Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 453
  • 554
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 59
Прочетох внимателно всичко изписано до тук.
Имам син/биологичен/ и на 36 години минах през всички процедури за второ дете./всички/
Разбрах едно,времето не минава,то лети и изгубените години в чакане след това наслагват само болка.
Не губете време,а действайте,не чакайте да озреете а, вземе вичко което ви се дава сега,не утре.
Утре,може и да е късно.

# 136
  • Девето поколение софиянка
  • Мнения: 438
Защо след класическите 3 опита ин витро (в Сащ до колкото ми е известно по толкова са разрешени изобщо и по медицински съображения отказват да правят по повече) хората предпочитат да направят всякакви гимнастики, от колкото да осиновят ...


В България след второто или третото неуспешно инвитро или след три спонтанни аборта назначават имунологични и генетични изследвания.
Аз имам седем инсеминации (заради невярна спермограма) от тях имам един спонтанен аборт(биохимична бременност), 3 опита инвитро от тях още един спонтанен аборт (биохимична бременност),направени имунологични изследвания и открита причината(без лекарства немога да износя плода) и една извънматочна бременност, точно в кой момент предлагаш да се откажа?

За осиновяването- аз лично не бих осиновила дете, просто не мога, след като знам, че мога да забременея ще направя, ако трябва и 10 опита, но няма да се откажа, мъжа ми няма проблеми, проблема е при мен и аз ще направя всичко да сбъдна желанието му АЗ да го направя татко, явно съм завършен егоист.

Всички процедури описани по-горе са в рамките на 2 години
 

# 137
  • Мнения: 955
Мислех да не се меся, а и не искам да вземам страна; това са много лични решения. Затова искам да споделя нещо, което би помогнало на тези, на които трудните решения предстоят.

Мъжът ми беше твърдо против осиновяването, с всички доводи, изказани и тук. Когато видя какво прави с нас репродуктивната система, той беше този, който най-напред предложи да спрем. В крайна сметка аз се колебах повече, до последно.
 
Докато се занимавахме с лекари, хората гледаха на нас като на болни. Подкрепяха ни, но със съжаление. Когато тръгнахме да осиновяваме, се изненадах от многото хора, познати и непознати, които се радваха с нас и помагаха, както могат.

Особено майките с повече от едно дете - точно на тях, като майки, изпитали и зачеване, и раждане, им беше ясно, че произходът на детето е една малка част от майчинството.  Точно те се радваха най-много и признаваха, че не са разбирали много защо "сме си губили времето", та не сме направили тази стъпка по-скоро. Забележете, хора, които никога не биха се месили да ни дават съвети! Но така са го чувствали. Така го чувствам и аз сега, с поотраснали деца.
 
Никога, по никакъв повод не сме съжалили, че сме осиновили.

Последна редакция: сб, 09 яну 2010, 16:15 от маймуна

# 138
  • Мнения: 69
Аз имам седем инсеминации (заради невярна спермограма) от тях имам един спонтанен аборт(биохимична бременност), 3 опита инвитро от тях още един спонтанен аборт (биохимична бременност),направени имунологични изследвания и открита причината(без лекарства немога да износя плода) и една извънматочна бременност, точно в кой момент предлагаш да се откажа?

Нищо не предлагам ... точно това питам  Laughing Интересно ми е да науча мотивите на на хората, които предпочитат безкрайното повторение на процедурите, вместо да осиновят ... и ми е интересно, не защото ги осъждам (дума да не става), а защото не ги разбирам, а бих искала...
Не само че не ги агитирам, ами напротив, по-скоро ги моля да ми дадат , ако искат разбира се, техния отговор...

Мираета, мила, преди време четох подробно архивите на форум е съм страшно приятно впечатлена от нещата, които пишеш. Мога да кажа, че за мен си най-приятното откритие в този форум, заедно с Фуси. НО мисля, че не си запозната подробно с процедурите ИнВитро и ИКСИ ... с донорска сперма тези процедури се правят сравнително рядко. хеле пък ИКСИто. Това обаче е съвсем друга тема...

Ето пример от вчера. срещнах позната, която не бях виждала от 100 години. Седнахме да пием кафе, тя беше страшно омърлушена, каза ми че не е успяла с направеното миналия месец донорско ИКСИ - тя е с ИЯР. Аз мълчах и я слушах с искрено съчувствие за това как са теглили найстия кредит, как са платили на жената донор, как ще планират 4тата процедура, как тя е на 40, а времето минава, понеже нямат достатъчно пари ще трябва да изчакат поне година и половина за да съберат поредните 10 хиляди. Апартамента им има вече една ипотека и т.н и т.н Абсолютно съсипан емоционално човек...
Накрая се разплака и каза "Моля те кажи ми нещо, кажи ми две думи, имам страшна нужда."  В устата ми беше да и кажа "Спри да си мъчиш душата и тялото, опита достатъчно, вземи осинови едно дете и си позволи да бъдеш щастлива ..." но много добре знам (постовете на Гея са живо доказателство за това), че жените с репродуктивни проблеми се обиждат от подобни предложения и вместо това я прегърнах силно и и казах, че нито аз нито никой не може да и обещае успех при следващата процедура, но това, в което аз съм абсолютно уверена и убедена, че на този етап, тук и в момента, стига да иска и да вярва тя ще бъде майка и ще бъде щастлива. Тя ме разбра така, както имаше нужда в този момент, постояхме заедно и се радвам, защото тя каза че се чувства като окъпана и лека ...
Аз лично за себе си  повече не мога да лъжа и да казвам "Ще успееш да забременеш, аз вярвам, сто процента ще стане и пр....". Не мога, защото на много неща съм се нагледала и си обещавам, че повече няма да надъхвам приятелките си като състезатели коне преди старта. нито да осиновяват, нито да продължават до откат...


Да минат два три дни да видя как ще се развие темата и като започне да заглъхва, ще драсна два три реда дет ме напинят от много време насам ...  Mr. Green

# 139
  • София
  • Мнения: 787
Кръстницата ми работи като сестра в един дом за деца. От нея съм чувала истории, които честно казано, ме потрисат. Децата са малки - 3-4 годишни, естествено те предразполагат да им дадеш обич, нежност, да ги погалиш, да се заиграеш с тях. Думите и бяха "Да се чудиш това от къде му идва да ми издърпа телефона от джоба и да го скрие. Срие го, не си играе с него. Явно знае, че е нередно. Току що яли, аз съм ги нахранила, знам какво съм им дала и пак мрънкат - "Лельо, дай нещо сладко, гладен съм!" " И други такива неща...

Ще ми се да вярвам, че кръстницата ти е наистина е добър човек, както твърдиш. И ми се иска да вярвам, че добротата и ще я подтикне да се информира малко повече за да е в състояние да разбере постъпките на изоставените деца, без да преписва мотивите им на "произхода".
Мама Ира, го обясни, ще опитам и аз, макар че знам че предразсъдъците ти са трудни за преодоляване.
Изоставените деца са ненаситни по отношение на храната, защото тя е едиствения им източник на удоволствие, ендорфини, сигурност, както искаш го наречи. Когато станеш майка ще разбереш колко важно е за едно бебе да бъде нахранено, как се отпуска и успокоява, когато стомахчето му е пълно и колко силно и даматично протестира, когато не е.
Много хора (предимно жени) също прекаляват с храната когато са депресирани. Гледала си много филми в които главните героини с разбити сърца, сядат в къщи с 2 килограмова кофа със сладолед и лъжица в ръка.
За мобилния телефон. За разлика от децата отгледани в семейства, изоставените деца нямат нищо свое. Потребността от притежание е много силна и някак не я забелазваме когато отглеждаме децата си защото в къщи притежанието на вещи се подразбира от самосебе си. Изоставените деца са лишени от най-важното притежание, това да притежават своите майки. А после и легълце, гърне, дрехи, нищо от това не е лично тяхно. Този телефон е представлявал ценност за детето но не по начина по който го схващаш ти. Той е бил частица от "добрата лелка" която се грижи за него. Част от нея само за него.

И не, манталитета не се унаследява.

# 140
  • на път
  • Мнения: 2 804
.........Ще ми се да вярвам, че кръстницата ти е наистина е добър човек, както твърдиш. И ми се иска да вярвам, че добротата и ще я подтикне да се информира малко повече за да е в състояние да разбере постъпките на изоставените деца, без да преписва мотивите им на "произхода".
...........
И не, манталитета не се унаследява.

Тъжното е, че това е нивото явно на персонала в домовете и толкова са им възможностите на хората за да правят такъв коментар ....

# 141
  • Мнения: 712
Мислех да не отговарям... склонна съм да приема, че мнението ми не е меродавно. Наясно съм със собствените си... нека не ги наричам предрасъдъци (смятам, че не са), но предубеждания. Наясно съм, че с времето е възможно някои от тях да се променят, макар и в тази държава и тази среда не го очаквам.
Но няколкото поредни изказвания за "възможностите" и "нивото" на хора, които познавам и уважавам, ме карат да си задам един въпрос - защо хора с друго ниво на мислене и повече възможности не вземат присърце драмата на децата по домовете и не работят там, та да облагородят системата по техен модел? Дали не е по-лесно да се критикува на едро? Пък може би и децата в институциите да израстват по-иначе тогава, знам ли  Thinking
Мои си размисли, не по темата, съжалявам.

# 142
  • София
  • Мнения: 787
Цитат
Да минат два три дни да видя как ще се развие темата и като започне да заглъхва, ще драсна два три реда дет ме напинят от много време насам ...   
 
 

Бррръм, като стигне темата до ключ и аз ще споделя какво мисля за безкрайните опити "на всяка цена" да дарим със "щастие"...

# 143
  • Мнения: 69
Линд, както виждаш, аз се въздържам от директни реплики "Осинови не се мъчи". Мълча си като риба на живо. Тук си позволявам да споделям, но темата също дразни, макар аз лично да положих всички усилия да спазвам добър тон.

На простия въпрос се отговаря "Не ме агитирай да осиновявам"

Ето и темата е преместена, което е страшно показателно... Дивиана милата, измества темата и  това лично на мен ми звучи като
"Стойте си в гетото, не ни разваляйте пейзажа с такива теми ...
Тук се пишат високосъдържателни писания под заглавие "Тъпи бивши съквартиранти ...", "Добра любовница ли сте ..." "как озаптявате мъжете си да не хъркат " и прочие ....

# 144
  • София
  • Мнения: 787
Да, тъпо е че преместиха темата.
Това което исках да напиша във връзка с безкрайните инвитро опити е, че при поставянето на граница за броя опити в главите на хората би трябвало да стои и мисълта, че всеки опит (поправи ме ако греша) е съпътстван със създаване на ембриони и не всички от тях биват използвани. Като бивш здравен работник и като майка знам, че живота на детето ми не започна с раждането му а много много преди това. В тази връзка и безкрайните спонтанни аборти. Къде е границата и колко живота трябва да подложи на риск една жена в името на създаването на живот. Кое и колко е оправдано от етична гледна точка?
Знам че съм за анатемосване но не мога да се въздържа.

# 145
  • Девето поколение софиянка
  • Мнения: 438
Не слагайте всички страдащи от стерилитет под един знаменател, има двойки при които шанса да забременеят и родят е 5%, има и такива при които е 99%, разликата е огромна, но недейте да съдите едно сеймество за желанието му да имат свое биологично дете, и шанса реално това да се случи е огромен, просто по някой път нещата се объркват- все пак лекаря може да не успее от първия път, може да се получи извънматочна, може да спонтанен аборт.
Най ми е интересно защо винаги когато стане дума за осиновяване се визират хората страдащи от стерилитет, защо не кажете на една жена която има три спонтанни аборта, и е забременяла напълно нормално да спре да опитва и да осинови, защо ние да нямаме право да искаме свое собствено дете, а да трябва да гледаме някое чуждо, да крайна съм, но ми писна да ме съдят за напълно реалното ми желание да стана майка на мое биологично дете.

# 146
  • Мнения: 712
Кое и колко е оправдано от етична гледна точка?


Този въпрос, за етиката, и аз си задавам от известно време. Дори в момента пиша книга, в която това е един от основните въпроси  Blush, надявам се да види бял свят.
За мен етиката е особено хлъзгава територия... Ако любовта и щастието е смисълът на съществуването изобщо, кое е по-етично - в името на любовта си към един човек да направиш всичко, за да му позволиш да изпълни най-важната си биологична задача (да се възпроизведе и да продължи живота си и след своята смърт)? Или да приемеш, че ако нещо не се случва, има причина за това и да позволиш да потрсиш друго решение за желанието да бъдеш родител?
Ако имах категоричен отговор, не знам дали щях да участвам в темата.

И смятам, че инстинктът за продължение на рода е един от най-силните за преодоляване. Да приемеш "чуждото" дете за "свое" изисква преодоляване на огромна психическа бариера - поне за хората, които аз познавам.
Предполагам, ако вече имаш биологично дете, тази бариера не е толкова силна и тогава е по-лесно "да даваш". Но при жените, страдащи от стреилитет, основен мотив е "да получат" - да получат детето, което са желали да имат. За мен това е естествено. А човек иска да получи това, от което има нужда - нити повече, нито по-малко. Ако аз имам нужда да имам свое дете, за да продължа себе си и мъжа си, никакви аргументи за това колко благородно ще постъпя, как ще светят детските очички, колко щастие ще ми донесе детето, макар да не е родено от мен и т.н. няма да имат нуждата тежест. И едва, когато се уверя, че стремежът да го постигна ми носи повече болка и разочарование, отколкото надежда, едва тогава бих обмисляла друг вариант.
По тази причина, мисля аз, осиновяването е последен вариант за много семейства. Дори и да знам, че примерно след 5 години няма да имам тази възможност, защото съществуват някакви ограничения по възраст, пак няма да го направя, ако не се чувствам готова. По-скоро бих останала без деца, отколкото да се насиля за решение, за което не съм готова, само и само "да не изпусна влака".
А според мен не трябва да има ограничения за осиновяване поне по възраст. Защото, ако примерно сме семейство над 40-те с порастнали деца, пак бихме били добри родители. Дори може би по-добри. Според мен хората, желаещи да осиновят, трябва да имат възможност да го направят.
Уф, че объркан пост написах и аз...

# 147
  • Мнения: 955

Да приемеш "чуждото" дете за "свое" изисква преодоляване на огромна психическа бариера - поне за хората, които аз познавам.


 newsm78 Точно пьк в този план никога не сьм го виждала. И в животинския свят редовно се приемат чужди деца за свои. Как ли се справят с психологическата бариера? 

Колкото до даряването на човека до мен с дете - при мене нещата изобщо не стоят така, но знам, че и минута не бих стояла при някой, който да очаква от мене такива дарове, да не говорим, когато става с цената на собственото ми здраве. Човекьт до мене иска да е с мене, точка. И дори май можеше и без деца, но ме подкрепи, за да е до мене.
 
За искането да 'получиш'  дете - дааа, познато ми е, и аз така мислех.
И като го 'получих', това се оказа най-нищожната част от майчинството. Даването, даването ни прави живи.  Hug

# 148
  • София
  • Мнения: 787
Цитат
за да му позволиш да изпълни най-важната си биологична задача (да се възпроизведе и да продължи живота си и след своята смърт)?

Роксане25, понеже безсмъртието ти е важно, не смяташ ли че духовното наследство е по-трайно от биологичното таков. Цвета на очите ти може да се изгуби някъде в следващото поколение, но ако свършиш добре работата си като родител (независимо как си станала такъв), ако успееш да възпиташ ценности, да дадеш любов и по този начин да научиш на любов, да помогнеш за формирането на мироглед ... много по-вероятно е да останат "следи" от теб в бъдеще. И този род следи обикновен не е от затихващите във времето.

# 149
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 618
Бръм, да, нормално е и обидно, точно защото жените с репродуктивни проблеми в много голямата си част са третирани като втора ръка същества. Обидно е, защото никой не казва на една семейна двойка - абе ей вие, що не вземете ей така на, да си осиновите едно дете, да си го гледате, да си се грижите за него, а задължително трябва да е в семейство с такива проблеми. Както преди време един много печен мъж от една комисия в парламента се беше изказал дълбокоумно - абе, домовете са пълни с деца, що да правим фонд ин витро.
И ще ти кажа за мен защо е обидно да ми се бърка така в душата - аз съм след 5 годишен стерилитет. Оказа се психически, поне за първата бременност, защото забременях абсолютно спонтанно, след като един мил и любезен доктор ми каза, че на 31 съм стара да имам деца, че понеже имам анатомична особеност на матката, аз не мога да имам деца по нормален начин, налага се да направя ин витро. И аз си вдигнах парцалите и изследванията и заминах за нормална, бяла държава, в която се отнесоха към мен като нормален човек, който иска най-нормалното нещо на света - да има дете. Разбрах, че съм бременна в деня, в който получих документите си за осигурена инсеминация от здравната каса. Имам един мисед - едно мъртво бебе и се оказа, че за да имам второ дете, то трябва съвсем малко да ми се помогне. Отключила съм автоимунно заболяване, което без медикаментозно лечение ми пречеше да стана отново майка. Е, извинявай, ама при такива случаи, защо трябва да се осинови, след като възможността да имаш биологично твое дете е много голяма? И има ситуации, в които просто нещо дребно трябва да се оправи, за да се получи бременност.
Да, няма граница при която да се спре. Аз и затова казах - това решение е чисто морално, лично и егоистично. Всеки сам познава себе си и сам за себе си решава дали да опитва до безкрай или да вземе друго дете.
Мираета, не си изобщо запозната с тези процедури. Ако мъжа има проблем, говоря са раково заболяване, за нисък процент сперматозоиди, за такива с дефекти или нещо подобно или пък съвсем редки заболявания, когато не може да се намери нито един сперматозоид, то тогава се прилага донорска сперма.

П.С. Ето това е проблема на такива теми - не винаги се разбира гледната точка на една или друга група от спорещите страни и се стига до изказвания
Цитат
Да минат два три дни да видя как ще се развие темата и като започне да заглъхва, ще драсна два три реда дет ме напинят от много време насам ...  
Бррръм, като стигне темата до ключ и аз ще споделя какво мисля за безкрайните опити "на всяка цена" да дарим със "щастие"...
Грозно е и не ви прави чест, ако наистина сте искали откровени отговори. Ако сте искали да размахате пръст на жени с репродуктивни проблеми - то няма нужда, и без това доста често им се случва да го гледат.

Уважавам позицията на Мата - каза каквото има да казва, в прав текст, без да обижда и агитира...

Общи условия

Активация на акаунт