Молба за съвет и информация!

 

И от мен    

Ма Каролайн, ти кво правиш тука???

Утре, утре няма да я има... и след това де, днес още може

  ами тази вечер ще пътуваме и утре живот и здраве ще сме у дома Sislie.
Днес е излязло решението и всичко е наред. Подготвих се за дългия път както ме посъветва.
Дано ни е лек.

Дано, дано, стискав палци. Аз пак нещо съм се била "абстрахирала", Каролайн, сори.  Като се приберете и ти остане време драсни някой ред!!!

Риба, Каролайн, честито Мамчета!

RIBA, чудесна новина, много се радвам, честито!

karolain, лек път, всичко ще е наред, най-хубавото предстои.

RIBA, честито! Бързо да мине времето и малката да е у вас!

Няма никаква причина да се измъчваш от угризения.
Голяма майка е била онази, няма що.

Фуси и Светкавица са ти казали каквото е трябвало.
Не са социалните органа, който трябва да сезира майката на този етап, но каквото станало, станало. Съдът я призовава, но не и иска съгласието.
Може дори да е било полезно за вас, защото така БМ демонстрира емоция и претенции, ама не пред когото трябва. Не е обжалвала дори предния акт.
Тези жени обичат да демонстрират колко много държат на децата си, но остават само с позата и до там.


А в протокола все нещо от излагацията на БМ е отразено, въпреки че не се вписва всичко, а само това, което диктува съдията.
Но и прекрасни впечатления да беше оставила БМ, при тази фактическа обстановка, решението пак щеше да е в смисъл да бъде допуснато ос-то.
Само допълвам, че сега, докато делото е в деловодството (като оформят протокола и го върне съдията в деловодството) и не е архивирано все още, не е проблем за теб да си поискаш копие от протокола на съдебното заседание. Ако преди заседанието не си си взела преписи от другите документи по делото, направи го сега.


Поздрави и от мен, здраве и щастие ви желая!

RIBA, стягаш ли се? Не остана много време и аз също нямам търпение да се съберете заедно.
Ще чакаме новини от теб. 

    Здравейте! Вече сме в къщи! Днес е третият ни ден извън дома. Все още е в шок, не може да се ориентира. Хубавото е, че свикна с мен. Поразглезих я, но в мое присъствие е спокойна. Вярва ми - поне това демонстрира за сега. Първият ден бе най-стресиращ, още по обед искаше да я прибирам и плака, вечерта също. Проблем ни е заспиването, иска си нейното легло и все да ходим горе/горе за нея е групата/. Първата вечер изреждаше поне 10 минути имената на всички деца от групичката и. На вторият ден бе дългото пътуване. Спокойна, щастлива от това, че се вози в кола. По време на пътя пяхме, четохме, играхме. Накрая се умори гушнах я като бебе и заспа. За сега пази дистанция от баща си, но ако той не е в стаята пита за него. Срамува се и не му дава да я докосне. Все сме на ръце, като маймунче е залепена, то целувки, то гушкане, то глезене, ще ми се качи на главата, но жива и здрава да ми е! Дай Боже бързо да мине периода на адаптация. Имам успех днес за първи път заспа на обед и в момента още спинка. Двете нощи мрънкаше на по два пъти в съня си. Сутринта я видях да си смуче палеца. Сърцето ми се разкъсва от болка, искам да я утеша и правя всичко възможно. Ще имам нужда и от съвети и ще се обръщам към Вас в съответните теми за това. Забравих да спомена, че от вчера повтаря "само мое и на никой друг" - това се отнася за мен, баща и и вещите. Очите и светят от щастие като и обяснявам, че съм само мама на нея и на никое друго дете. Като ходих в дома тя ме ревнуваше от децата. Седмицата преди да я вземем всеки ден бях при нея. Пак ще Ви пиша.
    Благодаря на всички за пожеланията!

RIBA , добре дошло на детето у дома!Всичко, което описваш е нормално и естествено.Желая бърза адаптация на детето у дома и много щастливи мигове заедно! 

Риба, първо честита ви рожба. Моля, те не мисли за разглезване. Няма нищо разглезващо, в това, да задоволиш потребността от нежност, физически контакт, гушкане и приласкаване, на едно дете. Тази нужда е огромна а и малката има много да наваксва.

За нея вероятно е изключително трудно да се раздели изведнъж с всичко, което познава, с целия и досегашен свят. И с децата, които заедно с лелките са били нейното семейство.
Можеш да и помогнеш да преживее по-лесно раздялата, като говорите за това. Хубаво е да имаш някакви снимки от дома, които да разглеждате и тя да има възможност да ти разказва за децата на тези снимки. Едно по едно, как се казва и т.н. всичко за което иска да говори и да си спомня.

 

РИВА, честитооооо! Много щастие на окомплектованото семейство!   

На първо време се опитай да се отпуснеш и да се отдадеш изцяло на щастието от първите дни с дъщеря ти. Чети книгите за отглеждане на дете на 3 и половина години, но наблюдавай и говори най-вече с твойто дете. То е уникално и никъде няма да намериш комплексна рецепта за възпитанието му. Твоята майчина интуиция постепенно ще ти подскаже тази рецепта.

Не бързай да настояваш непременно да спи и не се притеснявай ако не го прави. Моят син започва да отказва следобедния сън още на 2 и половина години. Много рев съм изревала и дълги часове на колене до креватчето съм клечала докато осъзная, че няма нищо сстрашно ако не иска да не го насилвам.

Дъщеря ми си смуче палеца понякога при заспиване и когато е съсредоточена да наблюдава нещо все още - две години след като си е при нас (и тя е на 3 и половина). Нито зъбите й са криви, нито палецът й е по-тънък. Правим си забележки през деня, а вечери просто го изваждам внимателно като заспи (слава богу много бързо заспива).

За отношението на децата (особено осиновени на възраст над 2 и половина години) към мъжете си имам теория - те хем малко се притесняват от тях, защото до този момент в живота им са били епизодични герои, хем постоянното им всекидневно присъствие е гаранция че със стария скучен живот "там" е свършено и новият разнообразен живот продължава с пълна сила.

Доста време ще ви трябва докато свикнете един с друг - ти с нея и тя с теб и да станете единно и неделимо цяло. Няма как да й обясниш точно какво означава "мама" нито за три дни, нито дори за три месеца. Така че не се притеснявай. Гушкайте се много, и още повече, за да наваксате постепенно цялото това време, когато тя е имала нужда да бъде гушкана, но не е имало кой да го прави. Моята дъщеря все още иска понякога да я гушкам и да я люлея "като бебе" и в тези моменти изпада в нещо като нирвана.

Линдт, за съжаление някои домове нямат практика да снимат децата. Аз имам само една снимка на дъщеря си отпреди да я срещнем. И то само защото е била шампион на бебетата-плувци. А на сина ми нямам нито една.