колко майки и бащи имат децата ни

Колко майки и бащи ще има ще решава той, когато порасне достатъчно, за да може да реши. В момента има една майка и един баща.

Една майка има и един баща според мен. Ако реши да са по две след време, негова си работа.

Само да кажа, че нямам никакви отрицателни чувства към жената, която го е родила, абсолютно ми е безразлична.

И аз така му обяснявам на Мартин, че майка и татко са тези с които си едно семейство, които те обичат повече от всичко на света, живееш заедно и пр.

Като иска да ми направи "комплимент" обаче казва: "Обичам те мамо! Толкова си мила и нежна ... и т.н. Ти си ми най-добрата майка! Вие сте най-доброто ми семейство!" Иначе категорично не желае да говори за произход и минало свързано с него и Мая засега (какво било преди да се съберем заедно). Вълнува се къде е бил на сватбата ни (1998г) като сме едно семейство.

Въпрос досега не съм получавала, но концепцията ми е две майки двама бащи. Едните са създатели, другите отглеждащи.
Той ще си избере неговото виждане. Така простичко ми е трудно да формулирам, затова горното може би изглежда сложничко за малко дете.
В приказката на Нико, която четем изречението е че майката, която го е родила, решила,
че няма да може да бъде истински добра за такова прекрасно малко бебче, затова го прегърнала, целунала го, оставила го в къщата за бебета и му пожелала да намери своите майка и татко.
Но там си присъстват двете майки ...
Родила го е - майка му е - аз лично не намирам друга дума ... авторка, родилка не ми е искрено, по-скоро ми е отбранително ... ама това съм си аз де

Ще е супер, ако някое от осиновените деца отговори и то ако може (сори, ако разбутвам темата) и на още един въпрос

Как според тях е приемливо родителите да поднесат концепцията ... защото едно е какво децата ще решат, друго е как родителите ще го поднесат. На мен специално ми е страшно трудно хем да не му заложа предварително отговор, хем да не го карам да се чувства виновен за неговия отговор, хем да му покажа, че в моята глава и сърце той е мое обичано любимо, прието дете, ако ще

Аз както винаги карам по тънката лайсна   Съобщавам си моята истина или това, в което аз вярвам, като оставям отворени врати за други възможни отговори ...

Мислила съм си за това, докато накрая осъзнах, че в моя свят аз съм му майка а той е мое дете и това въобще не би могло да бъде променено от нищо и от никой... незнам дали го обяснявам добре, ама то си е форма на висш егоизъм ... тогава отпаднаха страховете ми и от БМ и от околния свят, че и от Никовото схващане за нещата... гадно е знам...ама е така. Имам предвид, че един ден Нико и лейка да ми каже, все ми е тая ... в моя свят аз съм му майка 

Моят отговор по темата почти припокрива това, което е написала Фуси.

Поне за девет месеца от появата и съществуването си на този свят децата ми са имали друга майка (не мога по никакъв друг начин да нарека жена, която носи в утробата си живот). Сега аз съм тяхна майка.
Има и двама бащи, защото е създаден от сперматозоида на друг мъж, а не на съпруга ми, а в нашия език думите "създател" и "баща" се възприемат до голяма степен като синоними.

И въобще, както и да наричаме хората , благодарение на които нашите деца са се появили на този свят (автори, създатели, родилки, жени които са ги родили, лелички, какички), те винаги ще имат особено място в сърцата и мислите им и особена връзка с тях, която няма как да бъде прекъсната (не че някой от нас иска това). Такава връзка никога и с никого няма да изградят повече в живота си.

моето дете има една майка и един баща- аз и моят съпруг.

Преди да дойде у дома е имало няколко майки-  една много мила и любима жена /Благодарна съм и, че е отгледала и възпитала сина ми и цял живот ще съм и благодарна/-това е неговата настойничка в дома.Той и казваше мама и и се радваше, когато след свиждане тя идваше да си го прибере.Жена, наистина отдадена на професията си.Синът ми казваше "мама" и на лекарката, а и тя го "дундуркаше" с "ох, на мама".След  първата ни среща го заподхвърля, гушка, а аз / която минути преди това не бях сигурна дали искам това дете/  защо ли усетих лекичко ревниво пробождане в сърцето."Мама " бяха и една-две баби, по програмата "Дете и внуче", сигурно сте запознати.Всички те бяха наричани "мама", защото за моя син, който добре изговаряше думата "мама", очевидно влагаше в това понятие- любов, гушкане, внимание, закрила.

По темата още не говорим, защото той упорито отказва.Не желае и толкова.Опитвам се да му припомня какво е било преди първата ни среща, срещам решителен отпор.

разбира се, той ще знае за своя произход.Но още преди да се срещнем си имаше своето понятие "мама" .Не мога да нарека майка и татко биологичните му създатели, защото така ги натоварвам с качества, които не притежават, които  детето би очаквало от тях, а в нашия случай това няма как да се случи.

Но като стане голям, нека той реши колко майки и бащи иска да има.  Е, само дано не тръгне да "мамосва" и тъщата си, де, че баща му ще изпадне в потрес

Сигурно не могат да се сложат нещата в един калъп - всеки един живот е различен и уникален.

Нямам никакви чувства към жените родили моите деца, но понеже реших да се запозная с техния живот свързан с децата не мога да си позволя да ги нарека майки, а мъжете пуснали семенцето са се отказали от тях бягайки през глава.

Думата майка за мен е свято нещо, а тези жени не са се държали и изживявали като такива и час дори. Боли ме за моите деца, боли ме за деня в който ще научат истината и ако мога ще им я спестя, сигурно ще съчиня прекрасна приказка с която да живеят щастливи ...

Всеки сам решава, кое е най-добро за детето му, преценявайки спрямо детето си и възрастта му, естествено.

За съжаление аз не съм толкова великодушна и ще се присъединя към това

Извинявам се, че се включвам натрапчиво във вашата тема, но много ме заинтригува. Аз имам мои биологични деца, но в замяна на това имам много близки и приятели, които са си осиновили деца. За мен също жената  и мъжа, които са създали детето са просто "създатели". Не мога да ги определя и нарека с друга подходяща дума. Семейството, което отглежда и възпитава детето са - МАМА и ТАТИ, те в действителност са родителите. Възхищавам ви се, че сте намерили смелост да говорите с децата си от малки на тази тема, защото "доброжелателното" научаване на това, че мама и тати не са биологични родители много често водят до срив в психиката на детето. Моя близка съседка е в постоянен страх вече 22 години да не би някой да каже на сина й. На моя братовчедка момченцето й с удоволствие разказва как леличка го е родила, а мама и тати са си го избрали от всички дечица в дома.

Наричаме ги първата майка и баща, чисто лингвистично не виждам как всеки един измислен от мен термин няма да работи по-силно като внушение. На рождените дни палим свещи за тяхно здраве. Говорим за наследственост, много сме добри по биология и генетика  

Част от изграждането на идентичността на осиновените деца се състои в това, да изберат към кого да са лоялни, къде им е мястото. За всеки е различно. За момичетата като цяло е по-сложно, отколкото за момчетата (потривам ръце като мъжка майка  ).

Засега се справяме. Специално тази част май се приема като факт, за разлика от емоциите около изоставянето.
Чакам да настъпи периода "искам да ги видя". Ако изобщо настъпи.

Франсоаз Долто, "Всичко е език"

ВЪПРОС: Какво мислите за съвета, който се дава на родителите осиновители, според който те трябва да обяснят на децата си, че не са техните истински родители?

Ф. Д. : Много жалко, че им се дава такъв съвет защото те са истинските родители. "Истински родител" не азначава нищо само по себе си. Има истински биологични родители и истински законни родители. Всички са истински родители по един или друг начин...
Трябва да му се каже "биологичен родител" ... На децата тябва да се казват истинските думи. Един ден те ще разберат какво означават думите "биологичен родетил". Ние говоим на децата си с думи много преди те да знаят какъв е техният смисъл. Това е много важно.
 Не тябва никога да се казва на децата: "Те не са твоите истински родители", а "Те са твоите осиновители, както ти си тяхното осиновено дете. Те са като теб: ти си осиновено, те са осиновители, т.е. вие сте истински свързани. Други две лица които ти не познаваш са те създали и са твои биологични родители. Ти си роден от твоята рождена майка, тя не е могла да се гижи за теб и те е дала за осиновяване...
Важно е родителите осиновители да обяснят колко са признателни на биологичните родители. Това липсва. ОТ момента, в който осиновителите го направят, детето свъзва напълно своите родители символно с биологичните си родители. "Колко съм признателен на майка ти че те е родила и ме е дарила по този начин с радостта да те отгледам, въпреки че не е могла да те задържи по причини, които не знаем... във всеки случай ние им дължим радостта че имаме хубаво дете, колко чудесни хора трябва да са били те след като ти си толкова чудесно дете! или " Ти си нашето осиновено дете, така както ние сме твоите родители осиновители, ние сме напълно еднакви. Признателни сме на твоите биологични родители и на живота, който ни позволи да те познаваме и да те обичаме."

"След като моите осиновители са много добри хора и според това, което казват, биологичните ми родители също, ще стана достоен човек; идентичността ми се корени в две семейни двойки, вместо в нито една"

айййййййй нещо което съм пропуснала по темата - ще умра от яд и завист - дай моля подробности откъде е