Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 632
  • 554
  •   1
Отговори
# 375
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
По принцип е равнопоставена, но е факт, че докато не сключихме брак с партньора ми, никой не ни се обади за 2 години, а после имахме 3 предложения за 2 месеца. Може да е чисто съвпадение, но моята приятелка още чака. Вече 2г. 10 месеца. Дано се случат нещата при всички желаещи Praynig Желая ви успех!  bouquet

# 376
  • Мнения: 198
Благодаря!  Simple Smile Общо взето е, както си го мислех.

# 377
  • Мнения: 1 325
Nenibeni, ако си решила за себе си, че искаш и имаш сили да отгледаш едно дете, не се отказвай поради факта, че си сама. Това не трябва да те притеснява. Разбира се, предпочитанията на социалните са детето да расте в семейство с двама родители, но не пренебрегват и самотните кандидати. Аз осинових сама и чаках точно 5 дни, колкото да получа официално писмото, което така и не получих, но то е друга тема. Дали един осиновител е сам или не, не е единствения критерий. Като сам кандидат ти спокойно можеш да си по-подходящ за определено дете от семейство.

Така, че факта, че си сама не е пречка, ама никаква.

# 378
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
nenibeni , в никакъв случай не се отказвай Naughty Преди година действаше старият закон и тогава нещата се случваха по-бавно. Сега е друго, а зависи и от изискванията, които имаш/възраст, пол, етническа принадлежност и т.н./. Моя позната осинови чудесно момиченце на 5 години, така че не казвам, че нещата няма да се случат, а че при нас така се е получило. Стискам ти палци бързо да минеш процедурата и да откриеш твоето детенце! Hug Hug Hug

# 379
  • Мнения: 198
Много ви благодаря за отговорите! Въпросът ми засега е хипотетичен, но много искам да осиновя детенце -а дали сама или не, ще се види в бъдеще. Дори и да имам свои деца, пак ми се иска да осиновя. Мъчно ми е за всички тези деца, които са самички - като си представя каква любов можем да им дадем . . .

# 380
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 932
Усещам, че ставам зла, обаче просто не мога да се спра... Забелязали ли сте при кои индивиди е най-силно изразен размножителният инстинкт? Поне в България - у утайката на обществото, според мен. Кои са с по 10-12-15-20 деца? Безцените членове на нашето общество, няма спор... Не ща да коментирам в каква точно връзка го казвам, но твърдя, че има връзка с последните въпроси на Фоксче.

Да, ставаш ужасно зла и не искам да гадая защо, но звучи ужасно компенсаторно.
Което е жалко, защото точно в този подфорум винаги е било много приятно, точно уж поради липсата на предразсъдци. Сега виждам, че всъщност предразсъдъците тук са също толкова, колкото и в ДиС, но доста софистицирани и с обратен знак. Конкретно този пост просто плаче за информиране на модератор. Ти си нарекла човешки същества в много неравнопоставено положение "измет". Доста арогантно.  

Тук се говори за его и прочее неща, които не мога да нарека нищо друго, освен дивотии. Родителството винаги е его-центриран и его-мотивиран акт. НЕзависимо от това за какъв вид родителство става дума. Затова, не планирам да се чувствам виновна или измет на обществото, задето никога не съм мислила за осиновяване и това въобще не е била тема на дневен ред.
Имам 2 магистратури, половин засега докторат, три издадени книги и доста изпълнени проекти, ориентирани към това да се направи живота на групи в неравностойно положение по-лесен. Това прави ли ме "утайка"? Смятам, че да се разсъждава за хората в класите и категориите, които ти употребяваш, е отвратително, злобно и компенсаторно.  
  
Аз отглеждам едно родено от мен дете и едно е на път. Между двете ми премахнаха едната тръба и вече се консултирах с репродуктивен специалист за АРТ възможности. Щях да мина през всичко, което човешкото тяло може да издържи, за да имам дете точно от и с този човек. Ако пък бях с необратима форма на стерилитет от самото начало, нямаше да осиновя. Щях да продължа да се посвещавам с цялата си енергия и време, които вече нямам, на каузите си. Светът е доста ужасно място и винаги има за какво да се работи. Бременностите ми ме сближават с децата ми по начин, който е абсурдно да бъде оспорен и принизен, а опитите в тази посока са грозни и безсмислени. Осиновяването носи друг вид близост, кото аз - без да съмго преживяла и разбрала от личен опит, не бих се опитвала да унизя.

Отново повтарям - родителството, биологично или друго, винаги е его-центриран акт. ТИ си не по-малък егоцентрик от онези, които търпят агонията на АРТ, за да имат свои биологични деца. Просто егоцентризмът ти е различен.  

Последна редакция: чт, 14 окт 2010, 10:46 от Saule

# 381
  • Мнения: 1 610
Saule,
Забелязвам в доста теми, че правиш пространни на анализи на хора, които познаваш от изваден (по твой избор) от контекста цитат. Понеже е лично към мен този път, ще ти кажа само едно и то конкретно по темата: дано правиш разлика между 2, отгледани у дома, и 20 в дом за сираци. Иначе, не мисля, че ти дължа обяснения. Информирай когото щеш.

# 382
  • София
  • Мнения: 9 517

Аз отглеждам едно родено от мен дете и едно е на път. Между двете ми премахнаха едната тръба и вече се консултирах с репродуктивен специалист за АРТ възможности. Щях да мина през всичко, което човешкото тяло може да издържи, за да имам дете точно от и с този човек. Ако пък бях с необратима форма на стерилитет от самото начало, нямаше да осиновя. Щях да продължа да се посвещавам с цялата си енергия и време, които вече нямам, на каузите си.
Съжалявам, но не можеш да бъдеш сигурна, какво щеше да мислиш, ако беше установила, че е невъзможно да имаш собствено дете, както и не е ясно, какво щеше да мислиш, ако нямаше вече едно дете... така че би било хубаво да помислиш, преди да се пъчиш тук, където гледаме деца не от този човек срещу нас, но им се радваме, обичаме ги и дори в различните им гени намираме удовлетворение  Peace

# 383
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 932
Дзвер, Уилма, моля ви, четете.
Онова, което аз казвам е, че родителството винаги е его-центриран акт, независимо от това какъв вид е. И да се напада или обезценява някой от тях като суетен или егоистичен, е смешно и грозно.
Аз не съм нарекла измет никого, който е избрал друг вид родителство от моето.

Уилма, правя разликата, за която говориш по-добре, отколкото си представяш. Работила съм с много групи деца в риск - и ромчета, и такива от домове за деца без родителски грижи. Точно, защото познавам проблематиката, никога не бих си позволила да наричам някого "утайка".  

# 384
  • София
  • Мнения: 9 517
А ти прочете ли целия диспут по темата? Или взе само думите на Уилма?

Аз си признавам, че съм позабравила - отивам да си припомня.

А че родителството винаги е его-центриран акт никой не го оспорва, друго яче не би трябвало и да бъде  Peace

# 385
  • Мнения: 1 610
Да, през цялото време за децата е думата. Не знам ТИ какво се метна да браниш геройски захвърлилите ги там?!
Впрочем, на 22 страница съм написала мнението си по ТАЗИ тема. Какво е твоето? Или дойде да менторстваш неподготвена, но за сметка на това, тежко въоръжена с терминология?

# 386
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 932
Интереснен двоен стандарт. Уж сме се обединили около идеята, че всички видове родителства са равнопоставени, но когато аз споменавям детето ми, тогава е пъчене, а когато Дзвер - не. Когато Уилма раздава обидни квалификации, това е ОК и е просто информирано мнение, когато аз казвам какво мисля - тогава е менторстване.
Ясно. ПРедразсъдъците и двойните стандарти са част от всички нас... Жалко.

# 387
  • Мнения: 1 610
Много.

# 388
  • София
  • Мнения: 9 517
Интереснен двоен стандарт. Уж сме се обединили около идеята, че всички видове родителства са равнопоставени, но когато аз споменавям детето ми, тогава е пъчене, а когато Дзвер - не. Когато Уилма раздава обидни квалификации, това е ОК и е просто информирано мнение, когато аз казвам какво мисля - тогава е менторстване.
Ясно. ПРедразсъдъците и двойните стандарти са част от всички нас... Жалко.
Боже, Боже, за кое от двете ми деца става въпрос, щото едно е биологично  Laughing

# 389
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 932
Интереснен двоен стандарт. Уж сме се обединили около идеята, че всички видове родителства са равнопоставени, но когато аз споменавям детето ми, тогава е пъчене, а когато Дзвер - не. Когато Уилма раздава обидни квалификации, това е ОК и е просто информирано мнение, когато аз казвам какво мисля - тогава е менторстване.
Ясно. ПРедразсъдъците и двойните стандарти са част от всички нас... Жалко.
Боже, Боже, за кое от двете ми деца става въпрос, щото едно е биологично  Laughing

И за двете, Дзвер  Wink
Просто поитах с какво моето дете е различно от твоите, та когато аз го споменавам е пъчене, а когато ти - не.

Общи условия

Активация на акаунт