Арабска кухня - изпитани рецепти и полезни съвети - втора част

Хадил намислил съм да правя експеримент с домашни къпани кори за баница. Да не развивам цялата идея ама да те помоля да ми кажеш как се казваше оная вашата специфичната подправка дето беше от много съставки, че да вървя в арабските да я диря. Идеята ми е баницата да е с кълцано месо (предполагам, че ще е свинско), което предварително съм обработил (задушил) в домето пюре, лук и тая подправка.

Впрочем как мислиш дали ще стане тоя номер.

абе странно ми е това, което пишеш. първо се сещам за африканците/не Северна Африка, по-надолу/ и Централна Америка/да не говорим за Бразилия/...доста повече им кипи кръвта, ми се струва.
за жените също ми е странно, нашите тук само косите си мятат.

ама и те нашите тук едни традиции имат......

Този пост по погрешка го пуснах тук, иначе темата я коментираме в Иракската тема ако искаш заповядай там и ще ни бъде интересно да ни разкажеш това което знаеш за арабите и техните танци.

благодаря, просто се учудих, нищо повече. Всеки етнос изразява себе си И с музика.

дядо хаджия - аз точно така правя баницата с кълцано месо. а подправката виж в първия пост - води се универсална подправка. а в блога я има в класически у в улеснен вариант.

Значи да не търся оная седемте дето е ами универсалната така ли ?

 

Дядо Хаджия, надявам се си намерил подправките в блога или в старата тема. Ето и обещаната рецепта с история.
Казват, че имало в едно време един младеж, който бил изкусен танцьор. Цял живот той се усъвършенствал в изкуството на танца. Бил известен сред хората, че на драго сърце веселял с танците си и свои и чужди, без да иска отплата. Един ден той видял на площада да танцува девойка, която владеела танците до степен, за която той само мечтаел. Тя била като магьосница. Отишъл той при нея, склонил глава и я помолил да го научи. Тя приела при условие, че той заплати каквато цена му бъде поискана, когато му бъде поискана. Съгласил се танцьорът и започнал да се учи.

Стараел се, танцувал, не спял от мъка, но не можел да достигне нейното съвършенство. Тя сякаш летяла, докато танцува. Един ден тя му казала: "Кое ти тежи най-много!". Замислил се и казал: "Тежи ми тялото, което ми пречи да летя като теб." Поклатила глава тя и казала: "Дай ми черния си дроб и ще олекнеш, но и никога няма да усетиш любов към земните наслади като храна и питие.". Съгласил се младежът. И наистина, отказвайки се от черния си дроб, той започнал да лети като нея.

След време забелязал, че все пак не може да танцува като нея. Тя никога не се огъвала от болката и не се уморявала. Натъжил се пак той. Попитала го девойката: "От какво те боли най-много?". "От физическата болка, която пречи на танца ми и от умората, която ме надвива." "Дай ми стомаха си и се откажи от състраданието към човешките болки, за да се отървеш от твоята.". Съгласил се младежът. и наистина вече не се уморявал.

Въпреки всичко, не бил щастлив... чувствал, че нещо му липсва. Попитала го пак танцьорката: "От какво страдаш?". "От сърцето ми, което тъгува по нещо незнайно за мен." "Дай ми сърцето си, за да не тъгува." Съгласил се младежът. И наистина вече не тъгувал, но и не изпитвал никакво щастие, нито каквато и да било емоция. Не страдал, не се уморявал, не обичал, не вкусвал, не пиел... загубил всичко човешко. Вече бил съвършен танцьор, но танцът му не радвал хората, защото той не се усмихвал и не бил вече свързан с тях. Той не танцувал за тях или с тях... танцувал само за себе си.

След време обаче младата танцьорка загубила съвършенството си и придобила всичко, което той имал. Когато попитали за тайната й тя им казала, че става въпрос за ястие на име "Забрава". като ядеш от него забравяш майсторството си, а като даваш продуктите за него губиш човещината си.
/малко напомня на Приказка за стълбата/

Та ето я и рецептата:

1/2 килограм пилешки дробчета
1/2 килограм пилешки воденички
1/2 килограм пилешки сърца
1/2 килограм телешко или агнешко месо (може и да става със свинско, така 4е пробвайте)
3 с.л. доматено пюре
2 глави лук нарязани на ситно
2 с.л. от подправката (универсалната)
1 връзка магданоз наситнен също
1/2 чаша добре измит ориз
малко джоджен на вкус
олио или зехтин за задушаване на плънката
1 пакет точени кори не от най-фините или като мен си ги наточете сами

Сварявате и обелвате воденичките (ако имат нужда де - аз понякога ги беля, докато са сурови, т.е. махам им онази жълтата дебела ципа), сварявате и сърцата и черния дроб (черен дроб се слага във вряща вода, никога в студена и не го варете дълго, може да остане леко суров, само да му сменете цвета отвън).

Задушавате лука в малко мазнина и добавяте нарязаното на ситни кубчета месо (размер около 0.5/1 см). Като месото си смени цвета, добавяте воденичките и сърцата. След около 10 минути на не много силен огън, слагате и черния дроб. Разтваряте в съвсем малко вода доматеното пюре и го слагате към сместа. Оставяте да къкри, докато напълно изври всякаква течност. накрая слагате подправката не повече от 5 минутки преди края, а зелениите като свалите от котлона.

Плънката се слага в корите и се завива като вита баница. ако не искате да е така просто си я направете като баница, каквато предпочитате. не нарязвайте предварително, но залейте с 2 яйца и 4 с.л. кисело мляко.

Печете на умерена фурна около 45 минути до 1 час максимум според печката ви.

Еее, страхотна история, и страхотна рецепта. Ами тука има само от тънките кори, не може ли да ги навивам няколко наведнъж?

Тя Хадил да каже щото си познава рецептата. Аз обаче си мисля че няма проблем. Значи хващащ да речем три или четири кори, ръсиш между тях по малко мазнина и после върху най горната си редиш там плънката. Аз когато ми трябват по дебели кори - например за зелник или баница с месо така правя.

Пък ако ти се играе можеш и да си направиш кори, ама това е друга тема.

отговорът на хаджията е точен и за моята рецепта. иначе съм пробвала веднъж с тесто за месеница (тутманик), но без много мазнина и общо взето става. но най-добре е с корите. ако не искаш да го правиш навито, нареди си го като обикновена баница.

Навити ми се струва, че най- добре ще стане. Обаче ако почна и да меся, няма да ми стигне цял ден за тая богатата рецепта

срам и резил, добре че е хаджията да ме подсети. В рецептата има и ориз - слага се малко преди да сложите доматеното пюре в сместа. за който не обича ориз - не е задължителен.

само запис, после ще чета

Нареждам се отново сред вас.
Надявам се да напълните и тази темичка с изкусителни неща