Публикувана: 7 ян. 2010, 22:19 ч.
Последно мнение: 20 март 2017, 21:13 ч.

Споделете любимото си стихотворение за любовта

258 513
382
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кое е любимото ви стихотворение на тема любов? Ако може с автори. Благодаря.
Можете ли да предоставите повече информация за Валентин Йорданов? Моля.
Кой е поетът Валентин Йорданов?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кое е любимото ви стихотворение на тема любов? Ако може с автори. Благодаря.
  
  В платформата има различни стихотворения за любовта, написани от автори като Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Валентин Йорданов, Маргарита Петковa, Александър Гергов, Никола Вапцаров и др.
- Можете ли да предоставите повече информация за Валентин Йорданов? Моля.
  
  Валентин Йорданов е български поет, известен със своята емоционална и изразителна поезия, която често се фокусира върху любовта, страстта и човешките емоции. Неговите стихотворения пленяват читателите със своята интензивност и дълбочина.
- Кой е поетът Валентин Йорданов?
  
  Валентин Йорданов е млад поет, роден в Силистра. Той е автор на стихотворението „За теб, Любов моя“, което изразява силните му емоции и желанието да изрази любовта си.
- Какво е значението на стихотворението „Пръстен“?
- Какво е стихотворението „Прощално“?

# 285 7 май 2014, 19:37 ч.

Мнения: 265

Цитат на: d.miteto12 в ср, 07 май 2014, 17:29

Цитат на: EniGeo в ср, 07 май 2014, 17:15

Една жена

Квартално кафене, аромат на курабийки,
една жена във ъгъла седи
привлича погледите на новодошлите.
И без да вижда никой от кафето си отпива,
защо ли толкова тъга излъчват и очите.

Мъжкото предателство сърцето е разбило
и всякаква надежда за прошка е убило.
От спомена за срещата потръпва цялата
със нож пронизват двете думи при раздялата.
„Обичам друга“ – успял е само да и каже,
и цялата и хубост без капка жал той да накаже.
Не вярва тя, че друга обич ще получи
и чужди устни с толкова любов ще вкуси.
Но някой мъж за нея ще попита,
косите и с ухание на маргаритки ще опита.
Ще целува до полуда изящното и тяло,
за страст и нежност отново закопняло.
Ще държи в ръцете си неговия ангел,
а той ще гледа отстрани, но само като зрител!....

Ева Георгиева

Прекрасно е. Благодаря ти. Притеснявам се, че само аз пиша тук и сега съм още по щастлив. А още повече, че това е женски форум и не ми е мястото тук, но вие момичета пишете прекрасно и съм като запленен от таланта на Мари, Mari_inf, Mam4e, Margalo и още и още.

# 286 8 май 2014, 07:41 ч.

Мнения: 9

Забравих се във твоето сърце-
застанала съм лекичко от ляво.
Не знам защо-незнайно откъде,
кога и как на тебе се отдадох.
Не съм от тук-аз просто на шега-
притихнах с дъх, докоснат с твойте устни.
Не съм от тук-душата ми напук
във погледа ти спря и котва пусна.
А после прошептя, едва-без глас,
че влюбена е в тебе до забрава,
че пусто е, когато е сама,
небето заваля и тя остана-
в гърдите ти-от лявата страна,
почти не диша-да не те изплаши,
заслушай се-сълзи като лоза,
прегръща те от щастие и плаче.

margalo

# 287 9 май 2014, 07:48 ч.

Мнения: 9

В любовта няма мое и твое.
Тънки сметки кой колко е дал.
Диктатури, условия, кор...
ест,
срам, лъжа, замаскирана кал.
Любовта диша само свободна.
Котви, рамки, резета не ще.
Щом превърнеш я в чувство за собственост -
чакай само едно. Да умре.!!!

МАРИЯ ДИНОВА
...........
Моля те море, поспри за малко..
Вълните твои нежно усмири.
Искам аз да ти разкажа притча,
за обич, за лъжа, несбъднати мечти.

Те живяха преди хиляди години,
тук до теб. На твоя бряг скалист.
Тя беше хубава, добра , красива,
а той пък снажен, смел и напорист.

Обичаха се със онази нежна обич
с която ти заливаш твойте брегове.
И търсеха се вечно, непрестанно,
тъй както тъмна нощ, луната си зове.

Но, между тях понякога стоеше
и впиваше се в тези две сърца,
едно едничко чувство на поквара,
което се нарича то - лъжа...

Накрая победи. Разби сърцата..
А толкоз влюбени,щастливи бяха те.
Девойката се поболя горката
А момъкът... Той щеше да умре..

Но мина време, минаха години,
всеки пътя сам си очерта...
Понякога си спомняха за нея,
за своята несбъдната мечта...

Поуката от притчата е кратка:
Когато любиш - имай вяра ти..
Че, любовта не може да я има
там където има и лъжи...

автор Добромир Радев

# 288 10 май 2014, 03:00 ч.

Мнения: 9

Тази нощ със Луната ний пием кафе,
тя ме покани..Хей там, сред звездите...
Във старото, звездно, добро кафене,
където самотни се скитат мечтите..

Звездите сервират в красивата нощ,
вятърът песен там свири по ноти..
С Луната сме седнали в този разкош,
уж сме си заедно, но все пак самотни.

Красива звезда ни сервира кафето,
все още димящо, в порцеланови чаши..
Поглеждам с усмивка Луната пред мен
и тя се усмихва... Какво ли туй значи?

Завързвам и разговор...Така на шега,
Разправям истории... Смешни и тъжни...
Поглеждам в очите и..Виждам сълза..
Дали е от щастие, или мъка я гложди?

Разправям, за моя безсмислен живот,
за моята обич, която замина...
За щастие, радост, целувки, копнеж
За чувства красиви.. Но вече са минало..

Луната ме гледа и само мълчи..
Колко самотни дни е изстрадала?
Отпива кафето..Разпръсва лъчи...
С колко ли много надежда е чакала?

И тя е самотна... И тя като мене...
Двама самотници там сред звездите.
Седим и приказваме в това кафене
За обич, за болка. Споделям мечтите.

Тиха музика носи се в това кафене
сервират звездите пременени в коприна..
Е хайде ще ставам , до другата нощ
Сбогом моя Луна.... Моя любима....

Добромир Радев

# 289 10 май 2014, 03:23 ч.

Мнения: 9

Реших се днес писмо да ти напиша..
Писмо едно или една бележка....
В която чувствата си да опиша,
макар че според тебе те са грешка...

Дори така да е, аз нека се опитам:
Видя ли те, в миг света замира...
Корема ми е свит така на топка...
Сърцето ми подскача и дъхът ми спира..

Усмихвам се със глупава усмивка..
Дали сънувам или не - не зная?
Главата ми разбъркана от мисли...
Тялото ми уж е тук, а душата - в Рая...

Защо така се чувствам не разбирам?
Магия ли направи ми магьосник лош?
Всеки ден присъстваш в мойте мисли...
В съня ми ти пристигаш всяка нощ...

Реших се днес писмо да ти напиша..
Писмо едно или една бележка..
Но листът празен е, с две думи само:
,,Обичам те!"- надявам се, че не е грешка...

Добромир Радев

# 290 10 май 2014, 10:28 ч.

Мнения: 0

Сърце

Сърцето своите закони пази
и свойта свобода и власт
кога да мрази и презира
кога да люби с буйна страст...

http://otvori-me.com/post/400

Автор д-р Фани Нешева

# 291 10 май 2014, 12:11 ч.

Мнения: 9

Цитат на: rumelina61 в сб, 10 май 2014, 10:28

Сърце

Сърцето своите закони пази
и свойта свобода и власт
кога да мрази и презира
кога да люби с буйна страст.

Любов и нежност то дарява
и вярно е до своя край
но и ревниво често иска
отдаденост и то безкрай.

То ненавижда, а и мрази
жестоко може да е то,
и често и не различава,
що е добро и що е зло.

Ранено боледува дълго
и даже и да оздравей,
не може да забрави всичко
и споменът в него тлей.

Не възприема и поуки
съвети от добри души
дори да се опари лошо,
само избира пътя си!

А няма нищо по-чудесно,
от нежно влюбени сърца
те свойто щастие раздават
на млади, стари по света.

Защото любовта е вечна
вселената изпълва тя
и нека всеки да я пази
в сърцето му да бъде тя.

Много е хубаво. Благодаря.

# 292 11 май 2014, 03:45 ч.

Мнения: 9

За него ли? Избягвам да говоря.
Ти настояваш за пореден път.
Склони ме. Днес ще ти разкажа
как стана друг за мен светът.

... Живеех в мрак и беше ми студено.
Не подозирах, че живота има цветове.
И дреха нямах, за да се загъна.
Във мене срещаха се северните ветрове.

И той във тъмното живеел.
Самотен бил и наранен.
За мен жадувал и мечтаел -
очаквал чудо. Чакал своя ден.

Веднъж случаен лъч проблеснал.
Не зная как, но ме видял.
Във непрогледното направил първи стъпки.
До мен докато стигне не се спрял.

Видях го. Вече беше светло.
Към мен протягаше ръце.
Не бяха празни и горяха.
Тъй подари ми своето сърце.

Уплаших се. Не знаех как да постъпя.
Кое бе правилно? Кое не бе?
Страхувах се да му повярвам.
Безпомощна почувствах се като дете.

Усети как във мен се борят страховете.
Не каза нищо. С дреха ме покри.
С дъхът си стопли ми ръцете
и недоверието в мен разби.

Той ме научи да обичам!
Показа ми един неподозиран свят.
От него знам какво е кръв да кипва.
От него знам, че всяко нещо има цвят.

Сега ли? Заедно сме още.
Аз съм му сянка. Той е моят страж.
Живеем дните като за последно,
а нощите ни... Те са без дублаж.

Като реликва пазим старата си дреха.
От нея тръгнахме към вечността.
Свидетел ням е на отдаденост безкрайна
на любещ мъж и любеща жена.

Детелина Стефанова

# 293 11 май 2014, 22:28 ч.

Мнения: 9

Аз вярвах....

Защо бях толкоз доверчив? Не зная!
Все вярвах в добротата на света...
Във вечната любов, във щастието, в Рая..
Аз вярвах в невъзможните неща..

Аз вярвах и на хората... На всички!
Без разлика на пол, на ръст, на цвят..
Аз вярвах, че са с чистички душички..
Че, всички като мен са в този свят...

Повярвах и в прекрасните мечти които,
таях дълбоко вътре, в своето сърце..
Аз вярвах - ще се сбъднат те горките...
Със тях летях, из звездното небе....

Аз вярвах безрезервно и в съдбата..
Че, вечно ще е с мен - ръка в ръка..
Ще ми показва пътя в тъмнината..
Аз вярвах.... Но не стана май така...

Разбрах едно, не си ли сам помогнеш,
във този свят - жесток и покварен..
Наивността завинаги да превъзмогнеш...
Горчиво ще се каеш някой ден...

Добромир Радев

# 294 12 май 2014, 04:57 ч.

Мнения: X

МОЛИТВА

Господи, който все още си в мене,
дай ми кураж да остана
неотмъстителна, неозлобена,
както съм рана до рана!
И свободата - последния залък,
с гладен на две да разчупя.
Само душата, щастлива от малко,
никой не може да купи.
Господи Боже, недей ме наказва
да съм със лошия лоша.
И да платя за омраза с омраза
и за обида - с непрошка.
И запази ме от жалката участ
на толкова лъжепророци -
на добродетели всички да уча,
а да затъвам в пороци.
Може би искам безгрешна да бъда,
Господи Боже, от корист...
Грешните бил си наказвал с присъда -
своя живот да повторят...

Надежда Захариева

# 295 12 май 2014, 20:37 ч.

Мнения: 95

Късна среща - едно от любимите ми !!!

Каква съдба след толкова години
събра ни в този душен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии,
гнети, пропукан, ниският таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас.

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия…
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да изровиш,
да съживиш мъртвеца във пръстта?
…Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други,
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен – в нощта,
в дъжда – навън.

Давид Овадия

# 296 13 май 2014, 22:08 ч.

Мнения: 265

Ти и Аз

Ти – прибираш се пиян от суета.
Аз – чакам те до късно вечерта.
Ти – предизвикваш ме да те докосна.
Аз – не искам вече да те пусна.
Ти - не спираш да ме галиш през нощта.
Аз - превръщам сънищата ти в мечта.
Ти - даряваш ме отново със наслада.
Аз - поднасям ти поредна изненада.
Ти – пътуваш вечно по света.
Аз - със теб се чувствам у дома.
Ти – отново стопляш ми сърцето.
Аз – изстрелвам те в облаците на небето.
Ти и Аз и в друг живот пак ще се срещнем.
Ти и Аз в щастие и болка ще посрещнем!

One Good Girl

# 297 14 май 2014, 07:09 ч.

Мнения: 9

Ти и Аз и в друг живот пак ще се срещнем.
Ти и Аз в щастие и болка ще посрещнем
[/quote]
Много е хубаво.

# 298 14 май 2014, 13:45 ч.

Мнения: 116

Цитат на: d.miteto12 в нд, 11 май 2014, 22:28

Разбрах едно, не си ли сам помогнеш,
във този свят - жесток и покварен..
Наивността завинаги да превъзмогнеш...
Горчиво ще се каеш някой ден...

# 299 14 май 2014, 18:59 ч.

Мнения: 265

Обичам

Какво да правя като толкова обичам
по улиците прашни с теб да тичам.
Обичам да се къпем голи във реката,
докато съвсем измръзнат ни краката.
Да скитаме сред царевицата в полето
докато със мрак покрие се небето.
Обичам да танцуваме до късно през нощта,
докато останем и без дъх от любовта.
Обичам да те виждам тайно във съня
със алено червена шапка на цветя.
Да носим смешни тениски с петна,
докато смеем се на хорската мълва.
Да хвърляме големи бомби от балони,
докато с децата си играем като клоуни.
Да скачаме със бънджи от скалата,
докато адреналина ни избухва във главата.
Какво да правя като толкова обичам
през твойта лудост вечно да надничам!

Ева Георгиева

Препоръчани теми

Листопад (Yaprak dökümü) - Тема 48

МАC & Sephora и други магазини за селективна козметика и парфюмерия - 46 тема

♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

На пазар във Варна - тема 66

716
На пазар

Причина:

Причина: