бих казала, 4е си лош 4овек само ако живееш с мисълта да оставиш детето в дом ако нещо не ти харесва в него или е увредено
ина4е страховете ти са напразни
ина4е страховете ти са напразни
- Публикувана: 13 ян. 2010, 04:39 ч.
- Последно мнение: 25 май 2010, 06:46 ч.
Това прави ли ме лош човек?
и тогава ще усетиш, че няма по-красиво чувство на земята от това да си майка... Успех!!! 
Изобщо не си лош човек, а нормална жена, която има право на своите страхове за най ценното в живота и.
И какво и казвате, че това е рядко. Явно не сте влизали във форума за деца с увреждания. Едно на милион да е, ако това е твоето дете за теб става 100 %.
И коя жена може да се бие в гърдите, че е готова да бъде майка, когато никога не го е изпитала??? Или пък майка на здраво дете да разправя, колко тя би била силна, ако нейното дете е увредено.По добре се благодарете, че не ви се случва и никога не обвинявайте жена, която е оставила в дом силно увредено дете, защото не знаете за какви случаи става дума. Никой не знае как ще реагира на нещастието, ако лично го засегне.
И какво и казвате, че това е рядко. Явно не сте влизали във форума за деца с увреждания. Едно на милион да е, ако това е твоето дете за теб става 100 %.
И коя жена може да се бие в гърдите, че е готова да бъде майка, когато никога не го е изпитала??? Или пък майка на здраво дете да разправя, колко тя би била силна, ако нейното дете е увредено.По добре се благодарете, че не ви се случва и никога не обвинявайте жена, която е оставила в дом силно увредено дете, защото не знаете за какви случаи става дума. Никой не знае как ще реагира на нещастието, ако лично го засегне.
Изобщо не си лош човек, а нормална жена, която има право на своите страхове за най ценното в живота и.
И какво и казвате, че това е рядко. Явно не сте влизали във форума за деца с увреждания. Едно на милион да е, ако това е твоето дете за теб става 100 %.
И коя жена може да се бие в гърдите, че е готова да бъде майка, когато никога не го е изпитала??? Или пък майка на здраво дете да разправя, колко тя би била силна, ако нейното дете е увредено.По добре се благодарете, че не ви се случва и никога не обвинявайте жена, която е оставила в дом силно увредено дете, защото не знаете за какви случаи става дума. Никой не знае как ще реагира на нещастието, ако лично го засегне.
И какво и казвате, че това е рядко. Явно не сте влизали във форума за деца с увреждания. Едно на милион да е, ако това е твоето дете за теб става 100 %.
И коя жена може да се бие в гърдите, че е готова да бъде майка, когато никога не го е изпитала??? Или пък майка на здраво дете да разправя, колко тя би била силна, ако нейното дете е увредено.По добре се благодарете, че не ви се случва и никога не обвинявайте жена, която е оставила в дом силно увредено дете, защото не знаете за какви случаи става дума. Никой не знае как ще реагира на нещастието, ако лично го засегне.
Не съм на мнение, че страховете ти показват, че не си готова да станеш майка.
Просто явно си по-чувствителен тип човек.
Когато забременях, имаше период, в който дуднех по цял ден на мъжа си дали детето ще изглежда нормално или ще прилича на нещо като извънземно
Преди да родя (тъй като вече нямаше за какво да се хвана, поради редица изследвания, които сочеха, че с детето всичко си е наред), постоянно карах мъжа ми да ме уверява, че бебето ни ще е хубаво. Което според него било 100% сигурно след като той е бащата
Просто явно си по-чувствителен тип човек.
Когато забременях, имаше период, в който дуднех по цял ден на мъжа си дали детето ще изглежда нормално или ще прилича на нещо като извънземно
Преди да родя (тъй като вече нямаше за какво да се хвана, поради редица изследвания, които сочеха, че с детето всичко си е наред), постоянно карах мъжа ми да ме уверява, че бебето ни ще е хубаво. Което според него било 100% сигурно след като той е бащата
Хайде, бягай да правиш бебета, то с мислене не става
Ако трябва да съм сериозна, първата ми работа като родих и двата пъти беше да преброя пръстчетата на ръцете и краката на бебоците
и аз се страхувах докато бях бременна , нормално е според мен 
За това, за сега се разсейвай с бебеправене и по-малко тежки мисли
Ако трябва да съм сериозна, първата ми работа като родих и двата пъти беше да преброя пръстчетата на ръцете и краката на бебоците
и аз се страхувах докато бях бременна , нормално е според мен За това, за сега се разсейвай с бебеправене и по-малко тежки мисли
Не смятам, че си лош човек. аз също бих направила аборт в подобен случай...смятам, че е по-добре изобщо да не раждам дете, отколкото да го родя и то да се мъчи и страда цял жиот или пък да живее малко след раждането и това време да му е изпълнено с болки....
Пожелавам ти никога да не ти се налага да се изправиш пред такъв избор
Пожелавам ти никога да не ти се налага да се изправиш пред такъв избор
Изобщо не споделям мнението, че страховете и са индикатор за липса на готовност да стане майка.
Аз мисля, че е точно обратното. Тя се страхува. А страхът за детето е присъщ на всяка майка, той е част от майчинския инстинкт.
Аз самата съм се раздирала от същите страхове при втората си бременност. Вярно, че бе проблемна. В началото имаше риск да загубя бебето, а след това имах намалени околоплодни води. Бях изчела из нета всичко за последиците при намалени води. Направих си всички възможни скрийнинги и изследвания, обиколих всички специалисти.
Допусках всеки лош вариант, до степен, че когато бебето се роди, внуших на лекаря си, че има чернодробна недостатъчност / имаше налице всички симптоми за това, правихме му пълни изследвания/.
Хората са казали, да не се случва на детето това, което минава през ума на майка му.
В този смисъл, ако имах безспорни доказателства, че детето ми е увредено - да, щях да му спестя цял живот страдания. И с риск да ме убият с камъни след това изречение, но намирам за егоистично да бъде оставено да живее едно бедно увредено създание, ако родителите са знаели предварително това и са могли да му го спестят.
Не, не мисля, че си лош човек.
Аз мисля, че е точно обратното. Тя се страхува. А страхът за детето е присъщ на всяка майка, той е част от майчинския инстинкт.
Аз самата съм се раздирала от същите страхове при втората си бременност. Вярно, че бе проблемна. В началото имаше риск да загубя бебето, а след това имах намалени околоплодни води. Бях изчела из нета всичко за последиците при намалени води. Направих си всички възможни скрийнинги и изследвания, обиколих всички специалисти.
Допусках всеки лош вариант, до степен, че когато бебето се роди, внуших на лекаря си, че има чернодробна недостатъчност / имаше налице всички симптоми за това, правихме му пълни изследвания/.
Хората са казали, да не се случва на детето това, което минава през ума на майка му.
В този смисъл, ако имах безспорни доказателства, че детето ми е увредено - да, щях да му спестя цял живот страдания. И с риск да ме убият с камъни след това изречение, но намирам за егоистично да бъде оставено да живее едно бедно увредено създание, ако родителите са знаели предварително това и са могли да му го спестят.
Не, не мисля, че си лош човек.
Въпреки всички модерни методи за изследване и т.н., не винаги може да се разбере и открие в ранна бременност увреждането.
Дори това увреждане в началото може да не съществува и да се появи на по-късен етап.
Тогава? Какво правим ако разберем, че детето има увреждане в 6-7-8ми месец? Или дори чак след раждането?
При положение, че някой тук твърдят, че е егоистично да се остави да живее човек, който е с увреждания?
Егоистично за кого? За вас, за детето?
Дори това увреждане в началото може да не съществува и да се появи на по-късен етап.
Тогава? Какво правим ако разберем, че детето има увреждане в 6-7-8ми месец? Или дори чак след раждането?
При положение, че някой тук твърдят, че е егоистично да се остави да живее човек, който е с увреждания?
Егоистично за кого? За вас, за детето?