Публикувана: 11 ян. 2010, 00:47 ч.
Последно мнение: 3 фев. 2012, 14:17 ч.

колко майки и бащи имат децата ни

18 718
153
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява концепцията за осиновени деца в контекста на форумната дискусия?
Какви са различните мнения относно истинските родители на осиновените деца?
Какво е мнението на Франсоаз Долто за обсъждането на произхода на осиновените деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява концепцията за осиновени деца в контекста на форумната дискусия?
  
  Форумната дискусия обхваща различни гледни точки относно осиновяването и възприемането на родителската роля. Участниците споделят лични преживявания и мнения относно това как да се обясни на осиновените деца техния произход, как да се наричат биологичните родители, как да се изгражда идентичността на децата и как да се поддържа връзка с биологичните родители.
- Какви са различните мнения относно истинските родители на осиновените деца?
  
  Участниците в дискусията изразяват различни мнения относно истинските родители на осиновените деца. Някои вярват, че биологичните родители са истинските, докато други подчертават ролята на осиновителите като истински родители. Освен това се обсъжда как да информираме децата за техния произход и как да поддържаме връзка с биологичните родители.
- Какво е мнението на Франсоаз Долто за обсъждането на произхода на осиновените деца?
  
  Франсоаз Долто, френски педиатър и психоаналитик, вярваше, че осиновените деца трябва да бъдат информирани за техния произход с помощта на точни думи. Тя подчертава важността да се признаят биологичните родители и да им се изрази благодарност, като същевременно се подчертае ролята на осиновителите като истински родители.
- Какви са различните гледни точки за изграждането на идентичността на осиновените деца?
- Какво е мнението на форума относно разкриването на информация за биологичните родители на осиновените деца?

# 15 11 ян. 2010, 13:37 ч.

София
Мнения: 791

Цитат на: Fussii в пн, 11 яну 2010, 13:31

айййййййй нещо което съм пропуснала по темата - ще умра от яд и завист - дай моля подробности откъде е

Фусси ако въпоса е към мен, цитата е от книгата "Всичко е език", автора е Франсоаз Долто (не знам дали ти е позната като автор, френски педиатър и психоаналитик, работила много по въпросите на осиновяването), издателството е Колибри. Друга нейна много добра преведена на български книга е "Основни етапи на детството"

# 16 11 ян. 2010, 13:41 ч.

Мнения: 2 123

# 17 11 ян. 2010, 13:50 ч.

София
Мнения: 791

Цитат на: маймуна в пн, 11 яну 2010, 13:24

Част от изграждането на идентичността на осиновените деца се състои в това, да изберат към кого да са лоялни, къде им е мястото.

Както и да изберат на кого да приличат. Много по-лесно ще им бъде ако в периода на изграждане на идентичност вярват, че както осиновителите им така и хората от които произхождат биологично са "свестни" хора. По този начин ще отпадне и страхът "ами ако и аз съм като "онази никаквица" майка ми, ако нещо в мен е дефектно, ако съм "лош по рождение"

Маймуна bouquet

# 18 11 ян. 2010, 13:53 ч.

София
Мнения: 9 517

А кой е периода на изграждане на идентичност?
Съгласна съм с много от написаното, но какво ще стане един ден, ако детето намери "свестните" биологични хора и открие, че не са свестни?
Ей такива въпроси ми се въртят в главата.
Честно казано, страх ме е да му поднасям определения, каквито и да било - и положителни и отрицателни. Знам, че не мога да го предпазя от нищо, ама ме боли Cry

# 19 11 ян. 2010, 13:57 ч.

Мнения: 3 721

За мен жената, родила детето ми е едно от стъпалата по пътя към нашата среща. Важно стъпало, но не единственото. Тя е жената, помогнала ни да се срещнем. Тя е жената, която е приютила семенцето на топло в коремчето си, когато то се е изгубило по пътя към мен, неговата майка.

# 20 11 ян. 2010, 14:04 ч.

София
Мнения: 791

Фоксче, през цялото детство, но най-концентрирано през първите 7 години, през пубертета нещата се поразбъркват и пренаеждат и като цяло е най-добре детето да се срещне (ако има такава среща) с биологичните си родители след пубертета.
Във връзка с въпроса ти какво ще стане като открие че не са толкова свестни. Би било хубаво ако до тогава проведете няколко разговора за това, че някой хора не могат да бъдат родители не защото не искат, а защото не знаят как. Те самите са имали "лоши" родители, които са ги изоставили или неглижирали, насилвали. Нещо по въпроса за това че някой хора имат по-малък шанс в живота от други и т.н. На детето (но като голямо) ще му е много по-лесно да понесе и проумее изоставянето си ако мисли за родителите си по-скоро като за жертви отколкото като за злодеи.

# 21 11 ян. 2010, 14:10 ч.

София
Мнения: 9 517

А ако открие, че не са могли да бъдат родители само на него, за сметка на това имат други деца, чиито родители са?

Горното чисто хипотетично - нямам сведение за нашата БМ

Първите 7 години казваш е периода на изграждане на идентичност... а първите 3, в които тя е била потъпквана...

# 22 11 ян. 2010, 14:12 ч.

Мнения: 955

Цитат на: Фоксче в пн, 11 яну 2010, 13:53

Идентичността се изгражда от раждането, естествено, но най-силно в пубертета и ранната младост.
Хората могат да бъдат считани за свестни по най-различни критерии. Имат лоши и добри страни. Завършените психопати са изключителна рядкост. Всички останали заслужават да бъдат зачитани като хора.
Когато децата ни пораснат, и сами могат да измислят какъв тип хора като цяло си дават децата за осиновяване. Оттам нататък могат да си решат как да се отнасят към тях.
На мене лично не са ми безразлични биологичните родители. Каквито и да са им мотивите, тяхната драма е драма и на моите деца. Като ме боли, споделям, иначе как ще споделят с мене, когато тях ги боли. И така...
Времето ще покаже.

Много хора сме писали едновременно Simple Smile

# 23 11 ян. 2010, 14:35 ч.

София
Мнения: 791

Цитат на: Фоксче в пн, 11 яну 2010, 14:10

В конкретен период от живота си, точно тогава не са били в състояние да бъдат негови родители.

Тази граница от 7 години е доста условна. Но до тогава поне основните когниции свързани със Аз съм добър ...лош...важен....незначителен... са вече оформени.

Аз вярвам че детската душа може да бъде лекувана, убежденията променяни и че някои болки дори да не могат да бъдат премахнати, ако детето получи достатъчно "лекарства" за тях, няма (болките) да превземат живота му като възрастен, те просто ща са част от този живот.

# 24 11 ян. 2010, 14:39 ч.

Мнения: 13 618

В някои случаи биологичните родители са свестни, но да речем безхарактерни хора, не достатъчно силни за да преодолеят определени житейски препятствия....

Но в други случаи не са никак, ама никак свестни.Дано да са рядкост тези случаи, но ги има.всичко възможно правят, за да осигурят своето си спокойствие , своя си живот, а детето изобщо не им влиза в сметките.Знаете ли, че има забравени деца и така си престояват по домовете, нито имат отказ, нито биологичните проявяват елементарен интерес как е детето, какво става с него.

често си мисля, какво би се случило с моето момченце, ако от първия ден, хайде, от първия месец или първата година поне имаше уредени документи.Тогава, вероятно ,нямаше да бъде наше дете , но нямаше и да я има несправедливата присъда "Лишаване от свобода- неизвестно докога".

каквото и да е получавал в дома като грижа и внимание, не е получил толкова дълго време/ докато се появим ние/ истинското си семейство.

# 25 11 ян. 2010, 14:54 ч.

София
Мнения: 791

Спора за това могат ли да бъдат свестни хора изоставили децата си е предмет на друга тема.

Тук говорим за това как нашето отношение към тези хора, нашите вярвания за това какви са, подмятания или премълчавания могат да наранят децата ни.

Дори да искаме да заличим времето преди да срещнем децата си, то съществува. Осиновените деца все някога ще се заинтересуват от биологичният си произход и това е нормално. От това дали омаловажаваме ролята на биологичните им родители, дали децата интуитивно усещат че темата ни е неприятна, зависи дали те ще споделят тези свои мисли и чувства с нас.

# 26 11 ян. 2010, 15:16 ч.

Мнения: 2 172

...
Иначе, аз БМ , каквото и да пишем, майка й е в друг смисъл- родила я е..., не може да се отрече Simple Smile

Нейното мнение за истинската майка , преди да знае за осиновяването си, го знам. Сега - не сме говорили за това. Но темата не е за истинската.Тя самата може в един момент и да използва наложеното в обществото и медиите клише "истинска". Няма да е голяма болка.
Смятам , че майките са две.
Ако тя се включи с мнение, ще ми е интересно да го разбера, но не мисля , че тийнейджърката ми не я влекат форуми като бг мама Grinning

....

Последна редакция: вт, 12 яну 2010, 09:05 от аистенок

# 27 11 ян. 2010, 15:54 ч.

Мнения: 1 418

Аз като осиновено дете имах само една майка-жената която ме е отгледала и ми е дала всичко което имам сега.Преди да се запозная с жената която ме е родила съм имала някакви колебания относно нейната личност,но никога не съм я смятала за майка.Дори в разговори със сестра ми когато е трябвало да кажа нещо за общата ни майка винаги съм се обръщала с "майка ти"Виждали сме се много пъти с биото,но никога не съм изпитвала някакви особени чувства.При първата ни среща нямах търпение да се прибера в къщи при моята майка.Може би по ирония на събдата в деня когато правих 20 дни от смъртта на майка ми,тогава сестра ми правеше погребение на нейната майка.С две думи,наскоро загубих и двете,но ужасно ми липсва само едната.

# 28 11 ян. 2010, 16:19 ч.

Мнения: 256

Благодаря ти, че го сподели Кристи!

За синът ми има две майки и огромно желание да се срещне с биологичната, на 13 години е.
За малката за сега само аз съм майката, но ми е адски сърдита на мен, че не съм я взела от малка, а чак на почти 5 години. Още не и е много ясна картинката с двете майки.
Баткото е по-разговорлив по темата. Щерката ме използува за боксова круша, като я прихванат лудите.