НОЕМВРИЙСКИ дечица добрички, ръсят бисери и разсмиват всички

Здравейте!
Дита, Росе, браво на малките художнички А Стела не рисува От братовчед си знае само да оцветява и само това иска да прави. Дразни ме. Може да рисува само слънце. Ама какви очища му правииии не е истина.  Бях взела една книжка за оцветяване, в която има за дорисуване на някои елементи, ама хич не я впечатли. Вече книжки за оцветяване не купувам, ама свеки често и връчва по някоя. Да се научело детето да "държи линиите"
Иначе знае цялата азбука по една книжка, ама не така А, Б, В... А буквата на мама, тати, баби, щъркели и т.н. Може да брои дооо, не знам и до 19 даже, ама пропуска 3, 6, 10 и 18. Любимото й е 13, всичко е 13. И на 13 години е даже
От яслата са й дали едно стихче за Баба Марта да учи , ще имат празник и сме поканени - родителите. Ама нашата не иска да го учи, нали е по задължение
Стихчето е: Баба Марта бързала - тук тя довършва: "И отиде да вземе баба Руми"
                     Мартенички вързала - тук казва: На мене, не, щото ще ме боли
И толкоз, повече не иска....

Нахвалих си детето. А утре го изпращам при майка ми на почивка, т.е. почивката май ще е за мен

Целувки, до скоро!

И тук да кажа "Благодаря   " на Галето

Много бързо позеленя сопола - с извинение - на Влади. Та се консултирах и с педи преди малко. Каза Виброцил и Тобрекс да смесвам и да капя и Цинабсин да давам. Ейййй, 4 дни само ходи на ясла и пак в къщи  

За какви събличания, яденета, броене и рисунки говорите. Влади е една година назад - драска си по ръцете, другаде не признава   и твърди че това било Няу-Няу.

Дита, супер портрет. Заслужава рамка  

Медхен, и аз си мисля че мога да осиновя детенце, но ако го намеря някъде изоставено или при други екстремни ситуации. А не да ходя да го търся от домовете. И да - има деца за осиновяване, но сети се какви    Защо ще има толкова чакащи семейства - по 2-3, че и повече години чакат за "нормално" дете. По-скоро бих си осиновила някое Хаитянче, или пораснало дете - 8-10 год., което вече никой не го ще.  

Подскок-  подскок 
Дита - разкошна си, едва те познах хахаха И Ники рисува бая, ама нищо свясно, маца драска, а как обича да ми рисува краката и ръцете, не е истина.
Вале - 
Ели - ти хубаво си го пишеш това за осиновено детенце, шапка свалям на всички хора дръзнещи да го направят, да си призная, аз никога не съм мислила по въпроса, НИКОГА! Вие ме накарахте. Незнам как съм устроена, незнам защо, но мисля си че не бих дала подобаваща любов на осиновено дете, сякаш винаги дълбоко в себе си ще си имам едно на ум, не честно. Ето сега си мисля задълбочено и пак до този извод стигам,може би след години бих имала друг поглед в-у нещата, дано са по-малко егоистични, дано! Дали е защото съм 1 дете, дали защото просто има хора, като мен които не са като другите и не могат да бъдат еднакво добри към собствени и осиновени деца, да не правят разлика. Разбира се не говорим в случая, ако съм жена която от години опитва и не псотига положителен резултат да забременее, говорим реално, както са си сега нещата. Исках да си го призная, може би ще ми е по-лесно, да не се спотайвам зад екрана на лаптопа си и да ви се възхищавам колко сте добри и искренни, а аз едва ли не уж мисля като вас, а всъщност не бих могла да го сторя...... По вероятно ми изглежда, ако съм доста по-зряла,децата са големи, по университети да си осиновя дете на 5г примерно. Нещо подобно, зрелостта мисля че ще ми е от полза тогава и ще мисля за живота по друг начин, абе..... хахаах задълбах нещо.
Познавате ме вече, знаете какво имам предвид.

Ооо, Гале хич не си лош човек  Аз дори и второ мое дете да имам пак не вярвам, че ще го обичам колкото Лена. Или ще е повече или ще е по-малко. Не вярвам в теорията, че децата се обичат еднакво, поне аз не бих могла 

Хаха, Медхееен...обичат се, пиле И аз не го вярвах, ама ей, на Разбрах. Някак и двамата ги обичам много...обичам различни неща в тях...то ние жените сме устроени така, че можем да обичаме много хора накуп 
Не знам как ще е вече в пубертета или когато порастнат...но сега ги обичам еднакво силно.

Гале и аз имам такива притеснения, но аз ги имах и преди да родя Павката. Това ме кара да смятам, че ако един ден си осиновя детенце няма да има разлика. И аз съм едно дете, и аз мислех, че не може да се обича поравно и винаги едното ще го обичам повече. Да, ама не
Повече ме притеснява дали другите ми деца ще го приемат. Малко или много те са двама, от бебета са заедно и така години наред. В някакъв момент ще се появи друго дете...не знам. Мен това ме притеснява. Ноо...не съм се засилила сега. Има време да го мисля и преценявам.

Майчета, сега се прибираме от Хасково, не съм ви чела , ама видях Деската колко е красива  
Ето ви и обещаните снимки:
Първите рибки, нарисувани на 13.11.09г                                                                                      


Това е прасето, нарисувано на 08.12.09г (опашката я е затруднила  )


А това са рибки от преди седмица  




Моят ден беше много вълнуващ  - разходихме се из Хасково, взехме тортата на Ицко, поблазнихме се от торта във формата на сърце (човешкото око нямало наяждане  ),..всичко беше много хубаво, докато не се прибрахме   Няма да ви занимавам, твърде лично е, но много ме заболя.

Лелеее, какви истински художници си отглеждаме!! Душици златни, толкова са интересни в тази възраст! Симона тези дни ме побърква от смях. Едни ги плещи...стоим си онзи ден и редим едни кубчета и тя ей така ми изцепва - Мамо, киде ще видиме щрауси? Смешна беше ситуацията, от къде й хрумна! И разни такива, ама с една интонация и погледи, много сладко.

Сега отивам да се боря с ноктите й на краката. Аз още й ги режа само докато спи.

Да не знамавиш снимка на подаръка и реакцията на Ицко най-вече  .  



И добро утро 

Роси,честит ти рожденник! Да ти е жив и здрав Ицко и да се гордеееш с него!

 Роси, честит празник днес във вашето семейство! Нека синът ти да расте здрав, силен и смел, и да бъдат големи приятели със сестра му!  Весело изкарване на празненството!

Аз смятам, че децата се обичат различно силно! Обичта, от която се нуждае едно дете е различна от тази, от която се нуждае другото дете! При разнополовите е факт, както и при децата с много големи различия в характерите. Важното е да се стремим ние - родителите да обичаме децата си максимално еднакво. Аз винаги обаче съм била обичана по-малко и винаги съм го усещала - кофти работа...., а и българските традиции са доста кофти в много отношения,  - но пък съм станала борец.... и такава грешка няма да допусна с моите деца
Хайде, чао - до скоро!
Рисунките са чудни!

Кате,  Мислех да не пиша по този въпрос, но ти ме провокира  От собствената си позиция на майка смятам, че децата се обичат с еднаква сила, но от позицията на дъщеря обаче , смятам, че начинът на изразяване на обичта е различен. Някои деца имат повече нужда да им се показва колко са обичани, други просто го усещат и не изискват това от родителите си  За съжаление това се отразява на разбиращото дете в последствие  Едва в зряла възраст то си позволява да даде свобода на чувствата и емоциите , които е подтискало в детската си възраст, само, за да бъде баланс в семейството. Сами разбирата, че говоря от лична позиция  Аз винаги съм се стремяла да бъда повод за гордост и радост на родителите си, всяка моя стъпка е била съобразена с това дали тя ще ги нарани или ще ги направи щастливи, но всичко бе приемано, като че аз не полагам тези усилия, а все едно това е нормалният ход на нещата...Това, че сме преглъщали, не означава, че не сме страдали...Просто исках да кажа, че заставам зад позицията ти, че това ни прави по-борбени и успяващи в живота! И въпреки това, и аз няма да допусна тази грешка със своите деца 

С две думи - все едно ви изказах тъгата си от вчера...

Да, Роси! Всъщност нещата, за които говорим са едни и същи  и определено знам какво искаш да кажеш и какво мислиш. Важното е ние как сме със своите деца А, човек когато си е качествен,  си е качествен независимо как се отнасят към него.... Хайде чао, че едно наказ. постановление на нап направо ме умори....

Честит рожден ден на Ицко на Роси-да е жив и здрав, да стане силен и достоен мъж, хубавец и късметлия 


Роси, честит празник, мила, да продължава да те кара да се усмихваш и гордееш с него 

Роси, да ти е жив и здрав Ицко     

Таш, бързо оздравяване 
Ние с Коце се оправихме вече, с майка му...незнам, то според нея не сме и се карали  Както и да е - мен повече ме мъчеше това вкъщи, свеки е далеч.
Дори вече запланувахме лятната почивка - другата седмица ще платим, че има отстъпка до края на февруари - ще ходим на Мирамар Обзор от 28 юни до 8 юли. Може и с някои от вас да сезасечем там  Аз обаче планувам да закарам Течо в Бургас, а да отидем само с Таня, че да си почина...но има време и ще го измисля.

Имам един въпрос - някой да има някакво столче за хранене, което се закрепя за нормален стол, че мойто момче е решила да яде с нас и си е избрало моя стол, а мойта крака влизат в ролята на повдигачка  та умувам какво да му взема. Другият стол - бебешкия - категорично го отказа за ядене. той служи за катерушка - от малката маса и в него както е с таблата и после в обратния ред 

Леле, какви рисунки. И Стефан рисува, но аз хвърлям всичко и дори и не съм се сетила да снимам - той всъщност рисува навсякъде - по хладилника, по масата...напоследък му е мания с нещо твърдо да рисува по килима в детската - само ме вика да му помогна за сърчице 
Сега спи диването, но е станал голям бяс. Кака му е на кънки с баща си и аз вместо да легна малко да си почина стоя на компа.
За събличане-обличане Стефан се опитва почти всичко сам да прави, къде успява - къде не, аз не му давам зор.
Още сме си с памперс - и за това не се тормозя - мисля лятото да го махнем преди да тръгне на градината есента.
Отивам вече да започвам с готвенето, че гости ще имаме и съм спретнала едно меню...
Весело изкарване утре на празника ако не успея да се включа и много