Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 69
Чета от известно време теми на момичета, живеещи в чужбина, които в момента са отрязани от възможността да осиновят дете в Б-я... Чета от доста време тук, основно в един друг сайт за проблемно забременяващи и ме мъчи отдавна една тема  ...

В резюме
Процедурата по осиновяване в България е много лесна бърза и експедитивна. Доказателства:
1. Изисквания – почти никакви – елементарни мед. изследвания, да не сте осъждан и следствен. Изисквания за имотно състояние – твърде общи и незадължителни
2. Социално проучване 3 месеца
3. Социалното проучване е безплатно
4. Обучителни курсове – незадължителни
5. Срок, в който се осиновява -  ако нямате изричните претенции детето да прилича на вуйчо ви по майчина линия, да е с музикални наклонности и да рецитира Хамлет на двегодишна възраст, спокойно можете да осиновите дете в рамките максимум на две години. Има наистина плашещо много деца за осиновяване

Процедурата по осиновяване в чужбина е „майката си трака“:
1. Изисквания – възраст (на някои места хора над 45 години не могат да осинов.), праг на доказаните доходи и мн. други
2. Социално проучване минимум 1 година
3. Социалното проучване е скъпо платено
4. Обучителни курсове – абсол. задължителни и дълги
5. Срок, в който се осиновява -  може да продължи с години....
6. Често единствен изход е международното осиновяване, което още по-голямо приключение

Знам, че въпросът е много личен, че решенията са различни и пак много лични... Категорично никого не искам да агитирам да осиновява... просто се чудя защо хората в България чакат и отлагат решението за осиновяване за последния момент и го оставят като последен влак... защо е необходимо да се минава през 5, 6 опита ин витро, да затънеш в заеми, донорски яйцеклетки, чудеса ... в споменатия друг форум чета и не спирам да се дивя ... жени с по няколко опита ин витро, предпочитат да се борят със законодателството, което да им позволи да продължат да правят опити ин витро над 43 годишна възраст, вместо да осиновят ... Е не го разбирам, честно... Това пиша с искрена съпричастност и съчувствие към тези жени. Била съм в този отбор, емоционално никога няма да го напусна
Защо бе ... защо... разбирам да опиташ инсета, 1, 2 3 опита инвитро ...и то в разумна възраст, защото хайде да не се лъжем... възрастта си е възраст и е едно да гледаш бебе на 30 и друго на 40...
Чета и какво е отчаянието на жените, които живеят в чужбина и си дават сметка, че и този изход нямат (осиновяване) ....

Просто казано, чудя се дали:

Ако тук нямаше толкова много деца за осиновяване, хората щяха да бъдат по-“стегнати“ в решението си за осиновяване. В смисъл, ако знаеш, че над 45 години нямаш право да осиновиш (Германия), ако знаеш, че изоставени деца почти няма (почти в цяла Европа), ако знаеш, че осиновяването не е лесна работа, дали няма да се забързаш с взимането на това решение... Дали няма осиновяването да започне да се схваща като един добър и радостен изход за инфертилната двойка, а не както ми се струва тук – като утешително потупване по рамото, предназначено за неудачници. И трябва ли да го докараме до там ...
Ей това се питам ...

За протокола, защото знам, че ще има такива въпроси – имам две деца.  По-голям и прекрасен, фантастичен син (осиновихме го като бебе) и по-мъничка, сладка, биологична дъщеря. Осиновихме сина ни сравнително млади – 32г, след 4 годишен неизяснен стерилитет.  4 години по-късно се роди малката буболечка.
Моето лично преживяване – такава емоция като отглеждането на осиновено дете, такава връзка и контакт между майка и дете – НЯМА ДРУГА НА СВЕТА

от сърце моля, в тази тема  да не се караме,  а само да споделите мислите си
и да си спестим клишетата „поклон на такива майки“, „възхищавам ви се “ и прочие ...

# 1
  • Мнения: 0
Според мен хората , които се занимават т.е. ангажирани са с процедурата осиновяване като админитративен апарат трябва или да са осиновени или да са раснали по домовете. Иначе бездушието и неразбирането са в колосални размери.

п.п. Съдя по отношението, което получава едно наше познато семейство от въпросните социални работници.

# 2
  • Мнения: 1 568
Радост!
Искам да осиновя дете,ако имаше кой да ме подкрепи.

# 3
  • Мнения: 69
Маргало, какво те спира ...

Немо, темата ми не е за социалните работници  Peace Аз пък съм с обратни впечатления... както и да е

Темата ми е за това защо у нас жените предпочитат да се съсипят от опити, както споменах законодателството да променят, но не и да осиновят ...

Ето опитвам се да влезна в кожата на 43 годишна жена, вече с х неуспешни опита ин витро... ще губя време в лобиране и опити да се промени закона, ще опитвам с донорски яйцеклетки и какво ли още не, но няма да осиновя ... иначе много искам да съм майка...

Не съдя тези жени... просто ума ми не го побира ... могат да осъществят мечтата си за месеци ... но не...
 

Последна редакция: пт, 08 яну 2010, 13:01 от Бррръм

# 4
  • Мнения: 94
Аз съм една от многото с два опита ин витро и смятам да продължа да опитвам-докато имам шанс да имаме собствено детенце няма да се откажа.Може да е егоизъм,незнам,но искам да направя всичко възможно да имаме наше(биологично)дете.Проблема за незабременяването е в мен и макар,че мъжът винаги е до мен за всичко не искам да му отнемам тази възможност,а и на себе си също.Бих осиновила,но само ако вече няма друга алтернатива.Пък и медицината ни вече е толкова напред-защо да се отказваме толкова лесно...

# 5
  • Мнения: 69
 Hug Свобода, благодаря за отговора ...
както казах не говоря за два опита ин витро ...

дефинирай моля "всичко възможно" - какво е за теб ...

От сърце ти желая успеха да дойде още в тази година

# 6
  • Мнения: 69
ЗАБРАВИХ

Не говоря за хората, за които осиновяването не е алтернатива изобщо!!!
Чест и почитания към тези, за осиновяването е нежелано по причнцип. Аз лично искрено уважавам подобни решения и не искам да коментирам тях.

Говоря за хора, които ще осиновят, ама от немай къде

# 7
  • Мнения: 539
За голямо съжаление нещата не са толкова прости.Не мога да си го обясня,но е факт.Колко бездетни хора има и колко пансиони пълни с деца и въпреки всичко е много трудно едно осиновяване.Наше близко приятелско семейство осиновиха най сладкото детенце,но през какво минаха само те си знаят.Финансово са много добре,не осъждани,страхотни хора без изисквания да цитира Хамлет и въпреки всичко ги въртяха 4 години.Тук в БГ всичко изглежда лесно,живеем без закони или поне няма кой да ги спазва,но когато се сблъскаш с такава простотия се питаш какво търсиш още тук.

# 8
  • Мнения: 94
ами какво-както казах до тук имам два опита,но не е гаранция ,че няма да мина в групата с по 5-6 и повече опита.Не смятам да се отказвам.Като започна нов опит направо летя-някакси ми се променя цялото същество,че правя нова крачка към нашето щастие.И винаги съм на 100% ,че ще се получи-и то се получава,но след това  нещата се объркват ама това е друга тема.

# 9
  • Мнения: 794
При мен също скоро ще бъде първото инвитро...надявам се на положителен резултат разбира се, знам че тепърва започва борбата. Първо бих направила всичко, което е по силите ми , за да имам мое дете. Не веднъж с партньора ми сме говорили и за осиновяване. Мислим и скоро да подадем документи за това. Иска ми се рано или късно инвитрото да даде положителен резултат , а през другото време не пречи да си подадем и документи за осиновяване. Бих била много щастлива ако станат и двете Hug

# 10
  • Мнения: 466
Вероятно , по този въпрос трябва да се изказват най- вече жените , които имат репродуктивни проблеми ... Като страничен наблюдател си мисля ,че до голяма степен е въпрос на нашия манталитет. Останала съм с впечатление , че в повечето случай проблема е в жената , по рядко в двамата съпрузи и доста по - рядко у мъжа .В тази връзка си мисля , че жената се чувста задължена ли , незнам и аз дали това е точния израз -да дари съпруга с негово дете . Защото ето той би могъл да има собствено дете ама аз не мога да му го дам . Мисля си ,че на мъжа хич не му е все едно дали детето ще е тяхно биологично или осиновено . Както уж им е все едно на  татковците дали ще е момче или момиче , пък в крайна сметка излиза ,че момчето ги прави горди / не при всички е така разбира се , но в доооста случай/ Мисля си ,че въпреки всичко семействата се страхуват от това какви ще са "гените" на осиновеното дете , разбира се и собственото ни дете може да стане "боклук " един ден , но някак си по друг начин се гледа на нещата / нали нашето  гардже си е наше /

# 11
  • София
  • Мнения: 22 264
Защо винаги се прави връзка проблемно забременяване и осиновяване?
И защо все се дават съвети като не можете да забременявате осиновявайте?
И тая тема натам ще иде  Rolling Eyes

Останала съм с впечатление , че в повечето случай проблема е в жената , по рядко в двамата съпрузи и доста по - рядко у мъжа
В голяма грешка си.

# 12
  • Мнения: 69
Брамбара, не винаги ....
Но в тази тема аз правя тази връзка, за да попитам:

Защо след класическите 3 опита ин витро (в Сащ до колкото ми е известно по толкова са разрешени изобщо и по медицински съображения отказват да правят по повече) хората предпочитат да направят всякакви гимнастики, от колкото да осиновят ...

Цитат
И защо все се дават съвети като не можете да забременявате осиновявайте?

изрично направих тази уговорка още в първия си пост -не агитирам никого да осиновява - всеки си знае.

Пак казвам.... изключвам от темата си хората, които съзнателно отхвърлят изобщо тази идея за себе си. Уважавам мотивите им!

Злоби - много, много грешиш!!!! Виж статистиките. По мои спомени от преди 6, 7 години ... беше нещо от сорта на 40 проц - неизяснен стерилитет ... 30 проц мъжки фактор, 30 проц женски

# 13
  • Мнения: 0
Мисля си ,че на мъжа хич не му е все едно дали детето ще е тяхно биологично или осиновено .
  Peace

# 14
  • Мнения: 466
Може и да греша , не съм чела статистики , изказвам мнението си на базата на това ,което съм чела в подфорум проблемно забременяване ...

Общи условия

Активация на акаунт