Публикувана: 7 ян. 2010, 22:19 ч.
Последно мнение: 20 март 2017, 21:13 ч.

Споделете любимото си стихотворение за любовта

258 480
382
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кое е любимото ви стихотворение на тема любов? Ако може с автори. Благодаря.
Можете ли да предоставите повече информация за Валентин Йорданов? Моля.
Кой е поетът Валентин Йорданов?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кое е любимото ви стихотворение на тема любов? Ако може с автори. Благодаря.
  
  В платформата има различни стихотворения за любовта, написани от автори като Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Валентин Йорданов, Маргарита Петковa, Александър Гергов, Никола Вапцаров и др.
- Можете ли да предоставите повече информация за Валентин Йорданов? Моля.
  
  Валентин Йорданов е български поет, известен със своята емоционална и изразителна поезия, която често се фокусира върху любовта, страстта и човешките емоции. Неговите стихотворения пленяват читателите със своята интензивност и дълбочина.
- Кой е поетът Валентин Йорданов?
  
  Валентин Йорданов е млад поет, роден в Силистра. Той е автор на стихотворението „За теб, Любов моя“, което изразява силните му емоции и желанието да изрази любовта си.
- Какво е значението на стихотворението „Пръстен“?
- Какво е стихотворението „Прощално“?

# 195 20 март 2013, 11:27 ч.

Мнения: 631

Включвам се и аз в прекрасната ви тема.
Преди време намерих из нета стихове на Върбан Димитров и да си призная, много ми харесват.
Ето едно любимо.

ЛЮБОВТА Е ОПИАТ

Любовта е опиат,
дрога някаква, магична!
Хормонален водопад,
вирус, болест романтична...
На брега на цъфнал ад!

Пие се почти на екс,
струва си да се опита!
Тя е химия и секс,
болка вляво... недопита.
Конституция, Кодекс!

Любовта е опиат
в шоколадова глазура!
Може да е занаят,
ерес, лудория щура...
Или пък хроничен яд!

Любовта е храм в степта,
в него влиза се на пръсти!
Лед изпръхнал от жарта...
Може Сатана да кръсти
с кръст изваян от страстта!

Любовта е опиат,
приказка, но без поука!
Листопад от звездопад,
недоучена наука,
порив, смърт, надежда, глад...

# 196 20 март 2013, 11:30 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

Apocalyptic City bouquet

наистина е много хубаво

# 197 20 март 2013, 19:38 ч.

Мнения: 1 564

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

# 198 20 март 2013, 19:38 ч.

Мнения: 1 564

РИСУНКА

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов

Евтим Евтимов

# 199 20 март 2013, 20:59 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Не те обичам аз и те обичам,
животът също е ту ласкав, ту сърдит;
във всяка дума има лъх мълчание,
във всеки огън студ и сянка има.

Обичам те, защото искам да обичам,
да тръгвам винаги на път в безкрайността,
да не оставам никога без обич:
и точно затова не те обичам.

Не те обичам и обичам – сякаш имам
на щастието ключовете златни
и семената тъмни на скръбта.

Живея раздвоен, за да обичам.
Когато аз не те обичам – те обичам,
когато те обичам – те обичам.
Пабло Неруда

# 200 22 апр. 2013, 21:46 ч.

София
Мнения: 4 349

Среща

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

Дамян Дамянов

# 201 25 апр. 2013, 23:22 ч.

Мнения: 3 784

На ухото на едно момиче
Федерико Гарсия Лорка

Аз не поисках.
Аз не поисках да ти кажа нищо.

Видях в очите твои
две дръвчета луди.
От вятър, смях и злато.

Поклащаха се.
Аз не поисках.
Аз не поисках да ти кажа нищо.

# 202 19 май 2013, 12:44 ч.

Мнения: 3 220

"ОСТАНИ"

Толкова дълго те чаках, любов,
че сега ако тръгнеш умирам.
Толкова много се молех на Бог,
да дойдеш при мен. Да те имам.

Толкова много те исках, любов,
а сега ме е страх да се радвам.
Дано да останеш при мен доживот -
аз имам много да давам!

Остани, любов, за да ти дам години.
Най-хубавите си години да ти дам
и всичко мое, дето имам.
Само остани във близък план!

Мариян Димитров

# 203 21 май 2013, 15:19 ч.

Мнения: 11 826

Светът, това е цялото ни време

Светът ни се побира в чаша ром.
Надежди, секс, мълчание, скандали…
Направили сме си перфектен дом!
Да бъдем по-щастливи с теб?
Едва ли.

Светът ни сочи винаги със пръст.
И ние с пръст го сочим – пръст, но среден!
Взаимно се разпъваме на кръст.
Обичаш ме.
От тебе съм обсебен.

Светът ни заслужава. Всеки път,
когато чупим чаши за Наздраве,
звездите все не могат да заспят,
а аз треперя целият.
Тогава

оплитам те в един среднощен стих –
да не избягаш в тъмното от мене…
Добре че нищичко не ти спестих!
Светът,
това е цялото ни време!

Добромир Банев

# 204 22 май 2013, 10:48 ч.

Мнения: 11 826

ТРАФИК

По „Хоризонт” предават новини.
(Ужасно тъжен пак ще e ефирът).
Към теб пътувам. Двама сред стени.
След трафика – целувки. С малко бира.

Към теб пътувам. Всеки ден така.
Емисията в шест ме натъжава.
Но знам, че после твоята ръка
ума и тялото ще притежава.

Объркан град. Объркан е светът.
Към теб пътувам. Прашен от тъгата.
Така добре познавам този път…
Лицето ти, усмивката, косата…

Към теб пътувам. Тъжни новини.
И с времето ще стават по-жестоки…
Достатъчни сте: четири стени
и ти, за да поглеждам от високо –

над хората, над всеки детски смях,
над радости фалшиви, над тревоги…
Към теб пътувам. С теб не ме е страх.
Без теб не искам да съм жив.
Не мога.

Добромир Банев

# 205 23 май 2013, 01:03 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

„Ако ти си моята хубава любима,
защо не ме погледнеш, кажи?”
„Очите, с които те гледах,
дадох ги на сянката.”
„Ако ти си моята хубава любима,
защо не ме целунеш, кажи?”
„Устните, с които те целувах,
дадох ги на земята.”
„Ако ти си моята хубава любима,
защо не ме прегърнеш, кажи?”
„Ръцете, с които те прегръщах,
с червеи ги покрих”

# 206 24 май 2013, 15:16 ч.

Мнения: 2 723

Почти се справих. И ми бе урок,
че спомените трудно се забравят.
Най-първата любов? Да пази Бог!
На пепел и на пепелище става...
Какво като е толкова голяма?
На хиляди частици те разбива.
И после се събираш. И те няма.
Била ли съм в отломките щастлива?
Прибрах ли разпилените си мисли,
и оправдах ли всичките си чувства?
Голямата любов не значи истинска.
И именно тогава те напуска...
Пристига другата – такава, тиха.
До смърт и до безкрайност е потребна.
Виж, цялата Вселена се усмихва
в една любов, която е последна...
Тя никак не разтърсва небесата,
въобще не претендира за голямост.
На пръсти ще премине през душата ти,
и в някой ъгъл кротко ще остане...
Тогава и слепецът ще прогледне,
че само с обич стига се отвъд.
Една Любов, която е последна,
превръща се в Живот. А после в път.

# 207 27 май 2013, 10:35 ч.

Мнения: 0

* * *

Животът ми свършва, а не съм ти се още нарадвала.
Ненаситна съм, ненагледни мой, а изтича той.
Кажи ми, бе, Господи, това правилно ли е –
да не сме вечни, когато обичаме?

Непрекъснато искам ръцете ти, искам уюта ти,
ненаситна съм, ненагледни мой, ненаситна съм.
Наближава самотно космическо лутане.
Нека да не пропускаме нищичко.

# 208 27 май 2013, 10:49 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Лицето на улегналия мъж
на вид е овладяно и спокойно,
прилича то на есенния дъжд -
с водата му почти са равностойни.

Дори да има бръчки тук-таме,
мъжът, когато леко се усмихва,
остане ли със тебе насаме,
целува бавно, после в теб притихва.

Дори да е в косите побелял,
улегналият мъж любов раздава,
достатъчно за глупости мечтал,
оставил невъзможните представи.

Вземи от любовта на този мъж.
Лицето му помилвай с меки длани.
Щом влюбил се е в тебе отведнъж,
ще иска сам при тебе да остане...

Добромир Банев

# 209 27 май 2013, 10:51 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Устните ти крият наслаждения.
На шията ти лебедова във извивките
ръката ми намира утешение.
Очите ти сияят сред усмивките...

Полека свалям тънката ти риза.
Едва дочувам стенещите устни.
Със удоволствие делиш каприза ми -
целуваш ме навсякъде изкусно.

От тръпки сладостни трепериш цяла.
От Любовта така ме изцеляваш...
Петър Пенчев

Препоръчани теми

На пазар във Варна - тема 66

716
На пазар

Ноемврийски бебета 2022 ❤️

💪"Игри на волята: България" - сезон 4, тема 10 (30.10 - 06.11)

Листопад (Yaprak dökümü) - Тема 48

Причина:

Причина: