ми да бъда твоя
Искрена, щадяща, отдаваща се, любяща...
Приятелка, когато си самотен,
Утрото, когато се събуждаш,
Топлината, когато усещаш студ...
Позволи ми да бъда твоя
Просто ми позволи да те обичам

Аз твоя съм завинаги

От мига в който те срещнах копнея по теб,
Трябва ли да се срамувам
Аз просто те жадувам
Не мога нищо и да променя а и не искам
Ти си в съня ми, ти си в моите мисли, ти си в мен
Как съм дишала без теб
Как изобщо съм живяла

Нарисувай ме с целувки,
Обсипи ме с твоята любов
И ше усетиш жаждата ми за живот,
НЕ – за теб - защото само тебе искам
И никой друг не ще ме види гола
Не ще ми види никога такава
Каквато съм в реалност
Страстта ми твоя е, копнежът – твой!
Ти си моят въздух, блян и слънце
Обичам те и твоя съм
Завинаги!

# 215 22 окт. 2013, 00:55 ч.

Телиш/Плевен
Мнения: 14 310

Ето и моето любимо любовно стихотворение. Heart Eyes

"Неразделни"
Пенчо Славейков

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

# 216 25 окт. 2013, 07:33 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

chanteuse

Страхотни са , поздравления за прекрасните стихове и още по прекрасните чувства Heart Eyes

# 217 27 окт. 2013, 09:18 ч.

Мнения: 116

Mama Galq
Много ме разчуствахте с невероятните комплименти отправени към мен и моите стихове:) Много мило от Ваша страна! Ние жените, когато сме влюбени и още повече, когато усетим отговор на нашите чувства преместваме планини, или дори прописваме Simple Smile

# 218 10 ноем. 2013, 13:00 ч.

Мнения: 1

ЖЕСТОКО

Толкова те търсих и обичах,
че сърцето си изпепелих.
И когато ти ме заобича,
в себе си с тъга открих,
че те няма ,няма те отдавна.
Можеш ли това да разбереш,
чувството превърнато в травма,
в пустота огромният копнеж.
И ужасна като лейди Магбед,
те прегръщам с празните ръце,
с навикът,рефлексът,суетата
и мъстта на моето сърце.

Невена Стефанова

# 219 10 ноем. 2013, 20:48 ч.

Мнения: 95

Накрая Любовта е потърпевша-
без предизвестие я уволняват.
Зачеркват я като досадна грешка,
но тя е права.Винаги е права!

Накрая се опитват да я смачкат-
без кръв кърви душата и обилно,
а те се радват че преплита крачка...
Но тя е силна! Винаги е силна.

Накрая те я бият гола и
изхвърлят я като трохи зад борда.
Очакват за пощада да се моли,
но тя е горда!Винаги е горда.

Накрая нищо друго не остава
и хладнокръвно,подло я убиват.
Все още топла в гроба я заравят,
но тя е жива!Винаги е жива!

Накрая...Няма край.Те двамата разбират,
че Любовта е в тях, защото тя им казва:
"Нещастници, не искам да умирам
и ще живея, за да ви наказвам!!!"

Не знам кой е автора. Прочетох го в тетрадка със "спомени" от ученическите ми години. Беше мъжко име, но го забравих. Е, стихотворението запомних на изуст- за мен е много силно! Прекрасно!

# 220 7 ян. 2014, 17:28 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Федерико Гарсия Лорка:

От "Книга на песните" 1921

Пресиоса и вятърът

Своята луна от кожа
Пресиоса удря леко
по една пътека стръмна
от кристали и от лаври.

Погната от тия звуци,
тишината тъмна пада,
де морето бий и пее
мракът му, изпълнен с риби.
В чуките на планината
сънните карабинери
вардят бялнатите вили
на дошлите англичани.
Циганите за забава
вдигат досами водата
кьошкове от раковини
и от вейки на борики.

Своята луна от кожа
Пресиоса удря леко.
Вечно буден, щом я зърна,
вятърът се мигом вдигна.
Голият светец Кристобал
със езиците небесни
гледа смуглата девойка
и с незрима флейта свири.
- Момне, дай ми да повдигна
твоята лазурна дреха,
да докосна с пръсти стари
розата на твойто тяло.

Запокитила дайрето,
лудо хуква Пресиоса.
Вятърът, ерген немирен,
гони я с гореща сабя.

Сбира своя рев морето
и маслините бледнеят.
Пеят флейтите на мрака
и на снеговете гонгът.

Бягай, Пресиоса, бягай,
вятърът зелен е близо!
Бягай, Пресиоса, бягай!
Гледай, вече те настига!
Звездният сатир те гони
с блесналите си езици.

Пресиоса в миг се втърва
с уплах в къщата, която
над бориките зелени
консулът английски има.

Стреснати от виковете,
тримата карабинери
идат с черни наметала
и барети накривени.

Англичанинът почерпва
циганката с чаша мляко,
после джин и той предлага,
но девойката отказва.

И додето Пресиоса
с плач теглото си разказва,
стрехите от тъмни плочи
вятърът разсърден хапе.

***

Газела за любовта-спомен

Не отнасяй твоя спомен,
сам в гръдта ми остави го,

тръпка на бяла череша
сред януарските мъки.

Мен от мъртвите дели ме
зид от сънища зловещи.

Сменям болка перуникова
за сърце от гипс застинал.

Из овощната градина цяла нощ
очите мои като кучета се скитат,

цяла нощ там ръфат жадно
на отровите месата.

А отровите лалета на страха са
толкоз често,

на страха лалето болно –
едно зимно утро тъмно.

Мен от мъртвите дели ме
зид от сънища зловещи.

С мълчание трева обгръща
хълма сив на твойто тяло

Под арката на нашта среща
расте цикутата, не спира.

Не, не отнасяй твоя спомен,
сам в гръдта ми остави го.

# 221 7 ян. 2014, 17:38 ч.

Мнения: 1

Един за друг

Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.

# 222 3 фев. 2014, 13:20 ч.

Мнения: 0

От доста време търся едно хумористично стихотворение - за любов по интернет или по скайп беше..Ще съм много благодарна ако някой може да помогне Simple Smile

# 223 7 фев. 2014, 15:33 ч.

Мнения: 1 015

Георги Господинов

HEY JUDE, 7'09"

"Хей Джуд" е най-дългото бавно парче на света
и ако за това време не успееш да свалиш една жена,
си най-смотаният мъж във Вселената.
Гаустин, VІв клас

Най-дългото парче, което пускахме,
траеше точно толкова: 7'09".
7 минути и 9 секунди
с ръце наелектризирани
от мохера на пуловера й.
7 минути и 9 секунди
за най-бляскавата история.
7 минути и 9 секунди
свят да ти се завие
и вие,
и все пак вие
се въртите,
и все пак тя се върти
около теб,
и все пак се върти
7 минути и 9 секунди.

Никога след това,
никога по-късно,
и изобщо никога
(но тогава не знаеш)
няма да бъдеш толкова дълго
влюбен в една жена.

Това ми е много любимо:

ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

# 224 11 фев. 2014, 22:52 ч.

Мнения: 116

Цитат на: жервез в нд, 10 ное 2013, 13:00

ЖЕСТОКО

Толкова те търсих и обичах,
че сърцето си изпепелих.
И когато ти ме заобича,
в себе си с тъга открих,
че те няма ,няма те отдавна.
Можеш ли това да разбереш,
чувството превърнато в травма,
в пустота огромният копнеж.
И ужасна като лейди Магбед,
те прегръщам с празните ръце,

СТРАХОТНО Е!!!

с навикът,рефлексът,суетата
и мъстта на моето сърце.

Невена Стефанова

Препоръчани теми

Листопад (Yaprak dökümü) - Тема 48

МАC & Sephora и други магазини за селективна козметика и парфюмерия - 46 тема

♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

На пазар във Варна - тема 66

716
На пазар

Причина:

Причина: